Решение № 242 от 29.11.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. П., 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20215200500605 по описа за 2021 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №238 от 09.04.2021г., постановено по гр.д.

№20205220102695/2020г. по описа на РС- П. по предявените от Б. ИВ. Г., с ЕГН ********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.“ №19 срещу В. З. Г., с ЕГН********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.“ №19 искове с правно основание чл.109 от ЗС е осъден В. З. Г., с ЕГН********** да премахне преграждаща стена от тухлена зидария с размери 2,96/2,20м.л. и вградената в нея дървена врата с размери 1,90/0,80м.л., изградена в коридора на избения етаж на двуетажна масивна жилищна сграда в УПИ ІІІ-282 в кв.26 по плана на с.Г..

Осъден е В. З. Г., с ЕГН********** да премахне ограда от метална мрежа, закрепена на 11 броя метални колове с дължина на оградата 19,36м.л. и височина 1,25м.л., изградена от лицето към дъното на УПИ ІІІ-282 по плана на с.Г., както и бетонова настилка с площ от 52кв.м., повдигната над нивото на терена с дебелина на бетона до 0,10м.л.

Отхвърлени са предявените от Б. ИВ. Г., с ЕГН ********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.“ №19 срещу В. З. Г., с ЕГН********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.“ №19 искове с правно основание по чл.109 от ЗС, да бъде осъден В.Г.

1

Г., с ЕГН ********** да преустанови неоснователните се действия, като: отвори врата с размери 1,90/0,80м.л., осигуряваща достъп до общата стълбищна клетка до подпокривното пространство в двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ ІІІ-282 в кв.26 по плана на с.Г., както и да възстанови отваряемостта на двукрилен прозорец, намиращ се на стълбището към избения етаж на двуетажна масивна жилищна сграда.

Отхвърлен е предявения от Б. ИВ. Г., с ЕГН ********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.“ №19 срещу В. З. Г., с ЕГН********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.“ №19 иск, с правно основание по чл.109 от ЗС, да бъде осъден В. З. Г., с ЕГН **********, да премахне паянтова постройка /гараж/, изпълнена с дървена конструкция, с размери 4.60/2.90м.л. с площ от 13,34кв.м. с дървени ограждащи стени и покрив от вълнообразен ондулин, изградена откъм лицето на УПИ ІІІ-282 в кв.26 по плана на с.Г. на уличната регулация.

Осъдена е Б. ИВ. Г., с ЕГН ********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.“ №19, да внесе по сметка на РС- П., държавна такса в размер на 160лв.

Против това решение е постъпила възззивна жалба от Б. ИВ. Г., чрез пълномощника й адв.В.К. в частта му с което е отхвърлен предявения от последната иск по чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне паянтова постройка /гараж/ с площ от 13,34кв.м. изграден откъм лицето на съсобствения УПИ ІІІ-282 по плана на с.Г. на уличната регулация.

Твърди се, че решението е неправилно в тази му част, като искането е то да се отмени и се уважи иска с присъждане на разноските за двете инстанции.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на В. З. Г., чрез пълномощника му адв.М.П..

Твърди се в същия, че подадената въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

В тази насока се излагат подробни съображения.

Искането е за потвърждаване на решението в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно.

Моли се за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

Против цитираното по- горе решение е постъпила въззивна жалба от В.

З. Г., чрез пълномощника му адв.М.П. в частта, в която първия е осъден да премахне преграждаща стена от тухлена зидария с размери 2.96/2.20м.л. и 2 вградената в нея дървена врата с размери 1.9м.л./0.80м.л., изградена в коридора на избения етаж на двуетажната масивна жилищна сграда в УПИ ІІІ-282 в кв.26 по плана на с.Г. и в частта с която В. З. Г. е осъден да премахне ограда от метална мрежа, закрепена на 11 броя метални колове с дължина на оградата 19.36м.л. и височина 1.25м.л., изградена от лицето към дъното на УПИ ІІІ-282 в кв.26 по плана на с.Г., както и бетонова настилка с площ от 52кв.м., повдигната над нивото на терена с дебелина на бетона до 0.10м.л.

