Разпореждане № 1377 от 01.05.2025, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Частно гражданско дело 570/2025
- Вид
- Разпореждане № 1377
- Подписан
- 01.05.2025
- Състав
- Петър Славов Петров
Цитирани разпоредби
- чл.103 · Граждански процесуален кодекс
- чл.104 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3, б. Ж · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.4, пар.2 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.8 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.3 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.26 · Наредба за заплащането на правната помощ
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1377 гр. Несебър, 01.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър Сл. Петров като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Частно гражданско дело № 20252150100570 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.410 от ГПК.
Образувано е по заявление на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: град София, булевард България 49, блок 53Е, вход В, представлявано от С.Н.Н. и Н.М.Л., чрез процесуалния си представител юристконсулт Г.П.А., за издаване на заповед за изпълнение за сумата в размер на 200 лева, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 3017324395 от 20.02.2017г., сумата в размер на 13,87 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15.04.2017г. до 15.06.2017г., сумата в размер на 86,13 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата в размер на 10,82 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 16.04.2017г. до 15.06.2017г., сумата в размер на 240,42 лева, представляваща законна лихва, начислена за периода от 15.06.2017г. до 27.03.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата, сумата в размер на 25 лева, представляваща разноски за платена държавна такса, и сумата в размер на 180 лева за юристконсултско възнаграждение, против длъжника А. Р. Х. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***.
След като разгледа заявлението, съдът намери за установено следното:
В производството за издаване на заповед за изпълнение заявителят може да поиска издаването на такава заповед за вземания за парични суми или заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд. В настоящия случай заявлението е за заплащане на парична сума под 25 000 лева, което определя подсъдността на иска на районен съд, съгласно правилата на родовата подсъдност по чл.103 и чл.104 от ГПК.
Съгласно чл.411, ал.1 от ГПК заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, а заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто 1 район се намира настоящия му адрес. Настоящият адрес на длъжника е в ***, община Несебър, поради което компетентен да се произнесе по искането е именно Несебърският районен съд.
За издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК процесуалният закон изисква заявлението да е подадено за вземане на парични суми или заместими вещи и искът да е подсъден на районен съд, да не са налице отрицателните предпоставки на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК. Подаденото заявление следва да отговаря и на правилата за редовност на заявлението съгласно чл.411, ал.1, т.1 от ГПК и на исковата молба, към която препраща нормата на чл.410, ал.2 от ГПК, респективно надлежна индивидуализация на вземанията и описание на обстоятелствата относно съществените елементи на твърдяното право са безусловно изискуеми за редовността на всяко заявление в заповедната процедура.
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК съдът отказва за издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави, както и дали се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, като съдът следи служебно за наличието на отрицателна процесуална предпоставка.
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗПт. В тази връзка съдът намира, че с уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същата се явява нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби.
Допълнително претендираното възнаграждение за пакета от услуги е било договорено с допълнително споразумение, неразделна част от процесния договор за кредит, при изрично оповестяване в основния договор, че закупуването на такъв пакет не е условие за отпускането на кредита или за получаването му при условията на основните параметри. В нарочно споразумение, сключено на датата на договора, са посочени пет предложени допълнителни услуги от кредитодателя, като съдържанието им е дефинирано в Общите условия. Съгласно т.1 от предвидените преференции – приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит преди останалите клиенти – естеството на така уговорената допълнителна услуга налага тя да е предоставена още преди окончателното сключване на договора, тъй като е предназначена да осигури именно приоритетно одобрение на кандидата. Втората и третата от услугите в пакета гарантират на кредитополучателя възможност за отлагане на падежите или намаляване на размера на някои от вноските. Всяка от тези възможности обаче е допълнително обусловена от изправността на клиента, който е обслужвал кредита до този момент редовно и от наличие на допълнителни обстоятелства, влошаващи неплатежоспособността му (намаляване на доходите от труд на кредитополучателя или член от домакинството му, или понесени имуществени щети от бедствие). Ползването на тази услуга не засяга дължимостта на плащанията, тъй като както отложените, така и намалените части от вноските остават изискуеми в края на погасителния план. На практика при използване на тази опция, полученото от кредитополучателя 2 облекчение се изчерпва с временно ползване на неолихвяеми части от главницата, доколкото включените в редовните вноски лихви по погасителния план са били начислени за ползвани остатъци при регулярно плащане на падежа. Четвъртата услуга е уговорена опция за промяна на падежна дата по целия план без допълнителни условия, което практически може да се изрази в отлагане на всички вноски, но не с повече от един месец над предвиденото по погасителния план. Улесненото допълнително кредитиране, предложена като пета услуга от пакета, не е дефинирано по начин, който да гарантира каквото и да е предимство на кредитополучателя, освен освобождаването му от кандидатстване, тъй като улеснения не са посочени, а задълженията на кредитора са обусловени от вътрешни правила.
