Решение № 1167 от 06.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1167 гр. Варна, 06.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20233110108176 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на от „***срещу Т. Р. Т., с която са предявени искове по чл.207, ал.1, т.2 КТ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2049,97 лв.- главница за неотчетени суми от аванси, превеждани на ответника за зареждане на гориво, плащане на пътни такси и разходи за автомобила и др. по време на извършени от ответника 6 бр. задгранични курса за периода 11.06.2019г.02.10.2019г. в качеството му на „шофьор, товарен автомобил/международни превози“, като длъжност е заемал при ищеца ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба-26.06.2023 г. до окончателното изплащане на главницата и 761,92 лв.- мораторна лихва за периода от 24.06.2019г.-26.06.2023 г., които суми включват -271.69 лева - представляваща невъзстановен аванс за курс 11.06.201921.06.2019 г. ведно с мораторна лихва в размер на 102.62 лева, за периода от 24.06.2019г26.06.2023г.;

- 477.46 лева - представляваща невъзстановен аванс за курс от 24.06.2019-19.07.2019 г. ведно с мораторна лихва в размер на 184,19 лева, за периода от 23.07.2019г-26.06.2023 г.

- 98 лева -представляваща невъзстановен аванс за курс от 23,07.2019-05.08.2019 г. ведно с мораторна лихва в размер на 38.40 лева, за периода от 12.08.2019г-26.06.2023г., - 333.58 лева -представляваща невъзстановен аванс за курс от 12.08.2019-27.08.2019, ведно с мораторна лихва в размер на 122.58 лева, за периода от 30.08.2019г-26.06.2023г, - 102.47 лева - представляваща невъзстановен аванс за курс 30.08.2019-11.09.2019 г., ведно с мораторната лихва в размер на 38,27 лева , за периода от 16.09.2019г-26.06.2023г;

766,78 лева- представляваща невъзстановен аванс за курс 16.09.2019-02.10.2019 г., мораторна лихва в размер на 275.86 лева, за периода от 07.10.2019г-26.06.2023г;

В исковата молба се поддържа, В исковата молба се излага, че страните са били в трудови правоотношения, като ответникът е заемал при ищеца длъжността „шофьор, товарен автомобил/международни превози“ за периода 10.06.2019г.-07.10.2019г. В този период ответника извършил 6 бр. международни курса / наряда/, преди които са му превеждани аванси за покриване на разходи за зареждане на гориво, плащане на пътни такси и разходи за автомобила и др., които съгласно т.30 от длъжностната му характеристика ответника имал задължение да отчита. Сочи, че за преведени общо 19502 лв. по лична банкова сметка на ответника в „Българо-американска кредитна банка“ /БАКБ/- IBAN ***. За претендираната сума ответникът не представил отчети за изразходване на средствата.

1

Поддържа се, че мораторна лихва се дължи от датата следваща всяка командировка / т.30, б,“з“ от длъжностната характеристика/. Претендира за уважаване на исковете.

Ответникът е подал в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват. Ответникът поддържа сочи, че във връзка с работата му при ищеца, си открил банкова сметка в БАКБ, по която от работодателя постъпвали суми за гориво, пътни такси, паркинги и др. разходи по автомобила, а именно сметка с IBAN ***, а по друга сметка – в „***“ АД получавал възнагражденията си. Сочи, че за отчитане на изразходваните суми попълвал отчети по формуляр за получени и изразходвани средства при завършване на транспортната дейност, който се изисквал от работодателя и оставал за него. Твърди, че не е харчил суми за лични нужди от сметката в БАКБ. Повечето разходи по време на курсовете били плащани с карта, но понякога се налагало да заплаща в брой поради липса на наличност по картата, липса на ПОС терминал / тегления на 18.06.2019г., 20.08.2019 г., 18.09.2019 г. и 04.10.2019 г./ и при непредвидени случаи, които винаги съгласувал с представител на фирмата. Сочи, че пътни такси от 490 лв., за които е представил отчетни документи пред работодателя са отнесени от ищеца като „лични раходи“ и е прието, че не са отчетени. Отделно сочи, че и други суми, които са платени пътни такси са били приети от работодателя за „лични нужди“. На следващо място, счита, че в справката от работодателя малки суми от под 20 лв., които той е правил като разходи за куриерски услуги, за да изпраща документи на ответника също да приети за „лични разходи“. Твърди, че е представил на ищеца отчети по образец и разходни документи за всички суми, като въпреки това работодателя приел сумите за „лични разходи“. Иска отхвърляне на претенциите.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл.207, ал.1, т.2 КТ и чл.86 ЗЗД

