Решение № 2922 от 30.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2922 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Мартинова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20251100501021 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 408389/16.12.2024 г. от ищеца Ю. С.

С., чрез адв. И. П., срещу решение № 21362/25.11.2024 г., постановено по гр.д. № 38129/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 164 състав, поправено с решение № 19991/05.11.2025 г. и решение № 2554/11.02.2026 г. по реда на чл. 247 ГПК, с което са отхвърлени предявените от Ю. С. срещу „Боду“ ООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ и са частично отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 128, т.2 КТ и чл. 224, ал.1 КТ.

Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно и постановено при неправилна преценка на събраните доказателства. Въззивникът сочи, че не е доказана негова вина за прекратяване на трудовото правоотношение с дисциплинарно уволнение, както и че не са доказани обстоятелствата, обосноваващи извод за извършено нарушение на трудовата дисциплина. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно не е присъдил сумата от 1800 лв., представляваща допълнително възнаграждение. Навеждат се и доводи за непроизнасяне по искането за поправка на основанието, вписано в трудовата книжка.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „Боду“ ООД, с който въззивната жалба се оспорва. Въззиваемото дружество поддържа, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и постановено след цялостна преценка на доказателствата.

Претендира разноски.

Софийският градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и правомощията си по чл. 269 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и при наличие на правен интерес от обжалване в отхвърлителната част на решението.

При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че 1 първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Следва да се има предвид, че производството по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ е било прекратено с определение № 10333/07.03.2024 г. като недопустимо поради липса на правен интерес. Това определение не е било обжалвано, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ не е бил предмет на разглеждане с първоинстанционното решение, поради което и районният съд не е дължал произнасяне по същия.

По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба, като съобразява и въведените в исковата молба основания за незаконност на уволнението. Съдът дължи произнасяне по спорния предмет, очертан от твърденията на ищеца, възраженията на ответника и оплакванията във въззивната жалба, като извършва самостоятелна преценка на събраните доказателства. При иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдебната проверка не обхваща служебно всички възможни пороци на уволнението, а тези основания за незаконност, които са въведени от работника или служителя с исковата молба, съответно поддържани във въззивното производство, освен в хипотезите, при които съдът следи служебно за валидност, допустимост и приложение на императивни материалноправни норми.

Между страните не е спорно, че са били обвързани от трудово правоотношение по силата на трудов договор № 685/04.11.2019 г., по който ищецът е заемал длъжността „охранител – инкасова дейност“ при ответника „Боду“ ООД, с основно трудово възнаграждение 780 лв., считано от 01.03.2023 г. Не е спорно и че трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 445/16.06.2023 г., издадена от управителя на дружеството, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ.

От приетата по делото длъжностна характеристика за длъжността „охранител – инкасова дейност“ се установява, че трудовите задължения на ищеца са включвали превоз на пари и ценни пратки със специализирани автомобили, приемане и предаване на парични и ценни пратки, охрана на пратките от момента на получаването им до момента на предаването им, както и носене на отговорност за стриктно спазване на правилата и процедурите по превоз на пари и ценни пратки. Длъжността по своето естество е свързана с висока степен на доверие, засилен контрол и повишени изисквания към вниманието и отговорността на служителя.

От писмо изх. № 430/09.06.2023 г., връчено на ищеца на 16.06.2023 г., се установява, че работодателят е поискал от него писмени обяснения относно инкасирана пратка с протокол № 515396 от 23.05.2023 г., съдържаща два плика с парични средства – 15 320,38 лв. и 650 евро, която не е била върната в касовия център на „Боду“ ООД, след като е била върната от служител на „Пощенска банка“ АД поради това, че не е била предназначена за банката. Ищецът е дал писмени обяснения, регистрирани с вх. № 92/16.06.2023 г., в които не е изложил конкретно становище по самия случай, а е посочил, че вече е давал обяснения пред други лица и пред разследващ полицай. При тези данни не се установява нарушение на чл. 193 КТ, тъй като преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е поискал обяснения за конкретното нарушение, а работникът е упражнил правото си да даде такива.

Заповедта за дисциплинарно уволнение съдържа описание на нарушението, времето и обстоятелствата, при които работодателят приема, че то е извършено, правната квалификация на поведението и наложеното наказание. Посочено е, че на 25.05.2023 г. процесната пратка, инкасирана от бензиностанция „Еко“ – Ихтиман, е била доставена от инкасо екипа, в който е участвал ищецът, в „Пощенска банка“ АД, откъдето е върната като непредназначена за банката, но след това не е върната в касовия център на дружеството. Ето защо заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ – от съдържанието може да се разбере кое конкретно поведение е санкционирано, кога е осъществено и защо работодателят го квалифицира като тежко нарушение на трудовата дисциплина.

Неоснователен е първоначално въведеният от ищеца довод за некомпетентност на органа, издал заповедта. Заповедта е издадена от управителя на дружеството работодател, който е носител на работодателската власт и е компетентен да налага дисциплинарни 2 наказания, включително дисциплинарно уволнение.

Основният спорен въпрос е дали по делото е доказано извършването на нарушение на трудовата дисциплина от ищеца и дали наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението.

От показанията на свидетеля К.М., преценени в съвкупност с представените приемопредавателни протоколи и графици за разпределение на инкасо екипите, се установява организацията на работа при приемането, разпределянето, превоза и връщането на инкасо пратките. Свидетелят е обяснил, че пратките са в запечатани пликове с баркод, че при изваждането им от трезора и качването им в автомобила следва да бъдат чекирани, а при връщането им в трезора отново се отчитат чрез четец, като по този начин пратката „излиза“ от автомобила и „влиза“ в трезора. По отношение на процесната пратка свидетелят е посочил, че тя първоначално е била приета в трезора, но впоследствие погрешно поставена в количката за „Пощенска банка“ АД, вместо да остане за обработване, като при сутрешното изнасяне не е била чекирана и поради това в системата е продължила да се води налична в трезора. Тази част от показанията му се подкрепя от представените протоколи за приемане и предаване на инкасо пратки, от които се установява съществуването на пратка № 515396, съдържаща два плика – № 200247054 със сумата 15 320,38 лв. и № 200247055 със сумата 650 евро, както и от графиците за автомобилите и екипите, от които се установява участието на ищеца като шофьор на инкасо автомобил с рег. № ******** в релевантния период.

Свидетелят М. е дал показания и относно извършената последваща проверка чрез записите от камерите. От изложеното от него се установява, че след констатиране на липсата на пратката е направена проверка на записите от трезора, при която се виждало поставянето на процесната пратка в грешната количка, както и проверка на записите от автомобила.

След справка със служителя на „Пощенска банка“ АД било установено, че пратката е била върната веднага, тъй като не е била предназначена за банката. От прегледа на камерата в автомобила, включително със звук, се установило, че след връщането пратката е била отново внесена в буса и оставена в него, като не е била върната в касовия център в края на работния ден. Наред с това свидетелят е обяснил, че в нарушение на правилата пратките за „Пощенска банка“ не са били поставени в касовия отсек на автомобила, а са били държани в торба между инкасатора и шофьора, а процесната върната пратка е била оставена в чанта зад седалката. Съдът отчита и изричното уточнение на свидетеля, че не е установено по какъв конкретен механизъм пратката е напуснала автомобила, че не е виждал някое лице да я изнася и че последното установено местонахождение по записите е в автомобила.

Тези факти следва да се преценят във връзка с възложените на ищеца трудови задължения по длъжностната характеристика. Като „охранител – инкасова дейност“ ищецът е имал задължение да участва в превоза на пари и ценни пратки със специализиран автомобил, да осигурява охраната им от момента на получаването до предаването им на получателя, да спазва правилата и процедурите по превоз на пари и ценни пратки и своевременно да отчита инкасираните суми. В характеристиката изрично са предвидени и отговорности за стриктно спазване на мерките за безопасност, правилниците, инструкциите и заповедите на работодателя, както и материална отговорност за превозваните пари и ценни пратки. Ето защо установеното от свидетелските показания поведение – държане на пратки извън предназначения за това касов отсек, оставяне на върната ценна пратка в автомобила без надлежното съхранение и отчитане и невръщането в касовия център – представлява неизпълнение именно на основните задължения, произтичащи от заеманата длъжност.

Вярно е, че по делото не е установено по несъмнен начин по какъв конкретен механизъм пратката е напуснала автомобила и дали някое конкретно лице я е присвоило.

Това обаче не е необходимо, за да се приеме наличие на дисциплинарно нарушение от страна на ищеца. Предмет на настоящото производство не е наказателната отговорност за евентуално присвояване на парични средства, а законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание. За ангажиране на дисциплинарната отговорност е достатъчно да се установи виновно неизпълнение на трудови задължения, изразяващо се в нарушение на 3 правилата за опазване, контрол и отчитане на ценна пратка, поверена при изпълнение на работата.

В случая ищецът е бил част от инкасо екипа, в който е попаднала процесната пратка.

Той е изпълнявал длъжност, свързана именно с превоз, охрана и опазване на пари и ценни пратки. След като пратката е била върната от „Пощенска банка“ АД, за екипа е възникнало задължение да я съхрани и върне в касовия център по надлежния ред. Това не е било сторено. Дори да се приеме, че първоначалната грешка е допусната от друг служител в трезора, а не от ищеца, тази грешка не прекъсва задълженията на инкасо екипа, в който е участвал ищецът, след фактическото попадане на пратката в автомобила и след връщането от банката. Именно в този момент задължението за опазване и връщане на пратката е било непосредствено свързано с изпълняваната работа на екипа.

Следователно нарушението се изразява не в евентуално неправомерно разпореждане с пратката, а в неизпълнение на задълженията за нейното опазване, надлежно отчитане и връщане в трезора. При длъжност, свързана с инкасова дейност и движение на значителни парични средства, неполагане на необходимата грижа при съхранението и връщането на пратка със значителна стойност представлява тежко неизпълнение на трудовите задължения.