Решение № 491 от 25.07.2023, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. гр. Хасково, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20225640100779 по описа за 2022 година

Предявен е от Н. Д. Д. с ЕГН:********** от гр.Д., ул.“******“ №*, вх.*, ап.**, със съдебен адрес гр.Х., бул.“**************“ №***, вх.*, ет.*, адв.М. Г., против И.

М. П. с ЕГН:********** от гр.С., ж.к.“*******“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищцата била собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Хасково, одобрен със заповед № РД-1863/05.10.2006 г. на ИД на АК София, с адрес гр. Хасково, местността „Кенана“, с площ 1143 кв.м., трайно предназначение - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м.), предишен идентификатор ***, номер по предходен план ***,320, при съседи: ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***, който придобила по дарение от своята майка, извършено с НА № 200, том 16, дело 2728/16.10.2009 г. Със заповед № 627/06.04.2020 г. издадена на осн. §4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ на Кмета на Община Хасково било възстановено правото на собственост при условията на § 46 ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, на наследниците на В. Т. Т., наследниците на И. Т. Т. и наследниците на Т. Д. върху новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково, с идентификатор ***, ж.р.

„Кенана“, землището на гр. Хасково, с площ 1143 кв.м., при граници и съседи:

*** - жил. територия; ***- жил. територия; ***-улица;

***-жил. територия; ***- жил. територия; ***- жил. територия; *** - улица. Ищцата обжалвала горепосочената заповед и с решение № 260013/23.06.2021 г. по адм.д. № 48/2020 г. Районен съд Хасково отхвърлил жалбата, като приел, че в административното производство по обжалване на административния акт не е допустимо разглеждане на твърденията за право на

1 собственост върху процесния имот, а тези доводи следвало да бъдат предявени в исково производство по спор за материално право с лицата, ползващи се от заповедта, което обосновавало правния интерес на ищцата да предяви настоящия иск против ответницата.

Сочи се, че процесният имот бил част от нива от 2 декара, закупена от дядото на ищцата Г. Г. Т. (починал на 05.05.1962г.) с договор от 30.06.1939 г., вписан със записка № 167, том 4 на 17.05.1944 г., съобразно който собствеността и владението на нИ.та от 2 декара били отстъпени от продавача на купувача на датата на сключване на договора.

В него и записката за вписването му като съседи на продадената нива били описани Д.

Т., В. Т., Д. К. и С. К.. През 1999 г., наследниците на Г. Т. се снабдили с нотариален акт за собственост на нивата от 2 декара, находяща се в местността Кенана, Хасковско землище, съставляваща имот пл. № 320 по плана за земеразделяне, при граници: изтокпът, север - имоти пл. №№№ 335, 336, запад имот № 321 и имоти пл. № 326 и 327, югимоти №№№ 319, 318 (нот. акт № 150, том 3/28.01.1999 г. на СВп Хасково и нотариален акт за поправка на нот. акт № 65, том 7/13.07.2001 г. на СВпХасково), а през 2009 г. разделили съсобствения си имот, като със съдебна спогодба по гр.д. № 1948/2006 г. на ХРС в дял на майката на ищцата - Д. Д. бил поставен имот ***, с площ 1144 кв.м., а в общ дял на останалите съсобственици бил поставен имот *** с площ 1145 кв.м. По-късно, с нотариален акт № 200, том 16, дело 2728/16.10.2009г. Д. Д. дарила полученият при делбата имот, на ищцата по делото.

Поддържа се още, че от закупуването на нивата от 2 декара през 1939 г. от праводателя на ищцата Г. Т., до настоящия момент, процесният имот като част от тази нива, бил владян от праводателите на ищцата, а след дарението в нейна полза - от нея и като собственик, на нея било издадено разрешение за строеж на ограда № 27/22.01.2010 г. Също така, закупената нива попадала в зона за отдих обособена с ПМС, а с решение на Общински съвет Хасково № 67/29.02.2000 г. била включена в строителните граници на града, определени с околовръстен полигон и придобила статут на урбанизирана територия. По кадастралния план от 1988 г., нивата била заснета като имот пл. № 320, а след съдебната делба била разделена на два самостоятелни имота - 516 (процесния имот, собствен на ищцата) и 515 (останал в дял на останалите наследници на Г. Т.).

