Решение № 4060 от 18.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4060 гр. Пловдив, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20245330106806 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК и чл. 143 т. 9 от ЗЗП.

Ищцата Н. П. Г., ЕГН: **********, от ** ** **** ****************, чрез пълномощник адв. Г. М., е предявила против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40- 46, представлявано от ********** Г.Т. и против „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: град София, бул.

„Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 4046, представлявано от ********** П.Д., искове за признаване на установено, че договор за паричен заем № *****/ 25.09.2023 г. и договор за предоставяне на гаранция № *****/ 25.09.2023 г. са нищожни.

В исковата молба се твърди, че на 25.09.2023 г. между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен договор за паричен заем с № *****, съгласно който ответното дружество й предоставило заемна сума в размер на 2 500 лева. Ищцата се задължила да възстанови в полза на ответника сума в общ размер на 2 669, 26 лева, включваща главница и лихва по договора. Посочената сума следвало да бъде върната на 22 равни вноски от по 121, 33 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 6 от договора, фиксирания годишен лихвен процент по заема бил в размер на 30 % годишно, а съгласно чл.

2, т. 8 от договора, годишният процент на разходите по заема е 33, 52 % процента. Съгласно чл. 4 от договора, заемателят се задължил в тридневен срок от сключването на договора, да представи едно от следните обезпечения: две физически лица-поръчители, които да 1 отговарят на определени условия; банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки. Поради това, че не успяла да осигури едно от първите обезпечения, ищцата се съгласила да сключи договор за предоставяне на гаранция с посочено от заемодателя дружество- гарант. В случая това било „Файненшъл България“ ЕООД, с което е сключен договор за предоставяне на гаранция № ***** от 25.09.2023 г., т.е. същият ден, в който сключила и договора за заем. За предоставената услуга ищцата се задължила да заплати на гаранта възнаграждение в размер на 982, 74 лева, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция. Счита, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, поради това, че възнаградителната лихва по договора надвишава трикратния размер на законната лихва за периода. Освен това намира, че информацията, предоставена й в договора е нелоялна и представлява заблуждаваща търговска практика, поради това, че в годишния процент на разходите не са включени всички компоненти и най-вече договора за гаранция, сключен между ищцата и втория ответник по делото. Освен горепосоченото е налице нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, а именно в договора да е разписан действителния размер на ГПР. Действително приложения годишен процент на разходите е различен от посочения в договора, поради това, че договорът за поръчителство, сключен с „Файненшъл България“, не е включен в изчисляването на годишния процент на разходите на процесния договор за заем. В този смисъл разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е категорична, че договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по заема и общата сума дължима от кредитополучателя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите в предвид допускания, използвани при изчисляване на договора за кредит. В тази връзка е видно, че договорът за гаранция с втория ответник по делото не е включен в годишния процент на разходите, посочени в договора за заем, макар и съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК всички лихви, други преки и косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, следва да се включат в договора. На следващо място, от съдържанието на годишния процент на разходите не може да се направи извод кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР от 40, 82 %, а също така как се е формирала разликата от над 5 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. С оглед на горепосочените възражения счита, че е налице недействителност на договор за кредит. Излага, че договорът, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, е акцесорен спрямо договора за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“.

Договорът с дружеството-гарант се сключва, за да се обезпечи евентуалното неизпълнение по договора за заем. Именно и поради тази причина недействителността на договора за заем води до недействителност и на договора за гаранция, сключен с дружеството- гарант. Освен това, самото уговаряне на възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция от страна на кредитодателя „Изи Асет Мениджмънт“ внася неравноправие в кредитното отношение.

По договора за гаранция, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получава престация, което нарушава принципа на справедливост. На следващо място, самото поставяне на изискване за изплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Счита, че 2 договорът, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД е такъв, сключен при липса на основание, поради това, че съгласно договора за кредит, сключен с първия ответник, заемодателя има за задължение да извърши оценка на кредитоспособността на заемополучателя, което да предпази потребителя от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност. Именно и в тази връзка счита, че предвиждането на възнаграждение за поръчител е в пряко противоречие с първоначалния договор за кредит, както и в противоречие с целта на закона. Заявява, че според данните, публично известни от търговския регистър, се установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е първият ответник „Изи Асет Мениджмънт“, който получава цялата печалба от търговската дейност на дружеството- гарант. Това е достатъчно основание да се счете че това дружество е създадено с цел заобикаляне на закона и обогатяване на първия ответник по иска, както и че е налице нарушение на добрите нрави и неравноправност.

