Определение № 2837 от 14.11.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2837 гр. София, 14.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно гражданско дело № 20231000502997 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е три частни жалби, постъпили в САС с вх. № 25120/08.11.2023 г., всички насочени против определение от 07.01.2022 г. на СГС, VI-24 състав по т.д. № 823/2021 г., с което е спряно производството по делото до влизане в сила на окончателен съдебен акт по гр.д. № 2460/2021 г. на СГС.

Частна жалба вх. № 4488/27.01.2022 г. по описа на СГС е депозирана от „Софи Център“ ООД чрез адв. Д. Е.. В нея се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилна преценка на чл. 229, ал.

1, т. 4 ГПК и в противоречие със съдебната практика. Изложени са доводи, след позоваване на ТР № 2/2019 г. по т.д. №2/2017 г. на ОСГТК, че връзка на преюдициалност между настоящото дело и делото, заведено от „Софи Център“ ООД по чл. 66 вр. чл. 33 ЗС, но тя е точно обратната на приетата от СГС, защото жалбоподателят ще може да упражни потестативното си право по чл. 66 ЗС само след като последващите сделка на сделката, по отношение на която иска да упражни правото си на изкупуване, бъдат прогласени за относително недействителни спрямо „Софи Център“ ООД. Излагат се и доводи, че съединените дела не следва да се разглеждат по реда на търговските спорове. Посочено е и реда на разглеждане на евентуално съединените искове според жалбоподателя. Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено и на първата инстанция да бъде указан правилния процесуален подход по всички висящи дела, предмет на иска.

Отговори на частната жалба са депозирали ответниците „Бетон-М“ ООД и „Еликон“ ЕООД, в които излагат доводи за нейната неоснователност.

Частна жалба вх. № 9200/17.02.2022 г. по описа на СГС е депозирана от „Еликон“ ЕООД чрез управителя К. М.. В нея се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати процесуални нарушения. Излагат се доводи, че обжалваното определение е правилно само в частта, с която производството е спряно в частта по иска относно първата сделка между „Бенедикс“ ЕООД и „Бетон-М“ ЕООД. Спрямо останалите три сделки – дарението между „Бетон-М“ ЕООД и „Дая Тур“ ЕООД и замяната между „Бетон-М“ 1

ЕООД и „Еликон“ ЕООД и дарението между „Дая Тур“ ЕООД и „Атлиман Клуб“ ЕООД определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като са допуснати процесуални нарушения. Тези искове според цената си били подсъдни на СРС и не е следвало нито да се съединяват, нито да се спират, а да се прекрати производството по тях пред СГС и те да се изпратят по подсъдност на СРС. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на СГС с указания за продължаване на съдопроизводствените действия, вкл. за разделяне на делата и изпращане на част от исковете на СРС.

„Софи Център“ ООД е депозирал отговор на частната жалба на „Еликон“ ЕООД, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Частна жалба вх. № 9244/17.02.2022 г. по описа на СГС е депозирана от „БетонМ“ ЕООД чрез управителя К. М.. Поддържа се неправилност на обжалваното определение. Сочи се, че липсва връзка на преюдициалност между настоящото исково производство и това по чл. 66 вр. чл. 33 ЗС. Липсвал правен интерес у ищеца за водене на иск по чл. 135 ЗЗД, тъй като с правото си по чл. 66, вр. чл. 33 ЗС той не можел да се конституира като взискател в изпълнителен процес. Липсвала абсолютна процесуална предпоставка. Излагат се още доводи, че в процесния случай не може да се прави аналогия с разрешението, дадено в ТР № 2/2019 г. по т.д. №2/2017 г. на ОСГТК по отношение иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, защото по иска с правно основание чл. 66 вр. чл.

33 ЗС ищецът няма непарично вземане спрямо ответника по отменителния иск, а има само правна възможност да замести ответника в сделката му с трето лице. Отново се излагат доводи за неподсъдност на част от исковете на СГС, а на СРС. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

„Софи Център“ ООД е депозирал отговор на частната жалба на „Бетон-М“ ЕООД, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Настоящият съдебен състав, след като разгледа частните жалби и съобрази наведените от жалбоподателите и насрещната страна доводи, въз основа на събраните доказателства, намира следното:

Т.д. № 823/2021 г. по описа на СГС, VI-24 състав е образувано по искова молба на „Софи Център“ ООД против „Бенедикс“ ЕООД, „Бетон – М“ ЕООД и „Дая Тур“ ЕООД, уточнена с молба от 03.06.2021 г. Ищецът е твърдял, че станал собственик на поземлен имот и построените в него сгради. Съсобственик на една от сградите било дружеството „Соломон 77“ ЕООД. Ищецът научил, че това дружество, без да предложи първо на своя съсобственик, продало идеална част от съсобствената сграда на дружеството „Бенедикс“ ЕООД. Ето защо ищецът завел иск по чл. 66, ал. 33 ЗС за упражняване правото си на изкупуване, по което било образувано гр.д. № 2460/2021 г. на СГС, I-5 състав. След подавана на исковата молба „Бенедикс“ ЕООД прехвърлило част от сградата на „Бетон- М“ ЕООД чрез замяна на недвижим имот с движими вещи, а впоследствие „Бетон М“ ЕООД я дарило на „Дая Тур“ ЕООД. Изложени са още твърдения, че „Софи Център“ ООД се явява кредитор на „Соломон 77“ ЕООД с потестативното си право на изкупуване, поради което за него е налице интерес да предяви иск по чл. 135 ЗЗД за прогласяване относителната недействителност на последващите първата сделка прехвърлителни сделки. Изложени са и твърдения, че процесните сделки противоречат на добрите прави и са привидни. Поискано е от съда да ги прогласи за относително недействителни, а евентуално – за недействителни.

