Определение № 25107 от 09.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25107 гр. София, 09.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100513134 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 – чл. 278 ГПК.

Образувано е по подадена от С. Б. Б. частна въззивна жалба срещу определение от 25.06.2025г., постановено по гр.д. № 25476/2024г. по описа на СРС, ГО, 181 състав, в частта, в която е оставено без уважение искането на жалбоподателя по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските относно отхвърлената част от иска.

В частната въззивна жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционния съдебен акт. Твърди се, че съобразно разпоредбата на чл.

78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски съответно на отхвърлената част от иска. В случая с постановеното по делото съдебно решение молбата на Б. Б. за защита от домашно насилие е била отхвърлена, поради което жалбоподателят счита, че има право на разноски при условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК. Освен това излага, че материалноправните предпоставки за възникване отговорността за заплащането на разноските следва да се преценяват към момента на постановяване на акта по съществото на спора. В този смисъл поддържа, че преценката дали страната е представила договор за правна защита и съдействие и доказателства за заплащането на претендирания адвокатски хонорар следва да се извърши към момента на постановяване на съдебното решение, т.е. към 27.02.2025г. Излага, че към релевантния момент ответникът е направил искане за присъждане на сторените разноски, а договорът за правна защита и съдействие е представил в допълнително 1 предоставения от първоинстанционния съд срок. С оглед изложеното счита за неправилен изводът на СРС, че договорът за правна защита и съдействие е бил представен след изтичане на преклузивния срок за това. Направено е искане за отмяна на определението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което да се присъдят сторените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с отхвърлената молба за защита от домашно насилие.

Ответникът по жалбата – Б. С.ов Б. не изразява становище.

Софийски градски съд, след като обсъди възраженията на жалбоподателя, възраженията на насрещната страна и взе предвид данните по делото, намира следното:

Частната въззивна жалба е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в преклузивния едноседмичен срок за обжалване.

Разгледана по

НЕОСНОВАТЕЛНА. същество частната въззивна жалба е

Производството по делото е образувано по предявена от М.В. Б.а и Б.

С.ов Б. – малолетен, действащ чрез своя законен представител М.В. Б.а – майка, молба за защита от домашно насилие.

С решение от 27.02.2025г. молбата на М.В. Б.а е уважена, а молбата на Б.

С.ов Б. – малолетен, действащ чрез своя законен представител М.В. Б.а – майка, е била отхвърлена като неоснователна. По отношение на отговорността за разноските съдът е посочил в мотивите на решението, че „при този изход на делото молителката има право на разноски за заплатен адвокатски хонорар“.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, в частност в срока за обжалване на съдебното решение, ответникът е подал молба по чл. 248 от ГПК с искане за изменение на решението в частта му за разноските, присъдени в полза на М.Б., както и за присъждане на сторените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение с оглед отхвърлената молба за защита от домашно насилие.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел депозираната молба за основателна в частта относно присъдените в полза на М.Б. разноски за адвокатско възнаграждение и е намалил техния размер.

2

Оставил е без уважение искането за изменение на решението в частта му за разноските в останалата част, като и приел, че ответникът не е представил договор за правна защита и съдействие в преклузивния срок – до приключване на последното по делото съдебно заседание. Такъв е бил приложен едва с подадената писмена защита.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Относно обхвата на въззивния контрол в производството по обжалване на определения и при действието на ГПК от 2008 г., задължителната съдебна практика - ТР № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълкувателно дело № 6/2017г., ОСГТК приема, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. При обжалване на определенията, въззивната инстанция не действа като ограничен въззив. Това се извежда от нормата на чл. 278, ал. 2 ГПК, която допуска събирането на нови доказателства и изисква и разрешаване на въпроса, предмет на спора по частната жалба пред нея по същество. Тази решаваща дейност изисква въззивната инстанция самостоятелно да установи фактите, относими към приложимата процесуално-правна норма, да определи предмета на производството и да се произнесе по същество по него, като в тази дейност не е обвързана от изложените оплаквания в частната жалба. При решаване на спора по частната жалба съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява събраните доказателства, като формира свои фактически и правни изводи от тях и така обезпечава правилното прилагане на процесуалния закон.

С оглед правомощията на въззивната инстанция в производствата по чл.

274 и следв. от ГПК настоящият съдебен състав е длъжен да извърши служебна проверка на всички правно релевантни факти, относими към преценка допустимостта на искането по чл. 248 от ГПК, доколкото именно това е въпросът, включен в предмета на производството. В аспекта на изложеното съдът взе предвид следното:

Съгласно тълкуването на чл. 80 от ГПК, така, както е извършено с Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, когато съдът не се е произнесъл по искането на страната за присъждане на разноски, е налице хипотеза за допълване на решението на 3 основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, така както следва и в случаите, уредени в чл.

