Решение № 6 от 06.01.2020, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№………… 06.01.2020г. ГР. П Л Е В Е Н

ПЛЕВЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав,

НА

ОСЕМНАДЕСЕТИ ДЕКЕМВРИ две хиляди и деветнадесета година в открито заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

Секретар: ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА

Прокурор: …………………………… като разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА

В.ГР.Д. № 822 по описа за 2019 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 135/05.08.2019 г., Районен съд – гр. К. по гр. дело № 169/2019 г. по описа на същия съд е отхвърлил предявения от „***“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. “***“№29,ет.3,представлявано от Управителя Т.Я.К.

,представляван от юрк. Д.А. със същия съдебен адрес против М.Р.А., с ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 вр.чл.124,ал.1,предл.2 от ГПК- с цена на иска: 1 343,87 лева., за признаване за установено, по отношение на длъжника М.Р.А., съществуването на вземане в полза на „***“ ЕАД в следния размер:

- 500,00 лв. (петстотин лева), представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем „Вивакредит план “ №***/04.04.2017 г.;

- 87,61 лв. (осемдесет и седем лева и шестдесет и една стотинки), представляваща договорна лихва за период от 04.05.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 30.12.2017 г. (падеж па последната вноска).;

-175,00 лв. (сто седемдесет и пет лева), представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания;

- 70,00 лв. (седемдесет лева), представляваща такса разходи за дейност на служител;

- 236,25 лв. (двеста тридесет и шест лева и двадесет и пет стотинки), представляваща неустойка за периода от 04.05.2017 г. до 30.12.2017 г. (падеж на последна вноска);

- 38,76 лв. (тридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 05.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението и - 236,25 лв. (двеста тридесет и шест лева и двадесет и пет стотинки), представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 04.05.2017 г. до 30.12.2017 г. (падеж на последна вноска) като неоснователен и недоказан.

Оставил е без уважение искането на „***“, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“***“№29,ет.3 да бъдат присъдени деловодни разноски, като ответникът М.Р.А.,с ЕГН **********, бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените съдебни разноски по Чгр.д.№747/2018г. по описа на РС-К. от 26,88лв.д.т. и 50,00лв. юрисконсултско възнаграждение и по настоящото дело 25,00лв. д.т. и възнаграждение за процесуално представителство на осн.чл.78,ал.8 от ГПК в исковото производство в общ размер на 350лв.

Оставил е за сметка на ищцовата страна сумата от

324лв./триста шестдесет и девет лева/,заплатена за особен представител на ответника по делото,както и сумата от 120лв./сто и двадесет лева/,заплатени за възнаграждение на експерта в производството.

Постъпила е въззивна жалба от „***“ ЕАД – гр. С.,

ЕИК *** чрез юрк. П.Б. против горепосоченото решение на РС – К., като в жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото. Неправилно РС е приел, че ответникът не е бил уведомен за извършената цесия от своя кредитор по процесния договор за заем, съобразно изискването на чл.99 ал.3 от ЗЗД. По делото е представено пълномощно, по силата на което цедентът „***“ ЕООД упълномощава цесионера „***“ ЕАД – гр. С. /предишно ООД/ да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали от сключени договори за кредити, които дружеството е прехвърлило, съгласно договора за цесия от 22.01.2013 г. Изрично е упоменато, че тези права се предоставят на упълномощения във връзка с изпълнение на законовото задължение по чл.99 ал.3 от ЗЗД на упълномощителя. С оглед изложеното, въззивникът счита, че са незаконосъобразни изводите на РС относно надлежно уведомяване на длъжника за извършване на прехвърляне на вземането. В този смисъл е и константната съдебна практика на съдилищата и ВКС на РБ. На следващо място, неправилно РС – К. е приел, че липсата на съобщаване за цесията не може да бъде санирано в един по-късен момент, при вече висящо гражданско дело. Получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, поради което, с оглед надлежното връчване на книжата, ведно с исковата молба на ответника, чрез особения му представител, вкл. и уведомлението за цесията, следва да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за това обстоятелство. Не на последно място, ищецът и въззивник е положил дължимата грижа и е направил всичко зависещо от него за уведомяването на длъжника за извършената цесия, като не би трябвало да търпи неблагоприятните последици от недобросъвестното поведение на длъжника. В хода на съдебното дирене пред РС са събрани доказателства относно наличието на главно вземане, както и акцесорните вземания, произтичащи от сключения Договор за паричен заем от 04.04.2017 г. между „***“ ООД, от една страна и от друга, М.Р.А., съгласно разпоредбите на ЗПК. Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени изцяло обжалваното решение и по съществото на спора да уважи предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.410 от ГПК, като основателни и доказани, със законните от това последици.

Не е постъпил писмен отговор от въззиваемия М.Р.А..

В съдебно заседание особеният представител на въззиваемия – адв. Р.М. от ПлАК, назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК е взел становище, че решението на РС – К. е правилно и следва да бъде потвърдено.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е частично основателна.

На първо място, следва да се отбележи, че в диспозитива на постановеното решение от РС – К. № 135/05.08.2019 г., постановено по гр. дело № 169/2019 г. по описа на същия съд е допусната явна фактическа грешка, като вместо действителното наименование на ищеца - „***“ ЕАД – гр. С., ЕИК *** е изписано погрешно наименованието на друго дружество – „***“ ЕООД – гр. С., ЕИК ***, която очевидна фактическа грешка следва да бъде отстранена по реда на чл.247 от ГПК от първоинстанционния съд.