От своя страна ответницата, като наследник на В. Т. Т., И. Т. Т. и на Т. Д., претендирала придобиване на правото на собственост върху имот с идентификатор *** в ж.р. „Кенана“ в землището на гр. Хасково, с площ 1143 кв.м., въз основа на заповед № 627/06.04.2020 г. издадена на осн. §4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.

28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р. „Кенана“ и решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998 г. на ОЗСЗГ по заявление № 51180 по чл. 11 от ЗСПЗЗ. Поддържа се, че ответницата не е придобила право на собственост върху процесния имот и се излагат съображения за това. На първо място, към момента на образуване на ТКЗС, наследодателите на ответницата не били собственици на процесния имот, а Д. Т. бил посочен като съсед на нИ.та, закупена от праводателя на ищцата - Г. Т. през 1939 г., част от която бил процесния имот. Сочи се, че наследодателите на ответницата дори и да притежавали земеделска земя в местността „Кенана“, то тя не била идентична с процесния имот.

Следвало да се посочи и обстоятелството, че собствеността на ПИ *** с площ 1145 кв.м., получен от другите наследници на Г. Т. в делбеното производство, който бил и част от нивата от 2 декара закупена от него през 1939 г., не била възстановена на наследниците на В. Т. Т., И. Т. Т. и на Т. Д. (т.е. на ищцата) по реда на 2

§ 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, а в ПНИ била записана на името на преобретателите на имота. На следващо място, ищцата поддържа, че цялата процедура и всички актове и действия по признаване и възстановяване на собствеността на процесния имот на наследниците на В. Т. Т., И. Т. Т. и на Т. Д. били нищожни и незаконосъобразни. Заповедта на Кмета на Община Хасково за възстановяване правото на собственост върху процесния имот била нищожна и издадена без да са налице предпоставките в ЗСПЗЗ, защото в полза на наследодателите на ищцата не било признато право на собственост върху процесната земеделска земя. Посоченото решение № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ (ако такова било постановено) по заявление № 51180 според ищцата също било нищожно и незаконосъобразно, като постановено в пълно противоречие и в нарушение на процедурата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, а извършените нарушения били толкова многобройни и толкова съществени, че водели до резултат, който бил нетърпим от гледна точка на действащия правов ред. В тази връзка на основание чл. 17, ал. 2 от ГПК ищцата оспорва валидността и законосъобразността на решение № 3651/01.04.1998 г. на ОСЗГ (ако такова било постановено) по заявление № 51180 и на всички актове и действия на всички административни органи, с които било признато и възстановено правото на собственост на процесния имот в нарушение на закона и без да са налице предпоставките за това. Поддържа, че процесният имот никога не бил включван в блок на ТКЗС или ДЗС, поради което разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по отношение на него били неприложими. Твърди, че от момента на закупуването му от праводателя на ищцата през 1939 г. - той, а в последствие- неговите наследници и ищцата - като правоприемник, били осъществявали владение върху него. В тази връзка, за наследодателите на ответницата не съществувало правото на признаване и възстановяване на собствеността по отношение на процесния имот по реда на ЗСПЗЗ.

Оспорва валидността и материалната законосъобразност на решение № 3651/01.04.1998 г. на ОСЗГ (ако такова било постановено) по заявление № 51180, с искане да бъде проведен косвен съдебен контрол за валидността и за материалната му законосъобразност, т.е. дали при издаването му били спазени и действащите материални разпоредби. Също така се поддържа, че процесният имот не бил идентичен със земеделската земя, заявена като собствена на наследодетелите на ответницата, поради което за техните наследници (в случая ответницата) не било налице законово основание за възстановяване на собствеността върху този имот. Така изложеното обосновавало твърденията, че ищцата била собственик на процесния имот, въз основа на извършеното в нейна полза дарение, като собствеността на нейния праводател била придобита преди образуване на ТКЗС и ДЗС. В условията на евентуалност, ищцата заявява право на собственост върху процесния имот въз основа на изтекла в полза на праводателите й и в нейна полза придобивна давност.

