Решение № 220 от 21.06.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Перник, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело № 20231700100778 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Предявените искове са с правно основание: първоначалните са с правно основание чл. 432, ал.1, вр. с чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 409 от КЗ, алтернативните искове са с правно основание: чл. 493, ал.2, т. 7 от ЗК, вр. с чл. 49 ЗЗД, а другите алтернативни искове са с правно основание : чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 429 от КЗ вр. с чл. 86 от КЗ.

По съображения изложени в исковата молба и след конкретизация на същата, ищците Е. С. С., в качеството й на майка и А. А. С., в качеството му на отглеждащ, чрез адвокат Н. Д. и адвокат Г. Р., молят да бъде осъден ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, да им заплати по 200 000лв., на всеки от тях представляващи застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, от смъртта на О.И. С. /син на първата и доведен син на втория/, настъпила на ***, поради изгаряне напълно на лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег. № ***, управляван от Н.Е. А., поради настъпила техническа неизправност в областта на газовата бутилка и възпламеняване поради техническа неизправност и авариен режим в електрическата инсталация на автомобила, в който на задната седалка, зад шофьорската седалка, е седял О.И. С., имащ задължителна застраховка „Гражданска 1 отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество към ***, находящ се в землището на ***, община ***, ведно със законните лихви за забава върху двете суми, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция – 04. 08. 2023г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Искът се основава на противоправно и виновно поведение на дееца – водача Н.Е. А..

В случай, че не бъде установено такова виновно и противоправно поведение, ищците алтернативно претендират да им бъдат присъдени същите суми, лихви и разноски, на основание „случайно събитие“ – вреди свързани с притежанието и/или използването на моторни превозни средства, както по време на движение, така и на престой на процесния лек автомобил, т.е. вреди причинени от собствена на застрахования вещ по чл. 50 от ЗЗД.

Отново в условията на алтернативност ищците претендират да им бъдат присъдени същите суми, лихви и разноски, на основание „случайно събитие, но изпълняващи фактическия състав на отговорността по чл. 49 от ЗЗД, тъй като се дължи на бездействие на съответни лица, отговарящи за техническата изправност на превозното средство, които са допуснали пътуването на технически неизправен автомобил – възпламеняване на поради техническа неизправност или авариен режим в електрическата инсталация на автомобила.

Макар в исковете да се сочи, че са предявени като алтернативни, то съдът намира, че е налице предявяването на главен иск и два евентуални искове.

Ищците поддържат предявените искове и в съдебно заседание, чрез адвокат Г. Р.. Последният моли и да му бъде присъдено възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. В молбата, която е депозирана преди последното съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвокат М. Г., като се моли то да бъде намалено до минималния размер по НМРАВ.

Ответното дружество в срок е представило писмен отговор, чрез адвокат М. Г., с който :

Твърди, че исковата молба е нередовна, неконкретизирана, неясна и 2 страдаща от много пороци, поради което моли да бъде оставена без движение и ищците да конкретизират същата.

Оспорва изцяло предявените субективно и обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и за лихви за забава, както по основание, така и по размер.

Твърди, че лекият автомобил не е бил управляван от никого и не е бил използван по предназначение, а всички намиращи се в него са го използвали като „палатка“ и са спали в него.

Оспорва, че лекия автомобил е бил управляван от Н.Е. А. и твърди, че ако въобще е бил управляван, то е било от водача О. С..

Сочи, че пр. пр. № 2798/2022г. на Окръжна Прокуратура – Перник, е била водена не за престъпление по чл. 342 и сл. от НК, а за престъпление по чл.330, ал.3 от НК срещу неизвестно лице.

Оспорва твърденията, че А. С. е отглеждал О. С..

Оспорва исковете по размер – като завишени и неотговарящи на съдебната практика по сходни дела.

Оспорва и акцесорните искове за забава.

