Определение № 19437 от 10.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19437 гр. София, 10.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно частно гражданско дело № 20251100510012 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЮАБ Скайкоп.коп – дружество, регистрирано в Република Литва срещу определение № 30692/18.07.2025 г. по ч.гр.д.№ 35888/2025 г. по описа на СРС, 35 състав, с което е прекратено производството по делото. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. В тази връзка, излагат се доводи, че компетентният съд да разгледа претенцията за обезщетение за отменен полет се определя според два критерия – местоживеенето на ответника, ако е на територията на ЕС или по мястото на излитане или кацане на самолета, съгласно приложимия Регламент (ЕО) № 261/2004 г. – чл. 7.

Сочат се аргументи, че доколкото ответното „ГП Авиейшън“ЕООД е юридическо лице със седалище в гр. София, то компетентен да разгледа производството по претенцията е Софийски районен съд. Моли обжалваното определение да бъде отменено, като бъде постановено издаване на заповед за изпълнение.

Съдът, като взе предвид изложените оплаквания в жалбата и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Постановеният от първоинстанционния съд краен съдебен акт е от подлежащите на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбата е подадена в установения в процесуалната норма 1-седмичен срок за това от надлежна страна – разполагаща с правен интерес, срещу акт подлежащ на обжалване по приложения процесуален ред, като се явява процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

Видно от материалите по ч.гр.д.№ 35888/2025 г. по описа на СРС, 35 състав, производството е образувано по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ЮАБ Скайкоп.коп – дружество, регистрирано в Република Литва, за сумата от 488.96 лв. – главница за неизплатено парично обезщетение, дължимо на основание чл. 5, пар. 1, б. „в“ , във вр. чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 за отменен полет. Претендира се и сумата от 425.95 лв. – разноски за производството, от които 400.95 лв. – адвокатско възнаграждение и 25 лв. – държавна такса. В графата от заявлението по образец за обстоятелствата, от които произтича вземането, е посочено, че договорът за въздушен превоз е бил сключен между 1 длъжника „ГП Авиейшън“ЕООД и Фатон Кукалай за полет ІV802, излитащ по разписание от Международно летище Прищина и пристигащ по разписание в Евроаеропорт Базел-Мюлуз-Фрайбург. С Договор за цесия Фатон Кукалай е прехвърлил на заявителя ЮАБ Скайкоп.ком вземането си срещу авиокомпанията, до която е изпратено уведомление за това, както и покана за доброволно изплащане на обезщетението.

С обжалваното определение от 18.07.2025 г. е прекратено производството по ч.гр.д.№ 35888/2025 г. по описа на СРС, 35 състав, като в мотивите си първоинстанционният съд е приел, че не е компетентен да го разгледа, съобразно правилата на чл. 6, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 1896/2006. В мотивите си съдът е приел, че според посочената норма компетентността се определя съгласно Регламент (ЕО) № 1215/2012 г., предвиждащ че компетентният да се произнесе съд е този по мястото на излитане или на пристигане на самолета според договора по избор на ищеца, като в случая това са респективно държавите – Косово и Франция.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за разглеждането на което е приложима регламентацията, съдържаща се в чл. 411 ГПК. В текста по ал. 2 на посочената разпоредба са изброени изчерпателно случаите, при които районния съд следва да постанови отказ по заявлението, като в т. 4 е посочена хипотезата – когато длъжникът няма регистриран постоянен адрес или седалище на територията на Р България. При прилагане на така предвиденото изключение, съответно може да бъде направен изводът, че съдът дължи разглеждане на заявлението и произнасяне по заявеното по него искане, в случай, че длъжникът има регистриран постоянен адрес или седалище на територията на страната, какъвто е и настоящият случай относно данни за длъжника „ГП Авиейшън“ЕООД със седалище в гр. София. Ангажирането на отговорността му за заплащане на претендираното обезщетение за отменен полет е свързано с качеството му на страна по договора за превоз – изпълняващ услугата като превозвач.

Настоящият съдебен състав не споделя изложеното в мотивите на първоинстанционния съд относно приложимост на процедурата за издаване на Европейска заповед за плащане по Регламент (ЕО) № 1896/2006 г., доколкото заявителят е избрал друг процесуален способ – по глава 37 ГПК „Заповедно производство“. Макар и сходни, двете процедури не са идентични, като следва да бъдат прилагани според правилата за определяне на съответно компетентния съд да разгледа производството и избора на ищеца при няколко възможности – съда в коя държава членка да сезира.

В случая, заявителят е избрал за установяване и принудителното събиране на вземането си да образува заповедно производство, като българският съд е компетентен да го разгледа по общите правила на заповедното производство, обсъдени по-горе.

В допълнение на мотивите, следва да се има предвид, че районният съд неправилно се е позовал на компететността, предвидена в чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент № 1215/2012 г., в текста на която е предвидена специалната компетентност за предявяване на съдебна претенция в съда в друга държава членка, различна от държавата по местоживеене /седалището/ на длъжника, какъвто категорично не е настоящият случай, доколкото сезираният съд се намира в седалището на дружеството длъжник.

В приложимото по казуса решение на СЕС по дело С – 204/08, в което по претенциите за обезщетение за закъснял или отменен полет при договор за въздушен транспорт, компетентен да се произнесе е съдът в държавата по мястото на излитане или на пристигане, като същевременно се запазва в чл. 2, пар. 1 от Регламент № 2

44/2001 възможност на ищеца да се обърне към юрисдикцията, в чийто район се намира седалището по устав на авиокомпанията, което в случая е в гр. София.

С оглед гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 30692/18.07.2025 г. по ч.гр.д.№ 35888/2025 г. по описа на СРС, 35 състав, с което е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на Софийски съдопроизводствените действия. районен съд за продължаване на

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3