Не се спори по делото, че на 04.04.2017 г. е сключен Договор за паричен заем, по силата на който „***“ ООД – С. е предоставило на заемателя М.Р.А. ЕГН ********** паричен заем в размер на 500,00 лв., като заемателят се е задължил да върне сумата за срок от 9 месеца, на 9 броя вноски в размер на 91,54 лв. всяка една.

В погасителната вноска са включени дължими суми като главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Към Договора за паричен заем са представени и Общи условия по Договора за паричен заем „***“ в сила от 01.08.2013 година. Падежът на последната погасителна вноска, съгласно сключения договор за заем е 30.12.2017 година. В Договора за заем е договорено, че при забава на плащането на погасителна вноска, на четвъртия и осемнадесетия ден забава заемателят дължи по 10,00 лв. на кредитора, а на единадесетия и двадесет и петия ден забава – дължи заплащане на 15,00 лв. на кредитора, като максималния размер на начислените разходи не може да превишава 75,00 лв. за заемни суми в размер на 300,00 лв., 125,00 лв. за заемни суми в размер на 400,00 лв. и 175,00 лв. за заемни суми в размер на 500,00 лв. до 1500,00 лв. В случая, за заемна сума от 500,00 лв. се начисляват 175,00 лв. като разходи, направени от кредитора за събиране на просроченото вземане. Съгласно чл.4 ал.2 от Договора страните са договорили и неустойка в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, съгласно ал.1 на чл.4 от Договора, а именно неустойка в размер на 236,25 лв. Тази неустойка е договорена с оглед задължението на заемодателя да предостави обезпечение по Договора за заем – поръчител физическо лице, което да представи на заемателя бележка от работодателя си, както и да отговаря на съответни изисквания, съобразно чл.4 ал.1 т.1 от Договора. Тъй като, в случая, заемателят не е предоставил такова обезпечение, с исковата молба ищецът претендира и заплащането на неустойка в размер на 236,25 лв.

В Договора за заем, също така, е договорено, че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска с повече от 57 календарни дни, заемателят дължи заплащането на еднократна сума в размер на 70,00 лв., представляваща разходи за събиране на просрочените вземания, вкл. и такса за дейността на служител, осъществяващ администрирането на дейността по събиране на вземането.

Видно от представените писмени доказателства с исковата молба, на 22.01.2013 г. е сключен Договор за цесия между заемодателя „***“ ООД – С., в качеството му на цедент, от една страна и от друга страна, „***“ ООД – гр. С.

/понастоящем ЕАД/, по силата на който „***“ ООД е прехвърлило свои ликвидни и изискуеми вземания в пълен размер, произхождащи от договори за заем, сключени от „***“ ООД с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях и които вземания са индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от Рамковия договор за цесия.

Видно от представеното Приложение № 1 от 03.01.2018 г. към Договор за цесия, сключен между „***“ ООД и „***“ ООД – гр. С. /на л.17 от делото/ е прехвърлено и вземането на „***“ ООД, произтичащо от процесния Договор за заем от 04.04.2017 г., сключен с М.Р.А., ведно с всички привилегии и обезпечения.

Съгласно Потвърждение на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД /на л.16 от делото пред РС/, „***“ ООД – С. е потвърдило извършената цесия на всички вземания, цедирани на „***“ ЕАД – гр. С., съгласно Договор за цесия от 22.01.2013 г. и Приложение № 1/03.01.2018 г., представляващо неразделна част от Договора за цесия.

С уведомително писмо, изпратено до М.Р.А. от 05.01.2018 г., ведно с Покана за доброволно изпълнение, „***“ ЕАД – гр. С. е уведомила длъжника, че считано от 03.01.2018 г. цялото задължение, ведно с всички привилегии и обезпечения по Договора за заем от 04.04.2017 г., вече е собственост на „***“ ЕАД – гр. С., в качеството на правоприемник на „***“ ООД – гр. С..

Уведомителното писмо съдържа и Покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че общото задължение на длъжника М.А. възлиза на 1305,11 лв. към 05.01.2018 г., в т.ч. лихва за просрочие и неустойки, съгласно Договора за заем. С Поканата за доброволно изпълнение на длъжника е дадена възможност в срок до 5 дни от получаване на поканата да погаси дължимата сума към „***“ ЕАД – гр. С.. Уведомителното писмо е изпратено до длъжника с обратна разписка – известие за доставяне на 12.01.2018 г., като е получено лично от длъжника М.Р.А. на 16.01.2018 г. /на л.20 от делото пред РС/. Същевременно, уведомяването за извършената цесия до длъжника е извършено от цесионера „***“ ЕАД – гр. С., съобразно извършено упълномощаване от цедента „***“ ООД с пълномощно, приложено на л.15 от делото пред РС.

За установяване размера на задължението на длъжника и ответник М.Р.А. по процесния Договор за паричен заем е назначена съдебно-счетоводна експертиза пред РС. Изготвено е заключение от вещото лице Д.П.. От заключението на вещото лице се установява, че длъжникът не е извършвал плащания по сключения Договор за паричен заем от 04.04.2017 г. От представените писмени доказателства и извлечения, вещото лице е установило, че ответникът е усвоил предоставената сума като заем в размер на 500,00 лв., като дължимата лихва, съгласно сключения Договор е в размер на 87,61 лв. Също така, ответникът дължи и лихва за забава на плащането за периода от 05.05.2017 г. до датата на подаване на заявление пред ПРС по реда на чл.410 от ГПК – 02.10.2018 г. в размер на 38,76 лв. Вещото лице е посочило, че съгласно Договора за заем дължимата неустойка за неизпълнение на договора е в размер на 236,25 лв., таксата за експресно разглеждане на Договора за заем е в размер на 236,25 лв., а разходите за събиране на вземането са в размер на 245,00 лв. или общо задължение в размер на 1343,87 лв.