Решение № 5886 от 27.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5886 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20241110163510 по описа за 2024 година

Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК ***, срещу Е. Л. К. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ срещу за признаване за установено, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.

29931/2024г. на СРС, 70 състав. Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на заявлението по чл. 410, както и разноски в заповедното и в настоящото производство.

Ответната страна, чрез особен представител адв. П. Ч., прави възражения, подробно изложени в същия, включително за липса на облигационна връзка, както и за изтекла погасителна давност без посочен размер.

Третото лице помагач на страната на ищеца *** с ЕИК ***, със седалище: гр. ***, не изразява становище по исковете, сочи, че редовно е водена отчетност на потреблението.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че за процесния аб. № *** с обект ***, находящ се в гр. ***, е осъществявана услуга по топлоподаване. Същата е доставяна при Договор при Общи условия, надлежно публикувани във вестник „Монитор“, в сила от 11.07.2016г.

По писмените доказателства установяват данни, които ответникът не оспорва – че имотът е топлоснабден, че е имало валидно дялово разпределение за исковия период, че Общите условия са надлежно оповестени. Има валидно сключен договор за ползване на топлинен счетоводител.

1

С приетите по делото писмени доказателства /представени от ищеца и ТЛП/ и експертните заключения /СТЕ и ССЕ/, се установи изпълнение на задълженията на ищеца за доставка на топлоенергия за посочения период, като няма данни за извършени плащания за процесния период.

Прието е по делото и удостоверение за наследници и такова за родствени връзки на Л. Т. К., вдовец. От тях се установява само че Л. Т. К. е баща на Е. Л. К.. В удостоверението липсват данни за името на починалата съпруга на Л. Т. К..

По делото липсват доказателства за това, че Н. Ц. К. и Л. Т. К. са били съпрузи при придобиването на процесния ап. ***. Поради това следва да се приеме, че Н. Ц. К. и Л. Т. К. са придобили процесния имот при условията на обикновена съсобственост, като всеки от тях е придобил по 1/2 ид.ч. от правото на собственост. По делото е представено удостоверение за родствени връзки на ответницата, съгласно което Н. Ц. К. е нейна майка. В този смисъл се установява наличието на наследяване по закон и от Н. Ц. К. към ответницата Е. Л. К.. Това дали са били в брак родителите й е ирелевантно.

По арг. от чл. 48, изр. 2 ЗН приемането на наследството има обратно действие и произвежда действие от деня на откриване на наследството, т.е. от деня, в който е настъпила смъртта на наследодателя. Така се установява, че Е. Л. К. е придобила целия процесени ап. ***, находящ се в гр. *** По делото нито се твърди, нито се доказва Е. Л. К. да се е отказала от наследството на баща си или на майка си, нито да се е разпоредила с притежавания от нея имот преди исковия период.

Видно от представените фактури, същите са били на партидата на Л. К.. Същият е бил и упълномощения /за сключване на договор с топлинен счетоводител/ представител на Етажната собственост съгласно Протокол от 22.02.2002г. – л. 24 от делото.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Съдът намира исковете за основателни. Доказано е, че жилищната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, е надлежно присъединена към мрежата на услуги на ищеца. Редовни са всички измервателни уреди. Не са констатирани нарушения на нормативните изисквания нито за начисляване, нито за отчитане на претендираното количество. Доказа се още, че сумите са дължими и не са плащани.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Тоест през исковия период Е. Л. К. като доказан собственик на целия процесен имот е имала качеството на битов клиент на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. В подкрепа на този извод е и Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. на III Г.О. на ВКС.

2

Изложеният в отговора аргумент за изтекла погасителна давност е неоснователен. Същата е три-годишна за периодичните вземания по заплащане на топлоенергия. Най-старото начислено вземане датира от 01.05.2021г., като фактурата за същото се изготвя и то става изискуемо 45 дни след като ищцовото дружество публикува на своята интернет страница това задължение, т.е. считано от 15.06.2021г. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 17.05.2024г. Тъй като ноторно известно е, че периодът на фактуриране е месечен, не се установява вземане, начислено от 01.05.2021г. до 17.05.2021г., тъй като този период не е в пълен месец.

По разноските

С оглед изхода на спора при заявената претенция на ищеца се дължат сторените разноски в заповедното: сторените 25,00 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, или общо 75,00 лева, съответно в исковото сторените 1250,00 лева по приложения на л. 106 от делото Списък по чл. 80 от ГПК.

Фактът, че считано от 01.01.2026г. в България има друга официална валута не задължава съда да превалутира предявеното в левове вземане. По наличието на официален курс всяка от страните би могла да знае каква е дължимата сума в актуалната валута.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от *** с ЕИК *** по чл. 422 ГПК вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД искове срещу Е. Л. К. с ЕГН **********, и адрес: гр. *** ***, ДЪЛЖИ сумите 878,05 (осемстотин седемдесет и осем лв. и 05 стотинки) лева, главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за период от 17.05.2024г. до изплащане на вземането, сумата 143,63 (сто четиридесет и три лв. и 63 стотинки) лева мораторна лихва за период от 15.09.2022г. до 25.04.2024г., 3,94 (три лв. и 94 стотинки) лева, главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2023г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за период от 17.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 5,55 (пет лв. и 55 стотинки) лева мораторна лихва за период от 16.07.2021г. до 25.04.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

29831/2024г. на СРС, 70 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Л. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на *** сумата 75,00 /седемдесет и пет/ лева разноски в заповедното и сумата 1250,00 /хиляда двеста 3 и петдесет/ лева разноски в исковото производство.

Решението е постановено при участието на *** като трето лице – помагач на страната на ищеца.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4