Решение № 192 от 27.06.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Варна, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20243001000133 по описа за 2024 година

Въззивно производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №16/08.01.2024г. на Окръжен съд - Варна, постановено по т.д.

№233/2023г. по описа на ВОС, ответникът ЗД „ БУЛ ИНС ” АД, ЕИК 831830482, със седалище град София, е осъден да заплати на ищцата В. Р. П., ЕГН **********, с адрес в град Добрич, сумата 250 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния син Р В Г, ЕГН **********, загинал при ПТП, настъпило на 02.04.2021г. на път II- 2 9 преди разклона за с. Любен Каравелово, обл. Варна, по вина на водача на л.а. „Форд Фокус“ с рег. № ХХ ХХХХ ХХ Т. П. С., ЕГН **********, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на писмената застрахователна претенция - 04.10.2022г., до окончателното плащане.

Исковете в останалите им части – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 250 000 лв. до претендирания размер от 400 000 лв., ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва са били отхвърлени като неоснователни.

В съответствие с това, както и с оглед уважения размер на главния иск е разпределена и насрещната отговорност на страните по чл.78 от ГПК, като ответникът 1

ЗД „Бул инс” АД е осъден да заплати на пълномощника на ищеца, осъществил безплатно процесуално представителство в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, сумата 12 906,25 лева, съответно дължимата на основание чл.78, ал.6 ГПК държавна такса по делото. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата В. П. е осъдена да репарира на ответното дружество сумата 9 585 лева – част от разноските по съразмерност с отхвърлената част на иска.

Решението е постановено при участието на застрахования деликвент Т. П. С., ЕГН **********, като трето лице - помагач на страната на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД.

Решението в осъдителната му част за разликата над 120 000 лева до пълния присъден размер на дължимото обезщетение от 250 000 лева, ведно със следващата се законна лихва, считано от 04.10.2022г. до окончателното плащане, се обжалва от ответника ЗД „Бул инс” АД, ЕИК 831830482, с въззивна жалба вх. №1354/17.01.2024г. по описа на ВОС, поправена с молба вх. №2048/25.01.2024г. , подадена чрез пълномощник адвокат А И., САК.

Решението се обжалва и от ищцата В. Р. П. , ЕГН **********, в частта му, с която исковете са отхвърлени за разликата над присъденото обезщетение от 250 000 лв. до пълния претендиран размер от 400 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.10.2022г. до окончателното му плащане, с насрещна въззивна жалба вх.

№2948/05.02.2024г. по описа на ВОС, поправена с молба вх. №3788/13.02.2024г. , подадена чрез пълномощник адвокат С. С., ВАК.

Въззивните жалби са подадени в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 ГПК, и са процесуално допустими. Същите са редовни, съдържат изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и са надлежно администрирани. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК единствено ищцата е подала писмен отговор по въззивната жалба на ЗД „Бул инс” АД. Ответникът и третото лице – помагач не са подали отговори на въззивната жалба на насрещната страна.

Основните оплаквания и в двете въззивни жалби са за неправилност и необоснованост на решението в обжалваните му части, като изложените от всяка от насрещните по спора страни основания и доводи за тяхното обосноваване се свързват с размера на застрахователното обезщетение, дължимо за справедлива обезвреда на неимуществените вреди, причинени на пострадалата ищца в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие.

Според ответника – въззивник ЗД „Бул инс” АД определеният от съда размер на обезщетението от 250 000 лева е прекомерно завишен и не отговоря на закона, ППВС № 4/68 година, икономическата конюнктура в страната към датата на деликта и практика на ВКС за сходни и дори по-тежки вреди. Счита, че съдът не е направил 2 задълбочен и правилен анализ на установените по делото обстоятелства, релевантни според заложените в чл.52 ЗЗД критерии за определяне на паричния еквивалент на вредите. Според въззивника, съвкупната им оценка обуславя в случая определяне на обезщетението за ищцата под средните стойности на обезщетенията за подобни вреди.

Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска за разликата над 120 000 лева, ведно със следващите от това акцесорни последици.

В подадения писмен отговор вх. №2949/05.02.2024г. въззиваемата по тази въззивна жалба страна В. П. чрез пълномощника си адвокат С. С. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

В насрещната си въззивна жалба ищцата В. Р. П. акцентира на това, че по делото е било надлежно доказано, че е претърпяла силни болки, страдания и тежък емоционален стрес от внезапната загуба на своя син, с когото живеели в едно домакинство и изключително много разчитали един на друг, връзката помежду им била силна, трайна и дълбока емоционална връзка, като исковата претенция за дължимото й обезщетение за неимуществените вреди е определена в минимума на лимита по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ и по никакъв начин не е завишена с оглед конкретиката на самия случай. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на предявената осъдителна претенция в цялост.

В проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на ищцата – въззивник В. П. моли за уважаване на подадената от нея въззивна жалба и отхвърляне на жалбата на насрещната страна като неоснователна. Въззивникът ЗД „Бул инс” АД не е взел участие, изразил е становище по същество в представена преди заседанието писмена молба.

