Решение № 178 от 13.05.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. П., 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20251230100665 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, обективираща обективно кумулативно съединени положителни установителни искови претенции на „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. С., п.к. ****, р-н „Тр.“, бул. "Б." № **, представлявано от управителите Хр.М. и П.В., действащо чрез юрк. Б. Т. срещу Д. С. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. Ч., общ. П..

Ищецът твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит № 1038930 от 06.03.2018 година, сключен между „Кр.“ ЕАД и ответникът, първият е предоставил на втория паричен кредит в размер на 1 800 лева, при уговорен ФЛП 35,05 % и ГПР 50 %. Страните уговорили кредитополучателя да върне дължимите по договора суми чрез заплащане на 18 погасителни вноски всяка в размер на 130 лева в срок до 10.09.2019 г., съгласно Погасителен план, представляващ неразделна част от договора. Ищецът сочи, че неразделна част от договора са и Общи условия. Твърди, че договорът е в съответствие с всички императивни разпоредби на ЗПК.

Сочи се в молбата, че договорът е сключен по електронен път съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Твърди, че 1 кредитодателят е изправна страна по сделката като е предоставил на ответника уговорения кредит. Твърди, че кредитополучателят не е изпълнил в срок задълженията си по договора.

Сочи, че ответникът С. е сключил на 06.03.2018 година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „А. Тр.“, по силата на който договор дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице – „Кр.“ и да отговаря пред последното солидарно със С. за всички задължения по горепосочения договор за кредит така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него.

Сочи, че на 02.03.2021 година „А. Тр.“ и „Кр.“ са сключили договор за поръчителство, по силата на който „А. Тр.“ се е задължило спрямо „Кр.“ за всички задължения на С. по Договора за кредит. Твърди, че „А. Тр.“ е изпълнило задълженията си към С. по Договора за предоставяне поръчителство. Твърди, че ответникът Д. С. С. не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. Сочи, че по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 година, „Кр.“ ЕАД и „А.

Тр.“ ЕООД като цедент е прехвърлило на ищеца изискуемите и непогасени задължения на ответника, дължими на основание горепосочения договор за кредит. Сочи, че вземанията са индивидуализирани в Приложение № 1.

Твърди, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми за прехвърляне на вземанията длъжника, както и че длъжникът е уведомен за цесията. В случай, че съдът не приеме надлежно уведомяване на дължника за цесията преди датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, релевира твърдение за надлежно уведомяване на длъжника с връчването на исковата молба.

Ищецът твърди, че кредитополучателят не е погасил в определения срок задълженията си към кредитора по процесния договор за кредит, поради което се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК /по ч.гр.д. № 1729/2024 година по описа на съда/, като в указания му от заповедния съд срок е предявил установителните претенции за вземанията по заповедта.

С гореизложеното ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на исковете да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията, за които ищецът се е снабдил със заповед по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1729/2024 г. по описа на Районен съд гр.П., а именно: 1642,88 /хиляда шестстотин 2 четиридесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/ лева – дължима и неплатена главница по договор за потребителски кредит с № 1038930/06.03.2018 г.; 1 668,51 /хиляда шестстотин шестдесет и осем лева и петдесет и една стотинки/ лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 437,12 /четиристотин тридесет и седем лева и дванадесет стотинки/ лева - договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 06.03.2018 г до 10.09.2024 г.; 1 068,43 /хиляда шестдесет и осем лева и четиридесет и три стотинки/ лева - законна лихва за забава върху главницата за период от 06.03.2018 г. до 05.09.2019 г.; лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията; 932,31 /деветстотин тридесет и два лева и тридесет и една стотинки/ лева - законна лихва за забава върху възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство за период от 06.03.2018 г до 05.09.2019 г., както и лихва за забава върху възнаграждението по договора за поръчителство от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Ищецът прави доказателствени искания, представя писмени доказателства.

В законоустановения срок ответникът чрез назначения от съда особен представител депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Прави възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, със следните съображения: Сочи чл. 114 от ЗЗД, съгласно който давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Твърди, че в случая може да се предположи, че ответникът е изпълнил първите 2-две погасителни вноски за главница, съгласно приложения погасителен план, а всички останали погасителни вноски - от 3 та, с падеж 10.06.2018 г. до последната 18-та, с падеж 10.09.2019 г., са останали непогасени. В тази връзка счита, че изискуемостта на вземанията, доколкото Договора за потребителски кредит № 1038930 на 06.03.2018 г. е валиден и действителен, настъпва по реда на раздел X, чл. 3.1. Твърди, че отпуснатият на ответника кредит е именно такъв с погасителен план, като предвид цитираната договорна разпоредба, изискуемостта на пълния размер на непогасената част от кредита е настъпила на дата 10-ти ноември 2018, когато е настъпил падежът на 6-та неизплатена погасителна вноска. Твърди, че в процесния случай, погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД за вземанията на ищеца по цитирания договор за кредит е 5-годишна, като срокът е започнал да 3 тече от дата 10-ти ноември 2018 г. Счита, че към дата 10-ти ноември 2023 г. вземанията на ищеца са погасени по давност, тъй настоящият исков процес е образуван на 22.05.2025 г. Позовава се на Тълкувателно решение с № 3/2023 г. от 21.11.2024 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по ТД с № 3/2023 г. Твърди, че подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността на вземането. В тази връзка счита, че образуваното на 28.10.2024 г. частно гражданско дело с № 1729/2024 г. по описа на РС-П. не е прекъснало погасителната давност за вземанията по Договора за потребителски кредит № 1038930 на 06.03.2018 г. Твърди, че в случай, че се приеме, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение прекъсва погасителната давност, то заявление е подадено близо една година след като давността е изтекла на 10-ти ноември 2023 г. Сочи Тълкувателно решение с № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по ТД с № 2/2013 г.