Всички така описани елементи от пакета допълнителни услуги са договорени като възможност, но не и като задължения на финансовата институция. За пакета от услуги е договорено допълнително възнаграждение от 86,13 лева. Възнаграждението за допълнителния пакет е уговорено като неделимо и авансово дължимо при сключването на договора, като е разсрочено на вноски. Тези вноски изрично са включени според общите условия като добавка към месечната погасителна вноска по погасителния план, обявен на кредитополучателя, и се третират като дължими в пълния им остатъчен размер при предсрочна изискуемост.
Съдът констатира, че уговорените като предоставени на кредитополучателя престации изключват квалификацията им като допълнително благо, за което е обосновано насрещно възнаграждение и то в размер близо половината от отпуснатия заем от 200 лева за определен период (3 месеца), срещу възнаграждение от 86,13 лева. Нито една от така посочените услуги не гарантира каквото и да е право на кредитополучателя, което да може да бъде упражнено, без да е обусловено от насрещната воля на доставчика. Дори и първата от услугите е обусловена от неоповестени допълнителни условия, поради което не гарантират каквато и да е сигурност за предоставено реално предимство, а и не позволява извършване от съда на такава обективна преценка.
Отделно от това, каквито и да са извънредните действия на кредитора, пораждащи допълнително разходи за приоритетно обслужване (допълнителни възнаграждения за работа в извънработно време или завишени консумативни разходи поради експресни доставки на пощенски пратки или други подобни), те не биха могли да надхвърлят драстично присъщите за основното кредитиране разходи за да има конкретен интерес, който да може да се компенсира с отделно възнаграждение. Заплащането на възможността да се договаря временно облекчение при обективно затруднено финансово състояние на кредитополучателя или някакви неясни преимущества не може да се приеме за законосъобразно с моралните принципи за добросъвестност. Налага се краен извод, че всички включени в допълнителния пакет „услуги“ дейности се свеждат до средство за съществено увеличаване цената на основното кредитиране, като по отношение предлагането им като предимство от доставчика води до икономически резултат, идентичен със значително оскъпяване на кредита, необявено надлежно на потребителя като лихвен процент и разходи по кредита.
Систематичното тълкуване на чл.10а, чл.19, ал.3, чл.21, ал.1 от ЗПК налагат извод 3 за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства, събирана по начин, идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането на допълнителните услуги по потребителски договор като средство за заобикаляне на забрани. Посоченото споразумение, сключено едновременно със сключването на договора за кредит, е нищожно като несъвместимо с императивна нормативна уредба, гарантираща специфичнаа потребителска защита.
С оглед на това съдът приема, че са налице пречките по чл.411, ал.2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Самият договор за потребителски кредит отговаря от външна страна на установените в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В съответствие с чл.11, ал.1, т.7 от ЗПК в договора е посочен общият размер на кредита от 213,87 лева, сборуван от стойностите на предоставената заемна сума и дължимата за периода на договора възнаградителна лихва. Отделно е посочено общо задължение по договора от 86,13 лева, включващо стойността на закупения пакет допълнителни услуги. В чл.3 от Общите условия, като неразделна част от договора, са посочени и условията за усвояване на заемната сума. Договорът не е сключен при условията на разсрочено плащане за стока или услуга, поради което разпоредбата на чл.11, ал.1, т.8 от ЗПК е неприложима.
Съгласно чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията на прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. Годишните изисквания са свързани с възможността за промяна на първоначално уговорения лихвен процент. В случая лихвеният процент е уговорен като постоянен, а не променлив, поради което е достатъчно да бъде посочен неговия размер, което е сторено в договора. При фиксиран лихвен процент не е необходимо посочване на обстоятелствата по чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, като не важи и изискването за посочване на методика за определянето му.
Съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, 4 дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.