Решение № 260099 от 12.11.2020, Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е гр.Кърджали,

12.11.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Дарина

Байданова при секретаря Марияна Суркова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 171 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422, ал.1 от ГПК.

Предявен е установителен иск за дължимост на парично вземане по договор за потребителски кредит, прехвърлено с договор за цесия след проведено заповедно производство.

В исковата молба ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.София, сочи, че на 07.07.2017 г. ответникът П.Р.Р. в качеството си на заемател сключил с „Изи Асет Мениджмънт" АД в камеството на заемодател Договор за паричен заем с № 2894155 за предоставяне в заем парична сума в размер на 800,00лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита при ред и условия съгласно договора и Общите условия към него,като реалното предаване на заемната сума било извършено на датата на сключване на договора, при което заемодателят изпълнил задълженията си, а за заемателя възникнало задължение да заплати погасителните вноски по размер и брой съгласно договора при уговорена договорна лихва в размер на 69,40лв., или, в срок до 01.12.2017г. на 21 равни седмични погасителни вноски /МПВ/ всяка в размер на 41,40 лв. с падеж на първата МПВ 14.07.2017г. и краен падеж - 01.12.2017г. Сочи се, че на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00лв. и неустойка за неизпълнение в размер на 394,59лв., за която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 21 равни вноски, всяка в размер на 18,79 лв.,платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем,като начислената неустойка била с конкретно определен размер в договора за заем, а не била изчислена в процентно съотношение. Или, погасителната вноска била в размер на 60,19 лв. На длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 11.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда с общ размер на начислената лихва – 136,58 лв., представляваща съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва. Ответникът не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството,а сумата погасена до момента била в размер на 541,53 лв., с която били погасени неустойка за неизпълнение 169,11лв., такса разходи 36,00 лв., договорна лихва 45,43 лв., главница 290,99лв. Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска - 01.12.2017 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Сочи, че длъжникът бил уведомен за цесиите с исковата молба, към която уведомленията били надлежно приложени, ведно с доказателствата по делото. Претендира разноски в исковото и заповедното производство, вкл.юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание в писмена молба чрез представител по пълномощие поддържа исковете и моли съда да ги уважи.Извършва конкретизация на длъжниковата забава -

15.09.2017г. и посочва като начало на периода на претендираната договорна лихва,неустойка и обезщетението за забава 15.09.2017г. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Ответникът П.Р.Р. в срока по чл.131 от ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, с който счита предявения иск за неоснователен и недоказан,като не оспорва, че на 07.07.2017 г. между него и „Изи Асет Мениджмънт"АД е сключен договор за паричен заем №2894155 за сума в размер на 800 лв.,която следвало да бъде върната на заемодателя до 01.12.2017 г. на 21 равни седмични погасителни вноски в размер на 41,40лв. всяка. Не оспорва, че общата стойност на плащанията по кредита е договорена на 869,40 лв., от която 800 лв. главница и 69,40 лв. договорна лихва. Съгласно чл.4 ал.2 от договора за кредит, ако заемателят /ответникът/ не представи обезпечение по чл.4 ал.1, а именно банкова гаранция или двама поръчители, същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 394,59 лв., която се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя сума в размер на 18,79 лв. и по такъв начин вноската ставала 60,19лв. Сочи, че така предвидената в чл.4 неустойка в размер на 394,59 лв. е 50% от главницата в размер на 800 лв. и счита същата за изключително прекомерна по размер и в този смисъл - разпоредбата на чл.4 от договора за кредит за недействителна, за което излага подробни съображения. Счита клаузата за неустойка за нищожна на основание чл.26, ал.1 предл.1 ЗЗД, тъй като законодателят е предвидил с императивна норма последиците от непредставяне на обезпечение от страна на длъжника към кредитора. На следващо място, така уговорената клауза на чл.4 от процесния договор счита за нищожна и на основание чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД, тъй като със същата се цели и се постига заобикаляне на закона, като в конкретния случай се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, според която годишният процент н разходите на кредита не може да бъде по висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с постановление на Министерския съвет. Счита клаузата на чл.4 от договора за нищожна и на основание чл.26 ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като със същата се накърнявали добрите нрави. Позовава се на съдебна практика и излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че в конкретния случай ответникът е плащал не посочената в чл.2 , т.2 от договора месечна парична вноска в размер на 41,40 лв., а вноската записана в чл.4 ал.2 в размер на 60,19 лв. или заедно с вноската по главница на задължението си, той плащал и предвидената в чл.4 неустойка в размер на 394,59 лв. и неговото задължение ставало било вместо 869,40 лв. - 1263,99 лв., което той се задължавал да върне по договора включващо само главница и неустойка, без лихви за забава, които се начислявали допълнително към тази сума. Освен това, счита, че лихвата за забава е неправилно изчислена, т.е., завишена, съобразно периода на закъснение на платените вноски. Ако съдът приемел, че договорът за кредит е изцяло недействителен, счита, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.23 от ЗПК, съгласно която когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В съдебно заседание в писмена молба чрез упълномощен представител поддържа отговора и моли съда да приложи разпоредбата на чл.23 от ЗПК, предвид неспазването на императивни изисквания, нарушаващи потребителските права на ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

