Решение № 345 от 16.10.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. гр.Велинград, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ДИЯНА АЛ. КОШЕРИЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Гражданско дело № 20255210101055 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 237 от ГПК.

Образувано е по предявени от М. С. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.

Велинград, ул. „Ал. Стамболийски“ № 1, ет. 2, ап. 4, срещу Детска градина „Е.“, с БУЛСТАТ ******, гр. Велинград, ул. „Добри Чинтулов“ № 4, представлявана от директора М. Г. Б., искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на следните суми:

- 2422,34 лв. – разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269 от 06.12.2022 г. брутно трудово възнаграждение за периода от 7 месеца и 9 дни (от 01.01.2023 г. до 09.08.2023 г.), ведно с мораторна лихва в размер на 166,00 лева, считано от 29.05.2025 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 25.11.2025 г., и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

- 3218,60 лв. – разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269 от 06.12.2022 г. обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 222, ал. 3 от КТ във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 2 от КТД в размер на 11 брутни работни заплати, ведно с мораторна лихва в размер на 214,40 лева, считано от 29.05.2025 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 25.11.2025 г., 1 и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с ответната институция на длъжността „старши учител“ от 01.10.2007 г., което е прекратено със Заповед № 405/09.08.2023 г., считано от 09.08.2023 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Сочи, че е била член на синдикална организация към Синдиката на българските учители при Детска градина „Е.“ и редовно е заплащала членския си внос. Излага, че към момента на прекратяване на трудовия договор е била с основна работна заплата в размер на 1543,00 лв., като за процесния период от 01.01.2023 г. до 09.08.2023 г. й е изплатено възнаграждение въз основа на тази база, както и обезщетение при пенсиониране по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 22 989,01 лв. (11 брутни работни заплати).

Твърди, че на 10.08.2023 г. между Министерство на образованието и науката, от една страна, и национално представените работодателски и синдикални организации, от друга страна, е сключен Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269 от 06.12.2022 г., с който е прието изменение на минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., като за длъжността „старши учител“ е определено минимално възнаграждение в размер на 1763,00 лв.

Излага, че със Заявление с вх. № 337 от 29.05.2025 г. е поискала от директора на Детска градина „Е.“ гр. Велинград да й бъде изплатена разликата в трудовото възнаграждение и в обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 2 от КТД, преизчислени съобразно сключения Анекс. Твърди, че с писмено становище изх. № 47/24.06.2025 г. директорът на ответната детска градина е отказал плащането с довода, че трудовото правоотношение е прекратено един ден преди сключването на Анекса от 10.08.2023 г. и увеличението не се отнася за бивши служители. Поддържа, че отказът е незаконосъобразен предвид изрично уговореното обратно действие на анекса от 01.01.2023 г., поради което претендира разликата между изплатените и дължимите суми, ведно с обезщетение за забава от датата на поканата (29.05.2025 г.) и законната лихва. Ангажира писмени доказателства.

Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който заявява признание на иска по т.

1 и т. 2, както и признание на иска по т. 3 и т. 4 при уточнение на правната му квалификация по чл. 222, ал. 3 от КТ. С допълнително писмено становище с вх. № 6801/21.09.2026 г. ответникът потвърждава направеното признание на исковете, не прави възражения по същество и релевира единствено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като се запозна с приложените и приети писмени доказателства, 2 направеното признаване на исковете от страна на ответника и изразеното искане на ищцата за уважаване на претенциите, намира за установено следното:

В първото открито заседание по делото, с оглед становищата на страните и признанието на иска, съдът е приел проекта за доклад по чл. 146 от ГПК за окончателен, приел е относимите писмени доказателства, оставил е без уважение искането за съдебно-икономическа експертиза като ненужно с оглед признанието и е прекратил съдебното дирене за установяване на релевантните по делото факти. Същевременно съдът намира, че не са налице отрицателните процесуални предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, препятстващи постановяването на решение при признание на иска, тъй като признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави, а ответната страна признава имуществени права, с които може свободно да се разпорежда.

