Решение № 9143 от 31.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9143 гр. София, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.

ДРАНЧОВСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА

Гражданско дело № 20221110113632 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.

Ищецът Г. П. М. твърди, че на 27.06.2012 г. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и му е била определена мярка от прокурор при СП - „задържане за срок до 72 часа“ по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК, като на 20.12.2012 г. е бил внесен обвинителен акт в съда и е образувано н.о.х.д. № 2184/2012 г. по описа на Специализиран наказателен съд. Поддържа, че първоинстанционното производство е продължило 8 месеца и 7 дни, като присъдата е била отменена от въззивната инстанция и делото е върнато за ново разглеждане по н.о.х.д. № 1492/2013 г. по описа на СНС. Втората първоинстанционна присъда е била постановена след 1 година, 3 месеца и 7 дни и е била потвърдена от въззивната инстанция, пред която производството е продължило 4 месеца и 26 дни. Поддържа, че решението на АСНС е било отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения, респ. второто въззивно производство е било проведено от Софийски апелативен съд поради невъзможност за сформиране на законен състав от АСНС, като първоинстанционната присъда е била потвърдена, а с решение от 16.03.2017 г. по к.н.д.

№ 1118/2016 г. на ВКС ищецът е бил окончателно оправдан по повдигнатите обвинения.

Счита, че в периода 20.12.2012 г. – 16.03.2017 г. наказателното производство се е забавило по вина на ответниците с повече от 20 месеца поради ненадлежното му администриране, непроизнасяне в срок на съдебните актове, не добра организация на производствата и допуснати съществени процесуални нарушения, като твърди, че необосновано дългият срок 1 на продължилото наказателно производство предизвикал у него напрежение, стрес, несигурност за личния му живот, невъзможност да си намери работа. С оглед наличието на висящо наказателно производство търпял ограничения в свободата на придвижване поради наложената мярка за неотклонение „подписка” и процесуална принуда – „забрана да напуска пределите на Република България”, а също и „отстраняване от длъжност” по чл. 69 от НПК, както и били накърнени доброто му име и репутация. Поддържа, че е подал до Министерство на правосъдието заявление с искане за обезщетение за нарушаване на правото на разглеждане и решаване на н.о.х.д. № 1492/2013 г. по описа на СНС, IX състав, в разумен срок, но същото било отхвърлено. Ето защо, претендира солидарно заплащане от ответниците на сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на н.о.х.д. № 1492/2013 г. по описа на СНС, IX състав, в разумен срок, ведно със законната лихва от 12.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Извън срока по чл. 131 ГПК ответникът С-------- (предишен Специализиран наказателен съд) подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска, като счита, че производството е протекло и приключило в разумни срокове.

Ответникът Софийски апелативен съд (предишен Апелативен специализиран наказателен съд) не подава отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание оспорва иска.

Контролиращата страна П-------- намира, че искът е неоснователен, доколкото наказателното дело е било с фактическа и правна сложност и няколко подсъдими лица, като е продължило и приключило в разумен срок.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже, че е налице необосновано забавяне в разглеждането и решаването на н.о.х.д. № 2184/2012 г., респ. н.о.х.д. № 1492/2013 г. по описа на СНС, както и на въззивните производства, образувани по обжалване на присъдата по тези две първоинстанционни дела пред АСНС, извън разумния срок, че е претърпял неимуществени вреди, както и че тези вреди са в причинна връзка с неоправдано забавяне на описаните наказателни производства.

С оглед твърденията на страните по делото е безспорно, че описаните наказателни производства, образувани пред СНС и АСНС във връзка с повдигнатото на ищеца обвинение в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 1, алт. 2, вр. с ал. 2 НК, чл.

339, ал. 1, пр. 1, пр. 2 НК, са се развили по начина, описан в констативен протокол на ИВСС от 31.08.2017 г. Видно от същия, н.о.х.д. № 2184/2012 г. по описа на СНС е образувано по внесен обвинителен акт от 20.12.2012 г., като първото открито съдебно заседание е било проведено своевременно в рамките на един месец от образуване на делото – на 21.01.2013 г.

2

Проведени са 8 съдебни заседания в период от по-малко от 5 месеца, като във всяко от заседанията са извършвани множество процесуални действия по събиране на допуснати доказателства, никое от заседанията не е отлагано поради допуснато нарушение или пропуск от съдебния състав, а същите са отлагани в рамките на максимум от един месец. Присъдата на първоинстанционния съд е била постановена на 13.06.2013 г., а мотивите към нея са обявени в рамките на тридесетдневния срок по чл. 308, ал. 2 НПК (в актуалната редакция към 2013 г.) на 12.07.2013 г., като се съобрази обстоятелството, че по делото са привлечени петима подсъдими и същото несъмнено представлява фактическа и правна сложност.

Постъпилите срещу присъдата жалби и протести са били своевременно администрирани и на 27.08.2013 г. СНС е изпратил делото на въззивната инстанция, като производството пред него е продължило общо 8 месеца и 7 дни. С оглед на изложеното, предвид обема на материалите по делото (приети са три експертизи и са разпитани 15 свидетели), неговата фактическа и правна сложност и липсата на неоснователно забавяне в извършването на процесуалните действия по него от страна на съдебния състав и страните, настоящият съдебен състав намира, че производството по н.о.х.д. № 2184/2012 г. е продължило и приключило в разумен срок.

