Определение № 418 от 05.11.2026, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 347/2026
- Вид
- Определение № 418
- Подписан
- 05.11.2026
- В сила
- 05.11.2026
- Състав
- ПЕТЯ СТОЯНОВА, СЛАВКА ДИМИТРОВА, АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.140 · Закон за съдебната власт
- чл.144 ал.2 · Закон за съдебната власт
- чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.354а ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.200 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.202 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 ал.1 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.345 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.53 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.56 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.57 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 418 гр. Велико Търново, 05.11.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:
АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СЛАВКА ДИМИТРОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264000600347 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава XXII от НПК.
С протоколно определение от 08.10.2026г. постановено по НОХД№435/26г. по описа на Окръжен съд–Велико Търново, при проведеното разпоредително заседание, съдът е оставил без уважение искането на адв.И.
Д.,защитник на подсъдимия П. П. П., за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на досъдебното производство, поради допуснати съществени процесуални нарушения, отстраними в досъдебната фаза на процеса.Със същото определение е потвърдена и взетата мярка за неотклонение „подписка“ спрямо подсъдимия.
Срещу този съдебен акт е постъпила частна жалба от адв.И. Д., в която се правят оплаквания за неговата незаконосъобразност и неправилност.Излагат се съображения,че окръжният съд необосновано не е уважил възраженията на защитата,че заповедта на административния ръководител на ОП-Велико Търново за определяне на заместник на наблюдаващия прокурор, който да се яви в разпоредителното заседание, е безмотивна и от нея не става ясно дали е налице уважителна причина за отсъствието му.Аргументират се доводи, че на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правата на подсъдимия П.,изразяващи се в това, че е 1 бил трайно лишен от възможността да дава обяснения и да участва в производството.Сочи се,че още при предявяване на разследването на 11.05.2026г. обвиняемият е направил искане за отвод на разследващия полицай,която процедура не е решена окончателно и до настоящия момент.В подкрепа на това възражение се позовава и на постъпилото писмо от АПВелико Търново,от което се установява, че няма произнасяне по надлежно подаден от подсъдимия сигнал във връзка с постановлението на ОП-Велико Търново за отказ за отвеждане на разследващия полицай.В тази връзка се претендира, че разследващият полицай не е имал право да съставя заключително мнение, съответно делото да бъде внасяно с обвинителен акт в съда.Навеждат се доводи, че разследването не е проведено обективно и безпристрастно, защото в постановлението за привличане на обвиняем са описани множество престъпни деяния приписани на обвиняемия П.,с което се претендира писмено обективиран обвинителен уклон и събиране на доказателства само в полза на обвинителната теза.
Определението се обжалва и в частта, с която е потвърдена взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „подписка“,като според защитата същата се явява неоправдана и несъразмерна, с оглед на това, че подсъдимият има постоянно местоживеене и никога не се е укривал.Прави се искане определенията по чл.248 ал.1 т.3 и т.6 да бъдат отменени и делото върнато на прокурора.
Великотърновският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди доводите в частната жалба,намира същата за процесуално допустима и подадена в срок, а по съществото си за неоснователна, по следните съображения:
НОХД№435/26г. по описа на ОС-Велико Търново е образувано по внесен обвинителен акт от ОП-Велико Търново срещу подсъдимия П. П. П. за извършено престъпление по чл.354а ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и срещу Т. А. Х. за извършено престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК.
Законосъобразно окръжният съд е оставил без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство по делото на основание чл.248 ал.1 т.3 от НПК и връщането му на прокурора, поради допуснати съществени процесуални нарушения,изразяващи се в това,че обвинителният акт е неясен и не ставало ясно кога точно е извършено първото деяние на 2
23.01.2025г. Правилно е прието, че обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 от НПК и непосочването на часа на извършване на деянието не ограничава правото на защита на подсъдимия, още повече, че посочването на това обстоятелство не е задължителен реквизит от неговото съдържание.В обстоятелствената част са описани всички релевантни фактически обстоятелства на обвинението, измежду които мястото, времето и начина на извършване на деянието и участието на подсъдимия в него и основополагащото му право да научи в какво е обвинен и да подготви защитата си съобразно това не е нарушено.
Предвид на изложеното въззивният съд намира, че прокурорският акт отговаря по форма и съдържание на изискванията на процесуалния закон,съдържа всички необходими и задължителни реквизити и е годен да изпълни основното си предназначение,а именно да очертае рамката на обвинението и предмета на доказване в съдебната фаза на процеса.
Неоснователни са доводите на защитата, с които се претендира,че в проведените две съдебни заседания на 1.09.2026г. и на 8.10.2026г. се е явила прокурор К., като заместваща наблюдаващия делото прокурор, въз основа на заповед,която не била мотивирана и не ставало ясно дали отсъствието на наблюдаващия прокурор е по уважителна причина.От материалите по делото е видно, че са приложени 2 броя заповеди издадени от административния ръководител на ОП-Велико Търново, с които на основание чл.140 вр. чл.144 ал.2 от ЗСВ е определена прокурор К. да участва в съдебното заседание и на двете дати.Заповедта е мотивирана с отсъствието на наблюдаващия делото прокурор,поради ползване на платен годишен отпуск.Въззивният съд намира, че е спазено изискването на чл.144 ал.2 от ЗСВ,налице е уважителна причина за отсъствието на наблюдаващия делото прокурор,която е посочена в заповедта на административния ръководител,поради което е определен друг прокурор, който да го замести.Законът не поставя повече изисквания за мотивираност на заповедта за заместване.Принципът за взаимната заменяемост на прокурорите произтича от единството на прокуратурата като институция и процесуалните правомощия на прокурорите.
