Решение № 1442 от 10.04.2017, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 10120/2016
- Вид
- Решение № 1442
- Подписан
- 10.04.2017
- В сила
- 02.07.2018
- Състав
- МАРТИН СТОЯНОВ СТАМАТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.5, ал.2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл.68 · Закон за собствеността
- чл. 77 пр. 2 · Закон за собствеността
- чл.79 · Закон за собствеността
- чл. 79 ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 1 или ал. 2 · Закон за собствеността
- чл.14 ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.14, ал.1, т.3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4к · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 18ж, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 28 ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.28, ал.4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.04.2016 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд гражданско отделение
На тринадесети март две хиляди и седемнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ при секретар В.Т.
Като разгледа докладваното от съдията
М. Стаматов гражданско дело № 10120 по описа за 2016 год.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Л.И. Недялкова, ЕГН ********** и И.С.Н., ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на П.Х.Н., ЕГН ********** с адрес ***, Р.Г.Ф., ЕГН ********** с адрес ***, С.В.Н., ЕГН ********** с адрес *** и И.Н.В., ЕГН ********** с адрес ***, че ищците са собственици на реална част с площ от 203кв.м. изчертана на скицата на л.13 от делото между точки АВСД от имот, представляващ ПИ с идентификатор * по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № *. на ИД на АГКК, изм. със Заповед № * на Началника на СГКК- Варна целият с площ от 549кв.м., находящ се в гр. Варна, район *, с.о „*”, при граници на имота ПИ с идентификатори № *, на основание давностно владение в периода 1988г. до датата на подаване на исковата молба 23.08.2016г.
В исковата молба се сочи, че ищците са съпрузи, чийто брак бил сключен през 1954г. На основание ПМС * и решение *. с удостоверение * в полза на ищцата било предоставено ползването на място - хавра с площ от 600кв.м. находящо се в гр. * представляващо имот № 1992 по действащия план.
Понастоящем твърди, че имотът попада в имот № * След като получила имота, в него били извършени редица подобрения - изграждане на ограда, жилищна сграда, засаждане на насаждения и облагородяване на почвата. От тогава и до настоящия момент никой не бил заявявал претенции за собственост спрямо имота. Твърди се, че ищците от 1988г. до датата на исковата молба са упражнявали необезспокоявана фактическа власт върху имота с намерение за своене, поради което и са придобили собствеността върху него. Ответниците като наследници на П. * * оспорват техните права. С решение
№ *. в полза на наследниците на П. * било възстановено правото на собственост в съществуващи стари граници върху нива с площ от 5.735дка, шеста категория, находяща се в терен по § 4 м*”, представляващ имот № * по плана на старите имотни граници от 1997г. По комбинирания план за местността от 1997г. обхващащ няколко имота или части от тях, вкл. и 203кв.м. от имот пл. № *. Със
Заповед № *. на Областния управител на Област Варна е бил одобрен ПНИ за местност, с който имот № * е получил идентификатор * и като собственици на имота са били * и неидентифициран, без посочване на идеалните части. Твърди се, че тъй като решението на ПК в полза на наследниците на П. * е издадено преди измененията на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, то същото има конститутивно дейстие и считано от постановяването му- 25.06.1998г., респ. влизането му в сила - 16.07.1998г. в полза на ищците е започнала да тече придобивна давност, като към датата на исковата молба са изтекли повече от 10г., поради което и имотът е бил придобит от тях. И доколкото ответниците са инициирали процедура по извършване оценка на подобренията в имота, предмет на съдебен контрол по гр.