Решение № 3743 от 10.07.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3743 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело № 20221100109303 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от „Н.Ф.“ ООД (ищец) срещу Ц. Л. В. (ответник) установителни искове за вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 66563/2019г. на СРС, 45 състав, които вземания са обективирани в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 90, том II, рег.№ 8351, дело № 439 от 30.05.2018г. на Т.Г., помощник-нотариус по заместване при нотариус Ц.С.-Н., както следва: иск по чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане в размер на 123500.00 лева – непогасена главница по Договор за заем № 169-СФ от 30.05.2018г., за обезпечение на който е подписан нот.акт за учредяване на договорна ипотека от същата дата, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление по чл.417 ГПК до окончателното плащане; иск по чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на 10997.78 лева – договорна лихва за периода 30.05.2019г. – 06.11.2019г.; иск по чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на 514.58 лева –лихва за забава върху главницата от 123500.00 лева за периода 06.11.2019г. – 20.11.2019г.;

- иск по чл.422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД за установяване 1 на вземане в размер на 26552.50 лева – мораторна неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 30.06.2019г. – 06.11.2019г.; иск по чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на 3500.00 лева – непогасена главница по Договор за заем № 166-СФ от 29.05.2018г., за обезпечение на който е подписан нот.акт за учредяване на договорна ипотека от 30.05.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление по чл.417 ГПК до окончателното плащане; иск по чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на 311.11 лева – договорна лихва за периода 30.05.2019г. – 06.11.2019г.; иск по чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на 14.58 лева –лихва за забава върху главницата от 3500.00 лева за периода 06.11.2019г. – 20.11.2019г.; иск по чл.422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане в размер на 752.50 лева – мораторна неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 30.06.2019г. – 06.11.2019г.

Ищецът твърди, че ответникът, като заемополучател по двата договора за заем, е допуснал просрочие в плащането на месечните погасителни вноски, което е обосновало правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем с нарочно уведомление, връчено надлежно на длъжника на 06.11.2019г. Обосновава правен интерес от предявяване на установителни искове за посочените вземания с подадено заявление по чл.417 ГПК пред заповедния съд и издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение. Претендира разноски.

Ответникът, уведомен за правото си на писмен отговор на 16.11.2022г., не е депозирал такъв. Във възражението си по чл.414 ГПК не е изложил мотиви. Видно от приложената по заповедното дело покана за доброволно изпълнение заповедта му е била връчена от съдебен изпълнител на 05.08.2020г., а възражението е било депозирано на 08.09.2020г. (първия работен ден след изтичане на срока) на адрес на електронна поща на съда, поради което се явява подадено в срок. Ето защо и с разпореждане от 16.07.2022г. съдът е указал на заявителя, че следва да предяви установителен иск за оспорените вземания по заповедта, като исковата молба е постъпила в срока по чл.415 ГПК.

Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа страна:

Представен е Договор за паричен заем № 166-СФ от 29.05.2018г., с който „Н.Ф.“ ООД се е задължил да предостави в заем на Ц. Л. В. парична сума в размер на 3500.00 л е в а срещу насрещното му задължение да я върне, ведно с договорената 2 възнаградителна лихва в размер на 20 % в срок до 30.05.2023г. Неизпълнението на задължението за срочно плащане на дълга е скрепено със задължение за длъжника да заплати на кредитора мораторна неустойка в размер на 5% върху просрочената сума (т.2.6 от договора), като неизпълнението поражда и правото на кредитора да обяви договора за изцяло предсрочно изискуем (т.2.7). В приложение към договора е изготвен погасителен план, видно от който по време на действие на същия заемополучателят е задължен за възнаградителната лихва, а главницата е платима на крайния падеж. Приложена е разписка от 29.05.2018г., удостоверяваща реално предаване на заемната сума на потребителя.

Представен е Договор за паричен заем № 169-СФ от 30.05.2018г., с който „Н.Ф.“ ООД се е задължил да предостави в заем на Ц. Л. В. парична сума в размер на 123500.00 лева срещу насрещното му задължение да я върне, ведно с договорената възнаградителна лихва в размер на 20 % в срок до 30.05.2023г. Просрочието е скрепено със задължение за длъжника да заплати на кредитора мораторна неустойка в размер на 5% върху незаплатената в срок сума (т.2.6 от договора), като неизпълнението поражда и правото на кредитора да обяви договора за изцяло предсрочно изискуем (т.2.7). В приложение е представен изготвен погасителен план, видно от който по време на действие на договора заемополучателят е задължен за възнаградителната лихва, а главницата е платима на крайния падеж. В раздел IV е отразено, че част от заемната сума се предоставя целево – за погасяване на дълг на заемополучателя към „О.К.“ АД.

Приложени са три броя платежни нареждания, видно от които общият размер на заемната сума от 123500.00 лева е била заплатена, както следва: сумата от 83151.44 лева е преведена по сметка на кредитора на ответника „О.К.“ АД на 31.05.2018г., сумата от 25700.00 лева е била наредена по сметка на ответника на 31.05.2018г., а остатъкът от 14648.56 лева му е била заплатена на 05.06.2018г.

Двата договора са придружени със стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, като с договорите ответникът е декларирал, че е запознат с тях преди встъпване в договорната връзка. В подкрепа на изявлението си в този смисъл е налице положен подпис от потребителя на формулярите на 16.05.2018г., както и негов подпис на документи, имащи съдържанието на подписаните договори, но обозначени като предварителни договори.

