Решение № 117 от 01.10.2026, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Силистра, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора В. Василева

Членове:

Добринка С. Стоева

Ясен Д. Кръстев при участието на секретаря Глория Недева като разгледа докладваното от Ясен Д. Кръстев Въззивно гражданско дело № 20263400500275 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 2472/21.05.2026 г. от ЕТ „Бедри Халит Ахмет“ ЕИК 118556070, чрез адв. Д. К. от САК, срещу решение № 49/28.04.2026г., постановено по гр. дело № 147/2023 г. на РС - Дулово, с което е отхвърлен предявеният от ЕТ „Бедри Ахмет“, ЕИК 118556070 срещу „Предел ойл“ ЕООД, ЕИК 204197789 и „Веди“ ЕООД, ЕИК 102814319 иск с правно основание чл. 134 от ЗЗД вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за обявяване за недействително постановление за възлагане на недвижим имот от 07.03.2019 г., издадено по изпълнително дело № 20188340400235 на ЧСИ Ервин Юсеин в полза на „Веди“ ЕООД, по отношение на поземлен имот с идентификатор № ***, като неоснователен и недоказан.

Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Районният съд не приложил правилно тълкувателната практика на ВКС. Цитирал в акта по същество ТР 4/2017 г. на ВКС, касаещо правния ефект на възлагане на публична продан на привиден кредитор, но достигнал до погрешен правен извод. Липсата на каузална сделка по запис на заповед водела до недължимост на сумата по него. респ. до привидност на качеството „кредитор“. Не били оборени твърденията на жалбоподателя, че присъединеният взискател „Веди“ ЕООД е привиден кредитор с несъществуващи вземания. Изразява се оплакване за това, че районният съд трябвало да формира противни на възприетите фактически изводи при приложение на санкцията на чл. 161 от ГПК заради възпрепятстване на доказването от ответниците по отношение на проведената ССчЕ. Счита, че 1 събраната доказателствена съвкупност води до извод за доказаност и основателност на предявения косвен иск. Отправя отменително искане и постановяване от въззивния съд на решение по същество, с което искът да бъде уважен. Претендира разноски. Няма искане за събиране на доказателства от въззивния съд. В съдебно заседание пред въззивния съд се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа жалбата.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор от конституираните като ответници „Предел ойл“ ЕООД и „Веди“ ЕООД не е постъпил. В съдебно заседание пред настоящата инстанция не се явява и не се представлява.

За да прецени кое от правомощията на въззивния съд следва да се приложи съгласно чл. 269 от ГПК, съдът съобрази следното от фактическа страна:

Производството по делото е инициирано по иск на ЕТ Бедри Халит Ахмет, ЕИК 118556070, насочен срещу „Предел ойл“ ЕООД, ЕИК 204197789 и срещу „Веди“ ЕООД, ЕИК 102814319 за обявяване за недействителност /нищожност/ на постановление за възлагане на НИ от 07.03.2019 год., извършено от ЧСИ Ервин Юсеин, рег. №834 на КЧСИ по изп. д.

№20188340400235 в полза на „ВЕДИ" ЕООД по отношение на поземлен имот с идентификатор ***, с адрес в село Межден, Община Дулово, Област Силистра, местност „Сая Юртлук", с площ от 4637 кв.м. и намиращите се в него ведно с разположените в него сграда „за търговия“ с идентификатор ***, със застроена площ от 47 кв.м. и сграда /склад/ с идентификатор ***, със застроена площ от 30 кв.м., тъй като при възлагането „ВЕДИ" ЕООД не е разполагало с изпълняемо право /твърди се, че бил привиден кредитор/ спрямо длъжника „ПРЕДЕЛ ОЙЛ" ЕООД, защото бил такъв въз основа на запис на заповед. Пари по този запис не се дължали, защото бил издаден при липса на каузално правоотношение. На следващо място, не била платена обявената продажна цена. Излагат се твърдения в исковата молба, че вторият ответник бил конституиран като взискател в хода на изпълнителния процес. По проведената принудителна публична продан съдебният изпълнител възложил описаните недвижими имоти в собственост на този взискател за сумата от 32081 лева. С тази сума било намалено вземането му по изпълнителното дело срещу „ПРЕДЕЛ ОЙЛ" ЕООД. С тази конструкция се обосновава хипотеза на неплащане на продажна цена по възлагането. Бездействието на длъжника „ПРЕДЕЛ ОЙЛ" ЕООД да оспори вземането на взискателя „ВЕДИ“ ЕООД в хода на изпълнителния процес пораждало правен интерес за ищеца да упражни правата му, като предяви косвен иск по чл. 134 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване /прогласяване на нищожност/ на постановлението за възлагане.

