Решение № 5 от 20.01.2026, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Габрово, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Анг. Петракиева при участието на секретаря Радинка Ст. Кулекова Атанасова като разгледа докладваното от Диана Анг. Петракиева Административно наказателно дело № 20254210200524 по описа за 2025 година

Жалбоподателят И. Н. А. от гр. Севлиево, ЕГН **********, чрез адвокат Н. Й. Н. от АК – Габрово, е обжалвала наказателно постановление №24-0892-000779/22.10.2024 г. на Началник група в ОД на МВР Габрово, с което е санкциониран, затова че на 14.08.2024 г., около 03,25 часа в гр. Габрово, ул. "Григоровци” в посока ул. „Светлина”, при управление на собствения си лек автомобил "Алфа Ромео 156" с рег.№ РК 2639 ВН, извършил следните нарушения:

- като участник в движението причинил имуществени вреди – нарушение по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, за което на основание чл.185 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 20,00 лева - не спрял и не установил последиците от ПТП – нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, за което и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на издаденото НП, а именно:

С влязло в сила Споразумение по НОХД №619/2024 г. на РС Габрово жалбоподателят се е признал за виновен като за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК му е наложено наказание 10 месеца лишаване от свобода, при условията на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца, считано от датата на изземване на СУМПС. Макар да ставало въпрос за две деяния, жалбоподателят вече бил изтърпял наказание, което е в пъти повече като времетраене от административно наложеното такова.

Твърди се, че не е изследвана формата на вината – дали деянието е извършено виновно. От административнонаказателната преписка не ставало ясно дали жалбоподателят изобщо е възприел случилото се като настъпване на ПТП

1

На следващо място, не бил покрит критерият за ПТП, визиран в §6 т.30 от ДР на ЗДвП, според който пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно сродство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Липсвала информация относно това какви били всъщност щетите и какъв е техния размер

Оспорваното НП не било издадено при спазване изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН, тъй като не съдържало изискуемите реквизити „описание на нарушението” и „обстоятелства, при които е извършено.

На последно място се поставя въпроса за приложение на чл.28 от ЗАНН като административният орган не е извършил преценка за маловажност на нарушенията.

Претендират се разноски по делото.

Жалбоподателят не се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от адвокат Н., която моли наказателното постановление да бъде отменено.

Административнонаказващият орган не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следната фактическа обстановка:

На 14.08.2024 г.,жалбоподателят А. управлявал собствения си лек автомобил "Алфа Ромео 156" с рег.№ РК 2639 ВН по ул. "Григоровци” в посока ул. „Светлина” в гр. Габрово.

Около 03,25 ч. при преминаване покрай паркиран лек автомобила „Форд Галакси” с рег. № ЕН 1848 ВР, собственост на Надежда Валентинова Г.а от гр. Габрово, жалбоподателят не оставил достатъчно странично разстояние като ударил странично автомобила и реализирал ПТП с материални щети. А. не спрял и не установил последиците от произшествието.

Последващо

И. А. блъснал друг паркиран автомобил, по повод на което произшествие на място дошъл екип на РУ Габрово. Извършена била проверка на водача за употреба на алкохол с техническо средство като уредът отчел 2,92 промила. Със Споразумение по НОХД №619/2024 г. на РС Габрово жалбоподателят се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343б ал.1 от НК, за което му е наложено наказание 10 месеца лишаване от свобода, при условията на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца, считано от датата на изземване на СУМПС.

По отношение на И. Н. А. бил съставен АУАН Серия GA №1382755 от 17.08.2024 г., който нарушителят подписал и получил. Въз основа на него било издадено обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка беше установена от показанията на свидетелите Е. Г. И. и Мария М. М., както и от приложените по делото писмени доказателства - писмо вх.№ 5137/09.07.2025 г.; жалба; наказателно постановление № 24-0892-000779/22.10.2024 г.; пълномощно; договор за правна защита и съдействие № 0029/2025 г.; диск; писмо изх. № 2

892р-2627/26.11.2024 г.; АУАН серия GA №1382755; квитанция за извършено плащане чрез ПОС терминално устройство ведно с повт. разписка от 19.06.2025 г.; протокол за ПТП № 1860317 от 17.08.2024 г.; декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП; карта за регистрация на ПТП; план-схема на ПТП към протокол № 1860317; протокол за доброволно предаване от 17.08.2024 г.; заповед № 8121з1632/02.12.2021 г.; справка картон на водача, НОХД №619/2024 г.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, видно от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Жалбата е подадена в срок, пред надлежен орган и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че се потвърждават констатациите и изводите, изложени в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление.

Съгласно чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, всеки участник в движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.