Процесуалният представител на ответника адв. Н. С. е изрично упълномощен с правата да признава исканията на насрещната страна по смисъла на чл. 34, ал. 3 от ГПК. Следователно, налице са всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, като същият дължи заплащане на процесните суми, поради което предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени в пълен размер.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение за осъществената в полза на ищцата безплатна правна помощ.

Следва да се отбележи, че не е приложимо правилото на чл. 78, ал. 2 от ГПК, съобразно което ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За приложението на тази разпоредба е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: ответникът да признае иска и с поведението си преди процеса да не е дал повод за завеждането му. В случая ответната институция изрично е отказала доброволно изплащане на дължимите суми с писмено становище изх. № 47/24.06.2025 г., с което е станала причина за завеждане на съдебното производство.

На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата съдът сам определя размера на дължимото възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, като съобрази фактическата и правна сложност на спора и обема на извършената правна работа. В конкретния случай делото не се отличава с фактическа или правна сложност, ответникът е направил пълно признание на предявените претенции, съдебното дирене е приключило в едно открито заседание без събиране на експертизи и гласни доказателства, а осъществената адвокатска дейност се изчерпва с изготвяне на исковата молба, представяне на писмени доказателства и явяване в едно съдебно заседание.

Поради това съдът намира, че адекватно и справедливо възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 400 евро, което следва да 3 бъде възложено в тежест на ответника.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велинград дължимата държавна такса върху уважените искове, от внасянето на която ищцата е освободена по силата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, в общ размер на 166,49 евро (325,63 лв., от които: 96,89 лв. по иска по чл. 128, т. 2 от КТ; 50,00 лв. по иска за лихва за забава върху възнаграждението; 128,74 лв. по иска по чл. 222, ал. 3 от КТ и 50,00 лв. по иска за лихва за забава върху обезщетението).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Детска градина „Е.“, с БУЛСТАТ ******, с адрес: гр.

Велинград, ул. „Добри Чинтулов“ № 4, представлявана от директора М. Г. Б., ДА ЗАПЛАТИ на М. С. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Ал.

Стамболийски“ № 1, ет. 2, ап. 4, следните суми:

- 1238,52 евро (равностойността на 2422,34 лв.) – представляваща разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269 от 06.12.2022 г. брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 09.08.2023 г., ведно с мораторна лихва в размер на 84,87 евро (равностойността на 166,00 лв.), считано от 29.05.2025 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 25.11.2025 г., както и законната лихва върху главницата от 1238,52 евро, считано от предявяване на исковата молба - 25.11.2025 г., до окончателното й изплащане;

- 1645,64 евро (равностойността на 3218,60 лв.) – представляваща разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269 от 06.12.2022 г. обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 222, ал. 3 от КТ във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 2 от КТД в размер на 11 брутни работни заплати, ведно с мораторна лихва в размер на 109,62 евро (равностойността на 214,40 лв.), считано от 29.05.2025 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 25.11.2025 г., както и законната лихва върху главницата от 1645,64 евро, считано от предявяване на исковата молба – 25.11.2025 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата Детска градина „Е.“, с БУЛСТАТ ******, с адрес: гр.

Велинград, ул. „Добри Чинтулов“ № 4, представлявана от директора М. Г. Б., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат д-р Р. Цветков П. от Адвокатска колегия – Пазарджик, личен номер 1100021044, с адрес на кантората: гр. Пазарджик, ул.

„Петко Машев“ № 9, Офис център 1, ет. 2, офис 11, сумата от 400 евро, 4 представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по делото.

ОСЪЖДА Детска градина „Е.“, с БУЛСТАТ ******, с адрес: гр.

Велинград, ул. „Добри Чинтулов“ № 4, представлявана от директора М. Г. Б., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велинград дължимите държавни такси в размер на 166,49 евро (равностойността на 325,63 лв.).

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му за присъденото трудово възнаграждение, обезщетение и лихви на основание чл.

242, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок, считано от 16.10.2026 г.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 5