Ответникът се противопоставя на иска. Излага отговор, в който изразява подробно и мотивирано становище за нередовност и неоснователност на иска.

Твърди, че правото му на защита е нарушено поради смесване на различни процесуални институти и искове. Такъв по чл. 124 и по чл. 496, ал. 3 от ГПК.

Отрича да съществува качеството „привидност“ за кредитора. Твърди, че 2 цената е заплатена по правомерен начин в хода на изпълнителния процес. ЧСИ оформил всички книжа по предвидения в закона ред и едва след заплащането на цената, отразено с влязло в сила постановление за извършване на разпределение, издал процесното постановление за възлагане.

При горните твърдения за факти, респ. възражения контролираната инстанция провела първоинстанционно производство и постановила обжалваното решение, с което е отхвърлен иска като неоснователен и недоказан.

С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

При проверка на обжалваното решение съобразно чл. 269, пр. 1 от ГПК съдът откри пороци, сочещи на неговата недопустимост.

Ищецът твърди, че предявява иск /косвен по чл. 134 от ЗЗД/, за да упражни чужди права – на бездействащ негов длъжник. Правото, което се твърди, че се упражнява е на длъжник в изпълнителния процес – с иск да прогласи за недействителна извършена публична продан и на постановление за възлагане на недвижим имот.

Налице е практика на ВКС, която настоящият съд споделя /определение № 313/23.06.2017 г. по ч. гр. д. № 1748/2017 г., ВКС, ІV г. о.; определение № 63 от 21.03.2022 г. по ч. гр. д. № 896 / 2022 г. на ВКС, 2-ро г. о./, според която процесуалният път за отстраняване на нарушенията, допуснати при публична продан, завършила с възлагане, е обжалване на възлагането. Искова защита е допустима, само когато възлагането не е обжалвано и на точно определени основания - при нарушение на чл. 490 ГПК и при невнасяне на цената. Приема се, че предвид правното естество на публичната продан, която не е договор за продажба, за нея не важат разпоредбите за недействителност на договорите по ЗЗД. Иск за прогласяване на недействителност на публичната продан и на постановлението за възлагане, с изключение на иска по чл. 496, ал. 3 ГПК, не е предвиден в закона и съответно е недопустим.

Това е така, защото публичната продан е способ за принудително изпълнение на паричното изпълняемо право, а постановлението за възлагане представлява едностранен властнически акт на изпълнителния орган, който приключва проданта и поражда вещноправни последици. Влязлото в сила постановление прехвърля върху купувача от проданта правата, които длъжникът е имал върху продадения имот към момента на възбраната. По отношение на момента, в който се проявяват вещноправните последици на възлагането, нормата на чл. 496, ал. 2 ГПК установява, че това е денят на влизане в сила на постановлението за възлагане, като купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Визирал е, че по отношение начина на защита срещу процесуалната законност на изпълнителния процес, действащият ГПК е въвел три вида ограничения: 1) лимитативно изброени обжалваеми изпълнителни действия и откази; 2) лимитативно изброяване на легитимираните с право на жалба лица и 3) 3 лимитативно посочени за някои от тях основания за обжалване - т. 8 на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Легитимацията и основанията за обжалване на постановлението за възлагане по чл. 435, ал. 3 ГПК също са изчерпателно изброени и не подлежат на разширително тълкуване. Влязлото в сила постановление за възлагане стабилизира проданта.