Според чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието;

На плоскостта на конкретния казус извършването на посочените нарушения е безспорно установено. Нарушенията се установяват, както от приложените писмени доказателства, така и от показанията на разпитаните свидетели Е. И. и М. М.. Тези показания съдът цени като последователни, достоверни и логични. Не са събрани доказателства, които да ги оборват или поставят под съмнение.

Относно направените в хода на производството възражения:

Относно възражението за вече реализирана наказателна отговорност: Съдът намира за неоснователна тезата на жалбоподателя, че с оглед постановената спрямо него осъдителна присъда за престъпление по НК, свързано с управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол, той е изтърпял наказание, достатъчно за превенция. Макар деянията да са осъществени в рамките на едно и също пътно-транспортно произшествие, те представляват различни по своя характер, обект и правна квалификация противоправни прояви. Наказателната отговорност е реализирана за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол над допустимата по закон, което представлява самостоятелно престъпление, насочено срещу обществените отношения, свързани с безопасността на движението и превенцията на употребата на алкохол от водачи. От друга страна, административнонаказателната отговорност по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и по чл.123 ал.1 т.1 от НК е ангажирана за конкретно поведение при участие в движението. Принципът ne bis in idem е приложим единствено когато се касае за едно и също деяние, за което едно и също 3 лице е санкционирано два пъти. В настоящия случай липсва идентичност както на правната норма, така и на защитения обществен интерес, поради което реализирането на наказателна отговорност за престъпление по

НК не изключва ангажирането на административнонаказателна отговорност за отделно административно нарушение, макар и двете да са извършени при едни и същи фактически обстоятелства. Ето защо съдът приема, че наложеното наказание по наказателното производство не представлява пречка за реализиране на административнонаказателната отговорност за процесните нарушения, нито пък може да се приеме, че вече има изтърпяно наказание.

Относно субективния елемент на нарушението:

По отношение на възражението за липса на доказана вина съдът намира същото за неоснователно. В производството не се установи наличието на обстоятелства, които изключват или ограничават виновното поведение А.. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят, като водач на моторно превозно средство, при участие в движението е осъществил поведение, довело до удар в паркиран автомобил и до причиняване на имуществени вреди, както и че е напуснал мястото на ПТП. Това обективно поведение е несъвместимо с дължимата от водача повишена грижа и внимание при управление на МПС и обосновава извод за най-малкото непредпазлива форма на вина. По делото не са ангажирани доказателства за наличие на случайно деяние, непреодолима сила или друго обстоятелство, което да изключва вината на нарушителя. Поведението на жалбоподателя сочи на отклонение от нормативно установените правила за безопасно участие в движението и изключва възможността настъпилите последици да се дължат на обективни, независещи от волята на водача фактори. При липса на доказателства в противна насока съдът приема, че деянието е извършено виновно.

Относно характера на настъпилото събитие като пътно-транспортно произшествие:

Настъпилото събитие правилно е квалифицирано като пътно-транспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата. Макар засегнатото МПС да е било в покой към момента на удара, произшествието е възникнало в процеса на движението на друго моторно превозно средство, управлявано от нарушителя, и е довело до причиняване на имуществени вреди. За да е налице пътно-транспортно произшествие, законът не изисква всички участници да се намират в движение, а единствено събитието да е резултат от движението на пътя и да са настъпили вредни последици. Паркираните автомобили, макар и пасивни участници, са обекти на увреждане, като обстоятелството, че същите не са се движели, не изключва правната квалификация на събитието като пътно-транспортно произшествие. Ето защо съдът приема, че при наличие на движение на моторно превозно средство и причинени имуществени вреди на паркиран автомобил са налице всички обективни признаци на пътнотранспортно произшествие, независимо от статуса на останалите засегнати превозни средства към момента на настъпване на събитието.

Относно наличието на имуществени вреди:

От събраните по делото гласни доказателства – свидетелските показания на 4 разпитаните лица, които съдът обсъди поотделно и в тяхната съвкупност – се установява по несъмнен начин, че при осъществяване на процесното деяние е било засегнато паркирано моторно превозно средство, като по него са настъпили увреждания, изразяващи се в странични отърквания по външните им повърхности. Свидетелските показания са логични, непротиворечиви и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Настъпилите увреждания, макар и да не са със значителен обем и да не водят до съществени деформации, представляват увреждане на чуждо имущество и обективират настъпването на имуществени вреди. За съставомерността на нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата законът не поставя изискване за минимален размер или за стойностна оценка на вредите, а изисква единствено установяване на факта на причиняване на такива. Поради това липсата на изготвена експертна оценка относно стойността на щетите не представлява съществено процесуално нарушение и не води до накърняване правото на защита на санкционираното лице. С оглед на изложеното съдът приема, че наличието на имуществени вреди е доказано по категоричен начин, като същите, макар и с ограничен интензитет, са релевантни за реализиране на административнонаказателната отговорност за вмененото нарушение.