Решение № 70 от 10.08.2021, Районен съд - Димитровград
- Съд
- Районен съд - Димитровград
- Дело
- Административно наказателно дело 319/2021
- Вид
- Решение № 70
- Подписан
- 10.08.2021
- В сила
- 09.12.2021
- Състав
- Иван Статев Маринов
Цитирани разпоредби
- чл.65 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.73 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.209а, ал.1 · Закон за здравето
- чл.63, ал.4 · Закон за здравето
РЕШЕНИЕ
№ 70 гр. гр. Димитровград , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Иван Ст. Маринов при участието на секретаря В.И.Г. като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20215610200319 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – К. Г. П. от гр.Димитровград, *******************************, ЕГН **********, е депозирал жалба против Наказателно Постановление №254р615/06.04.2021г. на Директора на ОД-МВР-Хасково, с което за това, че на 10.03.2021г. около 09:25 часа в гр.Димитровград, на бул.“Д. Благоев“, в жп-гара Димитровград, в условията на въведена извънредна епидемична обстановка в Република България, въведена и удължавана с решения на Министерския съвет, във връзка с издадена Заповед № РД-01-51/2021г. на Министъра на здравеопазването - въвеждаща противоепидемична мярка, изразяваща се в това, че всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), е установено, че П. се намира в жп-гара Димитровград и е нарушил посоченото в заповедта, като не е поставил защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата му, с което за виновното нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, вр. чл.63, ал.4 от Закона за здравето, вр. т.7 от Заповед № РД-01-51/2021г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева.
1
Изложените в жалбата доводи са за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление, неустановеност на мястото на извършване, подписване на наказателното постановление от лице- различно от описаното, маловажност на случая. Моли за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят заявява, че поддържа жалбата. Счита издаденото наказателно постановление за необосновано и незаконосъобразно, представя допълнителни писмени доказателства, счита, че са нарушени правата му при издаване на наказателното постановление, пледира за отмяната му.
ОТВЕТНИКА по жалбата- ОД-МВР-Хасково- редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.
Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград – редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.
С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:
На 10.03.2021г. полицейските служители при РУ-МВР-Димитровград- св.Д.И. и Н.Ш. изпълнявали служебните си задължения, като извършвали контрол за спазването на въведените противоепидемични мерки в страната. Сутринта същите били на установъчен пункт в чакалнята на жп-гара Димитровград. Около 09,25ч. забелязали в близост до едно от гишетата мъж без предпазна маска, която да прикрива носа и устата му. Наблюдавали го няколко минути и го приближили. Достигайки до него, му указали, че следва да си постави предпазна маска и да си предаде документите за самоличност. Последният обаче минал между полицаите и с ускорен ход се запътил към изхода на помещението. Бил застигнат извън чакалнята, като му било отправено полицейско разпореждане да спре, което разпореждане не изпълнил. При достигането му от полицейските служители отново му било издадено полицейско разпореждане да спре и предаде документа си за самоличност. Тогава се спрял, обяснил, че не носи у себе си документ за самоличност, че работи на жп-гара Димитровград, при което полицаите разпоредили да ги придружи до служебния им автомобил. При достигане до автомобила било съобщено на мъжа, че ще му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение за неспазване на противоепидемичните мерки в страната. Била установена самоличността на мъжа- настоящият жалбоподател К. Г.
П. от гр.Димитровград. Докато полицейските служители съставяли АУАН №254р615/10.03.2021г., жалб.П. говорел с трето лице по телефона, като изричал пред събеседника си обидни квалификации по адрес на полицейските служители. Съставеният му АУАН бил връчен същия ден, като жалб.П. отказал да го подпише, което е удостоверено с подписа на свидетеля А.Г.Й..
В законоустановения 3-дневен срок жалб.П. подал възражения срещу съставения му акт за установяване на административно нарушение, в които описал, че следвало да занесе 2 служебната кореспонденция, имал маска, която изпуснал и паднала на земята, поради което и не поставил такава.
Административно-наказващият орган не възприел подадените възражения за обективни и въз основа на така съставеният акт за установяване на административно нарушение е издадено предметното на делото наказателно постановление №254р-615/06.04.2021г. на Директора на ОД-МВР-Хасково, с което за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето във връзка с чл.63, ал.4 от Закона за здравето, във връзка с т.7 от Заповед № РД-01-51/2021г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето на жалб.К.П. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева.
Постановлението било връчено на жалбоподателя на 07.05.2021г., видно от неразделна разписка към него, а жалбата против постановлението е получена в съда на 13.05.2021г.видно от поставения входящ номер- т.е. в законоустановения 7-дневен срок.
