Решение № 133 от 07.09.2023, Районен съд - Брезник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Брезник, 07.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, II -РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ Гражданско дело

№ 20221710100404 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от К. Д. М., чрез пълномощника си адв. Д. Х. от АК - Перник, срещу Община Брезник, ЕИК 000386559, представлявана от В. У. – Кмет, адрес: гр. Брезник, ул.

„Елена Г.а“ № 16, Н. А. Р., адрес: гр. **********, Е. Д. М., адрес: гр. ************* и Д. Л. Ф., адрес: гр. ************ с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

По изложени съображения в исковата молба, ищеца моли да бъде постановено решение с което да се признае за установено, спрямо ответниците, че ищеца- К. Д. М. е изключителен собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село З., общ. Брезник, с площ от 5 811кв.м., в местността „К.“, с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, категория на земята – девета, при съседи, имоти с идентификатори: ***, ***, *** по КККР на с. З., общ. Брезник, придобит по силата на наследственото му правоприемство от дядо му А. Д., в чиято полза е изтекла абсолютна придобивна давност и продълженото от него владение за период от над 16 години.

Материалната си легитимация ищ еца основава на упражнявано от него владение за период от над 16 години, започнало през 2006 г. продължаващо и към настоящия момент. Твърди, че над 10 години владее посочения имот като свои, демонстрирайки явно и по категоричен начин своето владение по отношение както на ответниците, така и на всички живущи в селото, което е изразено и в заграждането и облагородяването на имота от ищеца. На 08.04.2022 г. ищеца е поискал от кмета на община Брезник заверка на молба-декларация за признаване правото му на собственост върху имота чрез извършване на обст. проверка, в което е отразено, че имота представлява земя от общинския поземлен фонд, което обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на исковата претенция. С исковата молба са представени описани в същата документи и са направени 1 доказателствени искания по чл. 190 ГПК, както и искане за допускане разпит на четирима свидетели при режим на довеждане за изясняване на обстоятелствата относно осъществявана фактическа власт от ищеца върху процесния имот.

Ответникът- Община Брезник е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Навежда довод, че процесния имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, т. е. подлежал е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не е бил своевременно заявен за възстановяване и като такъв е станал общинска собственост, в подкрепа на което възражение представя АЧОС № 6947/01.04.2022г..

Ответникът- Н. А. Р. е подал писмен отговор, с който заявява, че иска е основателен и не го оспорва.

Ответникът- Е. Д. М. е подал писмен отговор, с който заявява, че иска е основателен и не го оспорва.

Ответникът- Д. Л. Ф. е получил препис от исковата молба, приложенията към същата и разпореждането на съда и в рамките на указания едномесечен срок не е подал писмен отговор по исковата претенция.

Брезнишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема следното:

От фактическа страна се установява:

Ищецът твърди, че над 20 години владее спокойно, явно и необезпокоявано от никого поземлен имот, находящ се в село З., община Брезник, представляващ празно дворно място, владяно от дядо му А. Д. повече от 70 години, като след смъртта му, владението било продължено от ищеца и продължава и до днес.

Съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри за селото през м. 05.2019г. процесния имот представлява поземлен имот с идентификатор *** и е с площ от 5 811 кв.м. В кадастралната карта имота е записан с предназначение - земеделска земя и с начин на трайно ползване - нива.

Като собственик на имота, в кадастралния регистър е записана община Брезник, на основание протокол на ПК за предоставяне на земи за стопанисване от общината по чл. 19 от ЗСПЗЗ № РД-20 от 28.07.2008г., издаден от ОД "Земеделие и гори"- гр. Перник.

Ищеца заявява, че процесния имот се е владял от дядо му в периода 1932 - 2006г., а след това от ищеца в периода 2006- 2023г. и поради липсата на документ за собственост за същия, то ищецът предприел действия по снабдяване с нотариален акт за собственост, чрез извършване на обстоятелствена проверка върху имота. От заверената молба-декларация с изх. № 9400-799/1/ от 08.04.2022г. от община Брезник, ищеца узнал, че за имота е съставен акт за общинска собственост № 6947. От представения в цялост по делото АЧОС се установява, че същия е съставен във връзка с подадената за заверка молба-декларация от К. Д. и е от дата 01.04.2022г., а като основание са посочени чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 56, ал. 1 от ЗОС, във връзка с чл. 19, ал. 1 и ал. З от ЗСПЗЗ, както и протокол № РД-20 от 28.07.2008г.

Ответникът- Община Брезник в писмения си отговор, поддържан и при проведените устни състезания, твърди, че процесния имот ******* е получен от разделяне на имот № ******, който е бил с площ от 23.323 дка и с първоначална регистрация от 15.08.2002г., а имот № ******* е с открита партида от 25.03.2009г. и че същият е предаден с протоколно решение, одобрено със 2 заповед № РД-20 от 28.07.2008г. на директора на ОД "ЗГ, гр. Перник. В представеното и прието по делото протоколно решение и приложение № 1 към раздел I, т. 1 към него за предаване на земи по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ е видно, че такъв имот под № ****** не е предаван на общината и такъв липсва в приложението за предадените имоти. В приложение № 1, под номера на имоти 50, 51 и 52 в масив 26 са отбелязани за предаване само имоти : 026009, 026016 и 026018. В приложение № 1 към раздел II, т. 1 от протоколното решение за имоти, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, на стр. З от него е видно, че имот № ******, с площ от 23.323 дка представлява урбанизирана територия и следва да се проведе процедура по ЗУТ.

От горното се установява, че на първо място имот № ****** не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като е представлявал урбанизирана територия, а на второ място такъв имот не е предаван за стопанисване на община Брезник с протоколно решение от 2008г. по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ.

