Решение № 167 от 23.11.2017, Районен съд - Балчик

Р Е Ш

Е Н И Е

№

23.11.2017 г. гр.

Балчик

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Районен съд-Балчик граждански състав на двадесет и трети октомври през две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Цонко И.

Членове:

Съдебни заседатели: секретар Радостина Стоилова прокурор като разгледа докладваното от съдия И. гр.дело № 301 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, със съдебен адрес по чл.39, ал.1 от ГПК - гр. Варна, ул. „Георги Бенковски ” № 90, етаж 2, офис 6, срещу К.И.Д., с ЕГН: **********,***, с цена 436,15 лева и правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.

415(1) и сл ГПК.

Ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 18.09.2014 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД /заемодател/ и К.И.Д. /заемател/ е сключен Договор за паричен заем с № 2148628. Общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 315,24 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 15,24 лв.

Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 09.12.2014 г. на 12 равни седмични погасителни вноски, в размер на 26,27 лева всяка. Поради неизпълнение на задължения от страна на заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 89,16 лв. На длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 08.10.2014 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 78,00 лв., с която са погасени: неустойка за неизпълнение - 22,29 лв., договорна лихва - 6,37 лв., главница - 49,34 лв. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 09.12.2014 г. На 01.04.2015 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2148628/18.09.2014 г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД, изпратено с известие за доставяне. Претендира от длъжника К.И.Д., като заемател по договор за заем на физическо лице, сключен на 18.09.2014 г. с № 2148628, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД главница 250,66 лв., договорна лихва 8,87 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение 66,87 лв., обезщетение за забава в размер на 64,75 лв. и такса разходи в размер на 45,00 лв. или обща сума в размер на 436,15 лв. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването и съгласно Решение № 123/24.06.2009 год. на ВКС, постановено по т.д. № 12/2009 год., II състав, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, то получаването на уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск не може да бъде игнорирано. Моли длъжникът да се счита за уведомен за извършената цесия и с получаването на исковата молба и доказателствата към нея. Моли съдът да постанови съдебно решение, по силата на което да признае за установено със силата на присъдено нещо по отношение на К.И.Д., ЕГН: **********,***, като заемател по

Договор за паричен заем с

№ 2148628, сключен на 18.09.2014 г., че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата в общ размер на 436,15 лв. /четиристотин тридесет и шест лева и 15 стотинки/, от която: 250,66 лв.

(двеста и петдесет лева и 66 стотинки) – главница; договорна лихва: 8,87 лв. (осем лева и 87 стотинки) от 7.10.2014 г. до 9.12.2014 г. (падеж на последна погасителна вноска); такса разходи: 45,00 лв. /четиридесет и пет лева/; неустойка за неизпълнение на договорно задължение: 66,87 лв. /шестдесет и шест лева и 87 стотинки/ за периода от 14.10.2014 г. до 9.12.2014 г. (падеж на последна погасителна вноска); обезщетение за забава: 64,75 лв. (шестдесет и четири лева и 75 стотинки) за периода от 8.10.2014 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва - от подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението. Моли присъждане направените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева /триста лева/. Моли присъждане и съдебно-деловодните разноски в заповедното производство.

Ответникът К.И.Д., с ЕГН: **********,***, твърди, че ищецът няма активна правна легитимация да води иск с правно основание чл. 415, ал.1, във вр. с чл.422, ал.

1 от ГПК. В случая претенцията на ищеца е за неизпълнено задължение въз основа на документ Договор за паричен заем с № 2148628, сключен на 18.09.2014 г. между „Изи Асет Мениджмънт"АД /Заемодател/ и К.И.Д. /Заемател/. Като основание за завеждане на иска ищецът е посочил ч.гр.д. № 128/2017 г., а същевременно прави доказателствено искане съдът служебно да изиска и приложи към настоящото друго дело ч.гр.д. № 1541/2017 г., с което ищецът напълно си противоречи и не става ясно по кое дело и дали въобще има валидно издадена заповед въз основа на горепосочения документ. Искът е предявен от ненадлежна страна, т.е от лице, което няма качество на ищец, тъй като няма качество на кредитор спрямо него като длъжник и това е така, тъй като, както сам ищецът твърди, на него му е било е прехвърлено парично вземане по Договор за паричен заем, сключен на 18.09.2014 г. между „Изи Асет

Мениджмънт"АД /заемодател/ и К.И.Д. /заемател/, какъвто договор между страните въобще не е сключван и такъв не съществува в правния мир. Това означава, че ищеца претендира за едно несъществуващо вземане по един несъществуващ документ какъвто е Договор за паричен заем, сключен на 18.09.2014 г., а същевременно като доказателство към исковата молба е приложил друг Договор за паричен заем, сключен на 16.09.2014 г.