За да се произнесе по същество на предявените въззивни жалби, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на образуваното исково производство, водено по т.д. №233/2023г. по описа на Окръжен съд - Варна (ВОС), е претендираното пряко право на ищцата В. Р.

П., ЕГН **********, с адрес в град Добрич, като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника ЗД „ БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, със седалище град София обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния син Р В Г, ЕГН **********, загинал при ПТП, настъпило на 02.04.2021г. на път II- 2 9 преди разклона за с. Любен Каравелово, обл. Варна, по вина на водача на л.а. „Форд Фокус“ с рег. № ХХ ХХХХ ХХ Т. П. С., ЕГН **********, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена по полица №BG/02/121003565063 със срок на действие от 19.12.2021 до 17.12.2022 година. Исканото обезщетение е в размер 3 на 400 000 лева, като същото се претендира ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2022г. до окончателното плащане.

Така предявените искове намират своето правно основание в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съответно в чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 и чл.84, ал.3 ЗЗД.

За да уважи частично главната искова претенция първоинстанционният съд е приел, че същата е доказана в своето основание, а по отношение на размера – до сумата от 250 000 лева, като е отхвърлено като недоказано възражението на ответника за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия син на ищцата. За основателна е приета и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава като е присъдена и законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2022г. – датата на уведомяване на застрахователя с предявяване на застрахователна претенция, до окончателното плащане.

В осъдителната му част за сумата от 120 000 лева постановеното от първоинстанционния съд решение не е обжалвано и е влязло в сила. С оглед на това и като съобразява предметните предели на силата на присъдено нещо въззивният съд намира за установени виновното и противоправно деяние на застрахования при ответното дружество водача на л.а. „Форд Фокус“ с рег. № ХХ ХХХХ ХХ Т. П. С., ЕГН **********, механизма, при който е настъпило пътнотранспортното произшествие, както и отговорността на ответното застрахователно дружество за обезщетяване на вредите, причинени на увредената от този деликт ищца.

По отношение на извършеното увреждащо деяние, неговата противоправност и вината на дееца - застрахованият водач Т. П. С., ЕГН **********, съдът е обвързан и от задължителната сила на влязлата в сила присъда на наказателния съд по НОХД № 89/2022г. на Окръжен съд – Варна.

Пред въззивната инстанция не се оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Не се поддържа и заявеното в хода на първоинстанционното производство възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Единственият спорен въпрос, пренесен във въззивното производство, е относно справедливия размер на дължимото обезщетение за възмездяване на причинените на ищцата неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл.52

4

ЗЗД обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване и на задължителните указания, дадени в т. II на ППВС 4/68, по тълкуването и изясняването на това понятие с оглед вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес. Като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди справедливостта изисква да се оценят винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател - възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите помежду им житейски отношения, характерът и степента на емоционалната връзка между пострадалия и претендиращия обезщетение, съответно момента, начина и обстоятелствата, при които тя е прекъсната.

В конкретния случай пострадалият син на ищцата Р В Г е бил на 31 години като е починал в резултат на получените при пътно-транспортното произшествие сериозни травми, несъвместими със живота. Към момента на смъртта на сина си ищцата В. П. е била на 60 години. Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства сочат, че семейството е било сплотено и задружно, с много добри, топли и хармонични отношения между родители и техните синове. Връзката между майката и малкия й син Р била особено силна и емоционално наситена, той бил нейна слабост, проявявала към него особена привързаност, което дори предизвиквало ревност у поголемия син – свидетеля Г. Г. Той бил надежда и смисъл в живота на родителите си.

Смъртта му е причинила на неговата майка морални болки и страдания с изключително висок интензитет и времетраене. След като научили трагичната вест родителите изпаднали в шок („направо превъртяха“ – свид. Г). Ищцата се затворила в себе си, спряла да говори, да се храни, затворила се в себе си, била като в ступор („цикли, в една точка гледа, аз говоря […] все едно няма никой“ – свид. Г). Плачела денонощно, отслабнала много, станала „като призрак“, въобще състоянието й било „ужасно“. Не помогнала и предписаната й терапия с успокоителни. Преди катастрофата била позитивен човек, постоянно усмихната, щастлива, радостна в очакване на внуци (и двамата й сина живеели с приятелките си на семейни начала), като Р живеел в дома на родителите си. По-големият син – Георги, се изнесъл на квартира в близост, но след катастрофата се прибрал в дома на родителите си, за да не са сами и да ги подкрепя емоционално. Шест месеца след смъртта на Р баща му (и съпруг на ищцата), който също изключително тежко изживявал смъртта на сина си, направил инсулт и починал, което било допълнителен стресогенен фактор за тежкото емоционално състояние на ищцата. Според свидетеля, и понастоящем постоянната и непреодолима скръб е ежедневно емоционално състояние на майката, налице е и социална изолация. Ищцата вече не била същата, била като призрак и по семейни празници стояла колкото за присъствие. Продължавала с приема на успокоителни медикаменти (наред с болкоуспокояващите с оглед претърпяната операция за смяна на 5 става).