Решение № 728 от 19.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 728 гр. Пловдив, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20255330112302 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 АПК, вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Л. Х. П., ЕГН ********** против Заповед за задържане на лице № 435-ЗЗ—128/28.05.2025 г.

Жалбоподателят, чрез процесуален представител, иска от съда да постанови решение, с което да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна. Излага съображения за липсата на предпоставки за задържане и неспазване на изискванията за съдържание.

В срок не е постъпил отговор от адм. орган. В съд. заседание изразява становище относно предприетото задържане и фактическата обстановка.

Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната заповед, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т.1 ЗМВР, за срок от 24 часа, Л. Х. П. е била задържан в помещение за временно задържане на 02 РУ Пловдив. Като мотивировка на заповедта е посочено „на осн. чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР, вр. с чл. 343, ал.3, вр. с ал.1, б.Б, вр. с чл. 342, ал. 1 НК – за това, че на 28.05.2025 г. в 17:40 часа, в гр. П, на кръстовището на бул. „П. ш“ с ул. „Б“, не пропуска пресичащия по пешеходна пътека – тип „зебра“, пешеходец, блъска го и допуска ПТП с пострадал“.

1

Съдът намира, че оспореният административен акт е постановен от оправомощен за това орган, в пределите на материалната му компетентност. Същият е незаконосъобразен, тъй като е немотивиран в достатъчна степен и издаден, без да са доказани основанията за задържане на жалбоподателя.

Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 ЗМВР се извършва с писмена заповед. Към момента на задържането чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР изрично изисква като елемент от съдържанието на заповедта - посочване на фактическите и правни основания за задържането. Възприетото от ЗМВР положение изцяло кореспондира на общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочването им в заповедта представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в нарушение на чл.

74, ал. 2, т. 2 ЗМВР.

Това е така, защото при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми.

В случая, ответникът по жалбата не ангажира доказателства във връзка с образуваното ДП, включително за конкретните фактически обстоятелства на извършеното - посочените норми на НК изискват извършено престъпление по непредпазливост, но при множество различни хипотези – само една от които – на пешеходна пътека, както и причиняване на тежка или средна телесна повреда на пострадалия. По делото няма ангажирани доказателства за това – фактическата обстановка на извършеното да покрива тези критерии. Нещо повече, в своите обяснения, адм.- нак. орган изрично сочи, че жалбоподателката не е била употребила алкохол, като пострадалият не е имал значителни телесни увреди, а заповедта е съставил, след указание на разследващия полицай, като по негово мнение, жената не следвало да бъде задържана. Предвид дадените му указания обаче, изпълнил нареждането.

Доколкото липсват и надлежно ангажирани доказателства, по делото не се изяснява конкретната съпричастност на жалбоподателя към извършеното и неговата степен, както и евентуални последици за пострадалото лице. Няма данни за привлечено към нак. отговорност лице.

Причините, наложили полицейският орган да упражни правомощията си по чл.

72, ал. 1 ЗМВР, са изложени от самия него при дадените обяснения в осз.

Въпреки дадените указания до административния орган, да докаже фактическите основания, такива доказателства не бяха ангажирани. Разпоредбата за съдържанието на заповедта по ЗМВР е императивна и задължава органа да изложи освен правни и фактически основания за задържане. Целта на закона е да не се допусне злоупотреба с правомощия. В този смисъл: Решение № 15420 от 14.12.2017г. на ВАС по адм. д. № 7300/2016 г., V о.; Решение № 8215 от 18.06.2018г. на ВАС по адм. д. № 5138/2017 г., V о., Решение № 14222 от 22.11.2017г. на ВАС по адм. д. № 6044/2016 г., V о., както и практиката на Административен съд Пловдив: Решение № 273 от 8.02.2019 г. на Адм.съд - Пловдив по адм. д. № 2732/2018 г., Решение № 2398 от 16.11.2018 г. на Адм. съд - Пловдив по адм. д. № 2734/2018 г., Решение № 1551 от 2

29.09.2017 г. на Адм. съд - Пловдив по адм. д. № 1457/2017 г., Решение № 2674 от 8.12.2014 г. на Адм. съд - Пловдив по адм. д. № 2432/2014 г.

При условията на чл. 170, ал. 1 АПК, административният орган е този, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая това законово изискване не е изпълнено, тъй като по делото липсват доказателства, които да установяват наличие на данни за съпричастност на задържаното лице в извършване на посоченото в заповедта престъпление – с причинени съответни телесни повреди на пострадал. Освен това, тълкуването на нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР налага извод, че тези данни следва да са били налице към момента на издаване на заповедта. Такова доказателство само по себе си не може да бъде фактът на образувано ДП - в този смисъл: Решение № 13000 от 02.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7758/2018 г.

Отделно, в заповедта не е посочена и целта на предприетата принудителна мярка, като по делото не се и установява каква е била необходимостта от налагането й.

Няма данни жалбоподателят да не е изпълнявала разпореждания на полицейските органи или да е създавала обструкции при изпълнение на служебните им задължения, респ. – по какви причини е следвало да бъде ограничено свободното й придвижване.

Предвид изложеното, съдът намира оспорената заповед за задържане за незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 5,11 евро – ДТ и 383,47 евро – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС, по отношение на което не е направено възражение за прекомерност.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Л. Х. П., ЕГН ********** Заповед за задържане на лице № 435-ЗЗ—128/28.05.2025 г., издадена от Т. Г. Д. – мл. а. при сектор „Пътна полиция“ гр. Пловдив.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Пловдив да плати на Л. Х. П., ЕГН **********, с адрес: ................... сумата от общо 388,58 евро /триста осемдесет и осем евро и петдесет и осем цента/ - разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пловдив в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3