Решение № 522 от 04.12.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. Варна, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20233100900400 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЕТП Панорама Отомотив Наклие Иншаат“ ООД, дружество, учредено съгласно законите на Р. Турция и вписано в Централния търговски регистър на Р.Турция с No *****, с данъчен номер: ******, със седалище и адрес на управление: Йени мах. 33150, сок. Бабил Тауър No 3, Ич Капъ No 19, Мезитли, Мерсин, Р. Турция, представлявано от К.Д. – директор, с р е щ у „Инпе Транспорт“ ООД, ЕИК 203782156, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Владислав Варненчик, бул. „Ян Хунияди“ No 31, ет.1, ап. 102, представлявано от П. Й. Д. – управител, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 345 000 евро /триста четиридесет и пет хиляди евро/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска в съда / 14.07.2023г./ до окончателното изплащане на задължението, представляваща платена на отпаднало основание сума, дължима като договорена продажна цена по сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 16.05.2023г. с предмет: продажба на 5 броя употребявани регистрирани Товарни автомобили - влекачи, марка ,.Мерцедес", модел „Актрос" с номера, както следва: № на шаси: ****** и с per. № *****; № на шаси:

****** и с per. № ******; № на шаси: ****** и с per. № ******; № на шаси: ****** и с per.

№ ****** и № на шаси: ****** и с per. № *****, при уговорена единична цена за всеки от влекачите в размер на 69 000 евро /шестдесет и девет хиляди евро/, който е развален от страна на ищеца, поради неизпълнение на задълженията на ответника – забава, която е довела до безполезност на престацията за ищеца.

ИЩЕЦЪТ твърди, че на 16.05.2023г. между ответника „Инпе Транспорт“ ООД, от 1 една страна като Продавач, и ищеца „ЕТП Панорама Отомотив Наклие Иншаат“ ООД, от друга страна като Купувач, е сключен предварителен договор за покупко-продажба на моторни превозни средства, по силата на който ищецът се съгласил да закупи, а ответникът от своя страна се съгласил да му продаде 5 броя употребявани и регистрирани Товарни автомобили - влекачи, марка „Мерцедес", модел „Актрос" с номера, както следва: ****** и с peг. № *****; № на шаси: ****** и с peг. № ******; № на шаси: ****** и с peг. № ******;

№ на шаси: ****** и с peг. № ****** и № на шаси: ****** и с peг. № *****, при уговорена единична цена за всеки от петте влекача в размер на 69 000 EUR /шестдесет и девет хиляди евро/, или всички на обща стойност 345 000 EUR /триста четиридесет и пет хиляди евро/.

Върху сумата не се начислява ДДС, на основание чл. 28, ал.З от ЗДДС.

Предварителният договор за покупко-продажба па МПС между страните е писмен, като до сключването на същия се било стигнало при следната хронология на събитията: На 10.05.2023г. българският гражданин г-н Ю.Е.А., който е пълномощник на ищцовото дружество в Р. България, получил указания от ръководството на ищцовото дружество да намери камиони (влекачи), които дружеството да закупи. На 12.05.2023г. Ю.А., действащ като пълномощник на ищцовото дружество, установил отношения с управителя на ответното дружество по телефона, както и комуникация с него посредством мобилно приложение за комуникация от профила си „ВMY GLOBAL ТRANS". След водене на преговори, уточняване на специфики и цени, Ю.Е.А., като пълномощник на ищцовото дружество, изразил волята си да закупи гореописаните 5 броя влекачи при описаните погоре цени, а управителят на ответното дружество от своя страна се съгласил да му ги продаде.

