Решение № 1328 от 27.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1328 гр. Пловдив, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330200708 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. И.П. против Електронен фиш серия К № 4775781 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателката твърди да са допуснати съществени процесуални нарушения поради непосочване на лицето издател и на дата на издаване на ЕФ. Поддържа по този начин да е препятствана проверката за компетентност на лицето, издало фиша. Твърди още правото на защита да е съществено ограничено поради непосочване пред кой орган и в какъв срок електронният фиш подлежи на обжалване. Взема становище липсата на дата на издаване на ЕФ да не позволява извършването на проверка за спазване на давностните срокове за реализиране на административнонаказателната отговорност. Поддържа при използването на мобилни технически средства редът за санкциониране на деянието чрез издаване на електронен фиш да е неприложим. Намира вината си за недоказана, като счита, че изводите в санкционния акт почиват на предположение. Моли електронният фиш да бъде отменен. В съдебно 1 заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява и не представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище от *** И.П., приложено на лист 3 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.

Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, да осигурява неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Н.И.Г., спрямо която е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Електронният фиш е връчен на жалбоподателката на 05.01.2022 г., установено от изпълняващият функцията на разписка екземпляр, съдържащ вписана дата и лично положен подпис, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган на 19.01.2022 г. съгласно датата на пощенското клеймо на лист 9 от делото, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 22.04.2021 г. в 10:15 часа на републикански път II-64, км 49+800 в посока от гр. Пловдив към с. Труд жалбоподателката Н.И.Г. управлявала собствения си лек автомобил „Хюндай И 40“ с рег. № *** със скорост на движение от 78 км/ч при разрешена максимална скорост от 60 км/ч, която била сигнализирана на водачите с пътен знак В26, разположен на км 49+860 от път II-64. Посоката на нарастване на километража на пътя била при движение от с. Труд към гр. Пловдив. Движението на автомобила с посочената скорост от 78 км/ч било заснето и установено с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 с № MD1196. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 81 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч 2 била установена стойност на скоростта на движение от 78 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 18 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП против жалбоподателката Г. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 4775781, с който й било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От извадка от Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване (лист 28-29 от делото) се установява, че процесното техническо средство тип Cordon М2 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46, като срокът на валидност на одобряването на типа е до 13.06.2027 г.

От Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021 г. се изяснява, че процесното техническо средство тип Cordon М2 с № MD 1196 е преминало последваща периодична проверка на 12.02.2021 г. със заключение, че отговаря на метрологичните изисквания и са налични защитните стикери. Изяснява се още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-12135/23.04.2021 г. се установява, че на дата 22.04.2021 г. мобилна система за видеоконтрол Cordon М2 с № MD1196 е заснела статични изображения с начален час на работа 09:25 ч. и краен час на работа 20:25 ч. и с място на контрол републикански път II-64, км 49+800 в посока с. Труд, където е действало ограничение на скоростта за движение от 50 км/ч, сигнализирано с пътен знак В26.

От приложената по преписката снимка от радар Cordon-M2 № MD 1196 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 81 км/ч, а заснемането е извършено на 22.04.2021 г. в 10:15 часа в посока „приближаване“ спрямо техническото средство.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателката Н.И.Г..

От писмо с вх. № 12995/17.02.2022 г. от директора на Областно пътно управление – Пловдив (лист 12 от делото) се изяснява, че пътният участък на км 49+800 от републикански път II-64 в посока от гр. Пловдив към с. Труд попада в обхвата на действия на пътен знак В26, с който е сигнализирано ограничение на скоростта от 60 км/ч. Установява се, че знакът е поставен на км 49+860 и зоната му на действие обхваща участъка до км 49+736, където започва кръстовище. Изяснява се още, че посоката на нарастване на километража на пътя е от гр. Карлово към гр. Пловдив.

От писмо с вх. № 21319/17.03.2022 г. от началник на сектор „Пътна 3 полиция“ при ОДМВР – Пловдив (лист 21 от делото) се установява, че не е подавана писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП по повод обжалвания Електронен фиш серия К № 4775781.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – републикански път II64, км 49+800 в посока с. Труд; датата – 22.04.2021 г.; точният час на извършване на нарушението – 10:15 часа; регистрационният номер на МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателката Н.И.Г.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 78 км/ч при максимално разрешена скорост от 60 км/ч, сигнализирана с пътен знак В26; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 50 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

При служебно дължимата проверка за законосъобразност на първо място съдът приема, че обжалваният електронен фиш не е издаден в противоречие с нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Макар да има формирана противоречива съдебна практика, настоящият състав намира, че за разрешаването на спора законът следва да бъде приложен съгласно действителната законодателна воля. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН гласи, че:

„За случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш.“

Противоречието при тълкуването на разпоредбата се дължи на използваната формулировка „могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2“, като в тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН (във всичките й редакции) никога не е съдържала правило, че налагани глоби под определен размер принципно не подлежат на обжалване. Подобно правило до обявяването му за противоконституционно с Решение № 1 от 2012 г. на Конституционен съд на Република България (ДВ, бр. 20 от 2012 г.) се е съдържало в други разпоредби – чл. 59, ал. 3 от ЗАНН и чл. 189, ал. 13 от ЗДвП. Всъщност необжалваемостта на квитанциите по чл. 39, ал. 1 от ЗАНН и на фишовете по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН произтича не от размера на налаганата глоба, а от волята на наказания субект, който приема както извършеното нарушение, така и размера на наложеното административно наказание. В този смисъл в чл. 39, ал. 3 от ЗАНН изрично е посочено, че:

4

„ … ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт съгласно разпоредбите на този раздел…“.

Действителната воля на законодателя при тълкуването на правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН се установява при съобразяване на мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗДвП (със сигнатура 054-0184 по описа на Народното събрание на РБ), с който в позитивното ни право едновременно са въведени както институтът на електронния фиш, така и нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. В мотивите:

- изрично е посочено, че недостатък на съществуващата нормативна уредба към 2011 г. е, че предвижда възможност при административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, контролните органи да използват облекчен ред за санкциониране на дееца чрез фиш само ако нарушението представлява маловажен случай и размера глобата е до 50 лева;

- констатирано е, че тази нормативна уредба не отговаря на обществената необходимост от ефективна борба с нарушенията на ЗДвП;

- констатирано е още, че целта на законопроекта е да предвиди възможност овластените за това контролни органи да налагат глоби с фиш над размерите, до които това е било възможно до този момент.

От гореизложените мотиви е видна законодателната воля нормата на чл.39, ал.4 от ЗАНН да има „овластитителен характер“, тоест да предостави възможност на контролните органи да санкционират нарушителите по опростената процедура (в случая с електронен фиш), дори размерът на наложената глоба да надхвърля 50 лева (с каквито правомощия до този момент те не са разполагали). Нормата обаче по никакъв начин не ограничава възможността ЕФ да се издават и когато се налагат глоби, по-малки или равни на 50 лева.