Предвид гореизложеното, се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Хасково одобрен със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на изп.директор на АК София с адрес гр. Хасково, местността „Кенана“, с площ 1143 кв.м., трайно предназначение - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м.), предишен идентификатор ***, номер по предходен план ***,320, при съседи: ***,

***,

***,

***,

***,

***,

***, ***. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата депозира отговор на исковата молба в предвидения законов срок по 3 чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Оспорва като необосновани и недоказани твърденията на ищцата, че е собственик на процесния имот. Нито от представения договор от 1939 г., нито от последващия нотариален акт от 1999 г. за собственост на имот придобит по наследство не можело да се направи такъв извод. Ищцата следвало да представи документ за възстановяване на собствеността върху процесния имот в полза на наследниците на Г. Т., тъй като към момента на обобществяването на земеделските земи в ТКЗС процесният имот безспорно е бил земеделски имот и се намирал извън строителните граници на населеното място, а по-късно е бил включен в територия, имотите в която са били предоставяни за ползване на граждани по реда на някои от посочените в пap.63 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /обн. в ДВ бр.122 от 1997г./ нормативни актове. Поради това, дори и да не е бил внесен в ТКЗС, според ответницата, процесният имот очевидно бил отнет от неговите бивши собственици и като такъв подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Оспорва представените с исковата молба документи, тъй като те, включително и представения констативен нотариален акт от 1999 г. и спогодба по гр.д.№ 1948/2006 г., не правели наследниците на Г. Т. собственици на процесния имот, както и последващото прехвърляне на имота към ищцата не я легитимирало като собственик, доколкото процесният имот не бил част от наследството, останало от Г. Т.. Съответно прехвърлителя на ищцата, нейната майка Д. Д. не била получила имота при делбата и не била собственик на процесния имот към 2009 г. Освен това, според ответницата, претенцията на ищцата че собствеността върху процесния имот била придобита по силата на давностно владение продължило повече от 10 години, била незаконосъобразна и в противоречие с трайната и установена съдебна практика. Процесният недвижим имот бил възстановен по реда на § 4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28 ППЗСПЗЗ, поради което и в настоящия случай давността започвала да тече от момента на възстановяване на собствеността на ответника - от влизане в сила на Заповед № 627 и приключване на реституционната процедура. В този смисъл било например Решение № 54 от 14.05.2019 г. по гр. д. № 2800/2018 г., ВКС, Второ гражданско отделение. Доколкото Заповед 627 била издадена през 2020 г., не бил изтекъл достатъчен срок за придобИ.не на имота от ищцата по давност, поради което искът следвало да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Сочи се още, че със Заповед № 627 от 06.04.2020 г. на Кмета на Община Хасково била възстановена собствеността на ответницата върху процесния имот по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 1 от ПП на ЗСПЗЗ във връзка с влезлия в сила план на новообразуваните имоти за ж.р. "Кенана", землището на гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-98-2 от 26.06.2019 г. на Областен управител на област Хасково, а признаването на това право било резултат от сложен фактически състав, при който неколкократно се проверявала верността на данните относно имотите, подлежащи на възстановяване. Самото право на възстановяване на собствеността върху земеделски земи на бивши собственици признавало влезлите в сила административни актове в други административни производства, или съдебни решения, които от своя страна били предпоставка за изработването и одобряването на плана на новообразуваните имоти по реда на § 4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съответните на него чл.28 ППЗСПЗЗ. Цялата процедура била приключила с издаването на заповедта по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а ППЗСПЗЗ, като всеки етап завършвал с отделен административен акт, който подлежал на обжалване и след изтичане на срока или приключване на процедурата по обжалване влизал в сила и придобИ.л стабилност.