Решение № 156 от 21.07.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Варна, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Мария К. Терзийска при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно търговско дело № 20263001000093 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по подадена въззивна жалба от Технически университет Варна, представляван от адвокат Д. К. срещу решение № 483/09.12.2025 г., по т. д. № 534/2024 година на ВОС, в частта, в която жалбоподателят - ответник е осъден да заплати на ищеца „СЕРКЪЛСИСТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, следните суми:

1/ Сума в размер на 51 264 лева - сбор от главниците по фактура № 0000001951 от 30.09.2021 г., фактура № ********** от 29.10.2021 г., фактура № 0000001969 от 26.11.2021 г., фактура № 0000001975 от 23.12.2021 г., фактура № 0000001978 от 31.01.2022 г. и фактура № 0000001986 от 28.02.2022 г., издадени за извършеното от „СЕРКЪЛСИСТ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД през м. 09.2021 г., м. 10.2021 г., м. 11.2021 г., м. 12.2021 г., м. 01.2022 г. и м. 02.2022 г. сервизно обслужване на ОВК - инсталации на ответника, съгласно Договор № 210/03.08.2020 г., на основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 258 и сл. ЗЗД;

2/ Сума в размер на 51082,20 лева - сбор от неустойките за всеки просрочен ден на главниците по посочените по-горе фактури за периодите от падежа на задължението по всяка от фактурите до датата, предхождаща датата на предявяване на исковете включително - 06.10.2024 г., 3/ неустойка в размер на 0,1% на ден върху главниците по всяка от посочените по-горе фактури за периода от датата на предявяване на исковете 07.10.2024 г., до окончателното изплащане на главниците или до достигане на сумата от 119860,42 лева, на основание чл. 92 ЗЗД.

1

Решението в обжалваната част се оспорва като незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Въззивникът намира, че исковата претенция е недоказана, като неправилно първата инстанция е ценила доказателствата, събрани по делото. Сочи в тази връзка, че фактите, свързани с приемането и извършването на възложената работа следва да се установят с писмени доказателства, а не посредством гласни такива. Твърди, че в този смисъл е и изричната договорка между страните (чл. 9 от договора). Отделно от това смята, че данните от гласните доказателства се опровергават от част от събраните писмени документи по делото. Твърди също така, че възложителят не е приел извършената работа, за да възникне за него задължение за нейното заплащане. В подкрепа на това твърдение, ответникът – въззивник сочи доклад на инж. В.М., ръководител сектор „ОЦ“ на ТУ – Варна, от който става ясно, че изпълнителят на работата не е представил отчети за извършеното в съответната изискуема форма. Акцентира върху приложението на клаузата на чл. 29 от договора, според която възложителят има право да поиска допълване на отчета за свършената работа. Именно това е сторено, когато възложителят е поискал от изпълнителя да попълни изготвени от ответника формуляри за периода м.09.2021 - м.02.2022 година. В тази връзка формулира твърдението си, че ответникът не е дал тази необходима отчетност на възложителя, за да има валидно приемане на извършена работа. Като допълнителен аргумент сочи, че попълването на изготвените от ответника фомуляри се налага и от обстоятелството, че първоначално изготвените образци са прекалено общи и с попълването им не става ясно за кои обекти е описана извършената работа. В тази връзка отрича доказателствената стойност на предоставените от ищеца сервизни карти, като твърди, че същите нямат самостоятелно значение, служат единствено за основа за попълване на отчетите и не са били известни на ответника. Изложеното мотивира твърдението във въззивната жалба, че изпълнителят не се е съобразил с клаузата на чл. 25 т. 14 от договора, като не е изготвял и представял на възложителя отчет за извършените дейности, поради което е неизправна страна по правоотношението, в която връзка е отправено изявлението за разваляне на договора. В условията на евентуалност намира, че следва да бъде намален размерът на претендираната неустойка като формулира искане да се отхвърли и претенцията за заплащане на неустойка от датата на подаване на исковата мобла до окончателното изплащане, защото за този период ще се дължи законна лихва, като последица от уважаване на иска.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по спора, с който въззивната жалба се счита за неоснователна и се иска нейното отхвърляне. Излагат се подробни съображения за това. Сочи се, че страните са обвързани от валидно правоотношение по силата на сключен договор от 30.07.2020 година (наричан в коресподенцията между страните договор № 210/03.08.2020 година). По силата на това съглашение, страните са утвърдили образци на документи за отчитане и предаване на изпълнената работа – отчет за извършената работа и приемо-предавателни протоколи за съответния месец като изменението на начините за отчитане от една от страните по договора е недопустимо. В отговора е формулирано твърдение, че изпълнителят е изправна страна по правоотношението, поради което за възложителя се е породило задължението да заплати извършената работа. В подкрепа на твърдението се сочат както събраните гласни доказателства, така и писмени такива – сервизните карти за извършена работа, подписани без забележка от представители на възложителя, а твърденията за антидатирането им са останали недоказани от ответника. Акцентира се върху изпълнението на 2 задълженията по договора от ищеца, който е предоставял ежемесечно отчети и приемо-предавателни протоколи на възложителя, в които има точно и ясно описание на извършените работи. Намира клаузата за неустойка за валидна, доколкото размерът на неустойката зависи от поведението на неизправната страна, съответно от продължителността на нейната забава.

В съдебно заседание всяка от страните, чрез проц. представител поддържа позицията си и по същество на спора. Аргументи в писмена защита, доразвива проц. представител на ищцовата страна.