д. * на ВРС, то с тези си действия, те реално оспорват правата на ищците, което поражда и правния им интерес от така избраната форма на защита. Молят за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците депозират писмен отговор, с който оспорват иска като неоснователен и молят за неговото отхвърляне. Твърдят, че решение *, с което е реституиран имота в полза на праводателя им няма конститутивно действие, тъй като посочените в него имоти не са били индивидуализирани с площ и граници, и не е придружено със скица по комбиниран план или ПНИ съгласно изискването на чл.28, ал.4 ППЗСПЗЗ в редакцията му към 25.06.1998г. Твърди се, че давност евентуално би могло да започне да тече едва с влизането в сила на ПНИ, одобрен със заповед *. на Областния управител и заповед № *. на кмета по пар. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с което окончателно е приключила реституционната процедура, когато съответно и са узнали каква реална част от възстановения им имот попада в процесния новообразуван имот. До този момент давност е нямало как да тече, тъй като в сила е била забраната на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. В тази връзка оспорват стар имот пл. № 414 да попада с площ от 203кв.м. в имот пл. 1992 по КП от 1997г. и в новообразувания имот * по ПНИ, като твърди застъпването да е с площ от 193кв.м. Оспорват изграждането на сграда в имота преди дата *. Не оспорват обстоятелството, че имотът се владее от ищците, като твърдят, че това е така доколкото не е приключила процедурата по оценка на извършените в имота подобрения, предмет на обжалване по гр.д. *. по описа на ВРС. Считат, че действията на ищцата по обжалване оценката на подобрения опровергават твърденията й да осъществява владение с намерение за своене на имота. Поради това молят за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – удостоверение за наследници * решение № * г. на ПК Варна; удостоверение за данъчна оценка № * г.; скица на ПИ № 15*.; протокол от
* г.; протокол за приемане на комбиниран план; технически отчет; разписен лист; регистър на имоти; вписана искова молба; скица на ПИ; удостоверение № * Заповед * г.; Заповед № * г.; таблица за изчисляване на дължимото обезщетение на собствениците, се установява, че
На 17.12.1970 г. починал П. * като оставил за наследници С.В.Н., И.Н.В. и П.Х.Н. – съпруга и деца на внука му * Х.Н. /поч. 29.12.2002г./, и Р.Г.Ф. – внук на дъщеря му * /поч. 25.03.1983г./. На 07.01.1988г. на Л.И. * било предоставено правото на ползване върг уземя- хавра с площ 600кв.м. в гр. Варна, м. “Боровец” при граници М. * и път. На 18.09.1997г. бил приет план на старите имотни граници на м. “*”, землище кв. “*” гр. Варна, а на 27.11.1997г. за същата зона по §4 от ЗСПЗЗ бил приет комбиниран кадастрален план на осн. чл. 28 ал. 2 ППЗСПЗЗ. С решение на ПК гр. Варна от 25.06.1998г. било възстановено правото на собственост на наследниците на * в съществуващи /възстановими/ стари имотни граници на имот - нива с площ от 5,735 дка в терен по §4 в землище на кв. Галата, м-ст “Боровец север” (“Кърчанлък”), представляващ имот № 414 по плана за стари имотни граници, изработен през 1997г. и обхващаш по комбинирания план на местност “Боровец-север” имоти или части от тях с пл. № *. В КК и КР на гр. Варна одобрени със
Заповед РД*. на изп. директор на АГКК, последно изменена със заповед *. на началник на СГКК-Варна за имот с идентификатор *** са посочени собственици П. Златев Панайотов, Димитър Кирилов Русенов и неидентифициран. Със заповед № *. на Областния управител бил одобрен ПНИ за м. “Боровец-север”, землище кв. “Галата” гр. Варна, който влязъл в сила по отношение на НИ * на 14.11.2012г. На 17.03.2015г. е издадена заповед от Кмета на * за възстановяване правото на собственост при условията на § 4б ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на П* - П.Х.Н., Р.Г.Ф., С.В.Н. и И.Н.В. върху поземлен имот с идентификатор * по ПНИ. На 17.11.2009г. по молба на П.Н. *** одобрил оценка на извършените подобрения в частта от имот № 1992 по КП и ПП към ПНИ попадаща в новообразуван имот № 3347 по ПНИ.
От заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ се установява, че за територията в която се намира спорния имот има изработени КП от 1960г. който не обхваща спорния имот, КП от 1979г. и 1996г.; Коммбиниран план от 1997г. включващ план с ползвателски и сдруги имоти от 1996г. и ПСИГ/1997г.; ПКП с ползвателски и други имоти и стари имотни граници от 2012г., КК от 2008г., ПНИ от 2012г. По действащата Кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № *. на ИД на АГКК, изм. със Заповед № *. на Началника на СГКК-Варна, имотът е вписан с идентификатор * на собственици * и неидентифициран. Имот * по КК съвпада с НИ * по Кадастрални планове от 1979г. и 1996г., и Комбинирани планове от 1997г. и 2012г., като попада с площ от 203 кв.м. в стар имот № 414 по Комбиниран план /ПСИГ/ от 1997г. и стар имот * В имот № *. и стар имот *. имота попада със 193 кв.м. Налице е идентичност на имота посочен в т. 4 от решение * ПК и стар имот № * по Комбиниран план /ПСИГ/ от 1997г. и стар имот *., като според описанието в решението той има определено местоположение според действалите към момента планове, поради което е можел да бъде трасиран на място и да бъде съпоставен с другите имоти на територията. Старият имот е достатъчно индивидуализиран, тъй като е посочен плана и стария номер, освен това е посочено върху кои имоти, по ползвателския план попада или върху части от такива имоти. Реалната част от имота не индивидуализирана.
Помощният план е бил изработен и приет през 1997г., като не е обнародван в ДВ, а при одобрението на ПНИ има минимално различие с около 2 кв.м. Спорната реална част е възможно да бъде индивидуализирана на база цитираните планове, както е направено в комбинираните скици.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е положителен установителен с правно основание чл. 124 ГПК.
Предвид посочената правна квалификация, предмет на настоящото дело е установяване по отношение на ответниците, че ищцата притежава правото на собственост върху процесния недвижим имот. Правното основание, на което се позовава ищцата за придобиването на имота е изтекла в нейна полза придобивна давност чл. 79 ал.
1 вр. чл. 77 пр. 2 ЗС.
За да се придобие право на собственост по давностно владение, позоваващият се на него /в случая ищцата/ следва да установи, чрез главно и пълно доказване наличието на всички елементи на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 или ал. 2 ЗС, като липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки изключва този придобивен способ.
Горното означава, че в тежест на ищцата е да установи в условията на пълно и главно доказване, че е придобила правото на собственост върху процесния имот на твърдяното в исковата молба придобивно основание - въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност чрез осъществявана необезпокоявана фактическа власт, считано от 07.01.1988г. до подаване на исковата молба. В тежест на ответниците при евентуално доказано право на собственост на ищеца, е да установят противопоставимо тяхно право на собственост, породено на твърдяното основание /реституция/, както и наведените от тях правоизключващи възражения, от които черпят благоприятни за себе си правни последици.
В случая не се спори относно осъществяваната фактическа власт върху имота. Спори се налице ли е била законоустановена пречка за прилагане на института за давността по отношение на процесния имот до 30.10.2012г. Съдебната практика приема, че решенията /като процесното от 1998г./, издадени при действието на първоначалната редакция на §
4к ЗСПЗЗ (ДВ бр.
98/28.10.1997г.), преди изменението на нормата (ДВ бр.
68/30.07.1999г.), след като са стабилизирани имат конститутивно действие и възстановяват правото на собственост. Аргументацията за това е, че имота е индивидуализиран по кадастралния план. Когато правото на собственост е било възстановено с решение на поземлената комисия /общинската служба по земеделие/, съгласно чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ преди изменението в ДВ бр. 68/99 г. или правото на ползване е било трансформирано при условията на
§ 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ в право на собственост по реда и в сроковете по § 5 /изм./ ПЗР на ППЗСПЗЗ,
§ 30 от ПЗР на ПМС №
121/25.07.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ или § 61 и 62 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, не е необходимо издаването на заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на имота на бившите собственици, съответно за придобиване от ползвателите, тъй като юридическия състав, от който произтича правото им на собственост, е бил завършен преди влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, а планът само отразява вече придобитите права.Дали решението на ПК има конститутивен ефект или не следва да се свърже с действащата към момента на постановяването му редакция на чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ и чл.18 ж ал.1 от ППЗСПЗЗ.Ако към момента на постановяване на решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността в стари реални граници не е имало изискване в закона за издаване на скица от поземлената комисия и основно ако имота е надлежно индивидуализиран, то решението произвежда своя конститутивен ефект. Решението е постановено по реда на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ
Разпечатката съдържа 37 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/edd41ad4-4489-48d9-8db6-d03fb87a443f