Решение № 799 от 05.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 799 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100509824 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 8537/10.05.2024 г., постановено по гр. д. № 56427/2022 г. по описа на СРС, 76 състав, са отхвърлени изцяло предявените обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 вр. чл. 139 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД за признаване за установено, че К. Х. Д., С. Х. Д., М. И. Д. и М. К. Д., съответно при квоти 1/6 за първите трима и и 1/2, дължат разделно на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1 529.54 лева, представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.

****, за сумата от 229.22 лева, представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 09.09.2022 г., сумата от 47.92 лева , представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г. и сумата от 10.31 лева, , мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 09.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба до плащането. Спрямо К. Х. Д., С. Х. Д., М. И. Д. исковите претенции са отхвърлени за всеки за сумите – 254.92 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г., в топлоснабден имот, находящ се в - гр.София, ж.к.

****, абонатен №208834, сумата от 38.20 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода 15.09.2020 г. - 09.09.2022 г., сумата от 7.99 лв., представляваща главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г. и сумата от 1.72 лв. - законна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 09.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.10.2022 г. до плащането.

Спрямо М. К. Д. исковите претенции са отхвърлени за сумите – 764.77 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г., в топлоснабден имот, находящ се в - гр.София, ж.к. ****, абонатен №208834, сумата от 114.61 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода 1

15.09.2020 г. - 09.09.2022 г., сумата от 23.96 лв., представляваща главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г. и сумата от 5.16 лв. законна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 09.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.10.2022 г. до плащането.

Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД с доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Излага, че ответниците по исковете са собственици на процесния топлоснабден имот и имат качеството на клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл.

153, ал. 1 ЗЕ.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответниците-въззиваеми и третото лице-помагач не са подали отговор на въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба на ищеца е частично основателна по следните съображения:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че К. Х. Д., С. Х. Д., М. И. Д. и М. К. Д., съответно при квоти 1/6 за първите трима и и 1/2, дължат разделно на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1 529.54 лева., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. ****, за сумата от 229.22 лева, представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 09.09.2022 г., сумата от 47.92 лева , представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г. и сумата от 10.31 лева, , мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 09.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба до плащането.

По иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за доставената топлинна енергия:

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право се обуславя от осъществяването на следните елементи:

1. Наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия;

2. Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата 2 императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

По делото са приети писмени доказателства за правото на собственост на ответниците върху апартамент № 41, находящ се в гр. София, ж.к. ****, а именно – молба за вписване на законна ипотека от 1974 г., нотариален акт за вписване на договорна ипотека от 2008 г., заявление за подновяване на договорна ипотека, молба-съгласие за вдигане на ипотека заявление-декларация за откриване на партида от М. К.а Х., удостоверение за наследници на Н.П.Н., справка за роднински връзки на М. К.а Х., удостоверение за наследници на Х. К. Д. и удостоверение от ГИС за съответствие (идентичност) на имота.

Представена е молба от 09.12.1974 г. на Държавната спестовна каса (ДСК) за вписване на законна ипотека върху процесния недвижим имот. От съдържанието на молбата и удостоверяването върху нея се установява, че ипотеката е учредена в полза на ДСК като обезпечение по отпуснат заем за жилищно строителство, предоставен на основание чл. 24 ЗДСК (отм.). Като собственик/заемополучател е посочена Н.П.Н..

Представен е нотариален акт № 97, том II, рег. № 2518, дело № 264 от 2008 г. учредяване на договорна ипотека с удостоверено вписването й в Агенция по вписванията върху процесния недвижим имот – апартамент № 41 ет. 1, находящ се в гр. София, ж.к. ****.

От съдържанието на нотариалния акт и удостоверяването върху него се установява, че ипотеката е учредена в полза на „Юробанк и Еф Джи България“ АД като обезпечение по отпуснат потребителски кредит за текущи нужди. Като кредитополучател е посочена М. К.а Х., а като ипотекарен длъжник-собственик на имота е Н.П.Н.. Нотариусът е удостоверил правото на собственост на процесния имот от представения пред него нотариален акт за собственост на апартамента по чл. 55г от ЗПИНМ – акт № 118, том XXXIII, дело № 6518 от 1974 г.

