Определение № 19 от 08.01.2026, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 811/2025
- Вид
- Определение № 19
- Подписан
- 08.01.2026
- В сила
- 17.02.2026
- Състав
- Галатея Ханджиева Милева, Галина Димитрова Жечева, Жечка Николова Маргенова Томова
Цитирани разпоредби
- чл.229 ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 ал.1 т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 ал.1 т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19 гр. гр. Добрич, 08.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галатея Ханджиева Милева
Членове:
Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно гражданско дело № 20253200500811 по описа за 2025 година за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД-гр.София с ЕИК 131001375 срещу определение №2350/10.09.2025 г. по гр.д.№707/2025 г. на Добричкия районен съд,с което е прекратено частично производството по цитираното дело по предявения от горното дружество-ответник по делото срещу ищцата С. И. Ч. инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на извършен от последната отказ от наследството на И. С. Ч.,вписан в особената книга на съда с определение №153/26.03.2024 г. по ч.гр.д.№193/2024 г. по описа на Районен съд-гр.Балчик,поради недопустимост на иска.Изложени са доводи за неправилност на атакуваното определение и за допустимост на предявения инцидентен установителен иск.Първоинстанционният съд дал неправилно тълкуване на процесуалния въпрос има ли правен интерес кредиторът на починал длъжник да предяви установителен иск против неговите наследници за установяване,че направеният от тях отказ от наследство е нищожен.Жалбоподателят бил именно кредитор на починал длъжникнаследодател на ищцата и като такъв имал правен интерес от прогласяване нищожността на извършения от наследника С. Ч. отказ от наследство,като се цитира съдебна практика на ВС и ВКС в тази насока.Настоява се за отмяна на атакуваното определение.
В писмен отговор на частната жалба насрещната страна С. И. Ч. с ЕГН ********** от с.С., общ.Добричка, ул.*** изразява становище за недопустимост на жалбата,тъй като дружеството-частен жалбоподател било подало в Районен съд-гр.Балчик самостоятелна искова молба,с която бил предявен идентичен иск.Наличието на висящо производство по същото искане между същите страни било пречка за допустимостта на производството по настоящата частна жалба.Настоява се за прекратяване на настоящото въззивно 1 производство.По същество се изразява становище за неоснователност на жалбата и се настоява за потвърждаване на обжалваното определение.
Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
При данни,че обжалваното определение е съобщено на частния жалбоподател на 23.09.2025 г. /съобщение на лист 34 от делото на ДРС/,частна жалба вх.№17955/30.09.2025 г. по описа на ДРС,подадена чрез куриер на 29.09.2025 г.,е депозирана в рамките на едноседмичния преклузивен срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл за страната на 30.09.2025 г.Частната жалба въпреки горното е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане,а производството по същата следва да бъде прекратено,поради следните съображения:
Гр.д.№707/2025 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№4534/07.03.2025 г.,с която е предявен иск на основание чл.59 от ЗЗД от С. И.
Ч. с ЕГН ********** от с.С.,общ.Добричка,ул.*** срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД,ЕИК 131001375,със седалище и адрес на управление гр.София,район „Витоша“,жк „Малинова долина“,ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №6,ет.6 за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 10 298,94 лв,изплатена от последната на дружеството без основание по изп.д.
№20189010400083 по описа на ЧСИ Д. И. - К. с район на действие ДОС,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на предявяване на иска,до окончателното й изплащане.Изложено е в исковата молба,че цитираното изпълнително дело било образувано по повод изпълнителен лист,издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№485/2013 г. на Районен съд-гр.Балчик,срещу длъжници И. С. Ч. /баща на ищцата/ и Б. И. Р..Ищцата била конституирана като длъжник в изпълнителното производство като наследник на починалия й баща И. Ч. и през периода 2020 г.-2024 г. внесла по сметка на ЧСИ Д. К. сума в размер на 10 298,94 лв за погасяване задължението на наследодателя й.След справка по делото ищцата извършила отказ от наследството на баща си,макар наследодателят й да не притежавал никакво имущество.След отказа от наследство изпълнителното производство спрямо ищцата било прекратено.Изплатените от ищцата парични средства били дадени на взискателя без основание,поради което се настоява за осъждане на дружеството-взискател да й върне неоснователно получената сума.
С отговора на исковата молба ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е предявил срещу ищцата С. И. Ч. инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на извършения от нея отказ от наследството на нейния баща-първоначален длъжник на дружеството,вписан в особената книга на съда с определение №153/26.03.2024 г. по ч.гр.д.№193/2024 г. по описа на Районен съд-гр.Балчик,поради това,че преди отказа наследницата е приела наследството чрез извършване на действия,показващи недвусмислено воля за това /чрез извършените доброволни плащания по наследственото задължение/.
