Решение № 16158 от 14.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16158 гр. С, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110134224 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М. Б. Г., с ЕГН ********** и адрес гр. С, ж.к. “Д” ***, вх. Б, ет.2, ап.28, п.к.1582 чрез: адвокат А. Д., член на САК, личен № ******, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. С, р-н „С“, ж.к. „Я“, ул. „ХО” № 74, ет.

1, ап. 1, срещу "ВБ.." ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, п.к.

1421, р-н „Л“, ул. „ДХ“ № 52-54, с която са предявени:

- главен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр чл. 22 вр. чл. чл. 11, ал.1, т. 10 и 20 ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за кредит № ****** / 20.10.2023 г., сключен между страните поради противоречие с императивни правни норми, под условие, че не бъде уважен главния иск – евентуален иск с правно основание чл. 26, ал.

4 вр. ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр чл.10а ал.2 и чл.19 ал.4 и ал.5 ЗПК за прогласяване недействителността на клаузата на т. 4.4 от Общите условия на ответното дружество във вр. условия на Договор за кредит № ****** / 20.10.2023, сключен между страните - осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за сумата 1376,4 евро /2692 лева/, представляваща сума, платена без основание по нищожен договор за кредит № ******/20.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

Претендира се осъждане на ответника да заплати на адвокат А. Д. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на ищцата.

Ищцата твърди, че е сключила с ответника договор за кредит № ****** / 20.10.2023 г., 1 по който е получила на 20.10.2023 г. сумата от 1300 лв., която се задължила да върне за срок от 30 дни /т.е. до 19.11.2023 г. ведно с лихва 43.80 лева при лихвен процент 40.99%. Според посоченото в договора ГПР е 49.7%. Твърди, че следвало да заплати и такса за бързо разглеждане в размер на 268.20 лева съгласно т. 4.4. вр. 4.2, 4.3 от Общите условия на ответното дружество.

Поддържа, че договорът е многократно анексиран (отсрочван ), а за предоставената услуга заплатила такси в общ размер на 1852 лева, с което общият размер на извършените от нея плащания е 3992.00 лева.

Поддържа, че в договора липсва погасителен план, поради което е недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал.,1, т. 11 от ЗПК.

Твърди, че договорът не съдържа основните данни, които са послужили за изчисляване на ГПР като в тази връзка се позовава на Решение от 20 септември 2018 г. по дело C-448/17 на СЕС и Решение от 21 март 2024 г. по дело С-714/22. Сочи, че таксата за бързо разглеждане на кредита представлява пряк разход по кредита и следва да бъде включена при формирането на годишния процент на разходите, което не е извършено, поради което и на практика няма информация за потребителя колко точно е оскъпяването му по кредита, което е в противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО.

Поддържа, че посочването е в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните и представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

Сочи, че липсва и посочен лихвен процент на ден, което счита за нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.

Поддържа и че предвид нищожността на договора, нищожни са и всички сключени към него анекси.

Под условие претендира нищожност на отделни клаузи на договора. Поддържа, че клаузата на т. 4.4 от Общите условия, уреждаща такса за бързо разглеждане в размер на 268.20 лева противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК във вр. с чл.26 ал.1, предложение първо ЗЗД, тъй като касае установено задължение на заемодателя, свързано с предоставянето и управлението на кредита, от една страна, а от друга е размер, непропорционален спрямо получената услуга и размера на кредита. В допълнение – включването на посочената такса към ГПР, води до превишаване на предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум.

Претендира, че на основание чл. 23 ЗПК е следвало да върне на ответника само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Твърди, че е извършила плащания в размер на 2140 лева по кредита, поради което следва да й се върне разликата от 840 лева над чистата му стойност от 1300 лева. Поддържа, че следва да й бъде върната и сумата от 1852 лева - заплатените такси за удължаване срока на договора, тъй като сключените анекси са нищожни. Претендира, че общият размер на недължимо платената и подлежаща на връщане сума възлиза на 2690 лева.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който поддържа становище за неоснователност на исковете.

Посочва, че като кредитодател е предоставил на ищцата като кредитополучател сума в размер на 1300 лева, представляваща главница по кредита. Кредитът е бил за период от 30 дни с падежна дата 19.11.2023 г., като са начислени: договорна лихва в размер на 43,80 лева и такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на 268,20 лева.

Поддържа, че ищцата се е възползвала от правото си и е заявила получаването на допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която е начислена посочената такса. Твърди, че услугата е предоставена изцяло и без забавяне, веднага след постъпването на Искането за отпускане на кредит в системата на Дружеството. Сочи, че дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга е посочена както на етап преддоговорна информация (обективирана в СЕФ), така и в Специалните условия на Договора за кредит. Счита, че таксата е дължима във връзка с краткият срок, в който е направена кредитна оценка на лицето и преценка за кредитоспособността му посредством съответните справки, които стандартно отнемат до 7 дни и е съобразена с принципа за свобода на договаряне (чл. 9 ЗЗД), тъй като същата се уговаря, начислява и дължи единствено по изрично заявено желание на кредитополучателя, като не е задължително условие за възникване на кредитно правоотношение.

Посочва, че с общите условия на Договора за кредит е предоставена възможност, в случай че кредитополучателят няма възможност да погаси задължението си на падежа, да се възползва от услугата за удължаване и изменение на падежната дата, за което страните сключват Анекс, по силата на който всички параметри по първоначално сключения Договор, с изключение на падежната дата, остават непроменени. Твърди, че в случая с ищцата са сключени осем Анекса за удължаване срока за връщане на задължението по кредита, като последната валидна падежна дата за връщане на задължението е била 18.02.2024 г., след която ищцата е изпаднала в забава. Посочва, че във връзка с Анексите ищцата е заплатила сума в размер на 1060,80 лева, а за погасяване на задължението по договора за кредит - шест плащания в общ размер на 2568.00 лева, последното от които на 16.05.2025 г. , с което е погасила изцяло просроченото с над година и половина задължение по Договора за кредит.

Поддържа, че в Договора за кредит ясно са посочени елементите на дълга, ГПР и приложимият лихвен процент, както и условията за неговото прилагане. Поддържа, че потребителят е получил преддоговорна информация, в която размерът на договорната лихва е отразен и същият е останал непроменен през целия срок на договора.

Поддържа, че съгласно т. 4 от Общи условия към договора за потребителски кредит при кандидатстване заявителят разполага и с възможността да заяви допълнителна услуга за бързо разглеждане на заявлението, при която заявлението за отпускане на кредит се разглежда и заявителят получава отговор от кредитора в рамките на до 15 минути от подаване на заявлението. Твърди, че използването й не е задължително условие за отпускане на кредит, поради което таксата не следва да бъде включена в размера на ГПР предвид 3 разпоредбата на §1, т.1 ЗПК.

По отношение на таксата за удължаване на срока твърди, че същата представлява възнаграждение за извършената административна и финансова дейност, свързана с промяната на падежа, включително преразпределението на задълженията, удължаването на срока за погасяване и поетия риск от страна на кредитора за продължителността на финансирането. В този смисъл счита, че таксата е еквивалентна на предоставяната услуга и не представлява несправедливо или прекомерно обременяване на потребителя. В тази връзка сочи, че в конкретния случай кредитополучателят е имал реална възможност да погаси кредита на първоначално уговорения падеж, без да заплаща допълнителни суми, поради което таксата за удължаване следва да се разглежда като цена на отделна услуга, заявена по желание на клиента, а не като част от общия разход по кредита.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, че помежду им е сключен договор за кредит № ******/20.10.2023 г., по силата на който дружеството кредитодател е предоставило на ищцата като кредитополучател сумата от 1300 лв, която се задължила да върне за срок от 30 дни - до 19.11.2023 г. ведно с лихва 43,80 лева при лихвен процент 40.99% ГПР, посочен в договора - 49,7%.

С договора е предвидено ищцата да заплати и такса за бързо разглеждане в размер на 268,20 лева, която съгласно т. 4.1 и сл. от Общите условия на ответното дружество е предвидена кат о услуга за бързо разглеждане, допълнителна и незадължителна, с която по изрично искане на кредитополучателя му гарантира обработка на искането за предоставяне на кредит до 15 минути от изпращането му.

Съдържанието на процесния договор за заем, преценено с оглед предмета, страните и уговорените права и задължения, обуславя извод, че същият съставлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Ищецът - кредитополучател е физическо лице, на което е предоставен заем, който не се установява да е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответното дружество – кредитодател е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Доколкото не са налице изключенията по чл.

4 ЗПК, то за валидността на договора за заем приложение намират изискванията, закрепени в императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл. 4.1 и сл. от Общите условия услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя по изрично искане на кредитополучателя и гарантира обработката на искането и предоставяне на отговор до 15 минути, а когато искането постъпи извън работно време – приоритетно в срок до два часа от началото на първия следващ работен ден. Приоритетно разглеждане и изплащане на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредит. По-бързото разглеждане на искането за кредита, по-бързото отпускане на исканата сума, по-бързото оформяне на съответните документи са все действия, които са част от дейността по 4 кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл, това не е допълнителна услуга, както формално е посочено в договора и ОУ, а представлява действия, които са присъщи на дейността по отпускането на всеки един кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната сума.

Съгласно чл. 13 от ОУ кредитополучателят има право да поиска да бъде удължен срока за връщане на кредита, като удължаването е допълнителна услуга съгласно Тарифа на Кредитора. Предвидено е, че кредиторът има право да откаже предоставянето на заявената услуга , като при получен превод за отказана услуга , има право да използва сумата за погасяване задълженията по чл. 11.10. С прогласената като право възможност да поиска удължаване срока на кредита потребителят, както и всяка страна по едно съглашение, разполага по всяко време на договорната връзка, т.к. по същество е отправяне на предложение за изменението й с насрещно съгласие на другата страна. Това обаче са действия, свързани с управление на кредита, изискващи съответно поведение и на двете страни по договора, а не допълнителна услуга, без наличието на която длъжникът да няма право да поиска да предоговаря условията по кредита си, в частност касаещи срока за връщане на главницата. Видно от представения към исковата молба документ от 20.10.2023 г. за удължаване срока на кредита се заплаща за 7 дни – 124,80 лева, за 14 дни – 187,20 лева и за 30 дни – 312 лева, като при плащането са дадени указания потребителят да посочи в поле „Описание“ на платежното нареждане , че преводът е за „Удължаване на кредит ******“ Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.