250 от ГПК. Разграничени са двете хипотези на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, когато съдът е присъдил разноски, но е допуснал неточност поради направилно приложение на закона или необоснованост, както и когато изобщо не се е произнесъл по разноските. В хипотеза на неточно произнасяне по искането за разноски е необходимо представяне на списък за разноски, на основание чл. 80 от ГПК, преди приключване на устните състезания в процеса. Представянето на списък в изискуемия срок е условие за допустимост на искането за изменение на решението в частта за разноските. Когато съдът не се е произнесъл по искането за разноски /не е разгледал и не е формирал изводи за основателност на искането/ представянето на списък не е условие за допустимост на искането.

Разпоредбата на чл. 80, изр. 2-ро ГПК въвежда задължението за представяне на списък на разноските като положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото да се иска изменение на решението в частта за разноските. Съгласно разясненията в т. 2 и т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК този списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, като такъв списък е необходим дори при извършване на един единствен разход.

В процесната хипотеза се установява, че до приключване на съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания, ответникът не е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Такъв списък не е обективиран нито в отделен, самостоятелен документ, нито е част от съдържанието на друго изявление на страната. За да се приеме, че е налице списък на разноските по чл. 80 от ГПК е достатъчно да е налице яснота относно вида на претендираните разноски, както и техният размер да бъде определен.

Съгласно задължителното за съдилищата разяснение, дадено в т. 11 от ТР № 6/2012 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно найкъсно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Според т. 9 от същото Тълкувателно решение 4 молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. Застъпено е становището, че разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските.

Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведено със самата норма - страната няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. Разпоредбата на чл. 80 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което това искане е недопустимо. При съвместното тълкуване на изр. 1-во и изр. 2ро от чл. 80 от ГПК се налага извод, че изискването за представяне на списък на претендираните разноски не е въведено единствено за „улеснение на съда“ с цел избягване на пропуски при произнасянето.

В разглеждания случай в постановеното по делото решение първоинстанционният съд е приел, че при този изход на делото право на разноски има само молителката и е присъдил такива в полза на М.Б., т.е. искането на ответника за присъждане на сторените по делото разноски, включително и с оглед отхвърлената молба по ЗЗДН, е прието за неоснователно. Следователно е налице произнасяне - неуважаване на искането за присъждане на разноски за производството пред СРС. Аргумент в подкрепа на този извод се съдържа и в мотивите на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 7, в които е посочено, че непълнота на съдебния акт е налице, когато съдът изобщо е пропуснал да се произнесе по искането за разноски, докато в случаите на погрешно произнасяне, включително когато не са присъдени направените разноски в полза на страната, актът следва да бъде изменен.

След като представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта за разноските, а в случая такъв не е бил представен от ответника в посочения преклузивен срок - най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото в съответната инстанция, се налага извод, че подадената молба по чл. 248 от ГПК в посочената част е недопустима. Постановеното по същата определение, с което молбата е разгледана по същество, следва да бъде обезсилено в 5 обжалваната му част като недопустимо /чл. 278, ал. 4, вр. чл. 270, ал. 3, изр. 1во от ГПК/, а искането на С. Б. Б. по чл. 248 от ГПК – да се остави без разглеждане.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване по аргумент от нормата на чл. 274, ал. 4, вр. чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН, съгласно която разпоредба, съдебното производство по дела, образувани с искания за защита по този закон, е двуинстанционно, като решението на въззивния окръжен съд е окончателно.

Водим от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение № 27526 от 25.06.2025г., постановено по гр.д. № 25476/2024г. по описа на СРС, ГО, 181 състав, в частта, в която е оставено без уважение искането на С. Б. Б. за изменение на постановеното по делото съдебно решение с рег. № 3316/27.02.2025г. по отношение на разноските дължими на ответника предвид отхвърлената част от иска.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба по чл. 248 от ГПК от С. Б. Б. с вх. № 98973/20.03.2025г. за изменение на решение с рег. № 3316/27.02.2025г., постановено по гр.д. № 25476/2024г. по описа на СРС, ГО, 181 състав, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, дължими на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК с оглед отхвърлената молба за защита от домашно насилие.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Разпечатката съдържа 42 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/edd9234e-2072-4ea6-b126-922930e3f5db