Решение № 17266 от 08.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17266 гр. София, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110135975 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на Б. М. К., с която срещу "Н“ ООД са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл.

143 ЗЗП, както и иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, за прогласяване нищожността на клаузите на чл.4, ал.3 и на чл. 6 от договор за кредит № 202408190913190070/19.08.2024 г. Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по силата на който ответникът му е предоставил сумата 1500 лева, като в договора е бил посочен размер на ГПЛ 40,39% и ГПР 48,77 %. Уговорено е било заемът да се върне на дванадесет ежемесечни вноски. С чл. 4, ал. 3 от договора било предвидено договорът за заем да бъде обезпечен с някое от обезпеченията, предвидени в същия, а ако кредитополчуателят не изпълни задължението да представи обезпечение по кредита, съгласно клаузата на чл. 6 е предвидена дължимостта на неустойка в размер на сумата от 1200 лева. Поддържа, че още със сключване на договора е била начислена неустойката за непредставяне на обезпечение, като общата сума, която следвало да върне възлизала на 1848 лева. Развива съображения за нищожност на допълнително начислената неустойка, като счита, че клаузата, с която е уговорена е неравноправна, освен това е нищожна като противоречаща на императивните норми на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК.

Изложени са доводи, че противоречи на добрите нрави, тъй като неустойката не отговаря на нито една от присъщите й функции. В обобщение на подробните доводи в исковата молба заявява искане съдът да прогласи процесните - клауза за предоставяне на обезпечение по договора, както и клауза за неустойка при непредставянето му в сроковете и при условията, посочени от ОУ към договора, като нищожни на посочените основания.

Постъпил е в срока по чл.131 от ГПК, отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва предявените искове. Не отрича сключването на договора и твърди, че по силата на същия е предоставил на ищцата, а последната е усвоила сумата от 1500 лева, като моли тези обстоятелства да бъдат обявени с доклада за безспорни. Отрича при сключването на договора и със същия да са нарушени императивни норми на закона. Моли за отхвърляне на исковете и претендира в полза на дружеството да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

В срока за отговор, предявява насрещен осъдителен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1

450 лв., дължима, но незаплатена падежирала главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещния иск до окончателното изплащане.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За безспорно по делото е отделено, че на 19.09.2024г., ищцата сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит № 202408190913190070/19.08.2024 г., със съдържанието, посочено в исковата молба.

В клаузата на чл.4, ал.3 от договора се предвиждало в срок до края на следващия ден от сключването му, да се предостави обезпечение по начините, установени в договора, като в случай на неизпълнение на това задължение, в чл.6, ал.1 от договора, се предвиждало заплащане на неустойка в размер на 1200 лв., която неустойка се начислявала ежемесечно към всяка една от погасителните вноски, съгласно погасителния план.

Съдът намира, че предвидената в договора клауза за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави по следните съображения: Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради противорение с добрите нрави е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. В случая е предвидена неустойка, предназначена да санкционира заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му двудневен срок от сключване на договора, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора.

На следващо място посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. В случая е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, като непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на преки вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията по същия. Поради това следва да се приеме, че така уговорената неустойка, разсрочена съобразно погасителния план към договора и включена в размера на погасителната вноска, по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

По изложените мотиви съдът приема, че клаузата от сключения между страните договор, предвиждаща неустойка в случай на неизпълнение на задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение, е нищожна. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди заемателя относно цената и икономическите последици от сключването му. Същевременно, посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на 2 член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост, поради което и на основание чл.23 от ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК, единствено дължима се явява главницата по процесния договор за кредит в размер на 1500 лв.

По основателността на насрещните искове.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, а и ответницата по насрещните искове не оспорва, че е заплатила по процесния договор за потребителски кредит, сумата от общо 1050 лв. С оглед на изложеното, основателен се явява и насрещния иск за сумата в размер на 230,08 евро/450 лв. - дължимият отстатък от главницата по договора, който не е бил заплатен, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещния иск до окончателното й изплащане.

По разноските.

С оглед изхода на настоящия правен спор, правото да получат разноски възниква и за двете страни по делото. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на първоначалния ищец следва да се присъди сумата в общ размер на 175,56 евро, включваща заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Съдът намира възражението на ответника по първоначалните искове за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за основателно, като същото следва да бъде намалено до размера на 150 евро с ДДС. Този размер, според настоящия съдебен състав се явява справедлив, с оглед фактическата и правна сложност на производството, както и обема на осъществената процесуална защита.

На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, в полза на ищеца по насрещния иск следва да се присъдят разноски в общ размер на 175,56 евро, включващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между Б. М. К. с ЕГН ********** и "Н" ООД, ЕИК *****, договор за кредит № 202408190913190070/19.08.2024 г., поради противоречието му със закона.

ОСЪЖДА на основание чл.22 вр. чл.23 от ЗПК, Б. М. К. с ЕГН **********, да заплати на "Н" ООД, ЕИК *****, сумата в размер на 230,08 евро/450 лв. - дължимият отстатък от главницата по договор за кредит № 202408190913190070/19.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещния иск до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, разноски в общ размер на 175,56 евро, включващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, "Н" ООД, ЕИК *****, да заплати на Б. М. К. с ЕГН **********, сумата в общ размер на 175,56 евро, включваща заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3