Решение № 593 от 22.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 593 гр. София, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20211100109466 по описа за 2021 година

Ищецът Г. М. Ш. излага в исковата молба, че на 22.08.2012г. били издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изп. лист по ч.гр.д. №38649/2012г. на СРС, 71 с-в в полза на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД против него и пет търговски дружества за следните суми: 532 195,62 евро, представляваща част от непогасената главница /цялата в размер на 2 959 707,77 евро/, ведно със законната лихва, считано от 15.08.2012г. до окончателното й изплащане, сумата от 253 137,81 евро договорна лихва за периода 21.02.2012 – 14.08.2012г., както и 49 691,31 лева разноски. Въз основа на издадения изпълнителeн лист било образувано изпълнително дело при ЧСИ М.М., прекратено и преобразувано при ЧСИ М.И. с район на действие – ОС – Монтана. Изпълнителното дело е прекратено на 09.09.2019г. поради настъпила перемпция.

На 23.09.2019г. банката цедирала вземанията си по посочения изпълнителен лист на ответника „Еос М.“ ЕООД. За извършената цесия ищецът разбрал след образуването на ново изпълнително дело по молба от ответника от 14.01.2020г. при ЧСИ С.Я.. Ищецът поддържа, че след 14.01.2013г. по образуваното към онзи момент при ЧСИ И. изпълнително дело спрямо него не са предприемани никакви изпълнителни действия, поради което в негова полза е изтекла предвидената погасителна давност.

Ето защо, моли да бъде признато за установено, че поради изтичане на давностния срок, не дължи на ответника сумите, за които е бил издаден посоченият по-горе изпълнителен лист, въз основа на който е образувано срещу него изпълнителното дело при ЧСИ Я..

1

Ответникът „ЕОС М.“ АД оспорва основателността на претенцията за признаване на установено, че ищецът не дължи сумите, за които има издаден изпълнителен лист с аргумента, че по процесното изпълнително дело са искани и извършвани изпълнителни действия, които са прекъснали давностния срок. Навежда доводи във връзка с приложимостта на ТР №2/26.06.2015г. по отношение на висящите към момента на обявяването на решението изпълнителни производства и счита, че от 14.01.2015г. за кредитора е започнала да тече погасителна давност, поради което и същата не е била изтекла към 14.01.2020г., когато взискателят е поискал образуването на изпълнително дело срещу ищеца и прилагането на изпълнителен способ – запор по банковите му сметки. Освен това, изтъква, че на 26.07.2019г. ищецът е внесъл сумата от 20 000 лв. по сметка на ответника, а преди това нееднократно е правил преводи на суми и към предишния кредитор „Ю. Б.“.

Счита, че с тези свои действия ищецът е признал вземанията и е прекъсвал давността.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приетия по делото препис на изп. дело № 20208440400059 на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на НК, че същото е образувано по молба на „ЕОС М.“ ЕООД срещу ищеца, за събиране на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 22.08.2012г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от същата дата по гр. д. №38649 по описа за 2012г. на СРС, 71 с-в срещу „Г.К.“ ЕООД, „М.Б.“ АД, „Г.-Г“ ЕООД, „Ж.-П.“ ЕООД, „М.“ АД и Г. М. Ш. за следните суми: 532 195,62 евро, представляваща част от непогасена главница (цялата в размер на 2 959 507,77 евро) по договор за банков кредит от 2007г. и сключени към същия анекси, ведно със законна лихва, считано от 15.08.2012г. до окончателното плащане, сумата от 253 137,81 евро, представляваща договорна лихва за периода от 21.02.2012г. до 14.08.2012г., както и 49 691,31 лева – разноски по делото.

Установява се от приетото по делото и неоспорено от ищеца удостоверение изх.

№25545/08.11.2021г. на ЧСИ М.И., рег. №748 на НК, че въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано ИД № 20127860404031 по описа на ЧСИ М.М. със страни: взискател:

Ю. и Е.Д. Б. АД ЕИК: *******, и длъжници: Г.К. ЕООД, Г. М. Ш., М.-Б. АД Г.-Г ЕООД и Ж.-П. ЕООД. По молба на взискателя от 14.01.2013г. делото е изпратено за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ М.И. и е преобразувано под ИД № 20137480400080.

