Решение № 14151 от 15.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14151 гр. *, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20261110106582 по описа за 2026 година

*“ е предявило срещу * искове с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 488,17 евро, с включени 5,11 евро ликвидационни разноски, представляваща заплатено застрахователно обезщетение за нанесени вреди на *, peг. № *, застрахован при ищеца по застраховки „Каско“ от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 13.05.2021 г. в гр. *, кв. „*“, пл. „* * * II”, ведно със законната лихва от 12.03.2026 г. до окончателното заплащане и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на 189,28 евро за периода 10.03.2023 г. – 10.03.2026 г.

Ищецът твърди, че на посочената дата и място * при движение попада на препятствие на пътя – необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което са нанесени имуществени вреди на автомобила – кора на двигател и ляв калник. МПС има сключена валидна имуществена застраховка с ищеца, при когото е образувана преписка по щета № 10021030110776 и е изплатено застрахователно обезщетение на 26.07.2021 г. в размер на 944,78 лева. Сочи, че няма данни пътното платно да е било обезопасено и/или сигнализирано с пътни знаци. Сочи, че тъй като процесният участък е част от общинския път на гр. *, то ответникът отговаря за поддръжката и обслужването на участъка от пътя и чрез своите служители не е изпълнил вмененото му задължение по сигнализиране и отстраняване на препятствията по пътя, респ. осигуряване на безопасността на пътя.

В подаден отговор на исковата молба ответникът * сочи, че липсва точно посочване на конкретния участък. Оспорва настъпването на ПТП. Счита, че застрахователното обезщетение е изплатено без годно правно основание. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение. Изтъква, че увреждането на автомобила не е в резултат на покрит застрахователен риск. Счита за неясно, че причината за ПТП е необозначена дупка на пътното платно. Излага, че няма данни водачът да е уведомил органите на МВР. Счита, че не 1 е установено по безспорен начин мястото на ПТП. Излага, че липсва причинно-следствена връзка между ПТП и увреждането. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на МПС.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

От комбинирана застрахователна полица се установява, че е * М.а за МПС „*, peг. № *, със срок на валидност 16.01.2021 г. – 15.01.2022 г.

За на МПС „ * до ищеца като застраховател по застраховка „Каско“ е подадено Заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС, в което е посочено, че при преминаване върху огромна дупка се е счупила кората на двигателя и се е одрал левия калник. В Декларацията от водача е доуточнено, че ПТП е реализирано на 13.05.2021 г. на пл. „* * * II”, че е била одрана и предната броня. Посочено е, че дупката е била изключително голяма и при хлътването на колата в нея, се одрала в камъни, които били поставени от ляво.

Представено е преводно нареждане от 26.07.2021 г., според което на сервиза, извършил ремонта на увреденото МПС, е заплатена сума в размер на 944,78 лева.

Прието е заключение на съдебно-автотехническа експертиза, съгласно което на 13.05.2021 г., около 14:30 часа, л.а. „* с peг. № *, се движи в района на площад „*“, кв. *, където превозното средство попада в дупка на пътното платно, на която отстрани са били поставени твърди предмети (камъни). Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „*, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП, е 683,69 евро (1337,17 лева). Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в размер между 15 и 25,00 лева. Всички увреждания по л.а. „*, отразени в описа на застрахователя, могат да настъпят по механизма на произшествието от 13.05.2021 г. в гр. * така, както е отразено в Декларация на водача на застраховано МПС.

Разпитан е свид. Х. М. Монев, управлявала управлявал процесния автомобил, който излага, че ПТП е настъпило, тъй като имало голяма дупка близо до канала и щети по колата, за наличие на която нямало сигнализация или поставени маркировачни знаци. Счита, че се е движил с около 10-15-20 км./ч. Излага, че видимостта му била ограничена, макар да е запознат с пътната обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да 2 предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.

От събраните по делото доказателства се установява, че между застрахователя *“ и собственика на увредения автомобил МПС „* има сключен договор за застраховка „Каско”.

При действието на този договор е била образувана ликвидационна преписка по щета № 10021030110776 във връзка с настъпило на 13.05.2021 г. в гр. *, кв. „*“, пл. „* * * II”, ПТП, като е изплатено застрахователно обезщетение.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Основателността на предявения иск на застрахователя с правно основание чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали в патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане.

Установено е по делото, че ПТП е станало на улица в гр. *. Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно по силата на ЗДвП на * * е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в гр. *. *та изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено място. Според т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г. собственикът на вещта отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД, при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл. 50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. В настоящия случай, ответната * е и собственик на улицата на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. §7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, като с нормата на чл. 31 ЗП е възложено задължението за изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища. С оглед на това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които * * е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването 3

, *та отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.

Съдът приема, че отразените в описа на застрахователя повреди по автомобила са настъпили в резултат от процесното ПТП, както и вещото лице е посочило, че се намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП и за платеното за тях обезщетение следва да се ангажира отговорността на ответника. Заключението в тази част е компетентно изготвено и обосновано като вещото лице, изхождайки от установения механизъм на ПТП, е дало отговор, че всички увреждания по изготвения опис от застрахователя, са в резултат от процесното ПТП. Свидетелските показания допълнително сочат, че уврежданията са причинени от попадане на автомобила в неравност на пътното платно, което не е било обозначено.

Следователно по делото се установява наличието на предпоставките от фактическия състав на чл. 411 КЗ за ангажиране отговорността на ответника за възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско на МПС”, изплатено от ищеца на увреденото и застраховано от него лице.

Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ то трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените трети лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приета от КФН наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената вреда, а представлява указание за изчисляване размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз – арг. чл. 4 от Наредба № 24/2006 г. на КФН. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие (чл. 386 КЗ), като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. (в този смисъл решение № 52 от 8.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, решение № 165 от 24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС). При частични вреди на МПС, какъвто е настоящият случай, размерът на вредите е равен на разходите за части и труд, които следва да се извършат за отстраняване на тези вреди. С тези разходи се намалява имуществото на застрахования собственик на автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото 4 застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до несъответствие на размера на обезщетението и размера на вредата. Единственото ограничение на размера на обезщетението, което законът предвижда е, че обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество.

Разпечатката съдържа 24 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/edcea0df-0131-41d3-ace1-658d8c7114c3