Ответното дружество, поддържа писмения отговор и оспорва исковете и в съдебно заседание, чрез адвокат М.М., като моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното :

Съдът намира, че исковата молба е редовна /ищците са освободени от заплащането на държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК/. Същата е предявена от активнолегитимирани страни, имаща правен интерес. Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяването на иска - ищците са предявили писмена молба /писмена застрахователна претенция по смисъла на чл. 432, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 380 ТЗ/ на 04. 08. 2023г. да им бъдат изплатени обезщетения за неимуществени вреди в размер на 250000лв. за всеки от тях, а ответното застрахователно дружество е изпратило отговор Жщ5737/23.08.2023г., че няма основания за изплащане на да се изплати претендираното застрахователно обезщетение /л.19-21/.

3

Следователно не са налице данни за наличие на отрицателни процесуални предпоставки, нито за липса на положителни процесуални предпоставки, водещи до погасяване правото на иск. Касае е се за спор, между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти, който е подведомствен на Пернишкия окръжен съд и същият се явява родово и местно компетентен да го разгледа. Исковата молба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Двамата ищци са заживели на семейни начала някъде от около 23г.-24г.

Първо са живели в *** около 15 години, а после в ***, община ***, област ***. През време на връзката им, която продължава и до настоящия момент ищцата е родила четири деца : О. Е. С. роден на ***, В. Е. С. роден на ***, С.

Е. С. родена на *** и най – малката е непълнолетната А. Е. С.. По делото няма данни ищецът да е припознал децата и те са записани на имената на майката, но ищецът винаги ги е възприемал като свои и те са живели заедно шестимата.

Четирима младежи, сред които и О. Е. С., се разбрали да отидат с два леки автомобила в Община ***, за трюфели. Казали на О., че в района на *** към тях ще се присъедини и по – малкия брат на О. – В., но последният нямал такава уговорка и това не станало. Останалите младежи на *** отишли с двата леки автомобила в община ***, ***област. На следващия ден *** в гориста местност, в землището на ***, *** община, в района на граничната пирамида, бил намерен един от двата автомобили – л.а. „Сузуки Витара“, с рег. № ***, собственост на Н.Е. А.. Автомобилът бил изгорял и в него имало трупове на три лица – силно обгорели и почти овъглени и общо трупове на пет кучета – два в кратката на водача и три в багажника. Два от човешките трупове били на предните седалки, а третият на задната седалка, зад шофьорското място. По този случай било образувано ДП № 126/2022г. на ОД на МВР Перник и прокурорска преписка № 2798/2022г. за престъпление по чл. 330, ал.3 от НК. Впоследствие поради липса на доказателства за извършено престъпление по чл. 330, ал.3 от НПК, с постановление за прекратяване на наказателно производство от 18. 09. 2023г., производствата и по ДП и по прокурорската преписка са прекратени, а останките от изгорелия джип са върнати на наследниците на Н. А..

Видно от заключението на

4 комплексната автотехническа и пожаротехническа експертиза на вещото лице инж. В. Л., което не е оспорено от страните, и което се възприема от съда изцяло, причините за настъпване на процесното събитие /пожар/, са:

Промяна конструкцията на автомобила без да се спазват действащите в страната нормативни изисквания /демонтирането на бензиновия резервоар и монтирането на газова уредба/;

Неправилната експлоатация и монтаж на бутилката се дължи на обстоятелството, че същата не е била закрепена съгласно изискванията с поне две обтяжни шини.

В материалите по делото няма никаква информация по отношение доокомплектоването на процесния автомобил с автомобилна газова уредба.

При периодичните годишни технически прегледи на автомобилите задължително се проверяват монтираните автомобилни газови уредби (ако има такива) и при наличие на неизправности по отношение закрепването, пропуски на гази експлоатационен срок на бутилките автомобилите са технически неизправни и не се допускат за движение по пътищата.

