Присъда № 90 от 15.12.2025, Районен съд - Благоевград

Мотиви към присъда по НЧХД 291/2024 г. по описа на РС-Благоевград, НО, 7-ми състав

Производството по делото е образувано по депозирана от А. К. А. частна тъжба против

Р. Ц. Т. с адрес гр., с ЕГН **********, за това че Р. Ц. Т. на 17.06.2023 г. около 22.00-22.10ч. в гр. отстрани на заведение „“ с №пред автомивката чрез нанасяне на удар юмрук /на който бил поставен бокс или пръстен/ в областта на лицето на А. К.А., нанесъл на А. А. травматични увреждания, с които му причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота и извън случаите по чл.128 и чл.129 НК– престъпление по чл.130, ал.1 НК.

За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет гражданският иск, предявен от А. Ал. срещу Р. Т. с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от пострадалия неимуществени вреди от деянието описано в частната тъжба с правна квалификация чл.130, ал.1 НК, ведно със законната лихва от датата на деянието, а именно – 17.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Частният тъжител е конституиран като граждански ищец по делото.

В хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител поддържа, че доказателствената съвкупност по делото установявала извършването на престъплението по чл.130, ал.1 НК от подсъдимия. Излага становището си за установената от доказателствата фактическа обстановка, включително и нанесения от Тренев удар в областта на носа на пострадалия, причинило лека телесна повреда на А. и акцентира на разрастващата се агресия сред младите хора .

Подчертава, че заключението на СППЕ установило, че въпреки непълнолетието си подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като изтъква проявената упоритост в намеренията си да удари пострадалия. Подлага на съмнение заключението на СППЕ в частта му, че деянието е извършено поради увлечение, като счита, че е необходимо Т. да понесе наказателната отговорност за извършеното, като така ще се въздейства възпитателно и на младежите от обкръжението на подсъдимия и пострадалия, които са наясно за извършеното от Тренев.

Поддържа, че нанасянето на лека телесна повреда, преценено на фона на нарастващо насилие сред младите, притежава необходимата обществена опасност, предпоставящо ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия.

Изтъква интензитета и времетраенето на причинените на пострадалия неимуществени вреди. Прави искане подсъдимият да бъде признат за виновен за престъплението, за което е предаден на съд, като му бъде наложено справедливо наказание.

Счита, че гражданският иск е доказан по основание и претендира уважаването му в предявения размер.

Представителят на РП – Благоевград намира за доказано причиняването на лека телесна повреда от подсъдимия, но предвид заключението на СППЕ изтъква възможността за прилагането на чл.61 НК, като предвид скорошното навършване на пълнолетие от подсъдимия сочи, че е необходимо да бъде преценена целесъобразността от налагането на възпитателни мерки. Пледира, че ако не му бъдат наложени възпитателни мерки на основание чл.63 НК на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „Обществено порицание“. Счита, че следва да бъде уважен 1 предявеният граждански иск.

Частният тъжител поддържа становището на повереника си.

Защитникът на подсъдимия акцентира на добрите характеристични данни на Т., на обстоятелството, че към датата на деянието е бил близо до малолетието, както и на заключението на СППЕ, че деянието е извършено поради увлечение.

Подчертава, че нито един от разпитаните свидетели не посочил ударът да е нанесен с метален бокс или пръстен, като според вещото лице, изготвило СМЕ травмите могат да бъдат получени само с удар с юмрук.

Посочва, че подсъдимият многократно изказал съжаление за извършеното и проявил необходимата самокритичност.

Прави искане Тренев да бъде освободен от наказателна отговорност, тъй като деянието не представлява голяма обществена опасност и е извършено поради увлечение, като липсата на минали противообществени прояви и добрите характеристични данни очертавали и ниска степен на обществена опасност на подсъдимия, предпоставящо успешното прилагане на възпитателни мерки по

ЗБППМН, като счита, че налагането на тежка санкция би препятствало социалната му интеграция.

В условията на евентуалност прави искане за прилагане на разпоредбата на чл.78а, ал.6 НК.

Прави искане да бъде отхвърлен предявеният от пострадалия граждански иск или да бъде уважен частично.