Съдът, като съобрази, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане въззивна жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на първата инстанция, и след съвкупен анализ на доказателствата и по вътрешно убеждение приема следното:

Решението на първата инстанция е валидно, но частично недопустимо в обжалваната част.

Законът прикрепва към предявяването на иска материалноправни последици, които са правозапазващи или правоувеличаващи.

Правоувеличаващи са правото на лихви поради забава, в която ответникът изпада от завеждане на иска и правото за получаване на плодовете, което ищецът добива дори и против добросъвестния владелец на вещта. Законът не допуска други, различни от посочените, включително претенции за бъдещо вземане за договорна неустойка. Произнасянето по недопустимо искане налага обезсилване на решението на ОС Варна по заявената претенция за осъждане на ответника да заплати неустойка върху главниците за период от завеждане на иска в размер на 0.1% на ден, до достигане на сума от 119860,42 лева и прекратяване на производството в тази част.

В останалата част решението е допустимо, поради което и въззивният съд се произнася в рамките на поставените в жалбата въпроси и по приложението на императивни правни норми.

Пред ОС Варна са заявени осъдителни претенции от „Серкълсист инженеринг“ ЕООД, против Технически университет Варна, за заплащане на дължими суми по договор № 210/30.07.2020 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет – услуги, свързани със сервизно обслужване, ремонт и техническа поддръжка на автоматизирана система за оперативен контрол и управление качеството на подаване на топлинна енергия на ОВК инсталации за нуждите на учебното заведение. Заявена е и претенция за неустойка за забава върху главниците, по издадените фактури с № № 0000001951 от 30.09.2021 г., № ********** от 29.10.2021 г., № 0000001969 от 26.11.2021 г., № 0000001975 от 23.12.2021 г., № 0000001978 от 31.01.2022 г. и № 0000001986 от 28.02.2022 г., считано от падежа на всяка до завеждане на иска, конкретизирани по основание и размер. Твърденията са за надлежно изпълнение на ангажиментите по договора и неоснователен отказ на възложителя да заплати сумите за съответния месец при стриктно спазване на договорните разпоредби и представяне на утвърдени от двете страни протоколи за извършена работа и отчети за всеки месец.

Според ответника, отказът да бъдат заплатени сумите е правилен с оглед виновното поведение на ищеца – изпълнител, отказал да приеме предложени в хода на действие на договора, подробни бланки за отчет поради твърде общото съдържание на действащите, които не дават възможност да се 3 установи за кой от обектите каква по обем дейност е изпълнена. Твърди се в отговора, че именно поради нежеланието на изпълнителя да подписва предложени от Технически университет образци на отчети, договорът е развален и сумите не се дължат. Поддържа се алтернативно, че при доказан иск за главницата, неустойка следва да се присъди не до размер от 10% от стойността на договора, а 10% върху незаплатената сума.

Безспорни са следните обстоятелства по делото:

Страните са обвързани от валидно възникнало правоотношение по договор № 210/30.07.2020 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет – услуги, свързани със сервизно обслужване, ремонт и техническа поддръжка на автоматизирана система за оперативен контрол и управление качеството на подаване на топлинна енергия на ОВК инсталации за нуждите на учебното заведение със срок на действие 48 месеца, считано от подписването му или достигане на максимално допустимата прогнозна стойност (чл. 5). Видно от разпоредбата на чл. 6, мястото на изпълнение на договора е в няколко обекта на Технически университет Варна. Общо договорената стойност според чл. 7 е в размер на 998 836 лева без ДДС, респективно 1198 605.16 лева с ДДС, която включва и всички разходи на изпълнителя по извършване на услугите.

Неразделна част от договора е част 2 – Техническа спецификация, съдържаща предложение за изпълнение поръчката, работна програма, ценово предложение, количествено-стойностна сметка (КСС). Към същите, страните са подписали образец на отчет за извършените дейности по месец и приемопредавателен протокол по месец (ППП).

Не е спорно, че на 17.02.2021 г. страните са положили подписи и под допълнително споразумение № 1 към договора, заведено деловодно при ответника под № ДС 54/17.02.2021 г., с което, в чл. 8, т.1 е изменен обема на работата в посока намаляването й и като последица от това, според т.2 на същата разпоредба е редуцирана крайната обща цена по договора при запазване на единичните цени.

Поради това и доколкото въз основа именно на допълнителното споразумение са подписани графиците за абонаментно обслужване на ОВК съоръженията, следва да се приеме, че стойността е намалена на 466 778.88 лева с ДДС, служебно изчислена от въззивния съд, доколкото в решението на първата инстанция този въпрос не е изследван и предвид касателството му към размера на неустойката, при отсъствие на необходимост от специални познания и при ползване на единичните цени по КСС (л. 57 по делото на ОС Варна).

Страните не са на противоположни позиции и по отношение на развилите се напрегнати отношения в м. 09.2021 г. и причината за това, а именно претенцията на възложителя изпълнителят да подписва нова форма на месечни отчети за извършената работа. В периода до преустановяване достъпа на изпълнителя до обектите на възложителя, което е факт на 21.03.2022 г. не е спорно, че страните са разменяли ежемесечна писмена кореспонденция, чието съдържание най-общо се свежда до отказ на възложителя да заплати месечно дължимата сума по издадената фактура с аргумент, че не се подписват новите форми на отчет и насрещен отговор от изпълнителя, че съгласуваните и приети отчети и ППП през 2020 г. са част от договора, тяхното изменение е недопустимо и освен това дължимият обем работа по абонаментното обслужване за месеца е изпълнено и прието без забележки от страна на 4 възложителя.