Въз основа на чл. 496, ал. 3 ГПК доктрината поддържа, че необжалването на възлагането санира всички нередовности на публичната продан и тя може да бъде оспорвана след влизане в сила на постановлението само по предвидения исков ред и на предвидените две основания, като обезпечава стабилност на придобитите от купувача права срещу евентуални нередовности на изпълнителния процес, като в този смисъл е и т. 3 на ТР № 4/11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г. Извън основанията, предвидени в чл. 496, ал. 3 ГПК, проведената публична продан не може да бъде атакувана по исков ред. Става дума за императивна правна норма, която не може да се тълкува разширително.

В конкретиката на настоящия случай искът за недействителност на публичната продан и на постановлението за възлагане не е основан на възможно нарушение на чл. 490 ГПК. От друга страна - вместо невнасяне на цената /в смисъл на неизпълнение на парична престация по извършената принудителна продан/ се чертае фактическа конструкция, при която цената е платена, но с намаляване на вземането на взискателя, на когото е възложен недвижимия имот. При посоченото излагане на обстоятелствата, на които се основава искът, съставът на въззивния съд се обедини около виждането, че такъв иск е недопустим, както поради липса на правен интерес, като процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, така и защото процесуалният ред в смисъла на посочените по – горе императивни процесуални норми не допускат предявяването му.

Констатира се и друго допълнително и самостоятелно основание за недопустимо произнасяне с акт по същество от районния съд.

В случаи, при които се упражняват чужди права в хипотеза на чл. 134 от ЗЗД правата, които упражнява кредиторът имат процесуален, а не материалноправен характер. Той действа като процесуален субституент /чл.

26, ал. 2 във вр. с ал. 4 ГПК/. Процесуалната легитимация на ищеца при иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД произтича от това, че той действа не като титуляр на материални права, а като процесуален субституент, упражняващ правата на бездействащия длъжник, чието бездействие заплашва удовлетворяването на вземането. Той /длъжника/, от своя страна, трябва да се конституира в хода на процеса като съищец. /Определение № 654 от 05.05.2011 г. по гр. д. № 1851 / 2010 г. на ВКС; определение № 770 от 23.11.2012 г. по търг. д. № 831 / 2012 г. на ВКС и др./.

При съобразяване на горното и като се вземе предвид, че решението е постановено при неправилно конструиране на процесуалното правоотношение, поради ненадлежно привлечени в процеса страни 4 титулярът на твърдяното право /съищец/ е конституиран и третиран в хода на процеса като ответник, се стига до правен извод за неговата недопустимост.

На това основание също следва обезсилването му.

С оглед на изложеното е безпредметно да се обсъждат по същество въведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост.

Във връзка с извода за недопустимост на иска следва и прекратяване на производството по делото.

При този изход от спора разноски не се следват на страните.

Воден от горното на основание чл. 270, ал. 3 и чл. 130 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 49 от 28.04.2026 г., постановено по гр. дело № 147/2023 г. на Районен съд - Дулово, с което е отхвърлен предявеният от ЕТ „Бедри Ахмет“, ЕИК 118556070 срещу „Предел ойл“ ЕООД, ЕИК 204197789 и „Веди“ ЕООД, ЕИК 102814319 иск с правно основание чл. 134 от ЗЗД вр. чл.

124, ал. 1 от ГПК за обявяване за недействително постановление за възлагане на недвижим имот от 07.03.2019 г., издадено по изпълнително дело № 20188340400235 на ЧСИ Ервин Юсеин в полза на „Веди“ ЕООД, по отношение на поземлен имот с идентификатор № *** и прекратява производството по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.