Посочва, че липсвали доказателства, че отсъствията на пострадалия от училище са следствие на процесния инцидент, като било установено, че Алексиев е бил в Симитли и по време на лятната ваканция, като пребиваването му в гр.

Благоевград било характерно и за останалите ваканции, през които пострадалият посещавал своята баба.

Подсъдимият поддържа изразеното от защитника си становище и допълва, че качването им в преминалия автомобил целял предотвратяването на по-голям конфликт.

В правото си на последна дума изразява съжаление за извършеното.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Р. Ц. Т. е роден на г., , с адрес гр., с ЕГН **********.

Частният тъжител А. А. и подсъдимият Р. Т. живеят в един квартал на гр., но не общуват по между си.

В началото на месец юни 2023 г. имало конфликт между частния тъжител и момче, на име Си., при който А. нанесъл няколко удара на С. Същата вечер Си, който бил приятел на подсъдимия, разказал на Т. за нанесените му от А. удари. Тази вечер между семействата на С. и А. възникнал конфликт. Подсъдимият минал покрай струпалите се хора от двете семейства и извикал към тях, но разправията между двете семейства продължила и той се прибрал в дома си.

Няколко дни по-късно подсъдимият минал покрай А.в и негови приятели, като А. му извикал, че ще им сложи забрана за минаване по улицата и отправил към него нецензурни думи, но подсъдимият подминал без да реагира на думите му.

Впоследствие разбрал, че Алексиев е отправял закани за саморазправа с него и пред други хора.

Около 21.30 ч. на 17.06.2023 г. А. отишъл до намираща се близо до дома му беседка, където вече го чакали приятелите му Д. Й., С.н М. и Ми. Па.

Малко по-късно при тях отишъл и подсъдимият, като между него и Ал 2 възникнал конфликт по повод нанесените от Алексиев удари на С. Подсъдимият се изправил и се насочил към А, като Й и М се намесили и предотвратили физическа саморазправа между двамата.

А, Й, М и Пи излезли от беседката и тръгнали по ул. „“ в посока към централния пазар на града, а подсъдимият останал в беседката.

Скоро след това при подсъдимия дошъл свидетелят Ва Д и двамата също тръгнали по улицата, като вървели след компанията на пострадалия. Настигнали ги в района на заведение „“ с № като Ди поздравил Ал и двамата започнали да си говорят, а двете компании се изравнили. Ал погледнал Т, който приел погледа му като предизвикателен и изненадващо за всички Тренев нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на частния тъжител.

От удара А паднал на улицата, а от носа му започнало да тече кръв и повърнал, при което той и приятелите му М и Й тръгнали към дома на пострадалия.

Като се прибрал в дома си А отново повърнал и се чувствал зле, поради което близките му подали сигнал до ФСМП- Симитли. На място била изпратена линейка, която го транспортирала до ЦСМП – Благоевград. При прегледа и от направената му рентгенография е установено закрито счупване на носа.

Междувременно подсъдимият и свидетелят Дсъщо тръгнали да се прибират, но чули, че пред дома на пострадалия се събрали много хора, поради което Д се притеснил, спрял минаващия близо до тях автомобил и помолил водача, когото познавал, да ги превози до дома им. Двамата се качили в автомобила и с него се прибрали в домовете си.

На 18.06.2023 г. А е хоспитализиран в МБАЛ Благоевград, където при риноскопия е констатирана кървяща точковидна рана на гърба на носа, изкривена носна преграда наляво и леко затруднено носно дишане. При рентгенографията е установено счупване на костите на носа с дислокация на фраграментите. Извършено му е закрито наместване на носната преграда и на същата дата е изписан с подобрение без медицински риск от дехоспитализация.

На 19.06.2023 г. пострадалият посетил д-р Я Зл специалист по съдебна медицина, който при извършения му преглед на констатирал по средата на гърба на носа и вдясно до срединната линия охлузване, покрито с неравна кафеникава коричка с размери 5/8 мм. Около него по гърба на носа установил добре изразен напрегнат на пипане, разлят оток. По и под долните клепачи – косо разположени синкави кръвонасядания с размер 1/3 см, които започват от основата на носа и са с ход навън и надолу, където постепенно се разширяват.