Моли да се признае за установено нищожността на двата договора. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на първия ответник, със съображения за липса на правен интерес от предявения установителен иск. Прави искане по чл. 213 ГПК за присъединяване към настоящото гражданско дело - гр. д. № 6806/2024 г.

По същество, излага становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че процесният договор за паричен заем е действителен, тъй като е в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Заявява, че законът не поставя допустимия размер на възнаградителната лихва по договорите за кредит в зависимост от размера на законната лихва. Единственото ограничение на размера на възнаградителната лихва с оглед разпоредбите на закона, по- специално чл. 19, ал. 1 от ЗПК, е размерът на ГПР. Размерът на договорната лихва по договора, като елемент на ГПР, както и ГПР по договора са по-ниски от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и във валута, определена с постановление на МС на РБ. Не било вярно и твърдението, че възнаградителната лихва надвишавала трикратно размера на законната лихва. Твърди, че договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК. Годишният процент на разходите по договора включвал всички разходи по кредита в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Същият бил изчислен съгласно чл. 19, ал. 2 и размерът му е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага, че възнаграждението по договора за поръчителство не се включва при изчисление на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя.

Договорът за предоставяне на гаранция е отделно облигационно правоотношение, с различни правни субекти, възникнало след сключване на договора за паричен заем.

Възнаграждението на дружеството-гарант, което ищецът и дружеството- гарант са уговорили, не е част от заемното правоотношение по Договора за заем и не представлява пряк разход, свързан с кредита. Възнаграждението по договора за поръчителство не представлява и разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР, тъй като сключването на договор с дружеството-гарант не е задължително условие за получаване на кредита. Заемополучателят, избирайки да обезпечи вземанията, чрез предоставяне на 3 поръчител, който предоставя гаранционни сделки, договаря с него съответните приложими в отношенията им условия. Ищецът по собствена воля е избрал да обезпечи задължението си по договора за заем чрез поръчителство, имайки на свое разположение три алтернативни начина за обезпечаване. Несъстоятелно било и твърдението, че невключването на възнаграждението по договора за поръчителство при формиране на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика, видно и от липсата на каквито и да е било доводи в тази насока. Излага също така, че оценката на кредитоспособността е процедура по изготвяне на комплексна правна и финансова характеристика на потенциалния заемополучател, включваща финансови и нефинансови показатели, която дава възможност да се оцени неговата способност/възможност да погаси кредита напълно и в срок. При отрицателна оценка на кредитоспособността няма да се отпусне кредит. При положителна оценка на кредитоспособността се отпуска кредит, по който следва да се представи обезпечение.

Изискването да се представи обезпечение е обичайно в сферата на кредитирането и е предвидено в закона - чл. 11, т. 18 ЗПК, чл. 5, ал. 1, б. „н“ от Директива 2008/48/ЕО, раздел VII, „Обезпечение на вземанията“ от ЗЗД. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца. В съдебно заседание страната не се явява, не се представлява и не взема становище.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор и от пълномощника на втория ответник, с възражения че установителният иск също бил недопустим. По същество, искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че процесният договор за поръчителство не страда от пороците, посочени в исковата молба или твърдените пороци не водят до нищожност на договора. Правоотношението между кредитополучателя и „Файненшъл България“ ЕООД е самостоятелно. Обявяването на основния договор за недействителен по принцип води до погасяване на поръчителството, но в случая дори и да се установи, че договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят, съгласно Закона за потребителския кредит, остава задължен за чистата стойност на кредита. Ето защо, доколкото има главен дълг, то договорът за поръчителство не може да е нищожен. Договорът за поръчителство е сключен по инициатива на ищеца. Ищецът се е обърнал към дружеството-ответник с оглед изпълнение на поето от него задължение. Ищецът е кандидатстват за кредит, който е следвало да бъде обезпечен или с поръчителство, или с банкова гаранция, или чрез дружество-гарант. Ищецът е могъл да избере дали да сключи договора за кредит при тези условия или не. Ищецът е могъл да избира между три вида обезпечения, които да представи.

Първата възможност е да се представи банкова гаранция. Втората възможност е да се осигурят двама поръчители. Третата възможност е представяне на гаранция от дружествогарант. Ищецът е могъл да избере както банката, която би издала банкова гаранция, така и дружеството, което да гарантира изпълнението на задълженията му. Не било вярно и твърдението на ищеца, че договорът за поръчителство е сключен при липса на основание, както и в противоречие на добрите нрави. Възнаграждението по договора било определено след извършена преценка на риска. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца. В съдебно заседание страната 4 също не се явява, не се представлява и не взема становище.