Решение № 7107 от 24.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7107 град, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20211110143355 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от фирма, ЕИК номер със седалище и адрес на управление адрес, представлявано от имена, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника С.О, ЕИК номер, с адрес адрес, представлявана от кмета Й.Ф, че му дължи сумата от 124,66 лв. /сто двадесет и четири лева и 66 стотинки/, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“, зстрахователна полица №номер, със срок на валидност от 06.08.2016г. до 05.08.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 20.05.2021 г. до окончателното плащане на дължимото . Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 24.05.2017 г., около 16.30ч., в град, движейки се по бул., с посока на движението от адрес, л.а. с рег. № номер, управляван от В. В., попада в необезопсена дупка на пътното платно, вследствие на което настъпили повреди по автомобила- скъсана предна дясна гума и счупена предна дясна джанта За станалото ПТП имало съставен протокол за ПТП №1657891.

Сочи се, че към момента на ПТП-то, автомобилът е имал сключена застраховка „Каско на МПС“ при ищеца и след образувана щета № 0000-1261-17-276798, е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 114.66 лв., поради което ищеца претендира посочената сума, както 10 лв. за ликвидационни разноски.

Отговорността на ответника се аргументира с факта, че С.О е отговорна за поддържането на пътя и не е изпълнила задълженията си.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по основателността на предявения иск.

Ответникът оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице, както и настъпването на застрахователно събитие по описания в исковата молба начин. На следващо място излага съображения, че изплатеното от ищеца обезщетение не отговаря на действителната стойност на вредите. Навеждат се доводи за неспазване от страна на водача на автомобила на задълженията му по чл.20, ал.2 от ЗДвП.

1

Моли съда да отхвърли иска, като бъдат присъдени на ответника направените по делото разноски.

Ответника С.О, прави искане за привлечане на трето лице помагач „фирма“ ЕАД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление град, адрес, като предявява и обратен иск на основание чл. 219, ал. 3 ГПК. С Определение №1741/20.01.2022 г. дружеството е конституирано като трето лице помагач на страната на ответника и е приет за съвместно разглеждане обратния иск на ответника.

С предявения от С.О обратен иск срещу третото лице – помагач „фирма“ ЕАД, се иска осъждане на последното да заплати сумата от 124,66 лв., представляваща стойността на нанесени щети на л.а. с рег. №номер, в резултат на ПТП, настъпило на 24.05.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба08.11.2021г., до окончателното и изплащане. Претендират се разноски.

Ответникът по обратния иск „фирма“ ЕАД е депозирал писмен отговор, с който излага съображения за неоснователност както на главния, така и на обратния иск.

В съдебно заседание ищеца се представлява от юрк. К., която поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за което представя списък.

Ответника се представлява от юрк. Вълкова, която поддържа писмения отговор и моли съда да отхвърли иска. Поддържа обратния иск. Претендира разноски, за което представя списък.

Третото лице помагач се представлява от прокуриста на дружеството, който оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани са съдебно-автотехническа и съдебно-счетоводна експертизи.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 28123/2021 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумите от 124,66 лв. /сто двадесет и четири лева и 66 стотинки/, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“, застрахователна полица №номер, със срок на валидност от 06.08.2016г. до 05.08.2017г., ведно със законна лихва от 20.05.2021 г. до окончателното плащане на дължимото. С възражение от 17.06.2021 г. ответника е оспорил вземането с мотив, че не дължи.

От представената като писмено доказателство застрахователна полица № номер/29.07.2016г., ведно с 4 бр. сметки за заплатена застрахователна премия, е видно, че между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил с рег.№ номер, е сключен договор за застраховка „Каско“ на МПС, с валидност на полицата от 0.00 ч. на 06.08.2016 г. до 24.00 ч. на 05.08.2017 г.

Ищецът е представил заверено копие от Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, пълномощно на ищеца, от които е видно видът на покритите застрахователни рискове и изключенията от тях.

Видно от протокол за Протокол за ПТП №165789 на 24.05.2017 г. в 17.15 ч. в гр., при движение по бул. „Илиянци“, с посока на движението от адрес, е настъпило ПТП със застрахования автомобил, който е попаднал в дупка на пътното платно, като са му нанесени материални щети.

