Решение № 3562 от 12.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3562 гр. Пловдив, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20235330111624 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от П. А. В., ЕГН ********** срещу „Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Красно село, ул. „Ястребец“ № 23б, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 3178,26 лева по изпълнителен лист, издаден на ******г. по ч.г.д. № **** г. по описа на CРС, 41 с-в, от които: 2386,89 лева - главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м. 05.2012 г. до м.

04.2014 г., ведно със законна лихва от **** г. в размер на 153,44 лева, 431,56 лева - лихва за периода от 30.06.2012 г. до 21.05.2015 г. и 206,37 лева разноски по делото, за събирането на която сума е образувано изп. дело № **** г. по описа на ****, с рег. № **** на****, с район на действие Софийски градски съд.

В исковата молба се излагат съображения, че ответното дружество е взискател по изп. дело № **** г. по описа на ****, образувано против ищеца и негов солидарен съдлъжник Н. Н. В., въз основа на изпълнителен лист, издаден на *** г. по ч.гр.д. № **** г. на СРС, 41 с-в. въз основа на влязла в 1 сила заповед за изпълнение, включваща следните вземания: главница 2386,89 лева - за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м. 05.2012 г. до м. 04.2014 г., ведно със законна лихва от **** г. в размер на 153,44 лева, 431,56 лева - лихва за периода от 30.06.2012 г. до 21.05.2015 г. и 206,37 лева разноски по делото. Посочените суми, които били претендирани от ответника по изпълнителното дело, били погасени от ищеца, чрез извършено прихващане (съгласно изявление за прихващане № **** г. и № **** г.) с насрещно негово вземане в размер на 3200 лева, придобито по силата на договор за прехвърляне на вземане от *** г., сключен с цедент „Кодена“ ООД, ЕИК 831846091, с предмет: частично прехвърляне на вземане до размер от 3200 лева, представляващо обезщетение за ползване за период от 01.04.2008 г. до 30.04.2014 г. по смисъла на чл. 137, ал. 2 от ЗЕ на топлосъоръжение за присъединяване към топлопреносната мрежа на обект на адрес гр. С., ул. „Х.

С.“ № **, представляващо присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция. Твърди се, че с извършеното извънсъдебно прихващане, е погасено изцяло задължението към ответника, поради което същото е недължимо, но въпреки това по изпълнителното дело е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца, както и насрочен опис на движими вещи. Моли се за уважаване на иска. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Излага съображения за недопустимост на предявения иск, доколкото ищецът твърди, че не дължи процесните суми, тъй като същите са погасени, поради извършено прихващане. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 104, ал.

2 ЗЗД прихващането има обратно действие като двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши, т.е от датата на сключване на договора за цесия – *** г., т.е. обратното действие на прихващането изключва третирането му като „новонастъпил факт“ по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК, поради което искът се явява недопустим.

Възразява, че относно вземането предмет на Договор за цесия от *** г., вече е било заведено производство по реда на чл. 59 ЗЗД по отношение на същия недвижим имот, от цедента срещу „Топлофикация София“ ЕАД, за което е било образувано гр.д. № **** г. по описа на Софийски районен съд, 62 2 състав. Софийският районен съд се е произнесъл с решение № **** от *** г., с което е отхвърлил иска за сумата от 17149,22 лева до пълния предявен размер от 21647,04 лева за периода от 14.07.2016 г. до 18.07.2017 г. като погасен по давност. Доколкото съдът е приел, че вземанията на цедента са погасени по давност, считано от *** г., то за по-ранния период, за който са прехвърлени вземанията от цедента на цесионера, а именно - от 01.04.2008 г. до 30.04.2014 г. също се явяват погасени по давност. Излагат се съображения, че силата на пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив по посоченото решение разпростира действието си и за непредявената част, защото от гледна точка на материалното право несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право факти е равнозначено на несъществуване и на разликата до неговия пълен обем според твърденията на ищеца. Възразява се, че доколкото вземанията на ищеца-цесионер, касаят периода 01.04.2008 г. до 30.04.2014 г., а вземането, съгласно цитираното решение за периода 14.07.2016 г. до 18.07.2017 г., влязло в законна сила в тази част, се явява погасено по давност, искът се явява недопустим и на това основание.

Допълнителен аргумент за недопустимост се твърди и по съображения, че предвидената по реда на чл. 439 ГПК искова защита е неприложима в хипотеза на оспорване на вземане, установено в заповедно производство.

Относно неоснователността на претенцията ответникът се позовава на изтекла давност. В тази връзка поддържа, че ако въобще е възможно да се извърши прихващане в случая, това може да бъде извършено от **** г., когато ответното дружество е уведомено за цесията. Преди този момент се твърди, че не са налице насрещни вземания по смисъла на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, доколкото преди уведомяването за извършената цесия ищецът не е бил легитимен кредитор на ответника. Твърди, че към *** г., когато дружество е било уведомено за цесията, процесното вземане, с което ищецът твърди да е извършил прихващане, е погасено по давност. Доколкото законът позволява прихващане и на погасени по давност вземания, с разпоредбата на чл. 103, ал.