С доклада по делото е признато за безспорно, че между „Изи Асет мениджмънт“ АД, гр.София и ответника П.Р. е сключен Договор за паричен заем № 2894155 от

07.07.2017г. за сумата от 800,00лв., дължима за връщане в срок до 01.12.2017г. на 21 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 41,40 лева и обща сума по договора за връщане – 869,40лв.

Признато е за безспорно и че по подадено заявление по чл.410 от ГПК вх. № 11493/09.12. 2019г. е образувано ч.гр.д.№ 1730/2019г. на РС Кърджали, по което е издадена заповед за изпълнение № 767/11.12.2019г. по описа на КРС, с която е разпоредено длъжникът П.Р. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата 509,01лв., представляващи неизплатена главница по Договор за паричен заем № 2894155 от 07.07.2017г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, 23,97 лв. - договорна лихва за периода от 11.03.2018г. до 01.12.2017г., 225,48 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 10.04.2018г. до 01.12.2017г., 136,58 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 11.03.2018г. до 05.12.2019г.

- датата на подаване на заявлението в съда, 9,00лв.- такса разходи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.12.2019г. - датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски – 25,00 лв. за държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, срещу която е подадено възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК и в едномесечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК е депозиран настоящия установителен иск.

Не се оспорва , а и се установява по делото валидно извършената на 31.01.2017г. цесия по Рамков договор за прехвърляне на парични задължения между заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД,с ЕИК ********* /понастоящем „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД/ и впоследствие извършеното прехвърляне между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД по договор за продажба /цесия/ от 03.05.2019г. на вземането срещу ответника и подписването на 03.07.2018г. на Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.01.2017г. , с което е прехвърлено в собственост на ищеца, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, вземането към ответника по

Договор за паричен заем с № 2894155 от 07.07.2017г.

Така, поради неоспорване на изложените в исковата молба факти и обстоятелства, следва да се приеме за установено валидно възникналото облигационно правоотношение по договор за заем между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД и валидно извършените цесии както между заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД и праводателя на ищеца, така и между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по които е прехвърлено в собственост на ищеца, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, вземането към ответника по процесния договор и съобщаването на цесиите на ответника с връчване на уведомлението по чл.99,ал.3 от ЗЗД като приложение на исковата молба. Не се оспорва, че реално предадените на ответника парични средства са в размер на 800,00лв., представляващи чиста стойност на кредита и възникналите между страните права и задължения по сключения договор, в т.ч. задължението на ответника да заплаща погасителните вноски, включващи главница, ведно с добавка, представляваща печалбата на заемодателя при фиксиран лихвен процент за срока на договора с обща стойност на плащанията 869,40лв., от които 69,40лв. договорна лихва.

Не се оспорва, че кредитът е следвало да бъде върнат до 01.12.2017г. на 21 равни седмични вноски – всяка на стойност 41,40лв., в които след включването и на начислената по чл.4,ал.1 от договора неустойка за неизпълнение на договорно задължение за представяне от ответника в 3-дневен срок от подписването на договора на обезпечение в размер на 394,59лв., разсрочена на 21 равни седмични вноски, дължима с всяка от погасителните вноски в размер на 18,79лв., е формирана обща погасителна вноска от 60,19лв. Страните са договорили фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40,00 % и ГПР – 48,32 %, и в съответствие с Тарифата на заемодателя при забава на плащанията с повече от 30 календарни дни -разходи от 9,00лв. за всеки 30-дневен период в периода на забавата, но не повече от 45,00лв., предвидени за изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания,лични посещения и др. Срокът на договора е изтекъл на 01.12.2017г., поради изтичане на крайния падеж и същият не е обявен за предсрочно изискуем.

Ищецът признава частично изпълнение по договора в размер на 541,53лв., с които заявява погасяването на неустойка за неизпълнение - 169,11лв., такса разходи – 36,00лв., договорна лихва – 45,43лв. и главница - 290,99лв.

Ответникът не противопоставя допълнително извършено плащане.

Съгласно чл. 11, ал.

1, т. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, и последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Според т. 12 планът следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, а съгласно чл. 22 от с.з. ако горното изискване не е спазено, договорът за потребителски кредит е недействителен. По делото не се доказа наличието на изготвен погасителен план към процесния договор за кредит, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В същия се съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, но не и последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, което според настоящия съдебен състав представлява достатъчно основание да се приеме, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.