От заключението на съдебно – медицинската експертиза на вещото лице д-р К. Ч., което не е оспорено от страните и което съдът изцяло възприема, се установява :

След аутопсия и ДНК експертиза на трупа на задната седалка зад шофьорското място е на О. Е. С., тъй като се установява РР=99.99998 % вероятност за майчинство на Е. С. С. (Обект 4-3-23), спрямо трупа от мъжки пол, проба кръв от когото е иззета при аутопсия №987/2022 г., по описа на КСМД.

Наличие на вдишани сажди, както и на 38% карбоксихемоглобин в кръвта на О. С..

Какви са последиците за човешкия организъм при различните концентрации карбоксихемоглобин в кръвта, като при насищане между 30-40% се наблюдава повръщане, лоша координация, нарушено зрение и слух.

Анализът на данните от делото и от извършените изследвания на кръвните проби за наличие на карбоксихемоглобин при починалото 5 лице, дава основание на настоящата експертиза да приеме, че при починалия О. Е. С. е имало въздействие на токсичен газ - въглероден оксид в обстановка на възникнал пожар. Конкретно установената концентрация на токсичния газ - въглероден оксид не е в пряка и непосредствена причина за настъпването на смъртта при лицето, като следва да се отбележи, че интоксикацията с токсичния газ е „благоприятствала“ настъпването на термичната травма, която се явява пряка и непосредствена причина за настъпването на смъртта при О. Е. С..

Горната фактическа обстановка се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства, най - вече от прокурорската преписка, от заключението на вещото лице инж. В. Л., от заключението на вещото лице д-р К. Ч., които съдът възприема като обективно и компетентно дадени, както и от свидетелските показания на М. С. П. и В. Е. С. – всичките кореспондиращи помежду си.

Съдът следва да отбележи, че основното възражение на ответното дружество, направено и в писмения отговор и в съдебно заседание, чрез адвокат М., че по делото не можело да се ползва досъдебното производство и прокурорската преписка, като доказателства, се явява неоснователно. Няма никакви процесуални пречки събраните по тях доказателства да се ползват и от вещите лица и от съда.

От правна страна. Видно от приложената по делото разпечатка от Гаранционен фонд, към дата *** МПС с ДКН *** има активна застраховка “Гражданска отговорност“ /л.18/. Със свое определение № 165 от 01. 03.

2024г., съдът е задължил ответника на основание 190, ал.1 от ГПК да представи четлив и заверен препис от полица*** на задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, и такава е представена /л.88/, поради което съдът намира, че към *** процесният лек автомобил Сузуки Витара“ с рег. № ***, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност с ответното застрахователно дружество.

Видно от заключението на вещото лице инж. Л., лекият автомобил е бил с промяна конструкцията си, без да се спазват действащите в страната нормативни изисквания /демонтирането на бензиновия резервоар и монтирането на газова уредба без документи и последната не е била закрепена 6 съгласно изискванията с поне две обтяжни шини /. По този начин са били нарушени разпоредбите чл. 3, ал.1, т.1 и т.2, вр. с чл. 20, ал.1, вр. с точки 3.1., 3.2., 3.3.,.3.4., т. 3,5. т. 3.6. и 5.1., предложение първо, от Приложение № 1 към чл.20, ал.1от НАРЕДБА № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, издадена с оглед разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗДвП. Собственикът и водач на лекия автомобил Н.Е. А. е знаел за тази промяна конструкцията на автомобила, но по делото липсват каквито и да е доказателства, О. С. да е знаел за тях. След като причина за възникване на пожара са именно тези промени, Н.Е. А., е бил на шофьорското място, а автомобилът е бил с работещ двигател, /независимо дали е бил спрял или е бил в движение/ което е било причина за вдишване на отровните газове и за последващото запалване от автомобила, което именно е причинило смъртта на О. С., то е налице виновно и противоправно поведение на водача на автомобила Н.Е. А., което е довело до смъртта на О. С., поради което и на основание чл. 432, ал.1, вр. с чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 409 от КЗ, следва да бъде ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество. При това положение първият, главен предявен иск се явява основателен.