Решение № 120 от 11.12.2019, Районен съд - Севлиево

Р Е

Ш Е Н И Е

№ 120 гр.

Севлиево, 11.12.2019г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Севлиевският районен съд, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Гергана Божилова при секретаря Рефузе

Османова и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от съдията Божилова А.Н.Дело

№ 325 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Жалбоподателят ПК “***” със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. ”***”

№ 38, чрез представляващия Х.Г.Х., е обжалвал наказателно постановление № 07-001156 от 06.08.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Габрово, с което за извършено нарушение по чл. 245, ал. 1 във вр. с чл. 244, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/ и ПМС № 320/20.12.2018 г. във вр. с чл. 270, ал. 2 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ му е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1500лв. В жалбата се твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на процесуалните и материални разпоредби на закона, в подкрепа на което се развиват подробни съображения.

ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.

За ответникът по жалбата – Дирекция “ИТ” гр.Габрово, редовно призован, се явява представител при разглеждане на делото, който оспорва жалбата и моли съда същата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

По делото по несъмнен начин се установява и не се спори от страните, а това се установява и от представения Протокол за извършена проверка и показанията на свидетелите, че на 02.07.2019 г. на място в обект: магазин хранителни стоки № 17, находящ се в гр. Севлиево, ж.к. “***“, стопанисван от ПК „***“ гр. Севлиево, както и на 08.07.2019 г. и на 24.07.2019 г. в Дирекция “ИТ”-Габрово, свидетелката М.И.А. - старши инспектор в Дирекция “ИТ”–Габрово и свид. Ц.И.К. – главен инспектор в същата дирекция, извършили проверка в посочения по-горе обект, както и на документацията на потребителната кооперация. Проверката била извършена в присъствието на Х.Г.Х.– председател и Н.Н.Б.– счетоводител на кооперацията. За извършената проверка бил съставен съответен протокол с изх. № ПР1921967/24.07.2019 г., в който освен останалите констатации е отразена и такава, че при извършената на 08.07.2019 г. проверка по представената от работодателя документация, включително трудови досиета на наети и освободени лица, ведомости и фишове за заплати, документи, доказващи плащания на трудови възнаграждения, заповеди за разпределение на работното време, графици за работа, присъствени форми и др. се установило, че работодателят ПК „***“ гр. Севлиево не е гарантирал изплащането на трудовото възнаграждение през периода от 01.01.2019 г. до 31.05.2019 г. включително, в размер не по-малко от минималната работна заплата за страната на няколко лица, сред които и П.М.Й., работила в кооперацията на длъжност „продавач-консултант“, както следва:

При определен в член единствен на Постановление № 320 на МС от 20.12.2018 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната, обн. ДВ бр.107 от 28.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г., размер на минималната месечна работна заплата от 560.00лева, при нормална продължителност на работното време – 8 часа и при пет дневна работна седмица, работодателят е начислил и изплатил на лицето П.М.Й., работила на длъжност „продавач-консултант“: за месец май 2019 г. – основно трудово възнаграждение в размер на 540.00 лева, с което не е гарантирал изплащането на трудовото възнаграждение на лицето в размер не по-малко от минималната работна заплата, в нарушение на чл. 245, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 244, т. 1 от КТ и ПМС № 320/20.12.2018 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната, обн. ДВ бр.107/28.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г. и във вр. с чл. 270, ал. 2 от КТ.