По повод на изразената воля за сключване на предварителен договор за покупкопродажба па гореописаните употребявани и регистрирани 5 броя влекачи управителят на ответното дружество (продавач) е издал на ищеца (купувач) Проформа Фактура (Проформа Инвойс) с № 1000000009 от дата 16.05.2023г. на обща стойност 345 000 EUR (триста четиридесет и пет хиляди евро). Проформа Фактурата, съдържаща подпис и печат от страна на дружеството продавач, е изпратена от неговия управител на пълномощника на купувача по ел. път, който от своя страна също е положил подпис на документа в графата за дружеството купувач. По този начин двете насрещни съвпадащи волеизявления на страните са материализирани в писмен документ, съдържащ всички съществени елементи на проектираната прехвърлителна сделка - подробно индивидуализиране па превозните средства с техните номера на шасита и регистрационни номера; цената за всяко едно от превозните средства, пълните данни на страните по сделката и техните качества по нея.

Твърди, че това обстоятелство придава на Проформа фактурата от 16.05.2023г. характера на писмен предварителен договор за покупко-продажба на МПС, който е сключен в необходимата по закон писмена форма и валидно обвързва страните по него с техните съответни права и задължения на купувач и продавач.

Съгласно постигнатите уговорки влекачите е следвало да бъдат прехвърлени в собственост и предадени от ответника на ищеца в гр. София, Р. България в срок до 20 дни от 2 плащането на цялата цена за тях. Ищецът заплатил сумата по Проформа Фактурата изцяло по банков път, с извършването на два броя банкови преводи – на 17.05.2023г. са наредени 200 000 EUR (двеста хиляди евро), които са постъпили в сметката на ответника на 18.05.2023г., а с вторият от тях на 23.05.2023г. са наредени 145 000 EUR (сто четиридесет и пет хиляди евро), които са постъпили в сметката на ответника на 26.05.2023г.

Водени са многократни разговори между Ю.А. /по молба на ищеца/ с управителя на ответното дружество за възможността камионите да се доставят по –рано от уговорените 20 дни, като не само че това не се случило преди, но и на датата на уговорения падеж – 14.06.2023г., както и впоследствие. На 20.06.2023г. (вторник) Ю.А., като пълномощник на ищеца написал електронно съобщение чрез мобилно приложение до управителя на ответното дружество с искане да върне парите, като му дал срок за доброволно изпълнение до петък (т.е. до 23.06.2023г.), на което г-н П. Д. отговорил: „ОК“. Ищецът поддържа, че направеното искане на практика съставлява изявление за разваляне по смисъла на чл. 87, ал.2 от ЗЗД, което е достигнало до законния представител на ответника и очевидно същият дори се е съгласил с него. Изискуемата по закон писмена форма на отправеното изявление за разваляне на писмен договор се счита за спазена в случая, по аргумент от чл. 293. ал.4 от ТЗ и чл.З, ал.2 от ЗЕДЕУУ. Виновното неизпълнение (забавата) от страна на ответника е довело ищеца до състояние на безполезност от получаването на договорената престация, тъй като са му били крайно необходими влекачи за осъществяване на дейността на дружеството и се с наложило да си набави камиони от другаде. Въпреки че даденият срок за доброволно изпълнение (23.06.2023г.) е отминал отдавна и оттогава са били отправени многобройни покани от страна на ищеца, до ден днешен ответникът не му възстановил сумата.

В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост на иска, но твърди, че бил преждевременно предявен и в тази връзка неоснователен. Счита, че липсва годен писмен предварителен договор за покупко-продажба на МПС – фактурата не представлявала такъв.