2 ЗЗД се прави уточнението, че прихващането трябва да е било възможно преди изтичането на давността. Доколкото давността за вземането била изтекла преди датата на получаване на уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, от който момент цесията поражда правно действие за дружеството, то по арг. от противното, в процесния случай не би могло да се извърши прихващане с вече 3 погасено вземане. Извършено е отново позоваване на произнасяне на СРС, 62 състав, с решение № **** г., постановено по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, касаещ същия недвижим имот за периода 14.07.2016 г. – 18.07.2017 г., влязло в законна сила в тази част, с което съдът е отхвърлил иска на цедента поради обстоятелството, че сумите са погасени по давност. Сочи, че това решение обвързва и по-ранния период от 01.04.2008 г. до 30.04.2014 г. на основание ТР № 3/2016 г. на ОСГТК, ВКС. Дори да се приеме противното, след като вземането за по-късния период се явява погасено по давност, няма как за по-ранният период да важи обратното.

Счита, че поведението на солидарните длъжници се изразява в злоупотреба с права, тъй като другият солидарен длъжник по процесния изпълнителен лист, също е завел дело по чл. 439 ГПК, като съдът се е произнесъл с решение, с което отхвърля иска по гр. д. № **** г. по описа на РС Пловдив, *** гр. с. Постоянното образуване на дела от единия и другия солидарен длъжник по реда на чл. 439 ГПК, уврежда интересите на взискателя по изпълнителното дело, изразяващи се в спиране на изпълнителното производство. Заявява, че завеждането на иска по чл. 439 ГПК само по себе си не спира изпълнението, поради което възразява срещу спиране на изпълнението, като моли съдът да вземе предвид поведението на длъжниците и да откаже спиране на изпълнителното дело. Сочи се да е налице злоупотреба с права и доколкото ищецът е получил покана за доброволно изпълнение на **** г., цесията е от ***г., а дружеството е уведомено едва през 2023 г.

Възразява, че процесната цесия е антидатирана. По изложените съображения се претендира предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Претендират се разноски.

С Определение № *** от ***г., е конституирано „Кодена“ ООД, като трето лице – помагач на страната на ищеца.

В указания срок, по делото е постъпило становище от „Кодена“ ООД. Със същото се потвърждава прехвърлянето на вземането на това дружество към Топлофикация София ЕАД на ищеца, с процесния договор от *** г. Твърди се, че Топлофикация София ЕАД е уведомено от „Кодена“ ООД, за извършената цесия. Излага се, че прехвърленото вземане от Топлофикация София ЕАД е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 137, ал. 2 от ЗЕ и касае изградените от „Кодена“ ООД присъединителен топлопровод и абонатна 4 станция, чрез които е присъединена към топлопреносната мрежа сградата на адрес ул. Х. С. № **, УПИ ***, кв. **. ж.к. Н., -*ч, гр. С. Въпреки многократните опити и покани до ответника, същият така и не сключил договор за ползване на това топлосъоръжение, а същевременно от 01.04.2008 г. и до настоящия момент го ползва за целите на топлоснабдяването и съответно извлича печалба чрез преноса и продажбата на топлинна енергия до абонатите от същата сграда, както и отказва да го изкупи от третото лице – помагач. Излага подробни съображение за обосноваване, че вземането на ищеца не е погасено по давност, като евентуално е приложима разпоредбата на чл. 103, пр. 2-ро ЗЗД. Извършено е позоваване на т. 7 от ППВС № 1/1979 г., като в случаите когато едно от двете вземания - това на ищеца и на ответника, или едно от двете е спорно, то трябва да се счита, че прихващането е предявено под предвиденото в разпоредбата на чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗЗД условие, при сбъдването на което настъпват предвидените в чл. 104, ал. 2 ЗЗД последици. Поддържа се, че влизането в сила на съдебното решение, с което се установява вземането, има характер на сбъдването на отлагателното условие, под което е направено прихващането и от този момент изявлението за това ще породи действие. Това действие обаче ще има обратна сила, което изрично е посочено в разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши, т. е. прихващането винаги има обратно действие, независимо от това дали се касае до прихващане с безспорно вземане или за такова със спорно вземане, което е поставено под условие, съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. Поддържа се, че вземането за неоснователно обогатяване (каквото е и настоящото вземане на ищеца) възниква от момента на разместване на благата, но за процесното вземане това е моментът на неговата изисуемост, а не моментът, в който то ще бъде установено с влязло в сила съдебно решение. Поддържа се в случая да е приложим общия 5 годишен давностен срок, доколкото се касае за вземане от неоснователно обогатяване. Извършено е позоваване на решение № ** от *** г. по дело № ** от ** г., ВКС, ТК, дало тълкуване, че предявяването на частичен иск спира давността и по отношение на непредявената част от вземането, за която е допуснато увеличение на иска в хода на делото, но след изтичане на давностния срок. Твърди, че на ищеца е предоставена документация, балансови стойности, които са му предадени при сключване на 5 цесията, като доказателство, че дружеството притежава собствеността на процесното съоръжение и за това, че за периода 01.04.2008 г. – 30.04.2014 г. същото е ползвано от ответника от изграждането му вкл. и към настоящия момент. Сочи, че е собственик на процесното съоръжение, както и, че ответникът го е ползвал без основание. Излага доводи, че между ответника и „Кодена“ ООД е налице влязло в сила съдебно решение по г.д.№ *** г., *** с-в на СРС, с което е прието, че „Кодена“ ООД е собственик на процесното съоръжение, както и че ответникът го е ползвал без основание.

Въпросът за допустимостта на предявения отрицателен установителен иск е разрешен с постановеното по делото определение № **** г., с което същият е приет за допустим.