Определение № 1751 от 15.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1751 гр. София, 15.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110149033 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 312, вр. с. чл. 140 и чл. 146 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Х. А. М. срещу „Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и Мозък“ ЕАД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 от КТ.

В исковата молба се твърди, че на дата 11.08.2025 г. ответникът, в качеството на работодател, връчил на ищеца Предизвестие № 918 от дата 04.08.2025 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ вр. чл. 326, ал. 2 КТ, както и Заповед № 919 от 04.08.2025 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение, на основание чл. 328, ал.1, т. 2, пр. 2 КТ вр. чл. 326, ал. 2 КТ. Заявява, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно.

Изтъква, че между страните по делото е сключен трудов договор от 04.09.2023 г., по силата на който е възникнало трудово правоотношение между двете страни. Сочи, че мястото на работа е уговорено в гр. ***, „Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и Мозък“. Заявява, че съгласно сключения трудов договор ищецът е назначен на длъжност „Лекар, ортопедия и травматология“ във Второ отделение по ортопедия и травматология към „Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и Мозък“ гр. Бургас. Посочва, че видно от длъжностната характеристика в бургаското подразделение на ответното дружество няма обособена Клиника по ортопедия и травматология. Твърди, че видно от Извлечение от регистъра на лечебните заведения за област Плевен, бургаското подразделение на ответното дружество няма самостоятелна регистрация като лечебно заведение. Посочва, че освен стандартните задължения и отговорности ответникът – работодател е заложил в длъжностната характеристика спрямо наетия лекар – травматолог да полага системни грижи за повишаване на професионалната квалификация и практически умения по ежегодни програми с формите и средствата на следдипломното обучение.

1

Излага, че в раздел VI от длъжностната характеристика, ответникът – работодател е предвидил, че ищецът заемащ длъжността „Лекар, ортопедия и травматология“ е пряко подчинен на Началника на клиниката, както и на Изпълнителния директор на „МБАЛ „Сърце и Мозък“. Заявява, че в раздел IX от длъжностната характеристика работодателят – ответник е предвидил правата на ищеца – лекар.

Заявява, че в хода по изпълнение на трудовите функции през първата половина на 2025 г. ищецът е установил траен процес на текучество в състава на хирургични ортопедични медицински сестри във Второ отделение по ортопедия и травматология, с място на дейност – гр. Бургас. Ищецът твърди, че на дата 11.07.2025 г. главната сестра на операционния блок му заявила, че не може да осигури хирургични ортопедични за петък, събота и неделя.

Заявява, че за този разговор споделил с проф. д-р А.Б., който е бил вписан като дежурен, заедно с ищеца на 11.07, 12.07 и 13.07.2025 г., който също се обезпокоил и посочил, че ще постави въпроса в София на проф. Т.В.. Заявява, че след намесата на ръководството, въпросът за обезпечаване на необходимите за работата на операционния блок медицински сестри за горепосочените дати бил решен временно, като медицинска сестра В.Т. останала посочените три дни на работа, след което прекратила трудовия си договор с ответника.

Заявява, че на дата 14.07.2025 г. ищецът поставил проблема с напускащите хирургични ортопедични медицински сестри на водещия ортопед травматолог – д-р. Г.Д., като му представил идеята си за обезпечаване на кадровия проблем. Сочи, че на дата 17.07.2025 г. ищецът отправил запитване към Г.А. (заемаща длъжност в отдел „Човешки ресурси“) за записване на час за среща с проф. Т.В. в приемното му време в Бургас. Срещата била насрочена за 22.07.2025 г. от 13:30 часа. Сочи, че на дата 18.07.2025 г. с ищеца се свързала Г.А., за да го попита какъв е предмета на предстоящата среща с проф.