Горните факти се установяват от акт за установяване на административно нарушение №254р-615/10.03.2021г., наказателно постановление №254р-615/06.04.2021г. на Директора на ОД-МВР-Хасково, показанията на актосъставителя Д.И. и на свидетеля по установяване на нарушението и по съставянето на акта Н.Ш., от приетите като доказателства писмени документи- приложени по делото, които доказателства са кредитирани от съда по начин и в обем- описан по-долу.
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, жалбата е подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:
- При съставяне на акт за установяване на административно нарушение №254р615/10.03.2021г., като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.63, ал.4 от Закона за здравето гласи: „При обявена извънредна епидемична обстановка по ал.1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.“.
Противоепидемичните мерки са въведени на 25.11.2020г. със Заповед № РД-01-51/2021г. на Министъра на здравеопазването, като в т.7 от заповедта е посочено: „Всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват 3 или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение № 3.“.
Съобразно т.10 от същата заповед „По смисъла на т.7 и 8 „обществени“ са местата, които са достъпни за гражданите и/или са предназначени за обществено ползване.“.
Съгласно разпоредбата на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето „Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000лв., а при повторно нарушение–от 1000 до 2000лв.“.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че на 10.03.2021г. около 09,25 часа жалб.К.П. е заварен на закрито място, на което е имало и други хора.
Мястото, където е заварен жалбоподателя, Съдът намира, че отговаря на понятието за обществено място. В Закона за здравето, § 1а от допълнителните разпоредби, е дадено определение за „обществени места”. Това са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп. Направеното изброяване на обществените места в посочената разпоредба е примерно, а не изчерпателно.
Според показанията на разпитаните свидетели, помещението, в което са били заварени тези хора, е чакалня на жп-гарата, като е имало и други хора в чакалнята, имало и хора от пристигнал влак. По смисъла на понятието за закрито обществено място, в съответствие с целта на закона следва да се отбележи, че това помещение отговаря на понятието за закрито обществено място и вложения в него смисъл.
В тази връзка е осъществен единия от елементите на състава на адм.нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето- а именно жалб.К.П. е бил на закрито обществено място по време на действие на заповед на Министъра на здравеопазването с въведени противоепидемични мерки в страната.
Следващият елемент от състава на нарушението е присъстващото на такова място лице да е без предпазна защитна маска, каквото задължение е въведено в т.7 от цитираната заповед на Министъра на здравеопазването.
В показанията си както актосъставителят Д.И., така и свидетелят по установяване на нарушението Н.Ш., заявяват, че заварения в помещението на чакалнята на жп-гарата мъж не е имал поставена на лицето защитна маска. Свидетелите заявяват също така, че са наблюдавали няколко минути жалбоподателя П. и че същият не е имал дори и неправилно поставена защитна маска.
4
Показанията на актосъставителя Д.И. и на свидетеля по установяване на нарушението Н.Ш. съдът възприе и кредитира като достоверни и правдиви, доколкото са последователни, безпротиворечиви и логични. Дадени са от длъжностни лица- полицейски служители, възприели ставащото в рамките на своите длъжностни права и задължения, чието внимание е било насочено в тази насока.
При установено и доказано пребиваване на закрито обществено място без предпазна маска, е налице установеност на неизпълнение на Заповед № РД-01-51/2021г. на Министъра на здравеопазването, в която с т.7 е въведено задължението за поставяне на защитна маска за лице на всички присъстващи на закрито обществено място.
Тази забрана е действала към датата, на която е извършено деянието. По този начин жалб.К.П. е осъществил състава на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Действително, както в АУАН, така и в НП е посочено в допълнение към тази нарушена разпоредба и разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗЗдравето. Последната обаче не може да бъде нарушена, доколкото не въвежда забрани или задължения за гражданите, а единствено правомощия на Министъра на здравеопазването. Тази препратка в случая не влияе на възможността един нарушител да разбере нарушението, което му е вменено като извършено, нито води до объркване, неразбиране или превратно тълкуване. Поради което съдът не възприе цифрово описаното по този начин адм.нарушение за съществено процесуално нарушение, доколкото не засяга по съществен начин правото на жалбоподателя да разбере какво е административното обвинение. Препратките към чл.63, ал.4 от ЗЗдравето и т.7 от цитираната заповед са били излишни, доколкото състава на административното нарушение съобразно разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ е неизпълнение на заповед на Министъра на здравеопазването, която заповед е описана в обстоятелствената част. Тези допълнения към цифрово изписаната част на административното нарушение не влияят върху възможността нарушителят да разбере правилно вмененото му като извършено административно нарушение, нито въвеждат съмнения или неразбиране.