Решение № 422 от 09.11.2022, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 1286/2022
- Вид
- Решение № 422
- Подписан
- 09.11.2022
- В сила
- 31.01.2023
- Състав
- Снежана Стоянова
Други актове по делото
- Разпореждане № 1522 от 19.09.2022 · Снежана Стоянова
- Протокол № 1281 от 24.10.2022 · Снежана Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102, ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.102 ал.3 т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.119 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.180 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.180, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.180, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.180 ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.86 ал.1 и ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.86 ал.1 и ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 96 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.96 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.112, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност
- чл. 53, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 422 гр. Пазарджик, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20225220201286 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЕТ „Г. – Б. Г.”, ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление село Варвара, обл.Пазарджик, ул. „*******, представлявано от Б. С, Г. против Наказателно постановление № 656786F643885 от 17.08.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушение на чл.180 ал.2 във вр. с чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС, чл.86 ал.1 и ал.2, чл.119 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от ППЗДДС и на основание чл.180, ал.2 във връзка с чл.180, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до твърдения, че АНО незаконосъобразно не е приложил привилегирования състав на чл.180, ал.3 от ЗДДС, с оглед на което е иска изменение на обжалваното НП, като се намали размера на имуществената санкция на 200 лева.
В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. Претендират се разноски по съразмерност.
1
Наказващият орган, редовно призован не се явява, но се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата, излага аргументирано становище за това, че НП е издадено в съответствие с процесуалния и материалния закон и пледира за неговото потвърждаване. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лева.
Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени изложените в същата доводи и становището на ответната страна, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното в настоящото производство НП при следната приета за установена фактология:
ЕТ „Г. – Б. Г.” подал заявление за регистрация по ЗДДС на 04.01.2022 год., заведено с вх. № 1300000001/04.01.2022 г. С оглед на това на инспектори към ТД на НАП Пловдив било възложено да извършат проверка за наличието на основание за регистрация по ЗДДС. При извършената проверка било установено, че ЕТ е формирал облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за задължителна регистрация в размер на 55 703,64 лв. за периода от 01.07.2020 г. до 30.06.2021 г. Същият бил формиран от дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване. При това положение ЕТ е следвало да подаде в ТД на НАП Пловдив заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 07.07.2021 г. (в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот от 50 000.00лв.). ЕТ бил регистриран по ЗДДС, считано от 21.01.2022 г. с връчване на акт за регистрация по ЗДДС № 130422200180084/18.01.2022 г. Затова че било нарушило чл. 96 от ЗДДС бил съставен АУАН. За периода от 07.07.2021 г. (датата, на която е следвало да бъде издаден акт за регистрация, ако лицето беше подало заявление в срок) до 21.01.2022 г. (датата на регистрация на ЕТ по ЗДДС) търговецът е следвало да бъде регистриран по ЗДДС и да начислява ДДС за извършените от него доставки по арг. на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС.
Жалбоподателят не бил начислил ДДС в размер на 370,66 лв. по облагаеми доставки на обща стойност 4489,14 лв., извършени през данъчен период от 01.08.2021 г. до 31.08.2021 г., когато търговецът не е бил 2 регистриран по ЗДДС, тъй като не е подал заявление за регистрация, въпреки че е бил длъжен. Ако лицето беше регистрирано по ЗДДС същото е следвало да начисли ДДС в общ размер на 370,66 лв. по извършените облагаеми доставки по реда на чл. 86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, като в срок до 31.08.2021 г. състави обобщен отчет и го посочи в дневника за продажби за същия данъчен период, като справката - декларация по ЗДДС и дневникът за продажби е следвало да подаде в компетентната ТД на НАП, ИРМ Пазарджик, в срок до 14-число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно до 14.09.2021 г. включително. Нарушението било извършено в град Пазарджик на 15.09.2021 г. и установено на 11.01.2022 г.. след подаване на заявление за регистрация по ЗДДС със закъснение и представяне на документи във връзка с регистрация по ЗДДС. Размерът на неначисления ДДС е определен по реда на чл. 67, ал. 2 от във връзка с ал. 1 от ЗДДС и съгласно формулата на чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС - данъчната основа се умножава по ставката на данъка 9 %, а когато не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно се приема, че той е включен в договорената цена.