Процесуалният представител на ответника оспорва действителността на Договора за потребителски кредит № 1038930 на 06.03.2018 г., с твърдение, че представеният по делото такъв не е подписан на всяка негова страница от страна на ответника. Оспорва посочения на стр. 18 от договора имейл адрес да е ползван от ответника. Оспорва, че ответникът е подписал погасителния план към процесния договор. Оспорва действителността на Договор за предоставяне на поръчителство от дата 06.03.2018 г. Счита договора за нищожен поради липса на подписи на ответника върху която и да е от страниците на договора, вкл. и поради липса на подпис на последната страницата от договора. Твърди, че ответникът не е сключвал договор за поръчителство с „А. Тр." ЕООД.

Оспорва твърдението, че на дата 23.02.2021 г. ответникът е получавал уведомление за плащане, въз основа на което „А. Тр." ЕООД било встъпило в правата на "Кр.". Оспорва твърдението, че „А. Тр." ЕООД е платило на "Кр." задълженията по Договора за потребителски кредит № 1038930 на 06.03.2018 г. Твърди, че двете дружества са свързани лица. Оспорва твърдението, че на дата 30.03.2021 г. ответникът е получавал уведомление за цесия, извършена от "Кр." и „А. Тр." ЕООД, от една страна, и „А. Б. Б." ЕООД, от друга страна, тъй като разпечатка на е-мейл съобщение от тази не е представена по делото от страна на ищеца. Оспорва действителността на Договора за цесия от дата 02.03.2021 г. като твърди, че този договор е относително недействителен спрямо ответника, тъй като с исковата молба не се представени доказателства 4 заплащането на покупната цена по банков път, а въпросният договор за цесия е възмезден договор и в него са посочени ясно банковите сметки, по които следва да бъде заплатена цената за придобиваните вземания. Оспорва действителността на Договора за цесия от дата 02.03.2021 г. като твърди, че приложените по делото извадки от Приложение с № 1 - Списък на индивидуализираните и прехвърлени вземания са нечетливи и не могат дори да бъдат прочетени. Прави възражение за липса на активна процесуална легитимация от страна на „А. Б. Б.“ ЕООД, тъй като не личат подписи в Договора за цесия от 02.03.2021 г. и в тази връзка прави искане делото да бъде прекратено. Оспорва твърдението на ищеца, че е усвоил предоставената сума, съгласно Договор за потребителски кредит № 1038930 на 06.03.2018 г., като твърди, че към исковата молба липса документ, удостоверяващ усвоена сума по процесния договор.

Позовава се на чл. 119 от ЗЗД. Релевира възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност и относно акцесорните вземания. С оглед на изложеното прави искане за отхвърляне на претенциите като недоказани и неоснователни.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозира чрез пълномощник писмено становище, с което поддържа предявените искове.

Заявява воля за разглеждане на делото в негово отсъствие. Поддържа сторените с исковата молба доказателствени искания. По същество на делото пледира за уважаване на исковете като доказани и основателни. Претендира съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.

Ответникът не се явява в съдебно заседание, представлява се от особения представител адв. Л. Г., който поддържа доводите и възраженията, с които е обоснован отговора на исковата молба и тезата за неоснователност на исковее, претендира съдебни разноски по чл.80 ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

От приложеното в кориците на делото ч. гр. дело № 1729/2024 година по описа на Районен съд-П. се установи, че ищецът в качеството на заявител се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника/длъжник за вземанията - предмет на предявените претенции. Препис от заповедта е 5 връчен на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, във връзка с което на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни искове за вземанията - предмет на издадената заповед по чл.410 ГПК като довнесе дължимата държавна такса. В указания срок заявителят е депозирал исковата молба, въз основа на която е образувано делото.

От събраните по делото писмени доказателства – Договор за потребителски кредит № 1038930/06.03.2018 година, Приложение № 1, представляващ неразделна част от договора, Общи условия за предоставяне на кредити /неразделна част от Договора, се установи по непротиворечив начин, че между „Кр.“ ЕАД от една страна и Д. С. С., ЕГН ********** от друга като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който първият се е задължил да предостави на втория кредит в размер на 1 800 лева, а последният се е задължил да върне кредита чрез заплащане на 18 погасителни месечни вноски, всяка в размер и с падеж съобразно Погасителен план. Страните по сделката уговорили ГЛП 35,05 % и ГПР 50 % лева или общо дължима от ищцата сума в размер на 2 340 лева, както и при евентуално договорено обезпечение поръчител или банкова гаранция.