Решение № 2325 от 17.11.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2325 гр. Бургас, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20232120100242 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявен от предявен от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 лева, представляваща ликвидационни разходи и сумата от 82,63 лева, представляваща заплатено от застрахователя по щета № 44010312104163 застрахователно обезщетение, на трето лице за причинени на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Тюран” с рег. № *** застрахован по Договор за застраховка „Каско+”, материализиран в застрахователна полица № 440120031035266/25.06.2020 г. при ищеца, имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на гума предна дясна за подмяна, в резултат на застрахователно събитие – на *** г. лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Т юран” с рег. № *** попада в дупка, находяща се на главен път II-73 в Ришки проход, в близост до с. С., в посока Ямбол, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.01.2023 г., до окончателното погасяване на вземането, на основание чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ.

Твърди се, че застрахован по Договор за застраховка „Каско+”, материализиран в застрахователна полица № 440120031035266/25.06.2020 г. е автомобил марка „Фолксваген“ модел „Тюран” с рег. № ***. Сочи се, че на *** г. лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Тюран” с рег. № *** попада в дупка, находяща се на главен път II-73 в Ришки проход, в близост до с. С., в посока Ямбол, вследствие, което е увредена гума предна дясна за подмяна. Поддържа се, че на 08.06.2021 г. по банков път за процесното увреждане, ищецът е заплатил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение в размер от 82,63 лева. Изложено е, че във връзка с процесната щета ищецът е направил ликвидационни разходи в размер от 15 лева. Твърди се, че до ответника, в качеството му задължен по поддръжката на републиканските пътища, какъвто е главен път II-73 в Ришки проход, е 1 изпратена регресна покана за доброволно изпълнение на изплатеното от застрахователя застрахователно обезщетение, но ответникът е отказал да заплати същото.

Направено е искане за уважаване на предявения иск.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, ответникът чрез процесуалния си представител е депозирал отговор на исковата молба, с който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че АПИ е изпълнило задълженията си за осигуряване на безопасни условия за движение по пътя, като процесният участък е бил обезопасен, като са поставени предупредителни табели за наличие на неравности по пътя.

Направено е възражение за съпричиняване на вредите в размер от 70 %, като се излага, че собственикът на автомобила е управлявал същия с несъобразена скорост, като вследствие това не е могъл да избегне дупката.

В съдебното заседание, дружеството ищец не изпраща процесуален представител.

Депозирана е писмена защита от 05.06.2023 г.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа отговора на исковата молба.

В съдебното заседание, конституираното на страната на ответника трето лице – помагач „Пътстрой ВДХ“ ЕАД, чрез процесуален представител, оспорва иска.

В съдебното заседание конституираните на страната на ответника трети лица – помагачи „Сет къмпани“ ЕАД, „Бургаспътстрой“ АД, „Инфра Експрес“ АД, и „Щрабаг“ ЕАД не изпращат процесуален представител.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Договор за застраховка 25.06.2020 г., материализиран в застрахователна полица № 440120031035266/25.06.2020 г. се установява, че между ищеца и водача на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Тюран” с рег. № *** , в периода от 26.06.2021 г. до 25.06.2021 г. е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско +“, разсрочена на четири застрахователни премии по 136,81 лева.

От представените по делото регресна покана, изпратена от ищеца до ответника и отговор на регресната покана се установява, че ответникът е отказал да извърши плащане по регресната претенция на ищеца по повод застрахователното събитие от *** г. с лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Тюран” с рег. № ***.

По делото е представена Калкулация по претенция № 440120031035266/25.06.2020, ликвидационен акт и платено нареждане, от които се установява, че процената щета е калкулирана в размер от 82,63 лева и е изплатена на собственика на лекия автомобил.

Представен по делото е неоспорен протокол за поставени на 08.11.2018 г. предупредителни пътни знаци за обстановката по републикански път II-73.

Не е спорно между страните, а и от неоспореното от страните заключение на вещото лице по възложената съдебно – автотехническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП е следният: На *** г. лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „ Touran” с рег. № *** навлизайки в завой по пътя от гр. Варна до гр. Сливен попада в дупка, находяща се на Ришки проход, главен път II-73, при което е разкъсана предна дясна гума, чиято смяна (гума от същия вид и труда) по средни пазарни цени е на стойност 131,22 лева. Установява се, че процесната вреда се намира в причинно – следствена връзка с попадането в дупката.

Установява се, че при преминаване през дупката със скорост от 40 км/ч гума от този вид не би се разкъсала.

От показанията на разпитания по реда на чл. 25 от ГПК пред РС – Варна свидетел М.