Препис от Протокола за извършената проверка бил връчен на 24.07.2019 г. на председателя на кооперацията – Х.Г.Х.. На същата дата - 24.07.2019 г. свид. А., в присъствието на свид. К., съставила АУАН № 07-001156 против жалбоподателя ПК „***”, в качеството му на работодател, представлявано от Х.Г.Х., в качеството му на председател, за това, че при извършена проверка на 08.07.2019 г. и на 24.07.2019 г. на ПК „***“ гр. Севлиево, в качеството на работодател, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. “***“ № 38, по представена от работодателя документация, вкл.трудови досиета, ведомости и фишове за заплати, документи, доказващи плащания на трудови възнаграждения и др., е установено, че на лицето П.М.Й., работила на длъжност „продавач-консултант“, назначена и работила на пълен работен ден – 8 часа, за месец май 2019 г. е начислено и изплатено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 540.00 лева, което е под размера на минималната работна заплата за страната, определен с Постановление № 320 на МС от 20.12.2018 г., обн. в ДВ бр.107 от 28.12.2018 г., в което е определен размер на минимална работна заплата за страната 560.00 лева, при продължителност на работното време – 8 часа и при петдневна работна седмица, в сила от 01.01.2019 г. В хода на проверката е установено, че работодателят ПК „***“ гр. Севлиево не е гарантирал изплащането на трудовото възнаграждение в размер не по-малко от минималната работна заплата за страната за м. май 2019 г. на лицето П.М.Й., съгласно дадени писмени обяснения от Х.Г.Х.– Председател на ПК „***“ гр. Севлиево и съгласно вътрешните правила за работна заплата периодичност на изплащане на работната заплата до 25.06.2019 година. Нарушението е извършено на 26.06.2019 г. и установено на 08.07.2019 г. по документи. Актосъставителят е квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на чл. 245, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 244, т. 1 от КТ и ПМС № 320/20.12.2018 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната, обн. ДВ бр.107/28.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г. и във вр. с чл. 270, ал. 2 от КТ. Препис от АУАН е връчен на председателя на кооперацията Х.Г.Х., срещу подпис на същата дата - 24.07.2019 год. След запознаване със съдържанието му същият е направил възражение, че сумите на лицето са изплатени и нарушението отстранено по време на проверката. Възражения са направени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В тях е посочено, че няма извършено нарушение, тъй като работничката П.М.Й. е била в продължителен болничен за периода от 10.11.2018 година до 17.11.2018 година и от 25.11.2018 година до 23.05.2019 година, след което следват три почивни дни на 24, 25 и 26 май, а от 27.05.2019 година до 05.06.2019 година П.Й. е ползвала платен годишен отпуск. След това, считано от 06.06.2019 година, трудовото ѝ правоотношение е било прекратено поради пенсиониране. Председателят на кооперацията сочи в писмените си възражения срещу съставения акт, че при това положение за П.Й. не са настъпили никакви вредни последици, тъй като за нея няма изплащане на трудово възнаграждение, а дължимите здравни осигуровки от работодателя са били изчислявани на МРЗ.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Директора на Д ”ИТ” гр. Габрово с № 07-001156 от 06.08.2019 г., в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна страна за нарушението, въз основа на което и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложил на дружеството – жалбоподател имуществена санкция в размер на 1500,00 лева. В наказателното постановление наказващият орган е вписал писмените доказателства, въз основа на които е приел, че е извършено нарушението, както и е направил констатацията, че няма основание за приложение на чл.

415в, ал. 1 от КТ, тъй като нарушението не е отстранено в хода на проверката. В обжалваното наказателно постановление АНО е посочил и че няма основание за приложение и на чл. 28 от ЗАНН.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите М.И.А. и Ц.И.К., съпоставени с писмените доказателства - Протокол за извършена проверка Изх. № ПР1921967/24.07.2019 г.; Трудов договор от 11.05.2006 година; Допълнително споразумение № 64 към трудов договор № 7 от 11.05.2006г.;

Фиш за заплати на ПК „***“ за м. май 2019 година на П.Й.; Писмени обяснения от Х.Г.Х.;

Вътрешни правила за работната заплата на ПК „***“ гр. Севлиево; Копие от извлечение за банков превод за м. май 2019 г.; Заповед № 31 от 27.05.2019 година за разрешаване на ползване на платен годишен отпуск в размер на 8 работни дни, считано от 27.05.2019 година до 05.06.2019 година; 7 броя болнични листове на П.Й.; Платежно нареждане за доначислени суми за РЗ 01, 02, 03 2018 година; Възражение от ПК „***“, АУАН и НП; Заповед № ЧР-572 от 21.07.2015 г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ” София и длъжностна характеристика за длъжност „Директор“ на Дирекция „ИТ“ със седалище Габрово.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 28.08.2019 г.Жалбата е подадена на 04.09.2019 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

НП е издадено от компетентен орган. В тази връзка по делото е представено заверено копие от Заповед № ЧР-572 от

21.07.2015год. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ” София. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл. 416, ал. 1 от КТ, предвид заеманото от него длъжностно качество.

АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение на разпоредбите на чл. 245, ал. 1 във вр. с чл. 244, т. 1 от КТ и ПМС № 320/20.12.2018 г., обн. ДВ бр.107/28.12.2018 г. и във вр. с чл. 270, ал. 2 от КТ. Текстът на чл.245, ал.1 от КТ гласи следното: „При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната” .Съгласно чл. 244, т. 1 от КТ – „Министерският съвет определя: 1. минималната работна заплата за страната”. Разпоредбата на чл.270, ал.2 от КТ гласи следното: „Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка”. Съгласно ПМС № 320/20.12.2018 г., обн. ДВ бр.107/28.12.2018 г. – „Член единствен. (1) Определя от 1 януари 2019 г. нов размер на минималната месечна работна заплата за страната от 560 лв. и на минималната часова работна заплата 3,37 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.(2) Размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец”.

Административно-наказващият орган на осн. чл. 414, ал. 1 от КТ е наложил на жалбоподателя наказание имуществена санкция в размер от 1500.00лева.

Съгласно тази разпоредба: „Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.”.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Явява се негов процесуален представител, който поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваното НП. В жалбата се твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на процесуалните и материални разпоредби на закона, в подкрепа на което се развиват няколко съображения, а в съдебно заседание се излагат и други.

В жалбата се твърди на първо място, че при издаване на НП било допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в него липсвало описание на конкретно нарушение, а само бланкетно цитиране на законова разпоредба, не било посочено мястото на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено.