Определение № 5342 от 09.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5342 гр. София, 09.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно частно гражданско дело № 20251100507311 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 - 279 от ГПК във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ищеца И. Б. П., чрез адв. Б.Д.К., против Определение № 3825/23.01.2025 г. по гр.д. № 7372/2024 г. по описа на СРС, 88 състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 271584/26.08.2024 г. по чл. 248, ал. 1 ГПК от И.

Б. П. за изменение на Решение № 14786/29.07.2024 г. по гр.д. № 7372/2024 г. на СРС в частта за разноските.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност, поради необоснованост, допуснати процесуални нарушения и нарушаване на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че съдът не е мотивирал достатъчно акта си и не е изложил съображения относно приложението на закона и доводите на страните. Сочи, че неправилно е приложил разпоредбата за адвокатско възнаграждение при безплатна правна помощ, като не е определил правилно размера на присъденото възнаграждение. Поддържа се, че присъденият размер (400 лв.) е занижен и не съответства на минималните размери съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, като според жалбоподателя следва да бъде поне 1000 лв. Моли определението да бъде отменено, като постанови друго, с което да допълни решението в частта за разноските, като му присъди сумата от 1200 лв. адвокатско възнаграждение.

Насрещната страна - Етажните собствениците в сграда в режим на Етажна собственост с адрес: гр. София, ул. „******** и вх. Д, представлявани от управителя „Хоум Мениджмънт БГ“ ЕООД, в законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК не е депозирала отговор.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежна страна и като такава е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от И. Б. П. срещу собствениците в сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. София, ул.

„******** и вх. Д, с която е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на решение на ОС на ЕС от 10.01.2024 г. Претендирал е разноски.

1

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, но с молба от 02.07.2024 г. ответника е признал иска по реда на чл. 237 от ГПК.

С оглед направеното признание първоинстанционният съд е постановил решение при условията на чл. 237 от ГПК, с което е отменил процесното решение на общото събрание на етажната собственост. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът е осъдил ответниците да заплатят на ищеца сумата от 85 лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса, а на адв. Б.Д.К. - 400 лв. адвокатско възнаграждение. В мотивите си съдът е приел, че в случаите на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. адвокатското възнаграждение се определя от съда при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото, както и на извършените процесуални действия от страна на адвоката, поради което в случая е определил възнаграждение на адвоката в размер на 400 лв.

Ищецът е депозирал молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, с която е поискал неговото изменение, като поддържа, че ответната страна не е направила възражение по смисъла на чл.

78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение и пред съда не бил повдигнат спор в тази насока, а произнасяйки се в горния смисъл се бил произнесъл по въпрос, с който не бил сезиран. В молбата се твърди още, че присъденото адвокатско възнаграждение не било справедливо и обосновано. Поддържа, че тъй като искът по чл. 40 от ЗУЕС бил неоценяем, уговореното между страните възнаграждение следвало да бъде не по-ниско от 1000 лв., за да бъде справедливо и обосновано, съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАдв.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК, като е приел, че действително предмет на делото е неоценяем иск, но нямало основание за определяне на адвокатско възнаграждение в по-голям размер от 400 лв., тъй като делото не ес отличавало нито с правна, нито с фактическа сложност, а също следвало да се отчете обстоятелството, че ответника е признал иска, както и че ищецът е поискал районният съд да се произнесе при условията на чл. 237 от ГПК. В случая не били събирани доказателства, делото било разгледано в едно съдебно открито заседание и отбелязва, че следва да се има предвид и че при хипотезата на чл. 38 ЗАдв., възнаграждението се определя от съда и той не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. По изложените съображения СРС е приел, че няма основания постановеното Решение да бъде изменяно в частта за разноските.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна следното:

Настоящият състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд.

Следва обаче да бъде съобразено и че с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във врзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която: от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, - и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

Даденото разрешение с решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища - чл. 633 ГПК) означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1.2.0024 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение/ виж изрично в този смисъл Определение № 474 от 28.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 961/2023 г., I т. о., ТК/.

В Определение № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1990/2023 г., II т. о., ТК 2 примерно са изброени критериите от които следва да се ръководи съда при определяне размера на адвокатското възнаграждение. Те са фактическата и правна сложност на делото; качеството на защитата; минималната часова ставка в Република България. В Настоящото производство не се отличава с фактическа или правна сложност, по идентични казуси е постановена многобройна и непротиворечива съдебна практика, поради което подготовката на защитата на ищеца не изисква чрезвичайни усилия. Същевременно по делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което процесуалния представител на ищеца не е взел участие, а делото е било изяснено от фактическа страна единство с приемане на писмените доказателства, предвид направеното признание на иска с молба от ответника.

Производството по делото не е с дълго времетраене (от сезиране на съда до постановяване на крайния съдебен акт са изминали по – малко от шест месеца), обуславящо необходимост от допълнителна дейност на процесуалния представител. Последната се свежда до изготвяне на исковата молба, заявление за отстраняване на нередовности в исковата молба (представяне на доказателства за заплатена държавна такса за разглеждане на иска, посочване на електронен адрес и телефон, уточняване на доказателствени искания, както и последващо уточнине на надлежен ответник). Настоящият състав на съда намира, че с оглед на дадените критерии предвидените в Наредбата минимум от 1 000 лв. се явява прекомерно завишен с оглед на предмета на исковото производство, като намира възнаграждение в размер на 400 лв. за съобразено с фактическата и правна сложност на делото.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното определение е правилно, поради което и частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 58117/18.02.2025 г., депозирана от И. Б. П., чрез адв. Б.Д.К., против Определение № 3825/23.01.2025 г. по гр.д. № 7372/2024 г. по описа на СРС, 88 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3