Т. /*** и *** на процесния лек автомобил/ се установява, че на *** г. управлявайки лекия си 2 автомобил по път от гр. Варна до гр. Сливен и навлизайки в завой, свидетелят е попаднал в дупка, която е нарязала предната дясна гумата на автомобила. На зададения към свидетеля въпрос същият е отговорил, че пътят не е имал знаци и маркировка, и целият е бил в дупки /л. 99/.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ.

С поред разпоредбата на чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Следователно за уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки – че е страна по валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” с обект на застраховане процесния автомобил; настъпване в срока на застрахователно покритие на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск, вследствие което са причинени твърдяните имуществени вреди върху процеснуя лек автомобил; вида и обема на вредите; изплащане от ищеца на твърдяното застрахователно обезщетение и неговия размер; механизма на застрахователното събитие, т.е. че вредите се намират в причинна връзка с противоправно поведение (действие или бездействие) на лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД (ответникът) е възложило работа и че вредите са причинени при или по повод изпълнение на възложената от ответника работа. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения, включително възражението за съпричиняване.

От представените по делото писмени доказателства се установи, че между ищеца и водача на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Тюран” с рег. № *** е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско +“ в периода от 26.06.2021 г. до 25.06.2021 г.

Не е спорно между страните, а и от депозираното по делото заключение на вещото лице по възложената съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, компетентно изготвено и обосновано, се установи, че на *** г. лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Touran” с рег. № *** навлизайки в завой попада в дупка, находяща се на Ришки проход, главен път II-73, при което е разкъсана предна дясна гума.

От представеното по делото платежно нареждане /л. 12/ се установи, че стойността на щетите /82,63 лв./ причинени върху процесния автомобил е заплатена от ищеца на собственика на автомобила.

Между страните не е спорно, че път II-73 е част от Ришки проход, че същият е част от Републиканската пътна мрежа и че поддръжката на последните, включително на път II-73 е задължение на ответника, като това задължение произтича от чл. 30, вр. чл. 19 ал. т. 1 от Закона за пътищата.

В конкретния случай не е спорно между страните, че процесните имуществени вреди върху лекия автомобил са причинени именно от дупка, находяща се на път II-73, който е част от Републиканската пътна мрежа. Следователно налице е неизпълнение на задълженията на лицата, на които ответникът е възложил дейностите по поддържането на Републиканските пътища и осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение, в резултат на което са настъпили и вредите. Поради това и ответникът дължи обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди.

По делото са ангажирани доказателства за заплатено застрахователно обезщетение в размер на 82,63 лева на собственика на автомобила, както и е представен ликвидационен 3 акт, установяващ извършени ликвидационни разходи.

Въпреки указаната на ответника тежест на доказване, същият не е ангажирал доказателства установяващи по несъмнен начин направеното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване, тоест, че ответникът управлявайки автомобила с несъобразена скорост е допринесъл за настъпването на процесните вреди. За установяване на това възражение е зададен въпрос към заключението на вещото лице, от отговора на който обаче се установи само, че по принцип гума от този вид не би следвало да се разкъса ако през дупката е преминато със скорост от 40 км/ч. По делото обаче не са ангажирани доказателства каква е била конкретната скорост на водача на процесния лек автомобил при преминаване през дупката. Възможно е в случая същата да е била в рамките на посочените от вещото лице километри, съобразени с пътната обстановка, но въпреки това гумата да се е разкъсала. Освен това, в заключението на вещото лице са направени изводи за издръжливостта на нова гума от съответния вид, съобразно заводските и характеристики, а не с оглед конкретното състояние на гумата. Възможно е същата да е била в изправно състояние, но при наличие на известно износване в резултат от ползването по предназначение да не е могла да устои на преминаването през дупката дори със скорост от 40 км/ч. Без ангажиране на доказателства за установяване на конкретната скорост на водача при преминаване през дупката и за конкретното състояние на увредената гума не може да се направи обоснован извод за принос на водача при причиняването на процесната вреда. С оглед изложеното, направеното от ответника възражение за съпричиняване вреди от пострадалия е неоснователно.

Неоснователно е и възражението на ответника, че е положил дължимата грижа за поддръжка на процесния път, след като вреди за ищеца са настъпили именно от дупка, находяща се на този път.

По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.01.2023 г., до окончателното погасяване на вземането С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото съдебно - деловодни разноски, за които са представени доказателства, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер от 52,40 лева, за депозит за свидетел размер от 20 лева, за депозит за вещо лице в размер от 200 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 168 лева. Предвид това, в ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 440,40 лева, представляваща направени по делото съдебно деловодни разноски.

Разпечатката съдържа 38 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/edd913ab-fb92-4870-9b45-4559baa3d831