Определение № 302 от 01.03.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 302 гр. Варна, 01.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20243100900095 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, заведена с вх. № 5122/26.02.2024г., подадена от Н. К. К., ЕГН **********, действащ със съгласието на своя баща К. К. К., чрез адв. К. Т. от АК Варна с р е щ у „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ с ЕИК 175190059, с адрес: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 29А, ет. 1-3, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника за заплащане на сумите, както следва: частичен иск в размер на 25 000 лева от общия - 75 139,59 лева, представляваща заплатена след настъпване на застрахователното събитие /смъртта на кредитополучателя на 13.09.2022г./ сума в полза на кредитора за покриване на остатък от непогасена част от задължението по Договор за банков ипотечен кредит № 305/2870/88165381, сключен между „Уникредит Булбанк" АД и С. В. К.а, ЕГН **********, починала на 13.09.2022 г., по който в полза на кредитора за обезпечение на задълженията на физическото лице бил сключен договор за застраховка „Живот" при „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ, както и акцесорен иск за присъждане на обезщетение за забава в размер на 4 421 лева, представляващ законната лихва, считано от 23.09.2022 г. до дата на предявяване на настоящата претенция, ведно със законнната лихва от датата на предявяване на настоящата претенция до окончателното плащане на задължението.

Съгласно чл. 69 ал. 1 т. 1 ГПК размерът на цената на иска за парични вземания е търсената сума. В случая цената на нито един от обективно съединените искове, определима по чл. 69 ал. 1 т. 1 ГПК и чл. 68 ГПК, не е над 25 000лв., както е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 104, т. 4 от ГПК, регламентираща исковете подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. Следователно, родово компетентен по заявените осъдителни претенции е съответния районен съд, в случая РС Варна.

Съдът съобрази също, че при заявеното обективно съединяване от значение за подсъдността на делото е цената на отделните искове, а не техният сбор а при предявен частичен иск – меродавен е размерът на предявената/търсената в конкретното производство част от общата претенция.

1

Ето защо образуваното производство по търговско дело № 95/2024г. по описа на ВОС следва да се прекрати.

Преценката за редовността на исковата молба и допустимостта на предявения иск се дължи от родово и местно компетентния съд.

По изложените съображения и на основание чл.118, ал.2 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 95 по описа за 2024 година на Варненски окръжен съд, и го ИЗПРАЩА по подсъдност на Варненски районен съд, на основание чл. 118, ал. 2 вр. чл.104, т.4 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от ищеца пред Варненски апелативен съд с частна жалба, в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 2