При така установеното срещу жалбоподателя бил съставен АУАН, надлежно предявен и връчен на представляващия, срещу който не постъпило възражение.
Въз основа на съставния АУАН, на 07.08.2022 г. било издадено атакуваното НП. Последното било връчено на представляващия жалбоподателя на 31.08.2022 г., а жалбата била подадена от надлежно упълномощен адвокат на 08.09.2022 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св.Н. Б., които като категорични, съдът напълно кредитира, независимо, че свидетелката е служебно обвързана с АНО. В същото време св.Б. няма никакъв личен мотив да уличава жалбоподателя, като му приписва поведение или деяние, което обективно да не е извършено от същия, още повече че установените от нея факти не се отричат от жалбоподателя. Св.Б. бе категорична, че във връзка с подадено заявление за регистрация по ДДС от жалбоподателя било установено, че същият не е бил регистриран своевременно, като същевременно е извършил облагаеми доставки в 3 дейността си, като облагаемият оборот за задължителна регистрация е бил постигнат от ЕТ в един по-ранен момент от момента на подаване на заявлението за регистрация. Св.Б. установи, че ЕТ още в хода на ревизионното производство е самоначислил дължимия ДДС, затова към ревизионния акт били начислени само лихви.
С оглед характера на въззивното производство, съобразно жалбата, а и от гледна точка естеството на констатираното нарушение, съдът приоритетно счита, че в рамките на собствените си правомощия е взел необходимите и възможни мерки за разкриването на обективната истина. Същевременно е осигурил и достатъчна възможност на всяка от страните да защити и обоснове позицията си по делото. Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата доводи, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Като инстанция по същество съдът осъществи цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че административно наказателното производство е започнало със съставянето на АУАН, надлежно предявен и връчен на санкционираното лице чрез законовия му представител. В АУАН и в НП са отразени датата и мястото на извършване на нарушението. НП също е съставено от компетентен орган, надлежно упълномощен. В АУАН и НП нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства - елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна квалификация. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че жалбоподателя е подал заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.96 ал.1 на 04.01.2022 г. Не е спорно също, че извършената от контролните органи проверка във връзка с това заявление, е установила, че за данъчен период 01.08.2021 г. – 31.08.2021 г. задълженото лице е реализирало облагаем оборот 4489,14. Няма спор и за това, че облагаемият оборот за задължителна регистрация бил достигнат от ЕТ още за периода 01.07.2020 г.- 30.06.2021 г. и бил в размер на 55 703,64 лв. Установи се, че с оглед на така констатираното, ЕТ е следвало да подаде заявление за 4 регистрация по чл.96 ал.1 от ЗДДС до 07.07.2021 г. (в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот от 50 000 лв.).