, който е съвсем различен документ от посочения в исковата молба. Затова счита, че Договор за паричен заем, сключен на 16.09.2014 г., е неотносим към спора и следва да бъде изключен от доказателствата по настоящото дело. Видно от горното искът е недопустим, тъй като се базира на несъществуващи и неотносими към спора доказателства. Предвид на това, че искът е недопустим, съдът следва да прекрати настоящото дело и ако има издадена заповед за изпълнение на парично вземане по Договор за паричен заем, сключен на 18.09.2014 г., следва да я обезсили, тъй като същата е издадена по несъществуващ документ. Ако съдът счете, че искът е допустим до той е неоснователен, тъй като няма правно основание, от което да произтича вземането на ищеца, а именно Договор за паричен заем, сключен на 18.09.2014 г., тьй като такъв договор не е сключвал, т.е. такъв договор не съществува. Обстоятелствата не отговарят на действителното положение между страните, а именно: На дата 18.09.2014 г. между „Изи

Асет Мениджмънт"АД /заемодател/ и К.И.Д. /заемател/ няма сключен Договор за паричен заем, по който ищецът да е придобил права. На 01.04.2015г. няма реално прехвърляне на вземане /цесия/ по горепосочения договор, тъй като такъв договор не съществува. Ищецът не може да черпи права от несъществуващ договор. Освен това не е редовно уведомен за извършената цесия. Възразява, че ищецът има вземане, произтичащо от Договор за паричен заем, сключен на

18.09.2014 г. между „Изи Асет Мениджмънт"АД /заемодател/ и К.И.Д.

/заемател/, тъй като такъв договор не е сключван, т.е такъв договор не съществува. Възразява, че на 01.04.015 г. е извършено валидно реално прехвърляне на вземане /цесия/ съгласно Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, тъй като в приложението е посочен Договор за паричен заем, сключен на 18.09.2014 г., какъвто договор не е сключвал и не съществува, т.е. няма реално прехвърляне на вземане към ищеца. Възразява, че е редовно уведомен за извършеното прехвърляне на вземане /цесия/, затова оспорва като симулативни и нищожни следните документи: уведомително писмо до него, в което има посочен само номер на договор, но не и дата на която е сключен, а в един договор най-важна е датата на неговото сключване, за да бъде той валиден, затова счита, че уведомяване от предишния кредитор няма, предвид на това че писмото е изведено и подписано от ищеца; известие за доставяне, за което се твърди че с него му е изпратено уведомително писмо за извършената цесия, на него няма поставена дата и не е видна пощенската станция, от която е изпратено писмото, което значи, че то въобще не е било изпратено, а известието е изготвено симулативно, за да послужи за доказателство по делото; пълномощно, с което ищецът е упълномощен да извърши уведомяване на длъжника за извършено прехвърляне на вземане /цесия/, тъй като същото няма нотариална заверка на подписа на упълномощител, от него не е видна и датата на която е изготвено, в същото има посочен само номер на договор, но не и дата, на която е сключен, а датата на сключване е най-важна в един договор, за да е валиден той, затова счита, че пълномощното не се отнася за Приложение 1/01.04.2015 г;. потвърждение за сключена цесия, което не доказва реално прехвърляне на вземане, предвид на това, че то няма изх. № и дата, на която е издадено, няма печат на издателя, а само някакъв подпис, освен това счита, че същото се отнася само за договора за цесия, сключен на 16.11.2010 г., но не и за приложение №1, сключено на 01.04.2015 г. с което е прехвърлено вземане по Договор за паричен заем от 18.09.2014г. Оспорва вземането на ищеца за всички суми, произтичащи от Договор за паричен заем от 18.09.2014 г., който на практика не съществува. Ако съдът счете, че искът е допустим, то моли да го отхвърли като неоснователен и недоказан по основание и размер. В случай че съдът счете, че Договор за паричен заем с №2148628, сключен на 16.09.2014 г., е относим към спора доказателство, то моли да бъде задължен ищеца да го представи в оригинал, тъй като такъв договор не е сключвал и има основателни съмнения за автентичността на подписа си.

Съдът, като взе предвид доказателствата и становищата на страните, прие: Ищецът, чрез пълномощника си ю.к. Панайотова в открито съдебно заседание във връзка с отговора на ответника, моли допускане на поправка на проекто-доклада по допусната техническа грешка на сочената дата на договора 18.09.2014 г., като се счита 16.09.2014 г. Ответникът, чрез пълномощника си И.Д. - негов баща, възразява на това искане, като твърди, че исковата молба е официален документ. Съдът допусна исканата поправка за това, че договора не от 18.09.2014 г., а е от 16.09.2014 г., защото приема, че исковата молба не е официален документ съгласно разпоредбата на чл.179, ал. ГПК, а е частен такъв /чл.180 ГПК/. В тази връзка съдът предяви оригинала на договор за паричен заем № 2148628 от 16.09.2014 г. лично на присъстващия ответник К.И.Д., който категорично заяви, че подписите в този ддоговор са негови и изписаните имена са от него. Ответника и пълномощника му твърдят, че не са получили известие за цесията. С оглед това оспорване в съдебната практика се приема,че е налице валидно съобщаване, както в случаите, когато това е направено лично от цедента, така и в случаите, когато по пълномощие на цедента такова съобщаване извърши цесионерът.

В случая ищецът е представил, а съдът е приел като доказателство по делото пълномощно, с което „Изи Асет Мениджмънт"АД упълномощава „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да уведоми от негово име, в качеството му на цедент, всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредити, които вземания дружеството е цедирало съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. Задълженията, които ищецът претендира с исковата молба по делото са валидно възникнали по силата на сключен на 16.09.2014 г., между заемодателя „Изи Асет Мениджмънт" АД от една страна и заемателя К.И.Д. от друга страна, договор за предоставяне на паричен заем. Вземанията по договора са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Приложение №

Разпечатката съдържа 27 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/edd3342c-feea-4f95-9966-07e675a1808f