В удостоверението са изрично изброени предприетите от ЧСИ М. изпълнителни действия по отношение на длъжника Г. М. Ш. в хода на изпълнителното производство.

Последното от тях е извършването на публична продан на недвижим имот, собственост на Г.

М. Ш. и Е.В. Ш.а, а именно: Апартамент № 107, насрочена за периода от 13.11.2012г. до 13.12.2012г. Изготвено е Постановление за възлагане на недвижим имот Апартамент № 107 от 21.12.2012г., влязло в законна сила на 11.01.2013г.

Установява се от приетото по делото и неоспорено от ищеца удостоверение изх.

№9436/17.11.2021г. на ЧСИ М.М., рег. № 786 на НК, че със съобщение от 24.01.2013 г. ЧСИ 2

М.И. е уведомила за преобразуване на делото под изп.дело № 20137480400080 по неин опис.

В периода 04.05.2016г. – 07.08.2017г. по сметка на ЧСИ М. е постъпила сума в общ размер на 28 456,22 лв. от наложени по-рано запори върху банковите сметки на Г.Ш.. ЧСИ М. е превеждал постъпващите суми по сметка на ЧСИ И., като изрично са посочени датите на всяко постъпление и всеки превод.

Установява се от приложеното към отговора на искова молба извлечение от електронно банкиране, също неоспорено от ищеца, че на 26.07.2019г. той е наредил сумата от 20 000лв. по сметка на ответника, като основание за плащането е посочено „договор за кредит“.

При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на иска и легитимацията на страните:

В хипотезата на висящ изпълнителен процес, предявяването на отрицателен установителен иск, че вземането на кредитора е погасено по давност, цели да установи липса /погасяване/ на изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт и като последица - прекратяване на изпълнителния процес (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК). Липсата на изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение. Правният интерес на длъжника произтича от задължението на съдебния изпълнител да зачете силата на пресъдено нещо по успешно проведения иск и съответно да прекрати образуваното пред него изпълнително дело при установяване несъществуването на спорното вземане. Давността е забрана за принудително изпълнение на вземането. В този смисъл, когато длъжникът се позовава на изтекла давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания или спирания на давността.

Горното налага извода, че легитимирани страни по иска с пр. осн. чл.439 от ГПК са длъжникът и кредиторът по оспореното вземане, респ. длъжникът и взискателят по висящото изпълнително дело.

В настоящия случай, първоначалният кредитор е придобил и качеството на взискател по изпълнителното дело, образувано през 2012г. при ЧСИ М. и впоследствие изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ М.И.. По делото са налице данни, че с договор за цесия, сключен между взискателя и „ЕОС М.“ ЕООД – вземанията по процесния изпълнителен лист са прехвърлени на ответника. Въз основа на същия изпълнителен лист, цесионерът е пристъпил към образуване на изп. дело №208440400059 при ЧСИ С.Я., поради което съдът приема, че последният е легитимиран като ответник по предявените искове.

Искът е допустим, а по същество съдът намира следното:

Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД , давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това 3 дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер. Поради това, новата давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.

С посоченото Тълкувателно решение е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд.

Според даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от горепосоченото Тълкувателно решение е дадено противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не спира.

Поставя се въпросът от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. На съда е служебно известно, че по този въпрос е образувано тълкувателно дело №3/2020г. на ОСГТК на ВКС, като понастоящем по делото не е постановено тълкувателно решение. Ето защо, съдът е свободен сам да съобрази кое от двете съществуващи в съдебната практика становища приема за правилно и да реши спора съобразно дадения от него отговор на така поставения въпрос.

Част от съдебни състави застъпват тезата, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има обратно действие, поради което давността върху вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., тече от момента на последното валидно изпълнително действие, тъй като давност в изпълнителния процес тече.

Според второто становище, намерило израз напр. в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, Четвърто ГО, Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, Четвърто ГО, Решение №252/ 17.02.2020 година по гр. дело № 1609/2019 на ВКС, Трето ГО, когато се касае до първоначално приети тълкувателни решения и постановления, те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен акт да 4 настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, или в обществено-икономическите условия, които да правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за спорното между страните правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба за това. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла.