Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2800 от 24.06.2019, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 16348/2018
Вид
Решение № 2800
Подписан
24.06.2019
В сила
31.10.2019
Състав
ХРИСТИНА ВАЛЕНТИНОВА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.226 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.419 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 ал.4 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……../24.06.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на тридесети и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева при участието на секретар Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16348 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от "Т.М. К.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** срещу О.Ф.Б. ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване на вземане по издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 49078/2018г. по описа на СРС в размер на сумата 550 лева, част от парично вземане в общ размер на 1200лв., представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от С.А.С.- длъжник по изпълнително дело №20167120400659 по описа на ЧСИ И.С., адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по изпълнителното дело, прехвърлено от С. на „И-2002“ ЕООД с договор за цесия от 22.02.2016г. и с договор за цесия от 27.04.2018г. от И-2002“ ЕООД на ищеца.

В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено от Б ДСК ЕАД заявление по чл.417 ГПК било образувано ч.гр.д. № 4597/2011г. по описа на ВРС, по което срещу С.А.С., в качеството на поръчител била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. С. получил ПДИ по образувано срещу него изпълнително дело №20167120400659 по описа на ЧСИ И.С., с взискател О.Ф.Б. ЕАД.

За защита по изпълнителното дело С. ангажирал услугите на адвокат, на когото заплатил възнаграждение в размер на 1200 лева. В срока по чл.414 ГПК било подадено възражение срещу заповедта и частна жалба по чл.419 ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение, постановени по ч.гр.д. № 4597/2011г. по описа на ВРС. Образувано било в.ч.търг.д. № 998/2016г. по описа на ВОС, приключило с влязло в сила определение, с което разпореждането, в частта на допуснатото незабавно изпълнение било отменено и обезсилен издаденият изпълнителен лист. По молба на С. от 03.08.2016г. изпълнителното производство било прекратено. Оставено е без уважение искането му за присъждане на разноски. Ищецът твърди да е налице деликт, тъй като ответникът неоснователно образувал изп. дело, по което С. бил принуден да ангажира процесуален представител за защита.

Произтеклите за ищеца имуществени вреди в размер на платеното адв. възнаграждение били свързани с неправомерните действия на взискателя. С договор за цесия от 22.02.2016г. С. прехвърлил вземането си срещу ответника на

И 2002 ЕООД, което с договор от 27.04.2018г. прехвърлило вземането на "Т.М. К.“ ЕООД. Ответникът е уведомен за извършената цесия, като оспорил вземането. Предвид неизпълнение на задължението, по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 49078/2018г. по описа на СРС, по което в негова полза е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Срещу така издадената заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок. Моли за постановяване на положително решение по предявения частичен иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията. Сочи, че не е налице валиден договор за цесия, тъй като прехвърленото вземане не съществува, доколкото договорът за правна защита и съдействие не съдържа задължителните реквизити. Твърди, че същият не е представен по изпълнителното дело и възнаграждението не е реално заплатено. Претенцията за 1200 лв. била заявена по ч.гр.д. № 17/2017г. на ВАпС. С. е осъден да заплати разноски за две инстанции на дружеството, за които е извършено прихващане между страните. Навежда доводи, че придобитата сума не фигурирала в баланса на ищцовото дружество. Оспорва се истинността на договора за цесия от 22.02.2018г. и пълномощното от 02.08.2016г. с твърдения, че подписите за цедент и упълномощител не са изпълнени от С.. Претенции в същия размер били заявени в заповедното производство и производството по в.ч.търг.д. № 998/2016г. по описа на ВОС. Счита Договора за цесия от 27.10.2017г. за нищожен, поради невъзможен предмет, тъй като претендираните имуществени вреди нямат характер на вземане, което да може да бъде прехвърлено. Навежда доводи, че е бил добросъвестен, доколкото към датата на образуване на изп. дело, изп.лист не е бил обезсилен. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на иска.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По настоящото дело е приобщено ч.гр.д. № 49078/2018г. по описа на СРС, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата, предмет на установителния иск, като срещу заповедта е постъпило възражение от ответното дружество в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Със заповед № **/28.3.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, РС-Варна, по ч.гр.д. № 4597/2011 год., е разпоредил Й.Д.Й.с ЕГН ********** и с адрес: ***, в качеството му на кредитополучател по Договор за кредит от 10.07.2008 г. и С.А.С.с ЕГН ********** и с адрес: *** в качеството му на поръчител по същия договор солидарно да заплатят на "Б ДСК" ЕАД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Главния изпълнителен директор В.М.С. и Изпълнителни директори Н.Б.Б., М.С.В., Л.М.Ж., Д.М.М. и Д.Д.М., чрез юрисконсулт Д.И.сумите от 9 672.69/ девет хиляди шестстотин седемдесет и два лева и шестдесет и девет ст./ лева, представляваща главница произтичаща от Договор за кредит от 10.07.2008г., договорна лихва в размер на 1 418.92 /хиляда четиристотин и осемнадесет лева и деветдесет и две ст./ лева за периода от 14.04.2010 г. до 24.03.2011 г. и такса закъснение в размер на 618.68 /шестстотин и осемнадесет лева и шестдесет и осем ст./ лева за периода от 05.08.2010г. до 24.03.2011г., на основание чл. 417, т. 2 от ГПК, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 25.03.2011г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и сумата от 718.40 /седемстотин и осемнадесет лева и четиридесет ст./ лева, представляваща реализирани от заявителя разноски по делото, изразяващи се в заплатена по заявлението държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание

78, ал. 1 ГПК.

С влязло в сила определение № 2453/20.07.2016г. по ч.търг. дело № 998 по описа за 2016г. на ВОС, разпореждане №12879/28.03.2016г. по ч.гр.дело №4597/2011г. по описа на Районен съд – Варна, е отменено в частта, с която е допуснато незабавно изпълнение на издадената в полза на „Б ДСК“ ЕАД, ЕИК ** заповед за незабавно изпълнение №**/28.03.2011г. срещу С.А.С., ЕГН **********, в качеството му на поръчител и солидарен длъжник с Й.Д.., като издаденият срещу С. изпълнителен лист е обезсилен.

На С.А.С.е връчена ПДИ по изпълнително дело № 20167120400659 по описа на ЧСИ И.С., образувано въз основа на изпълнителния лист по ч.гр.д. 4597/2011г. с взискател О.Ф.Б. ЕАД. В поканата е посочено, че към 29.09.2016г. задължението възлиза на 19 544.02 лв.

На 12.06.2012г. между „Б ДСК“ ЕАД и „О.Ф.Б.“ ЕАД е сключен договор за покупко – продажба на вземания. Б та е упълномощила ответното дружество да уведоми от нейно име всички длъжници по кредити, предоставени на физически лица, необезпечени с ипотеки, предмет на договора за цесия.

На 03.08.2016г. е депозира молба от С. С., чрез адв. Д. с искане за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на него и присъждане на разноски в размер на 1200 лева /адвокатско възнаграждение/.

Представен е договор за правна защита и съдействие от 02.08.2016г., сключен между С. и адв. Д. с предмет процесуално представителство и защита по изпълнително дело № 20167120400659 по описа на ЧСИ И.С. срещу договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. Приложено е и пълномощно, по силата на което адв. Д. е упълномощен да представлява

С. по изпълнителното дело.

Видно от съобщение изх. №

27462/04.08.2016г. /л.13 / ЧСИ е уважил молбата като е прекратил производството на основание чл.433, ал.1, т.3 ГПК, но е отказал присъждане на разноски.

С договор за покупка и прехвърляне на вземане от 22.02.2018г., С. С. е прехвърлил на И-2002 ЕООД вземането си към О.Ф.Б. ЕАД за сумата 1200 лева, представляващо претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено възнаграждение по изп. дело № 20167120400659.

Представено е нотариално заверено на

24.02.2016г. пълномощно, по силата на което И.Е.Д.е упълномощена, от името и за сметка на И-2002 ЕООД да сключва договори за цесия и да изпраща уведомления до длъжниците, с които да ги извести за прехвърлените вземания.