Твърди се, че решението в обжалваните му части е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.

Относно преустройството на избения етаж се визира, че неправилни и необосновани са изводите на съда, че строежът е незаконен, както и че с оглед характеристиката на коридора като обща част, установеното преграждане на част от това пространство лишава ищцата от пълноценното му ползване съобразно неговото предназначение като обща част.

В тази връзка се визира, че от заключението на СТЕ се установява, че е извършено преграждане на коридор, като е изградена паянтово зидария от единични тухли „итонг“ с дебелина 0.005м.л. и е монтирана на преградата дървена врата с размери 190м.л./0.80м.л. Преградата с размери 2.96/2.20м.л. и останалата оградена част от коридора е обособена в складово помещение.

Същото представлява преустройство на съществуващо помещение, без промяна на предназначението, като е извършено разделяне с обособяване на нов коридор и склад и отговаря на нормите за строеж, съгласно §5, т.38 от ЗР на ЗУТ. Извършените строителни дейности са без строителни книжа.

Приема се, че в случая не се променя предназначението на помещението, като обща част поради което за преустройството не е необходимо издаване на строителни книжа.

Твърди се, че не е доказано по делото да са създадени действителни пречки и затруднения на ищцата да упражнява правата си на собственост в имота след преграждане на помещението, като е наличен коридор по който свободно може да се придвижи същата до всички входни врати на избените помещения.

Визира се, че съдът не е взел предвид, че в случая няма ангажирани доказателства за това, че Г. като е изградил преградна стена- пречи на ищцата 3 да полза нормално избения етаж.

Счита се, че не са налице кумулативните предпоставки за уважаване на негаторния иск, както неправилно и необоснова е приел първоинстанционния съд.

Относно поставянето на мрежа- ограда и бетонова настилка се твърди, че необосновано и неправилно съдът е приел, че всяко действие от ответника, изразяващо се в поставяне на ограда от метална мрежа по протежение на имота от лицето към дъното с цел фактическо обособяване на своята половина от дворното място и изграждането на бетонова площадка в обособената от металната ограда част от дворното място е едно неправомерно действие по смисъла на чл.109 от ЗС и следва да бъде санкционирано.

Сочи се, че не става ясно в конкретния случай, кои са кумулативните предпоставки по чл.109 от ЗС, които съдът приема, че са налице- установени по делото от ищцата за мрежата- ограда и бетонова настилка.

Визира се, че от заключението на СТЕ се установява, че в северозападната част на двора е извършено преграждане на терена от лицето му към дъното с материализирането на метална мрежа закрепена на 11 броя вертикални метални колове, забити в земята. Общата дължина на мрежата е 19.36м.л. и височина до 1.25м.л. В ограденото място от металната мрежа е изпълнена бетонова настилка на терена с площ от 52.00м.кв. и е повдигнат терена с дебелина на бетона до 0.10м.л. Изпълнените строителни дейности представляват ограда със съоръжение /изграждане на оградена бетонова площадка/ и отговоря на нормите на строеж, съгласно §5, т.38 от ЗР на ЗУТ.

За извършените строителни дейност няма строителни книжа. С изграждането на преградата от метална мрежа към дъното на дворното место между оградата и жилищната сграда се е образувала пътека с ширина откъм лицето от 1.55м.л. и към дъното до 0.60м.л. По така образувалата се пътека не могат да се пренасят отоплителни и други материали при минимална ширина за обслужване от 1.20м.л., съгласно нормите на Наредба №7 за ПИУОВТУЗсъгласно СТЕ.

Сочи се, че в съдебно заседание, проведено на 09.03.2021г., вещото лице Г. е установило, че пространството до къщата заградено с бордюрчета стане пътека- в частта й към дъното на двора, то пътеката в частта й към дъното на двора ще отговаря на законовите изисквания- ширина от 1.20м.л. в 4 тази връзка се визира, че жалбоподателят на 25.04.2021г. е разширил пътеката в частта й към дъното на двора- по- широка, отговаряща на законовите изисквания, като е премахнал бордюрчетата и е разширил съществуващата пътека до външната стена и къщата.