От приложеното по делото цветно копие - извадка от кадастралния план на село З. е видно, че имот пл. № 112 граничи от север със застроен имот пл. № 111, от югозапад - със застроен имот пл. № 115, а от запад /през улицата - със застроен имот пл. № 113, който съгласно разписния лист е собственост на н-ци на А. Д.. Намиращите се в близост имоти с пл. №: № 114 и № 116 също са записани като собственост на А. Д..

От протокол за разширение на строителния полигон на село З. от 05.04.1990г. на комисия на ОНС Брезник е видно, че имоти с пл. № 112, 113, 114 и 115 се намират в махала „Ч.". С протокол от 29.01.1991г. не е приет проекта за разширение на одобрения полигон, като причината за това е, че не е проведена процедурата по съгласуване. Поради тази причина дворни места, собственост на физически лица в тази махала /вкл. имот пл. № 112 на А. Д./ остават извън одобрения строителен полигон, което от своя страна не води до автоматичен извод, че тези имоти представляват земеделска земя, напротив това е още едно потвърждение на факта, че процесния имот е бил във владение на частни лица, а не е колективизиран от ТКЗС.

По делото са разпитани четирима свидетели- Л. М. М., Е. С. М.а, Д. А. В. и С. Ц. К.

/в о.с.з. от 07.04.2023г./, от чиито показания се установява безспорно, че процесния имот не е бил включван в ТКЗС или друга подобна организация, не е бил отнеман от А. Д. в периода на колективизацията, че имота е представлявал и представлява дворно място, което се е владяло от А.

Д. спокойно, явно и необезпокоявано, който е отглеждал зеленчукова градина в имота, засадил е овощни дървета, както и малини, облагородявал го е, заградил е имота, като същия граничи с жилищния имот на А. Д., където той е имал къща, в която живеел със семейството си, а също така и сина му - бащата на ищеца е построил своя вила/къща/. Според свидетелските показания процесния имот представлява продължение на жилищния имот на А. Д., като той е владял двата имота като едно цяло. Според свидетелите процесния имот е заобиколен само от жилищни имоти и то застроени и никога не е бил включван или ползван от ТКЗС. Св. Е.ия М.а, която е снаха във фамилията на А. Д. от 1963г. Нейните показания датират от тази дата и напълно кореспондират с казаното по-горе. През този период след 1963г. процесния имот е ползван само от А. Д. и неговото семейство, облагородяван, събирани са плодове от овощните дръвчета, който свекър й е садил, заградил е имота и никога същия не е бил ползван от ТКЗС. Свидетелските показания са обективни, безпротиворечиви, напълно кореспондират помежду си и доказват, че процесния имот е бил дворно място, ползвано от дядото на ищеца през периода на колективизацията, че той не е 3 бил включван в ТКЗС, не е ползван от ТКЗС, представлява продължение на жилищния му имот, граничи само със застроени жилищни имоти, в него са отглеждани зеленчуци, засаждани плодни дръвчета, владян е до смъртта му /през 2006г./, а след това, до днес - от ищеца.

След преценка на достоверността на така изложените гласни доказателства, настоящият съдебен състав възприема показанията на свидетелите, същите подкрепят твърденията на ищеца, тъй като пресъздават непосредствените си възприятия, като в показанията им не се констатират вътрешни противоречия относно фактите от предмета на доказване и липсата на обективност, а напротив – дават достоверна информация относно важни за крайния извод на съда факти от процесния период. Основание за горния извод е и обстоятелството за липсата на противоречия в показанията им, които позволяват категорично и по несъмнен начин да се приеме описаната фактическа обстановка.

По делото не се спори, че процесния имот, за който е предявена исковата претенция е представлявал имот пл. № 112 по КП на село З.. От заключението на вещото лице се установява идентичност между имот планоснимачен номер 112 по кадастралния план на селото и имот *** по КККР на селото, вещото лице не е намерило данни за това имота да е включван в ТКЗС /отразено в протокол от о.с.з. на 17.05.2023г./, като единствено в разписния лист от 1983г. за собственик на имота е посочено ТКЗС. Имота не е заявяван за възстановяване от бивши собственици или техни наследници. На място вещото лице е установило, че в имота има плодни дръвчета, заграден е от две страни с огради, граничи с дворни застроени места и откъм улицата /откъм жилищната сграда на А. Д./ не е заграден.

Въз основа на така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

По делото е спорно дали процесния имот е имал статут на земеделска земя и дали е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, както и налице ли е правно основание да бъде предаден за стопанисване на община Брезник по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а също и дали за имота може да се приложи института за придобивната давност, предвид законовата забрана за придобиване по давност на вещ, държавна или общинска собственост, действала през исковия период, в различните й редакции.

Възстановяването на собствеността се извършва по отношение на посочените в чл. 10 ЗСПЗЗ имоти, като всички хипотези касаят случаи, в които собствеността е била отнета или без да бъде отнета не е упражнявана в реални граници. Ако собственикът на такава земя не е бил член кооператор и е владял земята си в реални граници до момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, то по отношение на този имот не се прилага реституционното производство, предвидено в този закон. По делото не е установено наследодателят на ищеца - А. Д. да е бил член кооператор, а по отношение на процесния имот се събраха безспорни доказателства, че е бил владян в реални граници от Д. през периода 1932 - 2006г. От заключението на вещото лице се установи, че за имота не са предявявани реституционни претенции, той не е заявяван и възстановяван от ОСЗ. /решение № 427 от 21.07.2009г. на ВКС по гр.д. № 3255/2008г., II ГО, ГК, докладчик съдията К. М., постановено по реда на чл.290 ГПК/.