Представено е пълномощно, по силата на което С. С. е упълномощил Адвокатско дружество Д. и Г. да го представлява пред О.Ф.Б. ЕАД във връзка с вземането му за сумата 1200 лева, представляващо претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено възнаграждение по изп. дело № 20167120400659, вкл. като изпрати уведомление по чл.99 ЗЗД, както и да сключва договори за цесия.

Представено е пълномощно, по силата на което И-2002 ЕООД е упълномощило Адвокатско дружество Д. и Г. да образува и води заповедно производство срещу О.Ф.Б. ЕАД за вземането му по договора за цесия от 22.02.2018г., вкл. да сключва договори за цесия.

Ответникът е уведомен за прехвърленото вземане на 12.03.2018г. с уведомление по чл. 99 от 22.02.2018г. /л.20-21/.

С договор за покупка и прехвърляне на вземане И-2002 ЕООД прехвърля на 27.04.2018г. на Т.М. К. ЕООД вземането си към О.Ф.Б. ЕАД по договора за цесия от 22.02.2018г.

Представено е нотариално заверено на

24.02.2016г. пълномощно, по силата на което И.Е.Д.е упълномощена, от името и за сметка на Т.М. К. ЕООД да сключва договори за цесия и да изпраща уведомления до длъжниците, с които да ги извести за прехвърлените вземания.

Ответникът е уведомен за прехвърленото вземане на 17.05.2018г. с уведомление по чл. 99 от 27.04.2018г. /л.27-28/.

Представено е пълномощно, по силата на което Т.М. К. ЕООД е упълномощило Адвокатско дружество Д. и Г. да образува и води заповедно производство срещу О.Ф.Б. ЕАД за вземането му по договора за цесия от 27.04.2018г., вкл. да сключва договори за цесия и уведомява длъжника за сключения договор за цесия.

Видно от справка изх. № 7857/22.04.2019г., издадена от ЧСИ И.С. /л.88/, изпълнително дело № 20167120400659 срещу С. С. е образувано по молба вх.

№ 5364/15.03.2016 от О.Ф.Б. ЕАД. Същото е прекратено по отношение на С. на 04.08.2016г., на основание 433, ал.1, т.3 ГПК.

Приложените към отговора на исковата молба съдебни актове са неотносими, доколкото касаят разноски по други граждански дела.

Разпитаният в о.с.з. С. С. потвърждава, че е ангажирал адв. Д. да го представлява по изпълнително дело №

20167120400659, за което му е изплатил сумата 1200 лева.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предмет на договор за цесия може да бъде всякакво вземане – парично или не и произтичащо както от договорен, така и от извъндоговорен източник. Предмет на прехвърляне могат да бъдат включително бъдещи и неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност по силата на свободата на договаряне.

По аргумент от чл.226 ГПК, договорът за цесия може да има за предмет и спорно право. Достатъчно е вземането да е прехвърлимо, каквото процесното безспорно е. В този смисъл, вземането, произтичащо от правилата за непозволено увреждане е годен предмет на договор за цесия.

Поради изложеното, към датата на прехвърляне на вземането цедентът е имал съществуващо вземане към ответника.

Съдът намира, че по делото се установи надлежно съобщаване на цесията на ответника съобразно изискванията на чл.99 ал.4 ЗЗД. Съобразно предвиденото в чл.99 ал.4 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени в ТР № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК съобщаването следва да бъде извършено от цедента

/стария кредитор/. Целта на нормативната уредба е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. В случая това изискване следва да се счита спазено, тъй като съобщаването е извършено от името на стария кредитор по изрично пряко упълномощаване от цедента по силата на приетото пълномощно. Не се касае до лично и незаместимо действие, поради което няма пречка същото да се осъществи от пълномощник. Още повече, че съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за противопоставимост. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението /в този смисъл Определение №987/18.07.2011г. по гр.д. №867/2011г. на ВКС, IV г.о./.