По иска с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ -в тежест на ищеца в условията на пълно и главно доказване е да установи, 1.че между страните е съществувало трудово правоотношение, 2. по силата на което ответникът е заемал длъжност в рамките на която му е било възложено да съхранява, разходва и отчита парични средства, 3. че във връзка с изпълнение на трудовите задължения на ответника му е предоставил обща сума от 19502 лв. по банкова сметка на ответника в „Българо-американска кредитна банка“ /БАКБ/- IBAN ***за разходи подлежащи на отчитане от ответника / гориво, такси, разходи за автомобила/.

Вината в гражданското право се доказва до оборване на презумпцията за вина.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си вкл. 1. че е разходвал изцяло сумите по предназначение, 2.че е представил пред работодателя формуляри за отчет и разходооправдателни документи до пълния размер на предоставените му средства за разходи подлежащи на отчет вкл. за възприетите от ищеца като „лични разходи“ суми, за които твърди, че са похарчени за пътни такси, куриерски услуги и др.

В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил дължимите суми С доклада по делото като безспорно между страните е отделно, че е било налице между тях трудово правоотношение по трудов договор за периода 10.06.2019г.-07.10.2019 г., при което ответникът е заемал длъжността „шофьор, товарен автомобил/международни превози“ и е извършил 6 бр. международни курса, за които е бил командирован от работодателя; във връзка с осъществяване на 6 бр. курса на ответника са превеждани парични суми по банкова сметка IBAN ***за текущи разходи по време на пътуването за гориво, пътни такси и др. разходи за автомобила, които ответникът е следвало да отчита на работодателя.

Между страните няма спор, че командировките на ответника за международните му курсове са били в периодите – 1). 11.06.2019-21.06.2019 г. ; 2). 24.06.2019-19.07.2019 г. , 3) 23.07.2019-05.08.2019 г., 4) 12.08.2019-27.08.2019, 5) 16.09.2019-02.10.2019г. и 6) 30.08.201911.09.2019 г.

По делото е представена длъжностна характеристика, подписана от ответника, за заеманата от ищеца длъжност, в чл.30, б. „д“, от която е предвидено задължение след приключване на изпълнението на превозната задача и завръщане в експлоатационния клон, ищецът да представя документи за отчет, окомплектовани и оформени, съгласно вътрешнофирмените изисквания в срок от 2 работни дни от регистрирането си в КПП. В буква „ж“ е предвидено задължение да декларира извършените разходи / касово или безкасово, с документ или без документ/, групирани по превозни задачи, причина за разхода 2 и място на извършването му. В б. „з‘ се съдържа задължение да възстановява дължимите парични средства в срок от 3 работни дни след отчета, но не по-късно от датата на получаване на средства за нова командировка.

На л.79-111 от делото са представени 6 бр. отчети от ответника ведно с разходооправдателни документи, които са анализирани в приетата по делото съдебносчетоводна експертиза, поради което и съдът няма да ги описва отделно.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, на която съдът дава вяра, като компетентно изготвена, отговаряща ясно и пълно на поставените задачи. Вещото лице е установило, че по банковата сметка в БАКБ, по която страните нямат спор, че са били превеждани само пари за текущи разходи по време на пътуването, са преведени 19430,00 лв.

/ таблица на л.113 гръб от делото/. От банковото извлечение за движението по банковата сметка се установява, че за периода 10.06.2019 г.-07.10.2019 г. са разходвани 19426,08 лв., от които 18428,63 лв. за плащане, 27,30 лв.- такси за плащане, 20,26 лв.- такса теглене и 949,89 лв.- теглене.

