Определение № 101 от 17.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 101 гр. Пловдив, 16.03.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно дело № 20225000600106 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХII НПК.

Образувано е по жалба на А.К.С. срещу определението № 260025/25.02.22 г. по н.о.х.д. № 1917/20 г. по описа на ПОС, с което е осъден да заплати по сметка на НБПП гр. С. разноски в размер на 1950 лева за предоставена от страна на служебния му защитник адв. А.А. правна помощ в хода на наказателното производство по посоченото наказателно дело.

Жалбоподателят формулира претенция да бъде освободен от заплащане на тези разноски с аргумент, че не е в състояние да работи, поради което не може да набави доходи, с които да погаси парично задължение. Освен това счита, че изплатената на адв. А. сума, която е осъден да възстанови по сметка на НБПП, не е съразмерна на качеството на предоставената му служебна защита.

Пловдивският апелативен съд, като съобрази възражението на жалбоподателя и провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалвания акт, прие, че жалбата не е основателна:

За да постанови обжалваното определение, окръжният съд е приел, че оспорваното възнаграждение е определено за осъществяване на правна помощ от страна на адв. А. при съдебното разглеждане на делото, а преди това в хода на досъдебното производство, където той е бил назначен на 1 основание чл. 94, т. 9 НПК – тъй като г-н С. не е имал средства за упълномощаване на защитник, желаел е да има такъв и интересите на правосъдието са изисквали да му бъде предоставена правна помощ.

С присъда № 260022 от 06.11.2020 г. по н.о.х.д. № 1917/20 г. по описа на ПОС е осъден по повдигнатото му обвинение за престъпления по чл. 123, ал.1 и чл. 134, ал. 1 НК, като му е било определено общо наказание две години лишаване от свобода, с приложение на чл. 66 НК. С последващи решения на въззивната и касационната инстанции осъдителният диспозитив е бил потвърждаван.

С Решение № ПВ-3742-25213/2021 от 10.12.2021 г. на НБПП гр. С. на адв. А. е присъдено възнаграждение в размер на 1950 лв. за ползваната на ДП, както и пред всяка от трите съдебни инстанции правна помощ. Фиксирано е коректното правно основание от Наредбата за заплащане на правна помощ.

С атакуваното определение посочената сума е възложена за заплащане на осъдения. Подходът на окръжния съд е обоснован и отговаря на изискването по чл.189, ал. 3 НПК. След като получилият правна помощ е бил признат за виновен по обвинението, първата инстанция не е разполагала с друга възможност, освен да постанови разноските, направени от НБПП гр. С. за служебен защитник, да бъдат заплатени от него.

Оспорването на приложения подход от страна на жалбоподателя с довода, че не разполага с доходи, няма законово основание. Именно защото гн С. не е имал финансова възможност да заплати възнаграждение на договорен защитник, е била осъществена служебна защита, която също подлежи на заплащане макар и по-късно, и в доста по-нисък размер в сравнение с размера, който би бил уговорен със защитник по упълномощаване. Този размер следва да бъде поставен в тежест на признатия за виновен жалбоподател, в какъвто смисъл е приложената норма на чл. 189, ал. 3 НПК.

Не е коректно и виждането за лошо качество на предоставената правна помощ. Не се констатира неоправдано бездействие на адв. А. да отстоява правата и законните интереси на осъдения. Впрочем жалбоподателят е започнал да лансира разискваното мнение едва след като е узнал за възложените му разноски. Нито при първоначалното запитване (от страна на разследващия полицай) дали е съгласен да бъде представляван от 2 определения му за служебен защитник адв. А., нито в хода на проведените процесуални фази той е излагал възражения за качеството на служебната защита. Не е и искал замяна на адв. А. с друг адвокат, напротив – видно от протоколите за процесуално-следствените действия по делото доверител и довереник са действали в пълно съгласие и единомислие.

Ето защо първоинстанционното определение е законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

С оглед гореизложеното Апелативният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2600025/25.02.2022 г. по н.о.х.д.

1917/20 г. по описа на Окръжен съд гр. Пловдив.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3