2
С определение №2350/10.09.2025 г. по гр.д.№707/2025 г. на ДРС първоинстанционният съд е прекратил производството по предявения инцидентен установителен иск по съображения за недопустимост на същия.Обжалваното определение всъщност има характер на такова за отказ на съда да приеме за съвместно разглеждане с първоначалния иск посочения инцидентен установителен иск.По смисъла на т.7 б.“а“ от Тълкувателно решение №1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС отказът на първоинстанционния съд да приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск не подлежи на обжалване.Мотивите за посоченото разрешение почиват на съображения,че определение с такова съдържание не е от категорията актове по чл.274 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК,за които процесуалният закон предвижда възможност за обжалване.То нито прегражда развитието на производството по делото,нито за същото е предвидена в закона изрично обжалваемост.Определението,с което е отказано приемането за съвместно разглеждане на инцидентния установителен иск,не прегражда правото на предявилата го страна да установи спорното правоотношение в отделен процес.Страните не се лишават от право на защита за разрешаването на спора по инцидентния установителен иск,а само от процесуалната възможност това да се осъществи със сила на пресъдено нещо в образуваното исково производство по главния иск.Неприемането на инцидентния установителен иск за съвместно разглеждане не би се отразило върху правилността на решението,тъй като съдът дължи произнасяне по преюдициалното правоотношение в мотивите на съдебния акт,а разрешението по съществото на преюдициалното правоотношение се проверява заедно с правилността на решението по главния иск.Решението по главния иск обаче не формира сила на пресъдено нещо по преюдициалното правоотношение и не съществува пречка преюдициалното правоотношение да бъде предявено с нов иск в отделно производство.Ако инцидентният установителен иск се предяви по общия ред в отделно исково производство,преюдициалният му характер е основание за спиране на производството по обусловения иск на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.
В настоящата хипотеза първоинстанционният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане иска на ответника по делото „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу ищцата С. И. Ч. за прогласяване нищожността на извършения от нея отказ от наследството на нейния баща-първоначален длъжник на дружеството.Неговото определение,съдържащо преценка за недопустимост на иска,няма сила на пресъдено нещо и не съставлява пречка този иск да се предяви в отделно самостоятелно исково производство,в което въпросът за допустимостта му отново да бъде поставен и разрешен от съда,пред който делото е висящо.От приложените към отговора на настоящата частна жалба книжа,депозирани от ищцата С. И. Ч.,става ясно,че ответникът по делото „ЕОС Матрикс“ ЕООД вече се е възползвал от възможността да предяви процесния инцидентен установителен иск срещу Ч. в отделно производство,като по иска е образувано вече гр.д.№670/2025 г. на Балчишкия 3 районен съд /в тази насока съобщение на лист 24 от делото на ДОС,разпореждане №1499/20.11.2025 г. по гр.д.№670/2025 г. на БРС на листи 24-25 от делото на ДОС и искова молба на листи 26-28 от делото на ДОС/.Преюдициалността на спора относно валидността на извършения от С.
Ч. отказ от наследството на първоначалния длъжник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД-И. С. Ч. по отношение на спора по първоначалния иск на плоскостта на неоснователно обогатяване-предмет на гр.д.№707/2025 г. на ДРС е безспорна,което предполага в настоящата хипотеза и необходимостта от спиране на производството по гр.д.№707/2025 г. на ДРС до приключване на производството по гр.д.№670/2025 г. на БРС.
Предвид изложеното настоящата частна жалба се явява процесуално недопустима,поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане,а производството по жалбата следва да бъде прекратено.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима частна жалба вх.№17955/30.09.2025 г. по описа на Добричкия районен съд,респ. вх.
№8183/08.12.2025 г. по описа на Добричкия окръжен съд,подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД-гр.София с ЕИК 131001375 срещу определение №2350/10.09.2025 г. по гр.д.№707/2025 г. на Добричкия районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№811/2025 г. по описа на Добричкия окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд-гр.Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19 гр. гр. Добрич, 08.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галатея Ханджиева Милева
Членове:
Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно гражданско дело № 20253200500811 по описа за 2025 година за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД-гр.София с ЕИК 131001375 срещу определение №2350/10.09.2025 г. по гр.д.№707/2025 г. на Добричкия районен съд,с което е прекратено частично производството по цитираното дело по предявения от горното дружество-ответник по делото срещу ищцата С. И. Ч. инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на извършен от последната отказ от наследството на И. С. Ч.,вписан в особената книга на съда с определение №153/26.03.2024 г. по ч.гр.д.№193/2024 г. по описа на Районен съд-гр.Балчик,поради недопустимост на иска.Изложени са доводи за неправилност на атакуваното определение и за допустимост на предявения инцидентен установителен иск.Първоинстанционният съд дал неправилно тълкуване на процесуалния въпрос има ли правен интерес кредиторът на починал длъжник да предяви установителен иск против неговите наследници за установяване,че направеният от тях отказ от наследство е нищожен.Жалбоподателят бил именно кредитор на починал длъжникнаследодател на ищцата и като такъв имал правен интерес от прогласяване нищожността на извършения от наследника С. Ч. отказ от наследство,като се цитира съдебна практика на ВС и ВКС в тази насока.Настоява се за отмяна на атакуваното определение.
В писмен отговор на частната жалба насрещната страна С. И. Ч. с ЕГН ********** от с.С., общ.Добричка, ул.*** изразява становище за недопустимост на жалбата,тъй като дружеството-частен жалбоподател било подало в Районен съд-гр.Балчик самостоятелна искова молба,с която бил предявен идентичен иск.Наличието на висящо производство по същото искане между същите страни било пречка за допустимостта на производството по настоящата частна жалба.Настоява се за прекратяване на настоящото въззивно 1 производство.По същество се изразява становище за неоснователност на жалбата и се настоява за потвърждаване на обжалваното определение.
Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
При данни,че обжалваното определение е съобщено на частния жалбоподател на 23.09.2025 г. /съобщение на лист 34 от делото на ДРС/,частна жалба вх.№17955/30.09.2025 г. по описа на ДРС,подадена чрез куриер на 29.09.2025 г.,е депозирана в рамките на едноседмичния преклузивен срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл за страната на 30.09.2025 г.Частната жалба въпреки горното е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане,а производството по същата следва да бъде прекратено,поради следните съображения:
Разпечатката съдържа 44 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/edde156d-b7c2-4351-8189-c20f7e0a1245