По отношение на първия курс в периода 11.06.2019-21.06.2019 г. на ответника е била предоставена сумата от 4283,55 лв., а са били отчетени дейности на стойност 4174,57 лв., т.е. липсват представени документи за 108,98 лв.

По отношение на втория курс 24.06.2019-19.07.2019 г. вещото лице в о.с.з. е уточнило, че е пропуснало в относимата таблица да включи две суми, които не са признати от ответника – гориво на стойност 95,35 лв. и гориво на стойност 121,26 лв., като след добавяне на тези две суми сбора на стойността на разходите, за които в ред 2 на табл 2 на л.115 гръб е отразено, че няма документ е 489,25 лв. Вещото лице е посочило, че към този отчет е представена фактура за гориво на обща стойност от 458,90 лв., но работодателят е признал за оправдан разход от 114,99 лв., тъй като останалата част / 344,27 лв./ не е платена от банковата сметка на ответника.

По отношение третия курс за периода 23.07.2019-05.08.2019 г. вещото лице е посочило, че на ищеца е бил предоставен аванс от 4157,00 лв, като не е бил предоставен документ за 107,78 лв.

По отношение на четвъртия курс за периода от 12.08.2019г.-27.08.2019 г. вещото лице е заключило, че липсват документи за 321,47 лв.,

Във връзка с петия курс за периода 30.08.2019г.-11.09.2019 г. в експертизата е посочено, че не са представени документи оправдаващи разходите за 102,46 лв.

По отношение на шестия курс за периода 16.09.2019 г.-30.09.2019 г. вещото лице е посочило, че няма представени доказателства за разход на 297,67 лв.

Други относими за спора доказателства не са събрани.

Съдът не съобразява свидетелските показания допуснати по искане на ответната страната, тъй като не установяват пряко относими и конкретни обстоятелства касаещи предмета на спора. Показанията на прекалено общи и касаят единствено впечатление за подредба от страна на ответника на документи, предназначени за ищеца.

От правна страна:

Пълната имуществена отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е приложима само за отчетниците - работник/служител, на който е възложено по трудово задължение да събира, разходва или отчита парични или материални ценности /решение № 493/23.11.2011 г. по гр. д. № 586/2011 г. на IV г. о., решение № 252/18.05.2011 г. по гр. д. № 1531/2009 г. на IV г. о., решение № 152/01.06.2015 г. по гр. д. № 6083/2014 г. на IV г. о. и др./. Константна е и практиката, която приема, че отчетнически функции по трудово правоотношение могат да бъдат възлагани не само с длъжностната характеристика, а да произтичат от естеството на възложената трудова дейност, т. е. релевантни са както доказателства за възложени по трудовото правоотношение отчетнически задължения, така и доказателства /писмени и гласни/ за фактически изпълняваната от работника или служителя отчетническа дейност.

Доказателствената тежест за установяване на качеството на материално отговорно лице на работника/служителя по иска е на работодателя. Това означава, че съдът по иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е длъжен да изследва във всеки конкретен случай не само длъжностната характеристика, но и какви действия фактически извършва работникът/служителят при изпълнение на трудовите си функции, за да обоснове или да изключи качеството му на материално отговорно лице / Решение № 119 от 3.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2715/2019 г., IV г. о., Г , решение № 226/10.07.2013 г. по гр. д. № 1298/2012 г. на IV г. о., решение № 3

15/10.04.2020 г. по гр. д. № 2098/2019 г. на IV г. о. на ВКС и др./ В конкретния случай съдът намира, че ответникът е имал отчетнически функции, които се установява от длъжностната му характеристика. Заеманата от ответника длъжност включва материално-отчетнически функции по отношение на получените служебни аванси, т. е. ответникът притежава качеството " отчетник", и получените неотчетени парични средства с надлежни документи съставляват липса, подлежаща на обезщетяване по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. / в този смисъл е и Определение № 791 от 22.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3335/2018 г., III г. о., ГК касещо казус за неотчетени средства от служебен аванс от страна на ответник заемащ длъжност „ международен шофьор“/.