Определение № 3579 от 26.08.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1111/2024
- Вид
- Определение № 3579
- Подписан
- 26.08.2024
- В сила
- 26.08.2024
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, Иванка Димитрова Дрингова, Весела Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 464 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 171 ал. 1 и ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 171 ал. 1 и ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3579 гр. Варна, 23.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
И.ка Д. Дрингова
Весела Гълъбова като разгледа докладваното от И.ка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20243100501111 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 32660/19.04.2024г. от ТД на НАП - Варна, чрез юрк. П.Н., срещу решение № 1165/05.04.2024г., постановено по гр. дело № 7241/2023г. по описа на Районен съд Варна, с което е прието за установено на основание чл. 464 ГПК по отношение на „С.Г.Груп“ ЕАД, като взискател по изп.дело № 20227190400479 на ЧСИ Станислава Янкова, рег. № 719 на КЧСИ, че не съществува подлежащо на принудително изпълнение вземане за публични задължения, посочено в удостоверение с изх. № 030372302173999/03.05.2023г. на присъединения взискател - ТД на НАП гр.
Варна спрямо длъжника К. П. С. за сумите от 198,55 лева – сбор на лихвите за ДОО, считано от датата /първата на 26.02.2013г./ след падежа на всяка вноска до 25.04.2018г. вкл.; 59,72 лева - сбор на лихвите върху ежемесечните вноски за УПФ, считано от датата /първата на 26.02.2013 г./ след падежа на всяка вноска до 25.04.2018г. вкл. и 10682,42 лева по изп. дело № 16000684/2016г. на публичен изпълнител, образувано срещу К. С., от които 6029,94 лева – сбор от начислените ежемесечни главници с първа дата 01.01.2012г. до 31.12.2016г. вкл., и 4652,48 лева – сбор от начислените лихви върху всяко от задълженията за главница, за периоди от датите /първата на 27.02.2013г./, следващи падежите им за доброволно плащане, посочени в удостоверение с изх. № 030372204518641/06.12.2022г. до 03.05.2023г., поради погасяването на правото за принудително им събиране по давност по чл. 171 ал. 1 и ал. 3 ДОПК.
Въззивникът намира обжалваното решение за недопустимо. Излага подробно оплакване за това, че при наличие на специален ред за установяване и изпълнение на публични вземания, оспорването им по реда на чл. 124, ал.1; чл. 439 и чл. 464 от ГПК е недопустимо по общия исков ред пред гражданския 1 съд, поради неподведомственост на спора. Излага, че с разпоредбите на ГПК законодателят е уредил граждански отношения и възможности за защита на лицата, за да възстановят правото си, когато е нарушено или да установят съществуването или несъществуването на правоотношение или право в тези частни правоотношения. С АПК, на свой ред, били регламентирани специфични отношения между държавата и гражданите, които възникват в процеса на организиране и осъществяване на държавното управление. На следващо място твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, защото процесните публични задължения не са погасени по давност. Въвежда оплакване за неправилно приложение на чл. 171, ал. 1 от ДОПК от районния съд, т. к. давността не се прилага служебно от НАП, а също видно от доказателствата по делото били наложени обезпечителни мерки, поради което давността е прекъсвана или спирана. Съдът не бил съобразил обстоятелството, че за разлика от частните кредитори по чл. 459 от ГПК на длъжника, държавата можела да получи, в качеството на присъединен взискател, заделените суми по разпределението и без наличие на изпълнителен титул. Отправеното искане е за обезсилване на обжаленото решение, евентуално – за отмяната му и за постановяване друго, с което да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „С.Г.Груп“ ЕАД, чрез адв. Л. М.. Изразено е подробно аргументирано становище за неоснователност на всяко едно от оплакванията, изложени в жалбата срещу постановеното решение. Моли се за потвърждаване на първоинстанционния акт по същество на правния спор и за присъждане на разноски.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 32660/19.04.2024 г. от ТД на НАП - Варна, чрез юрк. П.Н., срещу решение № 1165/ 05.04.2024 г., постановено по гр. дело № 7241/2023 г. по описа на Районен съд Варна.
НАСРОЧВА производството по в. гр. дело № 1111/2024 г. на ВОС за 15.10.2024г. от 13,30ч., за които дата и час да се призоват страните, както и да им бъде връчен препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
2
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3