С определение от 14.06.2021 г. съдът е съединил по реда на чл. 213 ГПК т.д. № 823/2021 г. с т.д. № 986/2021 г., като последното е образувано по искове на „Софи Център“ ООД срещу „Бетон-М“ ЕООД, „Дая Тур“ ЕООД, „Атлиман Клуб“ ЕООД и „Еликон“ ЕООД за обявяване относителната недействителност на последващи две 2 сделки, сключени между ответниците.

С определение от 03.08.2021 г. е върната исковата молба и производството по делото е прекратено, поради липса на правен интерес. Това определение е отменено от САС с определение от 09.12.2021 г. по ч.гр.д. № 3452/2021 г. и делото е върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. Включително е указано на СГС да се произнесе по искането за спиране, направено с въззивната жалба.

СГС е спрял съдебното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК с определение от 07.01.2022 г., като е приел, че заведеното от ищеца гр.д. № 2460/2021 г. на СГС, I-5 състав с правно основание на иска чл. 66 вр. чл. 33 ЗС е преюдициално по отношение исковете с правно основание чл. 135 ЗЗД, тъй като с него ще се установи наличието или липсата на право на изкупуване у ищеца.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частните жалби са депозирани от процесуално легитимирани лица, в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, поради което са допустими.

Следва да бъде посочено, че в частната жалба на „Софи Център“ ООД, по която е било образувано ч.гр.д. № 3452/2021 г. на САС жалбоподателят действително е формулирал искане за спиране, но то не е за спиране на т.д. № 823/2021 г. на СГС, както е възприел САС като е указал на СГС да с п роизнесе по искането, а за спиране на гр.д. № 2460/2021 г. на СГС, I-5 състав. Въпреки липсата на искане от страна за спиране на т.д. № 823/2021 г. на СГС, съдът не се е произнесъл недопустимо, тъй като при наличие на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е длъжен и служебно да спре делото. Ето защо обжалваното определение е допустимо.

Същото обаче е неправилно по следните съображения:

По делото липсват доказателства относно страните и предмета на гр.д. № 2460/2021 г. на СГС, I-5 състав, но между страните не е спорно, че по него ищец е „Софи Център“ ЕООД по иск с правно основание чл. 66 вр. чл. 33 ЗС срещу „Соломон 77“ ЕООД и „Бенедикс“ ЕООД за осъществяване потестативно право на ищеца да изкупи недвижим имот, който впоследствие е препродаден между ответниците по настоящото дело.

Спорен по настоящото дело е въпросът дали между посоченото дело и настоящото искове производство в частта му по исковете с правно основание чл. 135 ГПК има връзка на преюдициалност и каква.

В т. 2 от ТР № 2/2019 г. по т.д. №2/2017 г. на ОСГТК е разяснено, че е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора. В мотивите обаче е посочено, че това разрешение не се отнася до случая, в който се касае за кредитор на непарично вземане, включително и за титуляр на потестативното право за сключване на окончателен договор. В последния случай, когато обещан с предварителен договор имот е продаден на трето лице, за купувача по предварителния договор сделката е увреждаща поради осуетената възможност за реализиране на правото да се иска сключване на окончателен договор.

Поради това и за кредитора по предварителния договор е налице правен интерес да предяви отменителния иск и съответно успешното му провеждане дава възможност да се обяви за окончателен сключеният преди увреждащата сделка предварителен договор. Връзката на обусловеност е обратна - в този случай производството по чл.135 ЗЗД се явява преюдициално спрямо производството по чл.19 ал.3 ЗЗД , респективно последното е това, което подлежи на спиране. Посоченият пример не изчерпва 3 възможните случаи – в подобни хипотези, когато успешното провеждане на отменителния иск е условие за реализиране на правата на съответния кредитор на непарично вземане, производството по иска по чл.135 ЗЗД не се явява обусловено, а обуславящо за изхода на другия спор.

Този съдебен състав намира, че в настоящия случай се касае именно до подобна хипотеза, когато успешното провеждане на отменителните искове е условия за реализиране правата на кредитора на непарично вземане - „Софи Център“ ООД, защото докато не бъде прогласена относителната недействителност на последващите сделки, това дружество не би могло успешно да реализира потестативното си право на изкупуване срещу неговия съсобственик и първия купувач. Ето защо е неоснователно поддържаното от „Бетон М“ ЕООД, че ищецът „Софи Център“ ООД няма интерес от исковете по чл. 135 ЗЗД.

Както е посочено и в тълкувателното решение, връзка на преюдициалност има, но тя е обратната на тази, която е възприел първоинстанционният съд. Преюдициално е производството по чл. 66, вр. чл. 33 ЗС спрямо производството по исковете с правно основание чл. 135 ЗЗД и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК следва да бъде спряно първото дело до приключване на настоящото исково производство.

Ирелевантни за изхода от спора в частното производство са твърденията на жалбоподателите „Еликон“ ЕООД и „Бетон-М“ ЕООД за неправилно съединяване на две търговски дела от СГС, доколкото това съединяване не е предмет на спора и въпросът за възможността за съединяване се решава с отделен съдебен акт, който не подлежи на самостоятелно обжалване.

Тъй като, предвид изложеното, с обжалваното определение СГС неправилно е спрял обуславящото дело вместо обусловеното, то това определение следва да бъде отменено, а делото върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. Не е в компетентността на САС в настоящото производство да дава указания на първоинстанционния съд относно други конкретни съдопроизводствени действия, които следва или не следва да предприеме.

Воден от изложеното, Апелативен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 07.01.2022 г. на СГС, VI-24 състав по т.д. № 823/2021 г., с което е спряно производството по делото до влизане в сила на окончателен съдебен акт по гр.д. № 2460/2021 г. на СГС.