Сочи, че описаните влекачи и сега не са собственост на ответника, а на неговия лизингодател "ББР Лизинг" ЕАД - обстоятелство, което е известно на ищеца още от водената от тях кореспонденция към него момент. В описанието на влекачите липсва номер на двигателя и цвят. Проформа фактурата не можела да съставлява договор в изискуемата по закон форма и поради обстоятелството, че в нея липсва срок на сделката/датата за сключване на окончателния договор/ и мястото на предаване, както и липсва указание, че посочената сума е окончателна цена на сделката. В същата не било отразено и как ще бъдат прехвърляни влекачите - с договор с нотариална заверка, или с окончателна фактура и с прекратяване на регистрация в КАТ и за чия сметка ще се разходите за това. Обобщава, че издадената проформа фактура е вид споразумение за сключване на предварителен договор, но не и предварителен договор, защото не отговоря на изискванията на чл.19, изр. второ от ЗЗД. Такива детайли липсват и в кореспонденцията между страните. Излага още, че цената на един такъв влекач/както предложените/ - марка, модел, година на производство и изминат километраж е 83000 евро, т.е. продажната цена за всеки би могла да е до 85000 3 евро, но не и 69000 евро. Страните са имали устна договорка за крайна цена от по 79000 евро на влекач. Че е имало уговорка за друга цена се установява от кореспонденцията, изхождаща от пълномощника на ищеца /15.06.23 г. - 10.39 ч : „Не ми дават парите, моля те гледай другата седмица да го оправим".

Изявлението на пълномощника на ищеца от 20.06.23 г. в 13.18 ч : „Връщай парите обратно" не представлявало годно правно изявление за разваляне на договор, а и същото не било в изискуемата от закона форма, т.е. липсвало изявление за разваляне на договора.

Твърди и че не е оспорил получаването на сумата по процесната фактура. Опитал се е да постигне споразумение с ищеца и да уговорят начин на връщане, тъй като не са успели да се договорят за крайната цена на влекачите. Твърди, че ищецът е бил наясно, че нямат сключен договор, както и че цената е следвало да бъде 395 000 евро. Позовава се на документация, разменена между страните с оглед постигане на споразумение. Не бил дал повод за завеждане на делото.

В срока по чл. 372 от ГПК, ИЩЕЦЪТ депозира допълнителна искова молба, с която поддържа предявения иск по основание и размер. Излага, че Проформа фактурата представлява предварителен договор, тъй като носи всички белези на предварителен договор и съдържа съществените условия на окончателния договор. Спазена е формата за действителност, определени са уговорените за продажба вещи и е уговорена цена на същите, като се позовава на съдебна практика в тази връзка. Дали ответникът е бил собственик на предложените за продажба влекачи или не, към момента на съвпадане на волеизявленията по предварителния договор /проформа фактура/ е ирелевантно, тъй като ангажиментът за продажба на вещите е валиден, дори ответникът да не е бил собственик на същите.

Съществено е ответникът да е собственик на вещите към момента на тяхната продажба /към момента на разпореждането с тях/, но до такава продажба не се е стигнало поради виновното неизпълнение (забавата) от страна на ответника, което негово неоправдано забавяне е довело ищеца до състояние на безполезност от получаването на престацията.

Поддържа твърдението, че дали е предварителен договор или споразумение, е без особено значение, тъй като договорът между страните е развален едностранно от ищцовото дружество поради виновното неизпълнение (забавата) от страна на ответника, което негово неоправдано забавяне е довело ищеца до състояние на безполезност от получаването на престацията. В тази връзка и след разваляне на договора, ответното дружество е издало Кредитно известие до ищеца за връщане на получените на отпаднало основание суми. В нито един документ, нито в приложената кореспонденция между страните не е уговаряно плащане на суми различни от отразените в проформа фактурата, фактурата и кредитното известие суми. Какви неподписани от никоя от страните споразумения са си разменяли процесуалния представител на ответника и самия ответник е ирелевантно за производството, както е и ирелевантно каква била цената на влекач в официалната страница на производителя /подчертава, че посочената цена за влекач е за такъв производен през 2021г., а отразените в проформата фактура, видно от кореспонденцията между страните са от 2020г./. Между страните е уговорена цена за всеки един от продаваемите влекачи. Цената 4 е отразена в нарочно издадена проформа фактура и същата тази цена е платена от ищеца, но влекачите не са доставени. Оспорва и че ответникът не бил дал повод за завеждане на делото, тъй като не е върнал дължимите суми, които самият той не отричал да е получил.