И двата договора предвиждат 20 % от стойността на заемната сума да бъде предоставена от потребителя като гаранция за точно изпълнение на задълженията с право на кредитора да удържа от тази сума изискуеми вземания по възникналите правоотношения.

Параметрите на договорите са обективирани в приетия нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 90, том II, рег.№ 8351, дело № 439 от 30.05.2018г. на Т.Г., помощник-нотариус по заместване при нотариус Ц.С.-Н.. Чрез него ответникът 3 се е съгласил и е предоставил обезпечение на дълга по двата договора за заем като е учредил ипотека върху следните свои недвижими имоти: ПИ с идентификатор № *** по КККР на с.Казичене, Софийска област, с площ 576 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда на два етажа със ЗП 90 кв.м., заснета с идентификатор № ***, с административен адрес: с.Казичене, ул. „*******

Приети са два броя разписки, подписани от ответника на 06.11.2019г., удостоверяващи, че на посочената дата потребителят е известен, че кредиторът обявява вземанията си по двата договора за изцяло предсрочно изискуеми, поради допуснатото от него просрочие в плащанията на месечните вноски.

За изясняване на спора по делото, възникнал от подаденото по чл.414 ГПК възражение от ответника, по искане на ищеца е била допусната и изслушана съдебносчетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на материалите по делото и справка при ищеца, е установило, че:

По договора от 29.05.2018г. средствата в размер на 3500.00 лева са били предадени от ищеца на ответника, като от тях 700.00 лева са били гаранционна вноска, от която сума кредиторът е удовлетворявал падежиралите вноски за първите 12 месеца от действието на договора, след което и считано от 30.06.2019г. потребителят е изпаднал в забава, тъй като не са извършвани никакви плащания за погасяване на заема;

Непогасените задължения по договора от 29.05.2018г. са, както следва: 3500.00 лева главница, 304.93 лева – договорна лихва за периода 30.05.2019г. – 06.11.2019г. (датата на настъпила предсрочна изискуемост), 736.44 лева – мораторна неустойка за периода 30.06.2019г. – 06.11.2019г. и 14.58 лева – лихва за забава за времето от 06.11.2019г. до 20.11.2019г.;

По договора от 30.05.2018г. средствата в размер на 123500.00 лева са били предоставени реално от ищеца на ответника чрез три броя платежни нареждания, като част от сумата – 83151.44 лева, е преведена по сметка на друг кредитор на ответника за погасяване на негов дълг, съгласно договора. Сумата от 24700.00 лева е била на разположение на ищеца като гаранционна вноска, от която последният е удовлетворявал падежиралите вноски за първите 12 месеца от действието на договора, след което и считано от 30.06.2019г. потребителят е изпаднал в забава, тъй като не са извършвани никакви плащания по заема;

Непогасените задължения по договора от 30.05.2018г. са, както следва: 123500.00 лева главница, 10827.40 лева – договорна лихва за периода 30.05.2019г. – 06.11.2019г., 26188.77ева – мораторна неустойка за периода 30.06.2019г. – 06.11.2019г. и 514.58 лева – лихва за забава за времето от 06.11.2019г. до 20.11.2019г.

4

Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Сключените между страните договори са такива за потребителски паричен заем.

Съдържат всички съществени клаузи – размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на договора, възнаградителна лихва, съответно размер на закъснителните лихви, санкциониращи длъжника при просрочие, както и на неустоечното задължение, възникващо също при просрочие. Изготвен и подписан е погасителен план към всеки договор, придружен е със стандартен формуляр с преддоговорната информация, която потребителят следва да съобрази преди да постигне съгласие със заемодателя.

По делото се установява, че ищецът, който е небанкова финансова институция, е предоставил заемната сума на ответника по всеки един от двата договора и съобразно посоченото от ответника. Усвояването на заемните суми се доказва от три броя платежни нареждания и разписка за получена сума и се потвърждава от приетата съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна и обоснована.

Видно от заключението на вещото лице покритието на месечните вноски по двата договора за първата една година е извършено от гаранционната вноска, като считано от 30.05.2019г. потребителят е изпаднал в забава по отношение на задължението си за срочно погасяване на кредитите. Това е дало основание на кредитора да упражни както правото си да начисли мораторна неустойка за времето на забавата, така и правото си да отнеме преимуществото на срока, като обяви вземанията за изцяло предсрочно изискуеми с нарочно уведомление, връчено надлежно на длъжника на 06.11.2019г., доказано с два броя разписки, подписани от ответника. От същата дата кредитите са оформени от ищеца като изискуеми в цялост.

Не се спори и се установява от заключението на вещото лице, че непогасената главница по договора от 29.05.2018г. е 3500.00 лева, съответно по договора от 30.05.2018г. – 123500.00 лева. Установява се, че договорната лихва по първия договор е 304.93 лева за периода 30.05.2019г. (падеж на първа непогасена месечна вноска) – 06.11.2019г. (дата на обявена предсрочна изискуемост), съответно по втория договор е 10827.40 лева, начислена за същия период при същите условия; че мораторната неустойка по т.2.6 от договорите е по първия договор в размер на 736.44 лева за периода от 30.06.2019г. (дата на допуснатото просрочие) – 06.11.2019г., а по втория – 26188.77 лева за същия период; че лихвата за забава е в размер на 14.58 лева по първия договор и е дължима за времето от 06.11.2019г. (датата на предсрочна изискуемост) до 20.11.2019г. (дата на депозираното заявление по чл.417 ГПК), по втория за същия период възлиза на 514.58 лева.