Приема се, че към настоящия момент пътеката- в частта й към дъното на двора отговаря на законовите изисквания- ширина от 1.55м.л.новонастъпило обстоятелство.

Твърди се, че е налице незаконен строеж, в частта на пътеката към дъното на двора с ширина 0.60м.л., съгласно СТЕ. В този аспект се визира, че съдебната практика приема, че самия факт на незаконен строеж не е достатъчен сам по себе си, за да се приеме за основателен негаторния иск за премахването му, без да е налице установено негативно въздействие върху възможността ищецът да упражнява в пълен обем правото си на собственост.

Цитира се ТР №4/06.11.2017г., съгласно което за уважаване на иска по чл.109 от ЗС се изисква във всички случаи, ищецът да докаже, че не само е собственик на имота и че върху този имот ответника е упражнил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие/бездействие на ответника създава за ищеца пречки упражняването правото му на собственост и дали тези пречки са по- големи от обикновените.

Визира се, че ищцата твърди в исковата си молба, че частта от пътеката с ширина от 0.60м.л. към дъното на двора не й позволява да пренася отоплителни и др. материали и по този начин затруднява ползването на имота по предназначение в пълния обем на правата й. Липсват твърдения в исковата молба за бетоновата настилка- по какъв начин й пречи на ищцата. Счита се, че тези фактически твърдения са останали доказателствено необезпечени.

Сочи се, че ищцата не е ангажирала никакви доказателства дори, че минава през тази пътека, че я ползва по предназначение като такава, както и не е установено, че пренася отоплителни или други материали.

Искането е за отмяна на решението, с отхвърляне на предявените искове по чл.109 от ЗС в обжалваните му части.

Моли се за присъждане на направените съдебно- деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срок на тази подадена въззивна жалба от другата страна в процеса- Б.

ИВ. Г. не е постъпил писмен отговор.

5

С Определение №1223 от 02.07.2021г., постановено по гр.д.

№20205220102695/2020г. по описа на РС- П., в производство по реда на чл.248 от ГПК е допълнено Решение №238 от 09.04.2021г., постановено по гр.д.№2695 по описа на РС- П. в частта за разноските, като е осъден В. З. Г., с ЕГН ********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.“ №19, да заплати на Б. ИВ. Г., с ЕГН ********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.“ №19, сумата от 1040лв.разноски по делото.

Осъдена е Б. ИВ. Г., с ЕГН ********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.“ №19, да заплати на В. З. Г., с ЕГН ********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.“ №19, сумата от 120лв.- разноски по делото.

Против това определение е постъпила въззивна частна жалба от адв.М.П., в качеството й на пълномощник на В. З. Г. в частта му с която е осъден В. З. Г. да заплати на Б. ИВ. Г. сумата от 1040лв.- разноски по делото.

Твърди се, че определението в тази му част е неправилно в нарушение на материалния закон- по прилагането на чл.78, ал.5 от ГПК и е необосновано.

В тази връзка се визира, че неправилно съдът не е взел предвид и е игнорирал направеното в съдебно заседание на 09.03.2021г. с изложени аргументи в Писмени бележки от 15.03.2021г.- възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото по чл.78, ал.5 от ГПК.

Сочи се, че необосновано съдът не е изложил никакви мотиви за товазащо е приел, че адвокатското възнаграждение следва да е 800лв.- договорено между ищцата и пълномощника й, а не 600лв.- след направено възражение за прекомерността му.

Твърди се, че са предявени по делото пет иска по чл.109 от ЗС и един по чл.108 от ЗС, както и са проведени две съдебни заседания, разпитан е едни свидетел и е приета СТЕ. В този смисъл се приема, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.7, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл се визира, че делото не е с голяма действителна правна и фактическа сложност, поради което присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. ли съразмерно уважен такъв е справедливо и законно.