Във връзка с настъпилите щети по автомобила, на 30.05.2017 г., собственика му е подал до ищеца уведомление за настъпило застрахователно събитие. От страна на застрахователното дружество са съставени Доклад по щета №0000-1261-17-276798/1, Експертиза по щета№0000-1261-17-276798/06.06.2017г., сравнителна екпертиза по щета от 06.06.2017г., опис- заключение по щета №0000-1261-17-276798/31.05.17г. С платежно нареждане от 24.08.2017г. на собственика н автомобила е изплатена сумта от 114,66 лв. по щета №0000-1261-17-276798.

Съгласно сключен между ответника и третото лице Договор от 27.04.2015г. С.О е 2 възложила на фирма дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения в райони Оборище, Сердика, Подуене и Нови Искър. Към договора са приложени Приложение №11, Констативен протокол от 30.05.2017г., 2 бр. Протокол за проверка за двадесет и пети месец, фактура №7000002540/06.06.2017г., Писмо на СО от 03.07.2017г., месечна проверка на текущ ремонт и поддържане на пътната инфраструктура и съоражения за XXV месец,

От страна на третото лице помагач са представени Констативен протокол от 28.04.2017г. и Констативен протокол от 30.05.2017г.

По делото е допуснат и разпитан в качеството на свидетел М.В.,която посочва, че управлявала процесния автомобил. При качване на надлез Надежда имало локви и влезнала в дупка. Валяло дъжд. Това се случило от пътя от В.Р“ към кръговото кръстовище, нагоре към надлез Н.“. От самия булевард, при самото изкачване към надлеза се случил инцидента.

Дупките не били обозначени, нямало знаци за ремонт или друго. Джантата и гумата на автомобила били увредени. Спукала предна гума, но не помни лява или дясна. Дошли служители на МВР.

От заключението по съдебно-автотехническата експертиза се установява, че причинените вреди по л.а. „Шкода Октавия“, с рег. № номер , от техническа гл. точка е възможно да бъдат получени и са вследствие на реализираното ПТП на 24.05.2017 г. Вещото лице е изчислило стойността на уврежданията по процесния автомобил на 160,99 лв.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на извършените по застрахователната полица плащания, както и кога са извършени. Вещото лице дава заключение, че по процесната застрахователна полица е заплатена сума в общ размер от 495,10 лв.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният главен иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

По основателността на иска, съдът намира следното:

Предявеният в настоящето производство главен иск е с правно основание чл. 410, ал.

1 КЗ . Това е иск на суброгирал се в правата на увредения, застраховател срещу прекия причинител на вредата. За възникване на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да са налице следните три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл.47-49 ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на трето място - извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди.

От събраните в хода на производството доказателства се установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане автомобилзастрахователна полица №номер, покриващ датата на настъпване на вредите.Ответникът е направил възражение, че представената по делото застрахователна полица не отговаря на изискването на чл. 344 КЗ за писмена форма за действителност, тъй като не е подписана от застрахования, поради което не е възникнало валидно застрахователно правоотношение, което възражение е неоснователно с оглед събраните по делото доказателства. Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ - абсолютни търговски сделки, чиито търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняваното от него занятие. Поради това, че е търговска сделка, по отношение на договора за застраховка намира приложение разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ТЗ, според която за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Такава специална правна регламентация относно формата на застрахователния договор се съдържа в чл. 344, ал. 1 КЗ, съгласно кото застрахователният договор се сключва писмено. В чл. 345 КЗ е посочено и задължителното съдържание на застрахователния договор. Анализът на посочените разпоредби налага извод, че предвидената в закона писмена форма е условие за действителността на този договор, а не за 3 неговото доказване. Неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка обаче, не води автоматично до нищожност на същата. В търговското право, неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква по арг. от чл. 293, ал. 3 ТЗ, оспорване на действителността на сделката и то от страна по същото, а не от трето лице. Или нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, съгласно която страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. В случая, застраховката не е нищожна в отношенията между ищеца и собственика на застрахования автомобил, макар и полицата да не е подписана, тъй като от поведението и позициите на страните, въз основа на доказателствата по делото, следва, че страните не са оспорвали действителността й.

Поведение, от което може да се заключи, че липсва оспорване, е приемането на изпълнението на насрещната страна по договора. В случая дори да се приеме, че полицата не е подписана от страните по застрахователното правоотношение, същите са изпълнили задълженията си по него – заплатени са четирите вноски по застрахователната премия, видно от заключението на ССЕ, а след настъпването на процесното ПТП застрахованият е предявил уведомление за щета, като е получил изплатеното му от застрахователя обезщетение, поради което е било налице валидно облигационно правоотношение между страните по договора застраховка.