Т.В.. Изтъква, че на дата 21.07.2025 г. на ищеца отново се обадила Г.А., за да му предаде, че трябва да се яви при д-р. Х.Т. (директор на бургаското подразделение на МБАЛ „Сърце и Мозък“ – Плевен), за да му обясни с каква цел ищецът възнамерява да говори с проф. Т.В.. Заявява, че на дата 22.07.2025 г. ищецът поканил прекия си ръководител – д-р. К.Й., за да отидат заедно на срещата с Проф. Т.В., но в часа на срещата – 13:30 часа на дата 22.07.2025 г., докато чакали пред кабинета на проф. Т.В., излязъл директора на бургаското подразделение на МБАЛ „Сърце и Мозък“ – Д-р Т. и им казал, че среща няма да се проведе.

Заявява, че по – късно на същия ден на ищеца се обадила отново Г.А., служител в отдел „Човешки ресурси“ към ответното дружество, за да го покани да се яви в нейния отдел на следващия ден – 23.07.2025 г. Изтъква, че в началото на работния ден на 23.07.2025 г., около 08:30 часа ищецът посетил отдел „Човешки ресурси“ на МБАЛ „Сърце и Мозък“, при което Г.А. му връчила да подпише проект на изходяща от негово име молба, с която ищецът да отправи към работодателя искане за прекратяване на трудовия си договор по взаимно съгласие, но ищецът отказал. Посочва, че около обяд на същия ден с ищеца се свързала М.Д. (служител в София на отдел „Човешки ресурси“ при ответника), която го извикала да подпише документите за прекратяване на 2 трудовия си договор по взаимно съгласие, но ищецът отказал отново и М.Д. му заявила, че „нещата ще станат по трудния начин“. Заявява, че на дата 24.07.2025 г., около 08:30 часа ищецът посетил отново отдел „Човешки ресурси“ на МБАЛ „Сърце и Мозък“, където е депозирал Искане от дата 24.07.2025 г. до работодателя да му бъде предоставена писмена информация защо предишния ден, на дата 23.07.2025 г. в отдел „Човешки ресурси“ на бургаското подразделение на болницата му е било предложено ултимативно да подпише предварително подготвен документ „Молба за напускане“ по взаимно съгласие. Изтъква, че в рамките на периода от 28.07.2025 г. до 08.08.2025 г. включително ищецът е ползвал платения си годишен отпуск, като междувременно в същия период ищецът е водил преговори за отпускане на банков кредит от Банка ДСК, относно сключен от него Предварителен договор от дата 06.05.2025 г. за закупуване на недвижим имот в гр. Бургас.

Поддържа, че тъй като е наближавало издаването на Акт 14, Банка ДСК е изискала от ищеца да представи Удостоверение по техен образец, в което работодателят – ответник да удостовери, че ищецът има сключен трудов договор с ответника, че ищецът не е в процедура по прекратяване на трудовия договор с ответника или в процедура по прекратяване на трудовия договор с предизвестие, както и да бъде удостоверено от ответника какъв е размера на полученото от ищеца нетно трудово възнаграждение за последните три месеца. Поддържа, че на дата 04.08.2025 г. около 15:45 часа на ищеца се обадила К.С., от администрацията на ответното дружество в гр. София, за да го уведоми, че поисканото от Банка ДСК Удостоверение от дата 04.08.2025 г. е готово, подписано от изпълнителния директор на МБАЛ „Сърце и Мозък“ ЕАД – П.Д.. Поддържа, че ищецът получил оригинала на удостоверението в края на работния ден на дата 04.08.2025 г. от администрацията на ответното дружество в гр. София и го предоставил на Банка ДСК на дата 08.08.2025 г.

Изтъква, че на дата 11.08.2025 г. – първия работен ден на ищеца след изтичане на платения му годишен отпуск, ищецът се явил на работа в бургаското подразделение на МБАЛ „Сърце и Мозък“ Плевен и същия ден му били връчени – Предизвестие № 918 от дата 04.08.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ и Заповед № 919 от дата 04.08.2025 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ вр. чл. 326, ал. 2 от КТ. Посочва, че в мотивите на процесната Заповед, работодателят твърди, че е издал Заповед № 894 от дата 28.07.2025 г., с която бил утвърдил ново щатно разписание за „Второ отделение ортопедия и травматология“, с което се съкращавала 1 щатна бройка, в резултат на което оставали 5 щатни бройки. Изтъква, че в мотивите на Заповед № 919 от дата 04.08.2025 г. работодателят твърди, че е провел чрез нарочна комисия подбор между всички служители на съответната длъжност по критериите „ниво на изпълняваната работа“ и „квалификация“, като твърди още, че в резултат на извършения подбор работодателят изпълнява решението на комисията за уволнение на ищеца.