С оглед на изложеното въззивният съд намира за лишени от основания оплакванията в частната жалба на защитата, че заместващият прокурор е незаконно определен,което се приравнява на липса на прокурор участвал в 3 проведеното разпоредително заседание.
Правилно окръжният съд е приел, че не е налице и другото съзряно от защитата процесуално нарушение изразяващо се в това, че обвиняемият П. е бил трайно лишен от възможността да дава обяснения и да участва във воденото срещу него наказателно производство и по направено искане за отвод на разследващия полицай процедурата за решаването на този въпрос не е решена окончателно,тъй като липсва произнасяне от АП-Велико Търново.
От материалите по делото е видно, че обвиняемият П. не е бил лишен от правото си даде обяснения на досъдебното производство.С постановление от 26.01.2026г. същият е бил привлечен в качеството на обвиняем,което му е предявено на 02.04.2026г. в присъствието на упълномощения от него защитник,в лицето на адв.И. Д..На обвиняемия са му разяснени всички процесуални права и задължения по НПК и е бил поканен да даде обяснения по повдиганото му обвинение.При предявяване на разследването на 11.05.2026г. обвиняемият се е явил отново със защитника си,с който са направили бележки, искания и възражения по воденото досъдебно производство и отвод на разследващия полицай.По основателността на поискания отвод, съгласно разпоредбата на чл.53 ал.2 от НПК, се е произнесъл наблюдаващият делото прокурор от ОП-Велико Търново с постановление от 21.05.2026г., като го е оставил без уважение.На 09.06.2026г. е съставено заключително мнение от разследващия полицай, а на 13.07.2026г. делото е внесено с обвинителен акт в Окръжен съд –Велико Търново.От изисканата информация от АП-Велико Търново е установено, че сигналът на обвиняемия П. срещу постановлението от 21.05.2026г. е постъпил на 24.06.2026г., а преписката е изискана от АП-Велико Търново на 16.07.2026г., но не е изпратена, тъй като делото вече е било внесено в съд.
При тези фактически обстоятелства законосъобразно първата инстанция е приела, че не е допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на отстранимите в досъдебната фаза на процеса, накърнили правото на защита на обвиняемия.Действително постановлението на наблюдаващия делото прокурор от 21.05.2026г. подлежи на инстанционен контрол по реда на чл.200 от НПК.Обстоятелството, че по подадения сигнал не е последвало произнасяне на АП-Велико Търново, преди внасянето на обвинителния акт в съда, само по себе си не води до извод за допуснато 4 отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила.Съгласно разпоредбата на чл.202 ал.1 от НПК обжалването на прокурорското постановление не спира неговото изпълнение освен ако компетентният прокурор не постанови друго.С оглед на това висящността на инстанционния прокурорски контрол не представлява процесуална пречка за приключване на досъдебното производство и внасяне на обвинителен акт в съда,както е станало и в разглеждания случай.Отделно от това, както правилно е приел и окръжният съд,направеното искане за отвод е разгледано и има произнасяне от компетентния за това прокурор. Непроизнасянето по жалбата срещу това постановлението,с което е отказан отвода на разследващия полицай, само по себе си не е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия на досъдебното производство изчерпателно изброени в чл.249 ал.4 т.1 от НПК.Възраженията относно безпристрастността на разследващия орган, както и относно законосъобразността и доказателствената стойност на извършените от него процесуално-следствени действия могат да бъдат предмет на съдебна преценка при разглеждането на делото по същество,доколкото са относими към конкретни доказателства и доказателствени средства.Нещо повече след поискания отвод при предявяване на разследването и до произнасянето на ОП-Велико Търново разследващият полицай не е извършил други действия по разследване насочени към събиране на доказателства,а е съставил единствено заключително мнение на 09.06.2026г.
Въззивната жалба на защитата срещу определението на окръжния съд,с което е потвърдена взетата на досъдебното производство с постановлението за привличане мярка за неотклонение „подписка“ се явява също неоснователна.
Първата инстанция правилно е преценила, че не са налице основания за изменение или отмяна на взетата мярка за неотклонение спрямо подсъдимия.Доводите на защитата, че подсъдимият не се е укривал,не е променял местоживеенето си и е изпълнявал добросъвестно процесуалните си задължения несъмнено са релевантни при индивидуалната преценка за необходимостта от взетата мярка за неотклонение.Посочените обстоятелства сами по себе си не са основания за нейното отпадане.Подсъдимият е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.354а ал.1 от вр. чл.26 ал.1 от НК, което е тежко умишлено по смисъла на закона и със завишена степен на обществена опасност.Характерът и тежестта на обвинението 5 преценени съвкупно с данните за личността на подсъдимия и неговото процесуално поведение, очертават необходимостта от продължаващото действие на взетата мярка за неотклонение,която ще обезпечи задължителното му участие при разглеждане на делото в съдебната фаза на процеса.Обстоятелството,че до момента подсъдимият е спазвал задълженията си не означава, че мярката „подписка“, която е най-леката предвидена в чл.58 от НПК и не е свързана със съществени ограничения на личната му свобода,е загубила процесуалното си предназначение.При наличие на конкретна установена необходимост от присъствието на подсъдимия при разглеждане на делото в предстоящото съдебно производство, въззивният съд намира за правилно решението на окръжния съд, че мярката за неотклонение „подписка“ се явява напълно съразмерна за постигане на целите по чл.57 от НПК и адекватна на критериите по чл.56 ал.3 от НПК.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав намира атакуваното определение,с което е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му прокурора и с което е потвърдена взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „подписка“, за законосъобразно, правилно и обосновано, което налага да бъде потвърдено от апелативния съд.