По постъпили на 27.08.2013 г. протест и въззивни жалби е било образувано в.н.о.х.д. № 277/2013 г. по описа на АСНС. Единственото открито съдебно заседание по делото е било насрочено и проведено след по-малко от два месеца от образуване на делото – на 22.10.2013 г., а въззивното решение е обявено на 27.11.2013 г., т.е. при просрочие от 5 дни на инструктивния срок по чл. 340, ал. 1 НПК (в актуалната редакция към 2013 г.), като със същото присъдата на СНС е отменена поради допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на мотивите към нея и делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

На 29.11.2013 г. било образувано н.о.х.д. № 1492/2013 г. по описа на СНС, което е продължило в рамките на 1 година, 3 месеца и 12 дни – проведени са 11 съдебни заседания, като са разпитани 17 свидетели, проведени са 6 очни ставки, приети са три експертизи, а едно от заседанията е проведено в сградата на ТУ „ТП“ – София за предявяване на веществени доказателства. Присъдата е постановена на 29.10.2014 г., а мотивите към нея са изготвени и обявени на 13.02.2015 г. – със забава от 2 месеца и 15 дни спрямо инструктивния едномесечен срок, която с оглед на обема на материалите по делото и неговата фактическа и правна сложност не представлява сама по себе си необосновано забавяне на процеса извън разумния срок.

По подаден протест на 12.03.2015 г. е образувано в.н.о.х.д. № 59/2015 г. по описа на АСНС, по което производството е протекло 4 месеца и 26 дни – единственото съдебно заседание е проведено на 22.04.2015 г., а решението е обявено на 09.07.2015 г. – с месец и 17 дни забава спрямо инструктивния едномесечен срок, която отново не води до приключване на производството в неразумен срок предвид описаната фактическа и правна сложност на делото.

Производството пред ВКС по к.н.д. № 1167/2015 г. е продължило 5 месеца и 15 дни, като с 3 решение от 25.01.2016 г. касационната инстанция е отменила въззивното решение и е върнала делото за ново разглеждане от друг състав на АСНС поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – неподписване на протокола от о.с.з. от председателя на състава. Въззивното производство е било образувано по описа на Софийски апелативен съд по в.н.о.х.д. № 192/2016 г. на 26.02.2016 г. – месец след постановяване на касационното решение предвид невъзможността за сформиране на законен състав от АСНС и проведената процедура по чл. 43, т. 3 НПК. Същата е резултат от обективна невъзможност за компетентния въззивен съд АСНС да сформира законен състав, който да разгледа делото след връщането му от ВКС, поради което продължителността й не може да бъде разглеждана като необосновано забавяне на производството, доколкото е била необходима за обезпечаване на законното провеждане на наказателния процес. В.н.о.х.д. № 192/2016 г. по описа на САС е продължило 7 месеца и 24 дни, проведено е едно открито съдебно заседание на 20.04.2016 г. (в рамките на два месеца от образуване на въззивното дело), а решението е обявено в рамките на инструктивния едномесечен срок – 26 дни след заседанието, на 16.05.2016 г. Същото е потвърдено с решение на ВКС от 16.03.2017 г. по к.н.д. № 1118/2016 г., образувано на 24.10.2016 г., с което окончателно е приключило наказателното производство срещу ищеца по повдигнатите обвинения в участие в организирана престъпна група.

С оглед на изложеното, видно е, че съдебното наказателно производство срещу Г. П. М. е продължило в периода 20.12.2012 г. – 16.03.2017 г., като е с обща продължителност от 4 години, 2 месеца и 24 дни, а при добавяне на досъдебното производство същото е с обща продължителност от 4 години, 8 месеца и 17 дни. При извършване на преценка дали посочената продължителност надхвърля разумния срок за разглеждане и решаване на делото следва да се съобразят неизчерпателно посочените критерии на чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ – общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора, като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. Съгласно установената съдебна практика (Решение № 66 от 02.04.2015 г. по гр. д. № 5813/2014 г. на ВКС, III г. о., Решение № 72 от 18.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3619/2016 г., III г. о.), разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно найбързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното производство. При преценката си за разумността на релевантния период съдът прилага три критерия: сложност на делото, поведение на жалбоподателя и поведение на компетентните органи. Сложността на делото се преценя съобразно естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броя на обвиняемите и свидетелите, нуждата да се получат документи по делото, съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в процеса и всички други релевантни обстоятелства.

В настоящия случай е несъмнено, че образуваното наказателно дело е било с висока правна 4 и фактическа сложност – касае се до повдигане на обвинение за организирана престъпна група срещу 5 лица, всяко от които упражнява самостоятелно правото си на защита в процеса и релевира искания към съда, което неминуемо води до утежняване на производството и необходимост от събиране на множество доказателства и извършване на множество процесуални действия. В рамките на проведените първинстанционни производства са разпитвани между 15 и 17 свидетели, провеждани са очни ставки, назначавани са и са изслушвани заключения по три експертизи, предявявани са веществени доказателства (за някои от които е проведено изнесено открито съдебно заседание извън сградата на съда), изисквани са писмени доказателства, като обемът на доказателствения материал и характера на повдигнатите обвинения несъмнено води до извод за повишена сложност на делото от фактическа и правна страна. Въпреки това, производствата пред всяка от инстанциите в процеса са приключвали бързо и своевременно – съдебните заседания са насрочвани и провеждани през две седмици до един месец едно от друго, като съдът не е допускал процесуални нарушения при водене на делото или пропуски, които да са водили до неоснователно отлагане на делото, като в това отношение липсват данни и за неоснователно забавяне на процеса в резултат от поведението на ищеца и неговия защитник.