В предварителните сведения д-р З е отразил, че около 22.00 ч. на 17.06.2023 бил спрян от двама познати младежи, като единият го хванал за ръката, а другият изненадващо го ударил с бокс по носа. Отразено е, че оплакванията от болките в носа продължават с трудно, невъзможно носно дишане, като понякога от носа излиза сгъстена кръв. Има оплакване и от болки и изтръпване в областта на горните зъби.

Направените при прегледа констатации, д-р З обективирал в издаденото от него Медицинско свидетелство № 112/2023 г.

Вследствие на нанесеното увреждане, А изпитвал силни болки няколко дни, наложило приема на болкоуспокоителни. Имал нарушения в съня, поради което посетил невролог, който му назначил терапия с лекарства. Имал главоболие и болки в носа, както и затруднения в носното дишане. Притеснявал се от ново нападение от Т поради което известно време заедно с майка си живеели при неговата баба в Благоевград

Във връзка с постъпилия сигнал, на място в деня на инцидента били 3 изпратени полицейските служители В Ва и Р Д, като на място Василев съставил на майката на пострадалия и бащата на подсъдимия протоколи за предупреждение да се въздържат от саморазправа помежду си.

По повод получения сигнал, на полицейския служител М е разпоредено извършването на проверка, в хода на която той снел писмено обяснение от подсъдимия, В Див и ДЙв.

Образувано е ДП 234/2023 г. по описа на 02 РУ Благоевград, което е прекратено с Постановление на РП – Благоевград от 29.02.2024 г. В мотивната част на постановлението е направен извод, че с оглед причиненото телесно увреждане на А, от непълнолетния Те извършено престъпление по чл.130, ал.1 НК, което се преследва по тъжба на пострадалия.

Съгласно заключението на приетата в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза А е получил следните травматични уреждания: счупване на носните кости с разместване на фрагментите, кръвотечение от носа, оток охлузване в областта на носа, кръвонасядане по долните клепачи. Според експерта констатираните травматични увреждания са получени в резултат на действието на твърди тъпи или тъпоръбести предмети и могат да се получат и при нанесен еднократен удар с ръка с пръстен или с бокс. Конкретното счупване е било съпроводено с лекостепенно затруднение на дишането и е възстановено със закрито наместване на носната преграда. Прието е, че на пострадалия е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Според вещото лице при нормално протичане на възстановителния период нормалното носово дишане се възстановява в рамките на около 7-10 дни, а костите зарастват за период от около 3-4 седмици. Разяснено е, че такова увреждане е съпроводено със значителни болки, които впоследствие намаляват своя интензитет, до пълното им отзвучаване в рамките на 2 седмици.

В проведеното лично изслушване експертът пояснява, че поради богатата инервация на зоната и счупването на костите няколко дни има значителна болезненост.

Кръвонасядането около счупването изчезва за около 10-14 дни .

Сочи, че установените при Алексиев наранявания е възможно да бъдат получени и при силен удар с юмрук в областта на носа, без поставен бокс или пръстен.

Според заключението на назначената в хода на съдебното следствие комплексна съдебнопсихологична и психиатрична експертиза с оглед актуалното му психично състояние към инкриминириания момент, достигнатото ниво на емоционално и интелектуално развититие, степента на сложност и общоизвестния социално неприемлив характер на деянието, както и предвид конкретиката на ситуацията, Тренев е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Могъл е да възприема правилно фактите и обстоятелствата от значение за предмета на делото, да съхрани паметова следа от възприетото в дългосрочната си памет и да възпроизведе достоверен разказ, ако желае това. Вещите лица са направили извод, че деянието е извършено поради увлечение, като са разяснили, че увлечението е неосъзнато, смътно стремление, при което надделяват чувствата и импулсите. Лицето разбира характера на деянието, но е затруднено да се противопостави на желанието да го извърши. При проведените му тестове е установена ниска склонност към агресия, като е посочено, че прояви на агресия при него могат да се третират като импулсивни и временни.