Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 32275 от 04.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 50208/2025
Вид
Определение № 32275
Подписан
04.09.2026
Състав
СЛАВЕНА ГАЛИНОВА КОЙЧЕВА-ПЕЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32275 гр. София, 04.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110150208 по описа за 2025 година

Производство е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на процесуалния представител на ответника за допълване на Решение №14850/24.07.2026г. по гр.д. № 50208/2025 г. по описа на СРС, в частта, касаеща разноските. Ответникът заявява, че с посоченото решение съдът не е присъдил дължимото възнаграждение на процесуалния представител на ответника за оказана безплатна правна помощ в хода на заповедното производство, съразмерно с отхвърлената част от иска. Излага обстойни доводи за дължимост на уговореното възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА и моли за допълване на постановено решение.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД изразява становище за недължимост на претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като противопоставя възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако съдебният акт е необжалваем – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановения съдебен акт в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и факта, че молбата за допълване на определението е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е частично основателна, като съображенията за това са следните:

С възражение вх.№364159/13.11.2024г., подадено лично от ответника по ч. гр. д.

№25069/2024г., П. И. С. е оспорил дължимостта на присъдените суми с издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 12.09.2024г. В изпълнение на дадените от заповедния съд указания е депозирана молба-уточнение вх. №115791/01.04.2025г. от длъжника, представляван от адв. С. С., в която се конкретизира каква част от сумите се оспорват като недължими и каква част от сумите се признават от длъжника. С молбата е направено искане за присъждане на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева за оказана безплатна правна помощ на длъжника по заповедното производство съгласно Договор за правна помощ от 31.03.2025г.

С Решение №14850/24.07.2026г. по гр.д. № 50208/2025 г. по описа на СРС съдът частично е отхвърлил предявените искове по реда на чл. 422 ГПК и е осъдил ищеца „Топлофикация София” ЕАД да заплати на адвокат Светломира Йорданова Димитрова, 1 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., сумата от 49,08 евро, представляваща възнаграждение за безплатно оказана правна защита и съдействие на ответника в хода на първоинстанционното исково производство.

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното производство.

Ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски за заповедното производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Доводите на ищеца за недължимост на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА са неоснователни. Настоящият съдебен състав застъпва утвърдената практика на ВКС /определение № 262 от 05.12.2018 г. по т. д. № 867/2018 г., І т. о., определение № 528 от 20.06.2012 г. по ч. т. д. № 195/2012 г., ІІ т. о., определение № 395 от 09.07.2018 г. по ч. т. д. № 1314/2018 г., ІІ т. о., определение № 682 от 18.10.2012 г. по ч. гр. д. № 598/2012 г., ІІІ г. о., определение № 442 от 28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г., ІІ т. о., определение № 257 от 09.05.2018 г. по ч. т. д. № 226/2018 г., II т. о., определение № 417 от 17.10.2018 г. по ч. т. д. № 2238/2018 г., І т. о., определение № 665 от 05.12.2018 г. по ч. т. д. № 2467/2018 г., ІІ т. о. Определение № 50199/04.10.2023 г. по ч.т.д. № 1624/2022 г., I ТО/, в която е прието, че наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Този извод се извежда от чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв, очертаващ изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат.

На следващо място съдът намира за основателно релевираното възражение от ищеца за прекомерност на претендираното възнаграждение от ответника. С Решение от 25.01.2024г. по дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС, което се ползва със задължителност за националните съдилища, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че в настоящия случай следва да се съобрази с горецитираната практика на СЕС, като на процесуалния представител на длъжника се присъдят разумни, пропорционални и справедливи разноски за адв. възнаграждение с оглед извършеното действие по подаване на уточнителна молба към депозираното лично от длъжника възражение по чл. 414 ГПК, в която не се съдържат конкретни фактически и правно обосновани възражения за недължимост на част от вземанията, за които е издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. С оглед на това, следва че претендираното възнаграждение следва да се намали до сумата от 40 евро. Следва да се отчете, че в случая е налице заповедно производство със сравнително нисък материален интерес и претендираното възнаграждение от 480 лв. противоречи на изискването за разумни, пропорционални и справедливи разноски.

Възнаграждението следва да бъде определено при отчитане на размера на оспорената част от вземанията по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, предмет на исковото производство. От тук съдът приема, че на процесуалния представител на ответника в заповедното производство се дължи възнаграждение за безплатно оказана правна защита и съдействие на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл.

38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. в размер на 8,40 евро, съобразно отхвърлената част от исковете, до който размер молбата по чл. 248 ГПК се явява основателна, а в останалата част следва 2 да бъде отхвърлена.

Мотивиран от посоченото, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение №14850/24.07.2026 г. по гр. д. № 50208/2025 г. по описа на СРС, 36 състав, в частта, касаеща разноските, като:

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: ............, с адрес: гр. ............ да заплати на адвокат С. С. С., с адрес гр. ............, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл.

38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., сумата от 8,40 евро, представляваща възнаграждение за безплатно оказана правна защита и съдействие на ответника в хода на заповедното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК за допълване на Решение №14850/24.07.2026 г. по гр. д. № 50208/2025 г. по описа на СРС, 36 състав, в останалата част.

Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3