Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 119735 от 05.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 54577/2025
Вид
Разпореждане № 119735
Подписан
05.10.2026
В сила
05.10.2026
Състав
Божидар Иванов Стаевски

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 119735 гр. София, 05.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110154577 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 211, ал. 2 от ГПК.

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба с вх. № 301101/01.10.2026 г., наименуван „Отговор на искова молба и насрещна искова молба“, подаден от ответника Ф.

И. П.. В молбата са изложени съображения срещу предявения иск за съдебна делба, като едновременно с това е озаглавен раздел „Петитум на насрещна искова молба“ с искане съдът да установи, че ищцата И. Г. П. не е собственик на 1/3 идеална част от процесния поземлен имот с идентификатор ***.

По своето процесуално естество насрещният иск представлява самостоятелна искова молба, чрез която ответникът предявява свои собствени претенции срещу ищеца за съвместно разглеждане в рамките на вече висящото производство. Поради това спрямо насрещната искова молба намират напълно задължително и безусловно приложение общите изисквания за редовност по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

Съдът намира, че така депозираната искова молба не отговаря на изискванията на чл.124, ал.1, ГПК, предявени са установителни искове без да са налице твърдения обуславящи правния интерес на Ф. И. П..

На първо място, налице е съществена неяснота относно характера на търсената защита и наличието на правен интерес (чл. 124, ал. 1 от ГПК) от предявяването под формата на самостоятелен насрещен иск. В обстоятелствената част на молбата ответникът навежда твърдения за недействителност на придобивните сделки на ищцата (нотариален акт за дарение № 19/2021 г. и нотариален акт за покупко-продажба № 20/2021 г.) на три самостоятелни материалноправни основания: нарушение на чл. 76 от ЗН (разпореждане с наследствен имот преди делбата), относителна симулация по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД (прикрита продажба) и противоречие с добрите нрави по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Същевременно обаче ответникът не претендира той самият да притежава права върху спорната 1/3 идеална част, доколкото изрично заявява, че неговият собствен дял в съсобствеността е 2/3 идеални части, а спорната 1/3 част е принадлежала на прехвърлителката М.., като се твърди, че след нейната смърт правата преминават към трети лица (дъщерите му).

При тези фактически твърдения предявяването на отрицателен установителен иск от ответника за отричане правата на съделител върху част от имота, която не съставлява част от собствения дял на ответника, повдига пряко въпроса за липсата на личен, пряк и непосредствен правен интерес на самия Ф. И. П.. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд (чл. 26, ал. 2 от ГПК). Доколкото ответникът обосновава пороци на сделките с оглед права, които евентуално биха възникнали не за него, а в патримониума на трети лица (неговите дъщери като наследници на М..), съдът намира за необходимо да отбележи, че ответникът не разполага с материална и процесуална легитимация да упражнява чужди права. Евентуално установяване на съсобственически права в полза на тези трети лица и последващото им конституиране като съделители в настоящото производство би могло да бъде мислимо единствено при надлежно провеждане 1 и уважаване на съответни искове по техен собствен почин в отделно производство, но тези претенции не могат да бъдат предмет на защита чрез предявен от ответника насрещен иск.

Още повече, в рамките на делбения процес със силата на пресъдено нещо на решението по чл. 344, ал. 1 от ГПК съдът служебно установява кръга на съделителите и техните квоти, поради което защитата срещу легитимацията на друг съделител нормално се осъществява чрез релевиране на правоизключващи възражения.

Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 211, ал. 2 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ насрещната искова молба, инкорпорирана в отговора на исковата молба с вх. № 801101/01.10.2026 г., подадена от Ф. И. П..

УКАЗВА на ответника Ф. И. П. че насрещната искова молба е нередовна като не отговаря на изискванията на чл.124, ал.1 ГПК – не са налице твърдения обуславящи правния му интерес от воденето на насрещни установителни искове.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника Ф. И. П. в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото разпореждане и след като се запознае с изложеното в мотивната част, с изрична писмена молба (придружена с препис за насрещната страна), да отстрани нередовностите, като:

Заяви изрично дали предявява самостоятелен отрицателен установителен иск за собственост по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК за отричане правата на ищцата върху 1/3 идеална част от процесния поземлен имот с идентификатор ***;

В случай че поддържа такъв иск, да заяви изрично твърди ли, че атакуваните прехвърлителни сделки от 14.10.2021 г. накърняват негови собствени материални права върху имота и ако да – по какъв конкретен начин се засяга неговата правна сфера, предвид обстоятелството, че самият той заявява права само върху 2/3 идеални части от имота, а сделките касаят останалата 1/3 идеална част;

При положение че не твърди накърняване на свои собствени вещни права върху процесната 1/3 идеална част, да обоснове конкретния си правен интерес от воденето на самостоятелен отрицателен установителен иск;

ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при неизпълнение на указанията в срок насрещната искова молба ще бъде върната като недопустима по реда на чл. 130 от ГПК, а производството по делото ще продължи само по предявения първоначален иск за делба и депозираните срещу него възражения.

РАЗЯСНЯВА на ответника, че никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд (чл. 26, ал. 2 от ГПК). Евентуално установяване на съсобственически права в полза на неговите дъщери (като наследници на М..) и последващото им конституиране като съделители би могло да бъде мислимо единствено при предявяване и уважаване на съответни искове по техен собствен почин в отделно производство, но ответникът не разполага с процесуална легитимация да търси съдебна защита вместо тях в това производство.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника Ф. И. П. исканото съдебно удостоверение, което да му послужи пред компетентните органи по гражданско състояние (ГРАО / Столична община) за снабдяване с удостоверение за наследници и удостоверение за семейно положение и родствени връзки на починалата М.., ЕГН **********, което удостоверение да се издаде след представяне на проект и доказателство за внесена такса.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2