По делото е приета и молба-съгласие от 11.03.2008 г. от „Банка ДСК“ ЕАД за вдигане (заличаване) на вписаната законна ипотека, от която се установява, че кредиторът е дал съгласие за заличаване на същата ипотека, вписана върху процесния апартамент.

На първо място, от представената по делото молба от ДСК – „Жилищно кредитиране“ от 1974 г. е поискано вписване на законна ипотека върху процесния топлоснабден имот, собственост на първоначалният наследодател на ответниците Н.П.Н., като вписването е удостоверено от нотариуса (вписване в том 28, стр. 208) чрез официално удостоверяване върху молбата. Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗДСК (отм.), за обезпечаване на заемите за жилищно строителство, отпускани на гражданите и жилищно-строителните кооперации, се учредява законна ипотека върху недвижимите имоти на длъжниците. В съответствие с изложеното чл.

24, ал. 1 Наредбата за кредитната дейност на ДСК (обн. ДВ, бр. 79/1978 г., отм. ДВ, бр.

48/1998 г.) предвижда, че едновременно с издаването или вписването на документите за собственост на жилищните имоти, закупени или построени със заеми от ДСК, се вписва и законната ипотека върху имота. Разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗДСК (отм.) постановява, че законната ипотека се простира върху собствения на заемоискателя имот, а ал. 3 на същия член предвижда, че вписването се извършва въз основа на писмо/молба на ДСК без представяне на договор или други книжа и без заплащане на такси. Освен това удостовереното от нотариуса вписване на законната ипотека представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва с формална и материална доказателствена сила относно удостоверените факти в кръга на службата на нотариуса – включително извършената проверка за предпоставките за вписване и за лицата, посочени като собственици/длъжници, върху чийто имот се вписва ипотеката. В този смисъл процесният документ подкрепя извода, че към 1974 г. процесният имот е бил собственост на Н.П.Н.. По същите съображения при учредяването на договорната ипотека с нотариален акт № 97, том II, рег. № 2518, дело № 264 от 2008 г. нотариусът е удостоверил правото на собственост на Н.П.Н. върху процесния апартамент с оглед представения пред него титул за собственост – нотариален акт за собственост на апартамента по чл. 55г от ЗПИНМ – акт № 118, том XXXIII, дело № 6518 от 1974 г.

3

На следващо място, по делото липсват твърдения и доказателства от ответната страна за последващо прехвърляне на правото на собственост върху имота на трети лица, което да прекъсва/изменя собствеността на ответниците.

От съвкупната преценка на посочените писмени доказателства съдът приема, че към релевантните периоди процесният апартамент е бил притежаван първоначално от Н.П.Н..

От удостоверението за наследници на Н.П.Н. се установява, че същата е починала на 03.10.2009 г. г., като неин наследник е дъщеря й М. К.а Х.. От същата изхождат заявление – декларация от 2010 г. за откриване на партида за ползване на топлинна енергия за битови нужди и декларация от същата година, че ще ползва процесния апартамент за жилищни нужди. От справка за родствени връзки на М. К.а Х. се установява, че след смъртта й на 27.10.2010 г. нейни наследници по закон за двамата й братя М. К. Д. и Х. К. Д.. След смъртта на Х. К. Д. на 18.07.2018 г. негови наследници по закон са съпругата му М. И. Д. и децата му К. Х. Д. и С. Х. Д.. В приложение на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН последните са придобили по наследство дялове от процесния имот при квоти – 3/6 за М. К. Д. и по 1/6 за всеки от М. И.

Д., К. Х. Д. и С. Х. Д.. Ето защо, при съвкупната оценка на доказателствата, настоящият въззивен състав приема, че ответниците са съсобственици на процесния апартамент при посочените по-горе квоти.

Съгласно чл. 48 ЗН наследството не преминава автоматично към наследниците, а се придобива чрез неговото приемане – изрично или мълчаливо, с обратно действие от датата на откриване. Разпоредбата на чл. 48 ЗН установява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от момента на откриване на наследството до доказване на приемане по опис или отказ. В този смисъл е Решение № 437/17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г., III г. о. на ВКС. При оспорване на приемането тежестта за доказване пада върху кредитора, респ. той може да иска прилагане на чл. 51 ЗН.