Решение № 166 от 28.04.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Несебър, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря Дора К. Димитрова като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20252150101073 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се образува въз основа на обективно кумулативно предявени осъдителни искове от „В****" *** за осъждане на ответника О. Д. да заплати следните суми:

1.) Сумата от 552.63 лева, представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за периода от 21.05.2022 г. до 30.04.2025 г. за абонатен № 9****, за обект на потребление с адрес: гр.

С*****, к-с А*****, бл. ****, вх. №**, ап.*** с идентификатор 1**********, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението; 2.) Общата сума от 115.27 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата за периода от 22.01.2023 г. до датата на подаване на исковата молба.

Ищецът претендира и присъждането на съдебно-деловодни разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата са страни по валидно възникнало облигационно отношение с предмет – предоставяне на ВиК услуги, респ., че има качеството потребител на ВиК услуги, поради придобиването правото на собственост върху водоснабдявания обект. Заявява се, че отчетът на потреблението за процесния период се осъществява по електронен път чрез мобилно устройство. Посочва се, че след всяко отчитане по електронен път, се издават за процесния период данъчни фактури, които не са заплатени от ответниата в 30-дневен срок от издаването на фактурите, поради което ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва.

По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявените искове 1 за главница и лихви.

В законоустановения едномесечен срок особения представител на ответницата депозира писмен отговор. Оспорват се предявените искове по основание и размер. Оспорва се наличието на валидно възникнало и съществуващо облигационно правоотношение, както и че не са надлежно отчетени показанията на водомера. Прави се възражение за погасителна давност. По същество се моли за отхвърляне на предявените искови претенции.

В о.с.з. представителят на ищеца поддържа предявените искове. Моли за уважаването им. Назначеният от съда особен представител на ответника не се явява. Подава молба, с която оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им.

Фактически констатации и правни изводи на съда:

От приетите по делото справка-извлечение, отпечатана от информационната система на СВп-Несебър, нотариален акт за собственост и заявление за промяна на партида, съдът приема за установено пълно и главно, че ответникът е собственик и съответно има качеството „потребител“ за процесния период, за обект на потребление, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. С*****, к-с „А****“, бл. ****, вх. ****, ап. **** с идентификатор 1**********, с партиден абонатен № 9****.

По отношение на доставката, респективно потреблението на ВиК услуги за процесния период, по делото се приемат като писмено доказателства справки-извлечения от електронния карнет, касаещ потреблението по индивидуалния водомер, както и относно потреблението, което се отчита през централния водомер на сградата.

Видно от справката извлечение, касаещ потреблението по потребителски номер 9****, се посочват показанията на водомера за периода от 21.05.2022 г. до 30.04.2025 г. които съдът кредитира изцяло. Установява се, че измервателното устройство за водоснабдявания обект е едно, като отчетът на водомера за процесния период е от осигурен достъп на представител на ВиК операторадо водомера, тъй като е със статус на отчитане „видян“.

Отчетите са извършване поне два пъти годишно, поради коеот съдът приема, че е спазен чл.

23, ал. 1, т. 3 от ОУ, тъй като обектът очевидно има сезонен характер на ползване, вкл. с оглед факта, че ответникът чуждестранен гражданин и няма данни по делото да обитава постоянно имота. Приетата по делото справка-извлечение съдът намира за достоверна, защото представлява извлечение от електронния карнет на абоната за определения период.

Видно от справката, изразходеното количество вода от абоната, преминало през измервателното устройство за процесния период е 74 куб.м., а от разпределение са начислени 55,96 куб.м., предвид разликите между показанията на главния водомер и на индивидуалните водомери.

По изложените съображения и наличието на всички материалноправни предпоставки, съдът намира, че ищецът успешно провебда доказване за дължимост на претендираната главница за процесния период, поради което искът за главница е доказан.

По отношение размера на дължимата главница, ищецът издава три фактури от 2

22.12.2022 г., 22.12.2023 г. и 27.05.2025 г. с общ отчетен период 21.05.2022 г. до 30.04.2025 г., с включена в тях стойност за предоставените ВиК услуги, съгласно показанията на индивидуални водомер, така и от начислените количества от дялово разпределение. Общият размер на стойността на потребеното количество вода за процесния период, в т.ч. и от дялово разпределение, възлиза на 552,63 лева с ДДС, респ. 282,56 евро. Не се оспорва от ответника вярното изчисляване на дължимата стойност, съобразно цените на КЕВР, одобрени и действащи за съответния период, поради което съдът приема, че размерът на главницата е определен в съответствие с чл. 31 и сл. от ОУ и е в претендирания с исковата молба размер.

Към момента на приключване на съдебното дирене не се представят по делото доказателства за извършено от ответниците плащане на горепосочената сума, поради което искът за главница е основателен.

По отношение на възражението за погасителна давност.

Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 посочва, че ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана – давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Съгласно чл. 113 от ЗЗД недействително е съглашението, с което се скъсяват или удължават установените давностни срокове, както и отказът от давност, преди тя да е изтекла.

Вземанията за ВиК услуги имат периодичен характер и съответно се погасяват с кратката тригодишна давност – чл. 111 б. „в“ от ЗЗД.

В чл. 33, ал. 2 от ОУ, приложими към съществуващото между страните облигационно правоотношение, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ОУ на ВиК е недействителна на основание чл. 113 от ЗЗД, тъй като началото на изискуемостта е поставено в зависимост от едностранното поведението на кредитора – при евентуално издаване от негова страна на фактура, като по този начин ищецът фактически може да удължи предвидения в закона давностен срок.

С оглед недействителността на чл. 33, ал. 2 от ОУ с оглед разпоредбата на чл. 113 от ЗЗД следва да се приеме, че задълженията за главница на ответника са възникнали като безсрочни и давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, съобразно чл. 114, ал. 2 ЗЗД, в който смисъл е и чл. 69, ал. 1 от ЗЗД.

В конкретиката на настоящата фактическа обстановка, следва да се приеме, че изискуемостта на ВиК услугите за периода от 21.05.2022 г. до 30.04.2025 г. възниква подневно, тъй като не може да се установи, с оглед естеството на задължението и факта, че отчитането не е било извършвано ежемесечно, кога точно е употребено това количество. Ето защо, за погасено по давност съдът намира вземането на ищеца за начисленото количество за периода извън три години преди подаване на исковата молба на 01.09.2025 г. – тоест за периода от 21.05.2022 г. до 31.08.2022 г., който се равнява на 103 дни. Съдът, като взема предвид, че първият фактуриран период на отчитане е от 21.05.2022 г. до 13.12.2022 г. в общ 3 размер на 207 дни на стойност 273,25 лева с ДДС за погасена по давност следва да се приеме сумата от 135,96 лева с ДДС за периода от 21.05.2022 г. до 31.08.2022 г. – (273,25 лева : 207 дни = 1,32 лева на ден X 103 Дни=135,96 лева с ДДС).

Искът за главница в размер на 135,96 лева с ДДС, респ. 69,52 евро за периода от 21.05.2022 г. до 31.08.2022 г., като погасен по давност и следва да се отхвърли. За останалата част за периода от 01.09.2022 г. до 30.04.2025 г. в размер на 416,67 лева с ДДС, респ. 213,04 евро с ДДС следва да се уважи.

С оглед нищожността на чл. 33, ал. 2 от ОУ и факта, че вземането за процесната главница от 213,04 евро с ДДС е без срокбезсрочно, за поставяне на ответника в забава, е необходимо отправяне на покана до него, съобразно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, от който момент възниква и вземането на ищеца за обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД. В случая липсват данни по делото ищецът да е поканил преди завеждане на делото длъжника-ответник да заплати претендираното безсрочно вземане за главница, поради което не може да се приеме, че ответникът е бил в забава към момента на завеждане на делото, респ., че дължи лихви за периода до подаване на исковата молба. В този смисъл, искът за обезщетение по чл. 86 от ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на делото и предвид своевременно направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 81,43 лева, респ. 41,63 евро.

Съдът на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, респ. 50.00 евро.

Мотивиран от горното, на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА О. Д., гражданин на Република Ч****, род. на ********** г. с адрес: гр.

С*****, к-с „А****“, бл. ***, вх. №**, ап. *** да заплати на „В****" *** със седалище и адрес на управление: гр. Б**** кв. „П****“, ул. Г*****“ № *** да заплати сумата от 213,04 евро с ДДС, с левова равностойност 416,67 лева с ДДС, представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за периода от 01.09.2022 г. до 30.04.2025 г. за абонатен № 9****, за обект на потребление с адрес: гр. С*****, к-с А*****, бл. ****, вх. №**, ап.*** с идентификатор 1**********, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.09.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ за главница за сумата от 69,52 евро, с левова равностойност 135,96 лева за периода от 21.05.2022 г. до 31.08.2022 г., поради погасяването му по давност, както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за заплащане на сумата от 115.27 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главниите за периода от 22.01.2023 г. до датата на подаване на исковата молба, като неоснователен.

ОСЪЖДА О. Д., гражданин на Република Ч****, род. на ********** г. с адрес: гр.

4

С*****, к-с „А****“, бл. ***, вх. №**, ап. *** да заплати на „В****" *** със седалище и адрес на управление: гр. Б**** кв. „П****“, ул. Г*****“ № *** сумата от 41,63 (четиридесет и един евро и шестдесет и три евроцента) евро с левова равностойност 81,42 лева, представляваща сторени от ищеца разноски, с както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 (петдесет) евро, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните чрез техните представители.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

5