Счита, че доколкото Заповед № 919 от дата 04.08.2025 г. е връчена на ищеца на дата 11.08.2025 г., то дължимото обезщетение е в размер на последното брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в 3 който е извършено незаконното обвинение, посочен в приложения Фиш № 2300 за юли 2025 г., а именно: 15218,27 лева. Изтъква, че посочената сума е в резултат на начисленото брутно трудово възнаграждение, при отчитане реално положения от ищеца труд, в съответствие с всички уговорени от страните възнаграждения. Посочва, че издадената от работодателя Заповед № 919 от дата 04.08.2025 г., въз основа на която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ вр. чл. 326, ал. 2 КТ, е незаконосъобразна, поради която я оспорва изцяло. Изтъква, че оспорената Заповед № 919 от дата 04.08.2025 г. е немотивирана в частта за прекратяване на трудовото правоотношение между ищеца и ответника и не обективира волята на работодателя като компетентен орган да прекрати трудовото правоотношение. Счита, че съкращаването на щата със Заповед № 894 от дата 28.07.2025 г. е фиктивно. Оспорва факта на извършването на подбора, а ако такъв е извършен – оспорва неговата законосъобразност. Сочи, че в процедурата по подбор не са участвали всички необходими по закон участници. Оспорва добросъвестността на работодателя при извършване на подбора и на уволнението на ищеца.

С уточнителна молба от 03.12.2025г. ищецът конкретизира своята претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, като заявява, че последното му брутно трудово възнаграждение при ответника е възлизало на 12,310.35 лв., включващо заплата 11449 лева и 686,94 лева, допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж в размер на 1% за всяка година.

Ищецът твърди, че на 03.11.2025 г. е започнал нова работа като лекар по ортопедия и травматология, сключвайки паралелно два трудови договора: един с „МБАЛ **“ ЕООД с трудово възнаграждение в размер на 2000 лв. бруто и втори с „ДКЦ **“ ЕООД с трудово възнаграждение в размер на 1500 лв. бруто. Въз основа на тези факти той претендира обезщетение за пълна безработица в размер на 34 469,40 лв. за периода от 11.08.2025 г. до 02.11.2025 г., както и разликата между старото и новото си възнаграждение в размер на 27 744,96 лв. за периода до 11.02.2026 г., оформяйки общ размер на исковата сума от 62 214,36 лв.

Моли за уважаване на така предявените искове. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и Мозък“ ЕАД е подал отговор на исковата молба.

Ответникът „МБАЛ Сърце и Мозък“ ЕАД обосновава уволнението на ищеца с извършено реално съкращаване на щата в отделението по ортопедия, утвърдено със Заповед № 894/28.07.2025 Поддържа, че е била проведена законосъобразна процедура по подбор между шестима лекари, при която ищецът е получил критично ниска комплексна оценка от 14 точки, докато останалите участници са получили между 17 и 24 точки. В отговора се излагат професионални и личностни критики към д-р Х., като се твърди, че той не е успял да се интегрира в екипа, избягвал е комуникация с медицинския персонал и пациентите и системно е прехвърлял преките си задължения върху специализанти. По отношение на медицинската му практика ответникът заявява, че операциите на ищеца са продължавали с минимум 50% над 4 стандарта, като той е бил силно зависим от намесата на други специалисти.

Твърди се, че за две години е извършил само една самостоятелна артроскопия , а по време на рентген-асистирани интервенции системно е използвал дози йонизиращо лъчение три до четири пъти над обичайните стойности, което представлявало отклонение от медицинските стандарти.