Ясно е и това, че заявление за регистрация е било подадено на 04.01.2022 г., т.е. със закъснение от почти 6 месеца. Безспорно е също, че за горе цитирания данъчен период 01.08.2021 г. – 31.08.2021 г. ЕТ е извършил облагаеми доставки на посочената стойност и че те представляват доставки от продажба в заведения за бързо хранене към данъчно незадължени физически лица, отчетени чрез монтирани и въведени в експлоатация ФУ в търговските обекти. Установено е, с оглед на така констатираното, че неначисления ДДС за посочения период е изчислен по формулата, описана в чл.53 ал.2 от ППЗДДС, като размерът му се равнява на 370,66 лв. С оглед на посоченото, няма съмнение, че жалбоподателят е следвало да подаде заявление за регистрация поради достигане на съответния оборот до 07.07.2021 г., но е сторил това едва на 04.01.2022 г., т.е. със закъснение от почти 6 месеца. В случая става дума за едно относително продължително бездействие от страна на ЕТ, но то осъществява състава на друго нарушение, а именно неизпълнение от страна на търговеца - жалбоподател на задължението за регистрация по ЗДДС, което е осъществено в периода от датата, когато за същия е възникнало задължението за регистрация до датата, на която то е подало заявлението. Процесното нарушение обаче е осъществено чрез бездействие по отношение на задължението за начисляване на дължимия данък. Извършено е в хипотезата на неначисляване на ДДС от лице, по отношение на което са били налице основанията за регистрация, но то не е подало заявление за регистрация и е останало нерегистрирано и през период, в които е следвало вече да е било задължително регистрирано и да начислява ДДС. Разпоредбата на чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС, разписва, че за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден акта за регистрация до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. При това положение напълно верен е изводът на административните органи, че ако жалбоподателят е бил изпълнил в срок своето задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, актът за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по - късно от 07.07.2021 г. и за периода от тази дата до датата на фактическа регистрация 5 по ЗДДС- 21.01.2022 г. дружеството дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за всеки един от данъчните периоди. Съгласно разпоредбите на чл.87 и чл.125 ал.5 във вр. с ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДДС, данъкът се дължи за всеки данъчен период, който би съществувал, ако дружеството бе изправно и бе подавало своевременно заявление за регистрация, тъй като тогава би било регистрирано и за него би възникнало задължението за начисляване на данъка за всеки един данъчен период. Както се посочи по-горе, установено е че за процесния данъчен период – 01.08.2021 г. – 31.08.2021 г. жалбоподателят е извършил облагаеми доставки на цитираната стойност, като по посочения начин е бил изчислен и ДДС за периода в посочения размер. Съгласно чл.86 ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка -декларацията по чл. 125 за този данъчен период - задължения по начисляването, които са останали неизпълнени за посочения период и в хипотезата на чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС (какъвто е настоящия случай). С оглед на посоченото правилно АНО е приел, че за данъчен период от 01.08.2021 г. до 31.08.021 г. жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, отделно и самостоятелно от останалите от същия вид, извършени в следващите едномесечни данъчни периоди. Неправилно обаче според съда, АНО е ангажирал обективната отговорност на търговеца, като е санкционирал същия по чл.180 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, тъй като не отчел всички предпоставки за приложение на привилегирования състав по чл.180 ал.3 от ЗДДС. В този смисъл съдът напълно споделя направените в жалбата възражения. Съгласно чл.180, ал.3 от ЗДДС, при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъка е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер на 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лева. В случая данъка е следвало да бъде начислен за данъчен период 01.08.2021 г. - 31.08.2021 г., но е бил начислен за данъчен период 01.02.2022 г. - 28.02.2022 г. , така както е посочил и наказващия орган в НП, при което следва да се приеме, че ДДС е начислен в рамките на 6-месечния период по ал.3 на чл.180 от ЗДДС. При това положение следва да се приеме, че е приложима тази разпоредба, тъй като са налице всички предпоставки и същата следва да бъде приложена, 6 защото е по-благоприятна за нарушителя, като наложената санкция ще следва да бъде намалена. Пет процента от неначисления данък се равняват на 18,53 лв., който размер е под минимално определения със санкционна норма на чл.180 ал.3 от ЗДДС размер от 200 лева. В този смисъл съдът намира че санкцията за това нарушение следва да бъде в определения от закона минимален размер от 200 лева, като наложената такава с НП следва да бъде намалена до този размер. Тук е мястото да се отговори на възражението на процесуалния представител на АНО, според който когато ДДС не е начислен в срок поради закъсняла регистрация, самоначисляване не е допустимо и привилегията по чл.180, ал.3 и ал.4 не може да се ползва. Това възражение не намира опора в закона и е изцяло в разрез с установилата се като константна съдебна практика, съгласно която ал.3 на чл.180 от ЗДДС се прилага освен в случаите, в което е извършено нарушение по ал.1, също и в хипотезата на ал.2, която също препраща към първата алинея на чл.180 от ЗДДС.
Разпечатката съдържа 21 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/edd07d8c-53a7-464a-9065-7ce9d62d04f9